Може ли образованието да стане национален приоритет и това да бъде отразено в държавния бюджет – на този на пръв поглед риторичен въпрос се спираме с професор Георги Вълчев, който пое ръководството на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Избрали сме деня на Студентския празник за този разговор, за да можем да поговорим с 57-ия ректор на Алма матер и за проблемите и решенията, които са нужни на студентите. Нова политика в областта на капиталовите разходи, по-високи стипендии и пълна подкрепа за всяка полезна за обществото тяхна кауза от академична колегия са сред приоритетите на новото ръководство, казва ни професор Вълчев, но всичко това зависи и от прилагането на нов модел на финансиране на висшето образование.

- За Вас колегите ви казват, професор Вълчев, че умеете да се справяте с управлението на процесите и че разчупвате шаблоните - ще приложите ли тези качества и сега, като сте начело на най-старото висше училище у нас, и как? 

- В работата си винаги съм се опитвал да търся решения на проблемите, а не да обяснявам как нещата не могат да се случват. Не мога да твърдя, че винаги съм успявал, но мисля, че това е правилният подход във всяка една уважаваща се институция, особено когато става дума за Софийския университет. Вместо да се крием зад буквата на закона и по този начин да оправдаваме бездействието си, ако положим усилия, за да открием възможни варианти за преодоляване на възникнали трудности, бихме превърнали ежедневието си в много по-поносимо, отколкото е то в момента. В изминалите години, когато имах възможност да работя с колеги от всички факултети на Университета, се уверих, че в него има много положителна енергия и стига човек да е открит, добронамерен и не прекалено самовлюбен в егото си, може да разчита на подкрепа и на постигане на конкретни резултати. В този смисъл, отговаряйки на въпроса Ви, имам намерение в следващите години да подобрим цялостната организация на административните процеси в Университета, да създадем интегрирани електронни системи, които действително да улесняват работата ни, а не да ни превръщат в техен придатък, както и да подобрим вътрешната си комуникация – трудни, но до голяма степен и постижими задачи.

- Просветният министър проф. Галин Цоков Ви пожела на добър час от страниците на "Труд news" и заяви, че се надява да имате много съвместни проекти с МОН - как ще работите в тази посока?

- Използвам възможността да благодаря на министър Цоков за добрите пожелания и да заявя, че Софийският университет винаги е бил и ще продължи да бъде лоялен партньор на Министерството на образованието и науката в реализацията на неговите важни за страната ни образователни политики. Достатъчно е да споменем например националните програми за повишаване на учителската квалификация или различните проекти за развитие на науката и научните изследвания, където като един от водещите изследователски университети ние винаги сме имали значим принос. Надявам се и в бъдеще сътрудничеството ни да продължи все така ползотворно и конструктивно.

- Ще имате ли скоро разговори с министъра на образованието относно идеите за промяна на модела на финансиране на висшите училища - как трябва да се промени системата според качеството на обучение? 

- В момента знаете, че се обсъжда бюджетът за следващата 2024 г. и усилията ни са насочени към подобряване на неговите параметри в частта му, свързана с висшето образование. Ние подкрепяме исканията на синдикалните организации, намираме ги за справедливи, реалистични и се надяваме, че в хода на бюджетната процедура ще бъдат направени съответните корекции. Това, образно казано, би ни осигурило глътка въздух през следващата година и би дало възможност да бъдат проведени едни спокойни, задълбочени и най-вече смислени разговори за промяна на досегашния модел на финансиране в сферата на висшето образование. Самият аз заявих на обсъждането в комисията по образование в Народното събрание, че се надявам следващата година да коментираме вече бюджет, създаден на базата на нова система на финансиране, който действително да превръща образованието в национален приоритет и който да осигури по-нататъшната успешна реформа в сферата на висшето образование. Сред колегите ми в Университета има натрупана много голяма умора и справедлив гняв от неясните перспективи, от недобре подредените законодателни намерения и очакваните резултати. Крайно необходимо е да започнат сериозни и конструктивни разговори в тази посока между Министерството на образованието и науката, Съвета на ректорите, синдикалните организации и всички други партньори, които имат отношение към проблемите в сектора на висшето образование. Софийският университет също ще има своя позиция и ще отстоява тезата, че качеството на обучение трябва да има ключово значение.

