Професионална гимназия “Княгиня Евдокия” обучава децата на реални умения с най-модерното оборудване

- Проф. Николова, и тази учебна година няколко училища се присъединиха към инициативата за въвеждане на ученически униформи, сред които и вашето - софийската професионална гимназия “Княгиня Евдокия”. Как се посрещна това от родители и ученици?
- В началото на всяка година ние правим отчет за всичко, което е свършено и за онова, което трябва да подобрим, за да може нашето образование да се развива. Въпреки че този разговор е провокиран от един неприятен за всички репортаж, но аз не искам това да бъде основната тема. По-важно е да се обърне внимание на всички усилия, които полага държавата - в лицето на Министерството на образованието, Регионално управление на образованието - София, учителските и ученическите организации, българското образование всяка година да бъде все по-добро. Да, ние въведохме униформите, но това не е самоцел. Нашата гимназия е пример за това как едно училище за пет години може да израсне няколко стъпки нагоре. Аз имам честта да преподавам в това училище и откакто директор е госпожа Гигова, достиженията са огромни. И тук говоря не само за материално-техническата база, която е на изключително високо ниво, а и за това, че за всички специалности е осигурено прекрасно оборудване. Не само за учениците, но и за нас учителите са осигурени чудесни условия, които знам, че са недостижими за много училища в България. В нашата професионална гимназия имаме блестящ екип от преподаватели, консултанти, работодатели, с които си партнираме и всички работят за децата, без да щадят усилия и време. Това, че сме една от най-добрите гимназии в София се доказва и от факта, че наскоро станахме член на Асоциация на Кеймбридж училищата - това е изключителна чест, която се дава за достижения.

- Какви са новостите във вашата гимназия през тази учебна година?
- Имаме две нови специалности - едната е “Фотография” - там децата изучават всичко, свързано с тази професия и разполагат с оборудване на много високо ниво, имаме и специалност, свързана с графичния дизайн. Сред най-търсените специалности са “Изпълнител на термални процедури”, “Съдебна администрация”, “Медицинска козметика”, “Маникюр”. Специалностите са много не само като брой, висок е професионализмът на преподавателите, които отговарят за професионалното обучение на тези деца. Също така имаме две специалности с дуално обучение, като на една от тях ръководител съм аз - “Изпълнител на термални процедури”, която има блестящо развитие и бъдеще.

- Обръща ли се повече внимание през последните години на професионалното образование?
- Да, именно това е и насоката на Министерството на образованието и науката, това е област, която в предишните години някак остана на заден план, но сега заема все по-важно място в обучението на българските деца. Те учат пет години тази специалност, накрая вече имат и държавни изпити - децата излизат изцяло подготвени и веднага могат да започнат работа в своята област. Сега за първи път учениците от 11 клас на специалностите “Изпълнител на термални процедури” и “Съдебна администрация” са на реални работни места. Сключени са договори със съответните работодатели и те са там два дни в седмицата. Искам да напомня, че според закона в една област дадена специалност може да бъде развивана само в една професионална гимназия, и това, което предлагаме ние, в София го няма никъде другаде. Интересът е много голям, тази година нямаме нито едно свободно място, а сме и на двусменен режим на обучение.

- Да Ви върна отново на въпроса за униформите, как всъщност дойде идеята за въвеждането им във вашето училище?
- Идеята за въвеждане на униформи беше дадена още преди две години на родителска среща от родители, които всъщност се възмутиха от вида, в който някои родители изпращат децата си в клас - меко казано неподходящ, не бих искала да влизам в подробности. След предложенията няколко месеца обсъждахме този въпрос - взехме мненията и на родителите, и на учениците и то не само дали да се носи униформа, а и каква да бъде - дали да е частична или цяла, какво да съдържа. В крайна сметка се съобразихме с по-големия процент ученици и родители, които предпочетоха да бъдат тениски и ризки и един суитшърт отгоре. Така всъщност ние имаме елементи на униформа, която се състои от пет различни части. Това решение беше гласувано на Педагогически съвет и съответно след гласуването то става задължително за всички, тъй като според закона всяко училище има право да изработи свой вътрешен правилник. Много е важно да се каже, че всички родители и всички ученици се подписват, че са съгласни са да спазват вътрешния правилник на това училище - който не иска, неговото място не е там. Всеки един родител се запознава с правилата преди да реши дали да запише или не детето си в тази гимназия. За мен училището е институция, към която всеки трябва да се отнася с уважение. Униформата показва принадлежност, съпричастност, отговорност, не само към себе си, а и към училището. Униформи има в най-престижните училища и университети в цял свят, а вече и в България.

