Ако след 13 май удължат карантината, то тогава наистина гладът ще победи страха

Половината човечество днес живее под карантина, заради коронавируса. Как тази пандемия ще промени света, случва ли се нещо друго в политиката и как вирусът действа на хората. Може ли да се живее в изолация с месеци и до какви действия може това да доведе. Наистина ли ще има нов световен ред, за което мнозина предупреждават. По тези и други въпроси разговаряме с проф. Нина Дюлгерова.

- Половината човечество е поставено в момента под карантина. Как живее днес светът, и политиката ли попадна във водовъртежа на пандемията, професор Дюлгерова?

- Пандемията „коронавирус“ е политика. Оказа се, че в 2020 г. една болест, за която се коментира, че е щам на грип или нещо непознато, се превърна в политически инструмент. И с него държавите засилиха своите възможности за контрол и решаване на много вътрешни проблеми, свързани към обществото. Точно с това те върнаха ролята на държавата в международните отношения.

- В цял свят политиците се надпреварват да говорят, че здравето на хората е над всичко. Какъв е шансът след коронавируса светът да върви напред или такава надежда изглежда трудно осъществима?

- Доколкото познавам историята, няма такава ситуация, в която политиците от цял свят да използват пандемията като инструмент за решаване съдбата на човечеството. Когато има военни конфликти, призивът винаги е за победа в битката, за отстояване на национални интереси, за запазване на граници. За първи път здравето се използва като мотив за политически действия. И те имат много интересна характеристика, тъй като са ориентирани към създаване на страх, неувереност и паника, за която се предполага, че ще бъде преодоляна с призивите за здраве. Някои от експертите заявиха правилно, че не пандемията, а политическите действия, свързани с нея, водят до процеси, които в утрешния ден могат да имат непреодолими последствия.

- Дойде време, в което се слуша най-вече гласа на медиците, така ли е и как ви изглежда една такава ситуация?

- В момента политиците повтарят това, което казват медиците. Но има малка разлика, че медиците могат да определят диагнози и да дават препоръки, но в момента те наистина имат неограничена власт. И се създава атмосфера, подчинена на призива да запазим здравето. Историята на човечеството преминава както под знака на военни конфликти, така и под знака на многобройни болести. Да, отива си част от населението, но в момента се опитваме да нарушим един основен природен принцип - естественият подбор. А сега правят опити да ни налагат принцип, който с всички тези мерки е свързан и с много интересен момент.

- Какво имате предвид?

- Затварянето, изолацията на хората особено в период, когато има слънце и се засилва топлината, се създават условия за разболяване на обществото. Защото всичко това е свързано с намаляване на имунната система, обвързана именно с изолацията. Изолирани сме в къщите си от природата, а ние сме част от природата. Затова са неразбираеми всички тези призиви да не ходим по паркове и градинки.

- Но изследвания сочат, че повечето българи одобряват действията на щаба и правителството в тази посока.

- Голяма част от населението иска твърдата, силната ръка - как няма да одобряват тези мерки! Та това е целта на всички, които искат да живеят по правила, но с висока степен на ограниченост и наказуемост. Това, изглежда, е тяхната мечта. Извинявайте много, но изолацията на здрави хора по медицински причини е абсурдно.

- Един германски журналист обясни тези дни, че китайската карантина е неприемлива цена за Европа, правейки сравнение между авторитарната власт в Пекин и структурата на ЕС.

- Не забравяйте, че в момента този журналист е представител на западния демократичен неолиберализъм. Но за разлика от Запада - 30-те години преход на Изтока от социализъм към демокрация и пазарна икономика, показва, че нещата много по-добре се случват и това е свързано с два компонента, които очертават разликата между Изтока и Запада в Европа. Първият е, че на Изток централната система е много последователна и силна и все още има остатъци от онова, което е било при социализма. И вторият - тук в общи линии нещата са по-организирани и по-предсказуеми, като изпълнение от страна на обществото. Западът не познава подобни порядки...

- Какво се случва в света извън коронавируса? Ето, страните от ОПЕК+ се договориха за рекордно намаление на добива на петрол.