- По какъв начин може да се използва по-ефективно годишната класация на университетите? При последното издание Алма матер отново е водещ университет в повечето направления, в които участва.

- В годишната класация на университетите в България ние заемаме водеща позиция в повечето професионални направления, но разбира се, тя също трябва да се доразвива и усъвършенства. В момента се създават европейските университетски алианси, ние все по-плътно се интегрираме в европейското образователно пространство и смея да твърдя, че образованието, което предлагаме в повечето специалности на Софийския университет, по-нищо не отстъпва от нивото на повечето висши училища в Европа. Дълги години разговарям с наши студенти, които са имали възможност по програма „Еразъм“ да се обучават за известен период в партньорски университети в Европа и мнението им е категорично в това отношение. Не така стоят нещата обаче, когато правят сравнение на материалната база – тук ние драматично изоставаме и неслучайно твърдя, че е необходима нова политика в областта на капиталовите разходи, която да позволи на висшите училища в България да предложат приятелска и уютна среда за обучение на младите хора. 

- А какви стъпки ще предприемете по един от другите важни за студентите приоритети, заявен в програмата ви - да има актуализиране на стипендиите? 

- На първо място – отново активни разговори с Министерството на образованието и науката. Размерът на сегашните стипендии е изключително нисък и преобладаващата част от днешните студенти започват да работят още през първите години на своето обучение, за да се издържат и постепенно, за сметка на обучението си, превръщат работата в приоритет. Ако тя е по специалността им, няма нищо драматично, но в повечето случаи това не е така и професионалната им подготовка остава на втори план. Ето защо е необходимо тази тенденция да бъде преодоляна с нова политика в областта на студентските стипендии. Разбира се, ще се опитаме да убедим представителите на бизнеса и другите работодателски организации също да имат много по-активна политика за подпомагане на бъдещите кадри, които очакват да подготвим за техните нужди и да предлагат индивидуални стипендии на добрите студенти. Имал съм и предварителни разговори с ръководството на института Инсайт, който съвместно с Факултета по математика и информатика има намерение да създаде обучителни програми с индивидуални стипендии, които ще позволят на младите ни колеги да посветят студентските години преди всичко на обучението.

- Ще настоявате ли заплатите на академичния състав да бъдат обвързани с доходите, както са тази на учителите? Това ли е едно от решенията за системното недофинансиране на системата?

- Факт е, че сегашното ниво на заплатите не само на академичния, но и на помощния и административния състав е обидно ниско. Дали ще има пряка обвързаност с доходите на учителите, които съвсем справедливо през последните години непрекъснато се повишават или не е въпрос на подходи, разговори и конкретни решения. Държавата обаче е длъжна да създаде необходимите условия и да положи необходимите усилия за да подреди цялата система на образование в страната и доходите на колегите в нейните различни нива.

- Защо висшето ни образование се обръща към чуждестранните студенти - недостиг на кандидати според местата ли ще трябва да се решава като казус е от Алма матер в следващите години? 

- Недостигът на студенти ще стане реален факт в следващите години спрямо изградения капацитет в сферата на висшето образование. Софийският университет може би ще го усети най-късно, но това не означава, че трябва да пренебрегваме този проблем. Още повече, че привличането на чуждестранни студенти не е самоцел и не е продиктувано единствено от финансови съображения. Привличането на студенти от чужбина всъщност разширява политическото и икономическото влияние на страната ни и е достатъчно човек да посети някоя от страните, където в миналото България е имала силни позиции и да се срещне с техни представители на различните асоциации на завършили висше образование в България. Тези хора отдавна заемат ключови позиции в средния и висшия ешалон на тяхната местна или държавна администрация, гледат със симпатия на страната ни и са готови да съдействат всячески в това отношение.

