Университетът за национално и световно стопанство избра да гласува доверие за втори мандат на ректора си професор Димитър Димитров с 309 гласа от общо 337 гласували членове на Общото събрание. Какво се промени в предишните 4 години в УНСС и какво следва - ще има ли нови специалности и настина ли чуждестранните студенти са решението на част от най-сериозните проблеми във висшето образование, питаме проф. Димитров. От него научаваме, че с разумна инвестиция в българските университети, а не в чужди, за каквото са отделени 5 милиона лева в бюджета за 2024 г., капацитетът на висшите ни училища може да се оползотвори и да не стимулираме талантливите българи да учат навън и да се надяваме, че ще се връщат след това. С него навлизаме и в темата за изкуствения интелект и защо има спирачки той да бъде изучаван у нас.

- Заставате начело на УНСС за втори мандат, професор Димитров - много или малко са 4 години за промяна в най-големия бизнес университет у нас?
- Четири години са и много, и малко време. Първите четири минаха много бързо, с много предизвикателства. Като гледам и последната година как мина, вероятно и следващите ще бъдат така, защото нашият екип - ректорското ръководство и всички колеги, наложиха много високо темпо на промени във всички области - учебни процеси, изследователска дейност, особено дигитализация, обновяване на материалната база, инфраструктурни и инвестиционни проекти, фотоволтаици. Има още доста неща, колегите са добре запознати с тях, явно и за това беше това високо доверие към мен при избора ми.

- Сред новите предизвикателства в новия си мандат посочвате сливанията на университети и идеята за тригодишен бакалавър - кога и как могат да се случат?
- Тези въпроси не се решават лесно и за един ден. Иска се сериозно обмисляне, ако се мисли чисто механично пак да се сливаме или да отрежем последната година от бакалавъра, това ще бъде голяма грешка, свързана само с финансирането или спестяването на дребни разходи. Това е много сериозна реформа в образованието и затова аз следя дискусията за промените в закона. Като че ли никой не е „за“ подобни промени, а всички изтъкват аргументи срещу това. В съвременните условия, когато търсим широкопрофилни специалисти, търсим възможности за бърза смяна на професиите, на нагаждане към едно или друго, ние намаляваме годините за образование на тези хора, които и без това не са достатъчно научени в средното си образование - то се вижда от различни тестове и международни класации, това ще бъде грешка. Чисто формално и механично казано - така е на запад, дайте и при нас да го направим, просто няма да работи. Добре е да търсим крайния резултат - какво искаме да направим със сливането, с тригодишния бакалавър. Това е винаги моето виждане, моята философия за тези неща. Не просто да направим нещо и после да се чудим защо сме го направили.

- Означава ли това, че по-скоро би отпаднала идеята за 3-годишния бакалавър?
- Има различни култура, различна структура на образованието, различен подход в различните държави. Не е случайно, че някъде има 3-годишен, другаде 4-годишен, другаде пък има от 10. клас прием в университети. Има голяма разлика в системите и ние много внимателно трябва да обмислим какво искаме да правим и за 3-годишния бакалавър евентуално и за сливане към университетите, за да не задълбочим още повече кризата, която и сега съществува - с демографските проблеми, недостига на кандидат-студенти, недоброто финансиране на университетите. Съжалявам, че точно след избора ми говоря по тези теми, но това е картината.

- Едно от решенията, които предлагате в тази връзка, ли е кандидатстудентска кампания, насочена към бъдещи студенти от българската диаспора в съседните държави?
- Във всички държави, в които има българска диаспора, ние работим от няколко години в това направление. Скоро наша делегация беше в Северна Македония, инициатива, инициирана от Министерството на образованието и науката и Министерството на външните работи. Наистина ще трябва да бъдем много по-проактивни към подобни хора, които нямат езикова бариера, имат подобна култура на нашата, разстоянията са близки и ние бихме могли да ги привличаме. Но това изисква обща работа на всички институции - МВнР, МОН и университетите. Говорихме с колеги, че е необходимо да имаме национална програма за мобилност между наши преподаватели и съответните преподаватели от други университети от Северна Македония, Молдова, Украйна, Румъния, Сърбия и другаде, където имама диаспора и това няма да е много скъпа програма, а ще подобри неимоверно опознаването, взаимния стремеж за общи проекти и бързината на комуникациите между нас и университети, където има повече български студенти или пък са съседни. Да не разчитаме само на програма „Еразъм“, която е европейска и доста трудно се кандидатства. Мисля, че с няколко милиона лева МОН и външно министерство могат да създадат такъв проект, който насърчава взаимодействието между български и балкански университети. Това е естественият път. А подобни програми имат доста държави - национални програми за мобилности. Турция има например такава програма, плюс „Еразъм“, което дава много добавена стойност.