- Петролът е основен компонент от съвременния свят. Измененията на цените на петрола оказват много силно влияние върху борсовите операции и същевременно върху котировките на всякакви валути. И това, което Саудитска Арабия направи едностранно с повишаването на производството на петрол, довело до бърз спад на цената му, всъщност предизвика реакция, както в Москва, така и във Вашингтон. И неслучайно доведе до разговор на държавните глави на трите държави. Така Рияд се съгласи с предложението да се ограничи отново добива на петрол, за да се преодолее ситуацията - голямо предлагане, а ограничено потребление. Освен това тези дни приключи и срещата на енергийните министри от Г-20, които също подкрепиха решението на Москва, Рияд и Вашингтон, с което се предполага, че пазарът на петрола ще се успокои и ще създаде тази устойчивост, която да гарантира предсказуемост на икономическите процеси.

- Има ли печеливш или губещ от тези решения?

- Не може да търсим губещи и печеливши. Но дъмпингът, който направи Саудитска Арабия, беше ориентиран срещу Русия, която е от водещите държави, произвеждащи и транзитиращи петрол. Бюджетът на Русия е обвързан с цената на петрола. Но това което се случи през последните десетина дни доведе до много ниски котировки и ако тази ниска цена бе продължила, щеше да доведе до необратими икономически загуби за много държави. Русия нееднократно заяви, че самата тя има възможности да дотира бюджета си без това да се отрази на икономиката u, но това едва ли важи за други държави, които изцяло са ориентирали своята икономика към петрола, защото цените му са в основата на техния бюджет.

- Връща се и интригата дали Доналд Тръмп ще спечели втори мандат. С оттеглянето на демократа Бърни Сандърс от надпреварата какви са шансовете на бившия вицепрезидент Джо Байдън да победи през ноември?

- Според мен шансовете на Байдън продължават да са много ниски, защото в САЩ се е установил модел, който няма как да бъде променен. Моделът е 2-2. Всяка една от партиите - Републиканска и Демократическа, има по два мандата. Засега няма основания да се коментира, че този модел ще бъде променен - и Доналд Тръмп ще бъде преизбран за втори мандат. Уговорката е, че до 3 ноември има доста време и този коронавирус може да създаде ситуации, в които тази гарантирана предсказуемост да бъде променена. Джо Байдън ще си остане само с желанието, а редът на Демократическата партия ще дойде чак след втория мандат на Тръмп.

- Очертава се раздаване на нови политически карти - къде е ЕС, защо не показа той необходимата солидарност? Ясно се забелязаха разделителните линии между отделните държави, тонът между Германия и Италия се изостри до крайност. Какво виждате като възможност да се случи след пандемията?

- Когато коментираме бъдещето на ЕС, а защо да не говорим и за НАТО, моята теза е, че ситуацията, която се създаде, показва, че в кризисни ситуации проличават разломите във всяко едно общество. Оказа се, че ЕС не консолидира. Само преди седмици се говореше за разединение и фрагментация, не за единство. За пореден път се показва, че съюзът има тежка бюрокрация, в европейските институции са консолидирани огромно количество пари. Защо трябваше Русия, Китай, Куба и Венецуела да помагат на Италия, а не водещите държави в ЕС, като Франция и Германия? И двете държави през последните години показваха не само желание, но и възможност да бъдат водещи. Аз имам такава теза и тя се вижда днес в това време на пандемия - че ние още не сме излезли от Студената война.

- Как, нали вече 30 години говорим, че е сложен края на Студената война?

- Да, така се говори. Но да видим фактите. Тя започва през 1946 година и има своите три основни компонента - Източен блок, Западен блок и т. нар. Трети свят. Действително, в началото на 90-те години с разпадането на СССР и социалистическия блок, сегментът Трети свят концентрира в себе си Арабския свят и Африка. Видяхте в процеса на т. нар. Арабска пролет как Близкият Изток се превърна в поле на конфликти... Сега Запада и САЩ дават редица доказателства за това, че западната неолиберална система се пропуква. Вероятно, и в бъдеще няма да се намери такъв фактор, който да възстанови стабилността на западния и англосаксонския свят. Там се проявяват редица нестабилни и изпълнени с противоречия процеси. Западният свят е поставен пред непреодолимите предизвикателства на миграционния процес, в резултат на което пандемията в момента извежда на преден план всички тези негативни и разяждащи стабилността на системите им предизвикателства - и икономическа, и политическа, и социална.