- Защо избрахте розовия цвят?
- В последните години проучванията отчитат рязко покачване на нивата на агресия в българските училища. Затова МОН вече повече от две години обръща внимание върху работата с децата - розовото е световният цвят на инициативата „ Не на агресията в училище”. Нашето училище много усилено работи в тази насока и с този цвят ние ежедневно казваме - не на агресията, и подкрепяме усилията на МОН.

- От кога всъщност въведохте униформите и защо се стигна до проблеми?
- Започнахме да въвеждаме униформите от миналата година, като спазихме процедурите за избор на фирма и няма как да не го кажа, но избрахме фирма на родител на дете от нашето училище, тъй като предлагаше най-ниска цена. Това дете всъщност участва в репортажа на вашите колеги от Нова телевизия (с оплакване, че е изгонено от час заради липса на униформа, тъй като не я харесва - б. а). Тогава и въпросното дете, и неговите родители бяха съгласни с носенето на униформи. Но нито един родител и ученик не хареса мострите, които тази фирма предложи. Затова направихме втора процедура за избор на изпълнител и сменихме фирмата - тя предлагаше униформата на цена от 100 лева, предишната фирма 70 лева, но за много по-ниско качество. И така от февруари тази година започна изработването на униформи. Аз бях първата, която си направи униформа, платила съм си я със собствени средства, за да видя какво е качеството и да не изпадаме отново в същата ситуация.

- Как всъщност мнозинството ученици приемат униформите?
- Положително. Живеем в свят, в който има много неравенства - едните деца са от по-бедни семейства, нямат възможност да си купуват скъпи дрехи и така не се смачква тяхното самочувствие и тяхната възможност за намиране на място в това общество. Именно затова избрахме и да въведем елементи на униформа, защото цяла такава би била много по-скъпа и повече би затруднила родителите като разход. Искам още веднъж да се върна на ролята на училището като институция - факт е, че от нас учителите се очаква толкова много, но виждам как авторитетът на професията ни бавно, но сигурно се сгромолясва. Някой задава ли си въпроса как се чувстват учителите, които дават цялото си сърце в работата си? В нашето училище отчитаме индивидуалността на всяко дете. Да сте чули някога учител да се оплаче от дете или родител - това никога няма да се случи, защото ние сме научени да бъдем толерантни и да залагаме на личния пример. Именно затова аз цяла година нося униформа, защото съм съпричастна с децата, това е моят жест към тях и те го разбират. Децата ни са добри, когато към тях се подхожда добронамерено и с уважение. Учителите се опитваме не само да обучаваме, но и да възпитаваме нашите ученици. Нашата цел е да ги изградим като човеци с главно Ч - да изградим у тях качества като уважение, респект, добротворство. И пример за това, е че нашите ученици се организират и участват в редица благотворителни кампании - последният случай е наводнението в Карловско, за което събираха пари.

Нашият гост
Проф. д-р Юлия Николова е преподавател в професионална гимназия “Княгиня Евдокия”. Завършила е стоматология в Медицинска Академия, ВМИ. Номинирана в престижната класация “500 лекари, на които вярваме” за 2020 г.. Координатор на двата национални конкурса “Рицарят в мен” за рисунки и литературният “Рицарска постъпка”, които за шеста поредна година са включени в националния календар за МОН за извънкласни дейности. Инициатор и координатор на доброволческата инициатива “Наркотиците убиват” и Носител на най-голямата награда на ROTARY CLUB INTERNATIONAL Paul Harris Fellow за служба в полза на обществото. Велик офицер на Ордена на Рицарите Тамплиери на Йерусалим - Велик Приорат България.