- А в същото време ще дадем 5 милиона лева за финансиране на наши студенти в чужди университети, предвижда се нещо като предложения преди време от МОН „Фонд Стамболов“. Не трябва ли да е обртното - да финансираме нашите студенти да учат у нас?
- Така е. Бях на заседание на комисията по образование в парламента, на което тя единодушно отхвърли предложението за тези 5 милиона. Сега разбирам, че това ще бъдат кредити за студенти, които да се върнат. Самата концепция сигурно трябва да се изясни, но нашите университети имат голям потенциал за това нещо. Редовно печелим медали като ученици, още от средното образование по физика, по математика, по други предмети и ние тези хора след това да ги пратим в чужбина с пари от държавния бюджет, ми се струва малко излишно. По-добре тук да насърчаваме развитието на нашия капацитет на университетите, които да обучават такива кадри. Не става въпрос за много пари. Ние приключваме сега проект за модернизация на висшето образование „Икономическото образование в България 2030“. В него участват шест университета, бюджетът е малко под пет милиона. Но с този проект, който е по оперативна програма за организация на висшето образование, осигурихме модерна техника, обзаведохме няколко зали, осъществихме няколкостотин мобилности на българи в чужбина и чужденци от България, създадохме електронно съдържание на много лекции, споделени преподаватели между университетите и показахме, че те могат да се „сливат“ без да се сливат юридически. Тоест не се изискват много пари за един подобен проект за насърчаване на клъстери от университети или консорциуми, а такъв е нашият опит с европейския университет ENGAGE.EU.

- Да, вие сте заложили продължаване на работата по проекта ENGAGE.EU и участие на УНСС в създаването на Европейски бизнес университет.
- Да, годишно за деветте университета от Европа има някъде около 4-5 милиона евро, за да се насърчи сътрудничеството между тях. Не се необходими стотици милиони левове или да правим формални нови университети, да си сменяме имената и такива неща, като всеки си запазва независимостта и автономията.

- Аз обаче искам да Ви върна към бюджета за догодина. За допълнително финансиране за увеличение на възнагражденията на академичния състав в държавните висши училища са предвидени 39 000 000 лв. - стигат ли?
- Не знаем дали това е компенсация за тази година, за да запазим нивото на заплащането от 2023 г., защото имаше 16 милиона за 5 месеца. Или това са допълнителни 39 милиона, които ще вдигнат още заплатите. Признавам си, не знам. На виждате каква е ситуацията. Така се приеме бюджетът, че много малко хора знаят подробностите, за съжаление. Което също не е добре, защото не може да си планираме нещата.

- Ще има разкриване и утвърждаване на нови професионални направления в областта на информатиката, педагогиката и приложната лингвистика в УНСС - какви ще са специалностите, дайте пример?
- Пример е приложната лингвистика. Ние там работим, още не сме кандидатствали пред Националната агенция за оценяване и акредитация - НАОА, но тя е разпросранена в цяла Европа. Тя включва и езикови, и бизнес умения, включва и юридически умения. Пример за интердисциплинарност. Ще видим къде ще я вместим в нашата национална класификация за професионални направления, която е доста консервативна. Иначе по другите направления ние работим - педагогика и информатика. Ние сме водещият университет в дигитализацията, имаме център за големи данни и ще инвестираме от държавата и по оперативна програма над 15 милиона лева. Имаме сигурно 100 души, които се занимават с информатика и на нас ни приляга да отворим такава специалност. Ние сега предлагаме две - „Киберсигуронст и електронно управление“, а другата е „Анализ на големи данни“. Така че все неща, които са свързани с икономиките и управлението. Но там имаме огромен проблем с картата на висшето образование, която налага бариери за откриването на нови специалности в такива направления. Разбирам подобен забранителен режим, чрез който да не се откриват филиали, факултети и специалности навсякъде, но ние тук имаме огромен потенциал. Има търсене на такива кадри и в същото време ние си казваме - то по картата трябва на национално равнище да е запълнен капацитетът на Националната агенция за оценяване и акредитация, а той е даден незнайно как. Има университети, които нямат прием по такива специалисти, а пък имат капацитет и общият процент е под 70. Това е огромен проблем. Ние искаме и създаваме център за изкуствен интелект в образованието и изследванията в нашия университет. Има такава концепция, сега ще я обсъждаме на университетско равнище. И ако тръгнем да създаваме такава специалност за изкуствен интелект, който е супермодерен и се прилага от вече една година, няма да можем, защото запълването на подобни специалности на национално равнище е под 70 процента. Това са някакви абсурди, но ние сами си ги създаваме.