- Говори се много за някакъв нов световен ред в бъдеще, какъв ще бъде той?

- Сега е много модерно да се говори за нов световен ред. Да се интерпретират и търсят решения за това, което се случва в света. През последните три века държавите бяха основният субект в международните отношения. И е факт, че през тези три века процесите се развиват и през 2020 година явно ще намерят своя логичен завършек. Ако се появи, новият световен ред ще бъде има две алтернативи. Първо, тази изолация, в която поставиха половината човечество, е свързана с виртуалното пространство. Всичко вече върви виртуално. Може би е хипотеза, но се усеща и реализацията u - свързано е с това хората да бъдат затворени, да се чувстват само индивиди, а не част от едно цяло общество. Това ги прави зависими, изплашени и без реална представа къде са и какво представляват. Тоест, те влизат във виртуалното пространство и загубват себе си. Това е първата алтернатива, която се опитват вероятно да наложат.

- Има ли алтернатива тя и каква е?

- Втората алтернатива е да се върнем към визуалното общуване и възстановяването на обществата с техните нормални контакти, преминаващи през широкия спектър от любов към омраза. Разбира се, ще продължава да има отново конфликти, защото те са създадени не за да се разрешат, а да акумулират противоречия. Да развиват надпреварата във въоръжаването и най-вече огромните финансови печалби, свързани и с контрол както на пространства, така и на общества. Вторият вариант е познат, като цяло предсказуем, но и той е свързан с гаранция човечеството да съществува. Колко хилядолетия то се развива и усъвършенства успешно! За него гаранцията да продължи да има поколения е свързан с това да има икономика, производство и дори продължаване на експеримента да има активен държавен контрол с всички позитиви и негативи от това.

- Държавният контрол и новият световен ред - как го виждате, светът няма ли да се върне назад в развитието си?

- Когато говорим за държавен контрол, става дума за различни политически режими - за автокрация, тоталитаризъм, демокрация. Но на практика случващото се сега е свързано с краха на политическия и икономически неолиберализъм. И в момента това, което се случва навсякъде като държавна политика, е ориентирано към държавния национализъм и към засилване на контрола на държавата върху обществото. В момента социалистическият тоталитаризъм не е нищо в сравнение с това, което наблюдаваме. Къде по времето на социализма са забранявали да се ходи в градинки и паркове? Пак ще кажа, да изолираш здрави хора по медицински причини е наистина абсурдно.

- Днес непрекъснато правят прогнози и коментират ще се стигне ли дотам гладът да победи страха - какво мислите?

- Ако след 13 май продължат извънредното положение с още един месец, действително гладът ще победи страха и тогава има голяма вероятност да се счупи пръчката, която сега се огъва доста сериозно. И така може да се стигне до последствия, които да доведат по смяна на политическата власт. В пролетното време трудно можеш да задържиш хората вкъщи. Второ, трудно можеш да ги убедиш, че толкова повсеместна е пандемията, че само ако си затворен вкъщи, ще оцелееш. Защото здравето не е само да си у вас, но и да имаш възможност да работиш и изхранваш семейството си. Затова, ако решат да потретят сегашната ситуация, тогава е под въпрос съществуващата политическа власт във всички държави, не само в нашата.

Нашият гост

Нина Дюлгерова е професор по международни отношения, доктор на икономическите науки (енергийна сигурност), доктор по нова и най-нова обща история. Специализирала е в Русия, Италия, Полша, САЩ, Холандия, Азербайджан. Преподава теория и история на международните отношения във Варненския свободен университет “Черноризец Храбър”и в ЮЗУ “Неофит Рилски”. Автор на няколко книги и десетки статии.