- Има ли подкрепа на идеята от МОН да има облекчен режим за чуждестранни студенти - от кои държави губим кандидати заради тромави правила?

- Надявам се през следващите години да получим подкрепата не само на Министерството на образованието и науката, но и на още две министерства – Министерствата на външните и на вътрешните работи.

- Ще има ли промени в кандидатстудентската кампания и какви?

- Предстои в скоро време да обявим правилата на новата кампания и се надявам, че няма да има сериозни промени.

- Правенето на наука - препъникамък или бъдещо оръжие, и къде са намират хуманитарните специалности в тази битка?

- Правенето на наука е бъдещо оръжие в съвременния динамично променящ се свят и ако искаме като страна да имаме успехи, то трябва да се развиваме в крак със съвременните тенденции. Това по принцип е голяма тема и предполага отделен задълбочен разговор, но само ще кажа, че небивалото развитие на технологиите води до дълбинни промени на социалната тъкан на обществата и поведението на отделните индивиди и е необходимо изследванията в сферата на социалните и хуманитарните науки да се стимулират не по-малко активно. Както се съвсем справедливо се шегуват колегите – когато се полагат толкова усилия и се влагат огромни средства за развитието на изкуствения интелект, трябва да се погрижим в реципрочна степен и за развитието на естествения интелект. 

- Историк сте - какъв е вашият прочит на случващото се у нас, с оглед на политическата обстановка и водещите се близо до нас два военни конфликта?

- Не обичам да влизам в ролята на пророк и поради това само ще кажа, че според мен светът навлиза в друга фаза от своето развитие, която вещае драматични промени и създаване на нови отношения, различни от тези, които познавахме след края на Студената война. Доколко като нация ще се ориентираме в посоките на новите промени, зависи къде ще се ситуираме и какво ще бъде нашето бъдеще.

- Имате ли отношение по повод нужните промени в учебните ни програми по история, в учебниците ни по история в средното образование?

- Не съм автор на учебници по история, но в Софийския университет има достатъчно добри специалисти не само в областта на историята, но и на българския език, два от предметите, които оформят националната ни идентичност, които биха могли да бъдат безкрайно полезни в обсъжданията на евентуалните промени в програмите по история и български език.

- Какво пожелавате и обещавате на студентите за празника им днес, професор Вълчев?

- По повод празника на българските студенти пожелавам на всички наши млади колеги много здраве, весело настроение, приятни емоции и истинско, а не виртуално общуване в приятелска среда. Това са едни от най-хубавите моменти в живота на всеки студент и спомените за тях остават за цял живот. Дано да се заредят с много позитивна енергия и идеи за промяна към по-добро на света, в който живеем. Обещавам им, че всяка тяхна полезна за обществото ни кауза ще получи подкрепата на нашата академична колегия. Използвам възможността да поздравя и всички колеги, които вече са завършили висшето си образование в Софийския университет, защото както е добре известно, няма бивши студенти - това е съдба, която се превръща в част от живота ни. 

Визитка

Проф. Георги Вълчев е роден на 6 март 1962 г. в Николаево. Учи в ГПЧЕ “Ромен Ролан“, Стара Загора, а впоследствие завършва Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1988 г. Магистър е по история, с втора специалност философия. През 1998 г. получава образователната и научна степен "доктор" в СУ, в Центъра по културознание. От декември 2015 г. е заместник-ректор на Софийския университет по учебната дейност - докторанти и продължаващо обучение. Бил е заместник-декан и на Философския факултет по учебната дейност (2011 – 2015 г.).

Проф. Вълчев е ръководител на Катедра "История и теория на културата" (2011 – 2019 г.). Той е научен секретар на Катедрата "История и теория на културата" (2003 – 2011 г.). Ръководител е и на магистърската програма "Мениджмънт и социализация на културното наследство". Член е на Факултетния съвет на Философския факултет от 2011 г. и на Академичния съвет на Софийския университет от 2019 г.

На 22 ноември проф. д-р Георги Вълчев бе избран за ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.