- Какво е мястото на изкуствения интелект във висшето ни образование тогава?
- Има нужда от преразглеждане и аз се надявам, че и Съветът на ректорите и професор Елиза Стефанова, новият председател на НАОА, ще ги обсъдят сериозно тези неща. А и Министерски съвет, който приема картата за висше образование, ще позволи подобни приоритетни, нови неща да се случват в българските университети. Иначе с години може да си чакаме да се напълни кухият капацитет, който е определен преди 10 години. Съжалявам, че съм по-рязък, но е такава ситуацията.

- Ще активизирате ли още повече сътрудничеството между УНСС със Столичната община и Регионалното управление на МОН в следващите 4 години от мандата Ви?
- Столичната община ни е партньор в проекта ENGAGE.EU, а с регионалното управление работим по линия на кандидат-студентите, при това много успешно. Тук имаме район „Студентски“, зелен университет, имаме училищата, с които имаме съвместни инициативи. В УНСС няколко училища си правят връчване на дипломите, концерти, дни на китайската култура ще имаме сега с училище, в което изучават езика. Ние работим и мисля, че това е част от функциите на един нормален университет.

- Нова организация на научноизследователската дейност предвиждате, насочена към рационалното използване на средствата на фонд НИД на УНСС - по какъв начин ще се стане промяната, как ще надграждате?
- Да, ще надграждаме със стимули за създаване на проектни екипи, публикации, индексиране на нашите списания в престижни бази данни. Ще продължим да работим над същите неща, но с много по-голяма подкрепа.

- УНСС ще става ли още „по-зелен“ университет - вече имате умна система, която функционира в сградата, имате соларен парк?
- Ще продължим в тази посока, да, има възможност за надграждане - имаме база, имаме спортен комплекс. Не сме приключили, имаме голям потенциал за още нови технологии.

Нашият гост

Проф. д-р Димитър Панайотов Димитров е български учен-икономист в сферата на отбранителната икономика и сигурността. Завършва ВИИ “К. Маркс” - София (1983-1988) г. със специалност “Икономика и управление на промишлеността”. Ректор на Университета за национално и световно стопанство от декември 2019 г. Проф. Димитров е бил декан на факултет “Икономика на инфраструктурата” на УНСС в периода ноември 2015-ноември 2019 г. Ръководител е на катедра “Национална и регионална сигурност” от 2007 г.

Има множество научни специализации сред които в CESS, Грьонинген, Холандия, BICC, Бон, Германия, MIIS - CNS, Монтерей, САЩ, Мюнхен, Брюксел, Женева, Антверпен, Стокхолм, Никозия, Сиатъл, Букурещ, Виена и др.

Има издадени над 104 публикации в областта на икономика на отбраната и сигурността, икономическия анализ в отбраната, защита на критичната инфраструктура и ядрена сигурност.

Ръководител е на множество проекти за модернизация на висшето образование, сред които проект “Икономическото образование в България 2030”. Председател е на Националната мрежа за решения за устойчиво развитие SDSN Bulgaria и ръководител за България на Европейския университет ENGAGE.EU. Работи активно по Националната научна програма “Сигурност и отбрана”. Създател на единствената в света международна магистърска програма “Ядрена сигурност”, към катедрата, която ръководи “Национална и регионална сигурност”.