За да работи успешно минно-суровинната индустрия, секторът се нуждае от много инвестиции, казва проф. дтн Николай Вълканов. Разговаряме с него по повод Деня на миньора и стратегическото значение на отрасъла за развитието на икономиката в Европейския съюз и В България. Европейският съюз е необходимо да отдели огромен ресурс, за да се направят концесии в Африка за всички видове минерали и метали, казва проф. Вълканов и допълва, че Старият континент изчерпва запасите си от суровини, но закъснява с дългосрочната стратегия за техния добив.

- Професор Вълканов, Вашата компания „Минстрой Холдинг“ е един от флагманите на българската индустрия и на минно-геоложкия сектор. Как се постига това? На базата на постигнатото до момента, как виждате развитието на компанията в стратегически план?
- С много знания, с много труд. Но преди всичко трябва да имаш знания в минната дейност, да познаваш добре сектора. Всъщност, какво представлява минната дейност на „Минстрой Холдинг“? През 2002 година купихме фалирал „Горубсо Златоград“ без нито един работник, без машини, без техника. През 2011 година купихме „Горубсо Мадан“ - фалирал, а знаете, че тогава работниците не си бяха получавали заплатите шест месеца и хората бяха на площада. През 2016 година купихме фалирали рудници Република Северна Македония. За всички тези дейности трябва да имаш много знания, но и много инвестиции. За да работи тази индустрия, тя се нуждае от много инвестиции. Разбира се, има влияние и на цените на металите на Лондонската борса, в момента сме с много ниски цени, 2024 година тръгна с много ниски цени. „Минстрой Холдинг“ инвестира много и в производството на електроенергия - слънчева и водна. Естествено, в портфолиото ни е и строителство на жилища, офиси, хотели. Така че, това е - знания, опит и много инвестиции. Не трябва да се бърза с печалбата. Много хора бъркат оборота с печалбата.

- Как виждате развитието на минната индустрия след 50 години, необходима ли е нова суровинна стратегия за ЕС, а в частност и за България?
- Това е тема, по която говоря много често, но никой не ме чува. В България залежите се изчерпват. Първо те са много бедни. Медните находища са с 0,20 - 0,22 процента и благодарение на огромните инвестиции, които направиха собствениците на добивните предприятия на Челопеч, на „Асарел Медет“, на „Елаците“, все още успяват да преработват. Ресурсите в България свършват и при тези предприятия все още ще има някакъв добив 2030-2035 година, но това е. Европа е в същото състояние. Европа има запаси в находищата си не повече до 2040 година. А какво означава това? Това означава, че точно когато се увеличава най-много потреблението на метали, Европа все още няма стратегия как ще снабдява икономиките на държавите от ЕС с метали. Африка е мястото, където следващите десетилетия ще се добиват най-ценните метали.

- Вие имате опит в Африка?
- Да, аз имам много голям опит в Африка - в Нигерия, в Сомалия, това са обекти в Северна Африка, имал съм дружества и в Зимбабве... Ние, като държава, но най-вече като Европейски съюз закъсняваме, много е трудно само една компания като „Минстрой“, да отиде и да работи обекти на концесия в Африка, защото там няма изградена инфраструктура - пристанища, ЖП линии и др. Това трябва да стане стратегия на Европейския съюз, който както отделя милиарди за други сектори, така трябва да се помисли, че икономиката на Европа няма да има метали. ЕС е необходимо да отдели огромен ресурс, за да се направят концесии в Африка за всички видове минерали и метали. А в Африка има и желязо, и мед, и цинк, и сребро, и злато, и платина. За съжаление, подобна стратегия на ЕС не само, че няма, но не е и в процес на изработване. А само след 20-25 години Европа няма да има никакви метали, добити от нейни находища. В момента казваме, че България е на трето или пето място по производство на метали, но огромно количество концентрат идва от Южна Америка, от Перу, от Чили и от Европа - Сърбия и РС Македония. Производството ни идва повече от вносен концентрат, отколкото от български. Тази тема е много тежка и винаги казвам, че Европа няма стратегия за развитие на производството си на метали и всички, от които зависи това, се занимават с какво ли не, но никой не казва: „Нямаме стратегия за металите, дайте да направим нещо!“. Или пък си казват, но са на принципа „А, ние тогава няма да сме тук, не ни засяга“. Преди известно време Китай направиха показно - няма умишлено да казвам името на страната, но отидоха в Африка, взеха концесия, но отидоха с 40 000 човека, с техника, с всичко. И така се прави, но вече сме изостанали много във времето с бездействие.

- Политиците и в ЕС, и у нас, имат амбиции за създаването на стратегии за развитието на енергетиката, но от години в България нямаме реализирани стратегически проекти. Какъв трябва да бъде енергийния дневент ред на България?
- Забелязал съм, че като станат министри, всички започват да говорят за енергийна стратегия на България. А ние имаме енергийна стратегия още преди 1989 година. В нея беше заложена АЕЦ „Белене“, която трябваше да бъде завършена до сега поне 10 пъти и да имаме 5600 мегавата заедно с АЕЦ „Козлодуй“. Изградихме навремето ПАВЕЦ „Чаира“, участвал съм пряко в първия и втория етап на изграждането му. Но съсипахме след това ПАВЕЦ „Чаира“, а това е един уникален по рода си проект - 1000 мегавата, който пуска води, произвежда електроенергия... АЕЦ  „Белене“ трябваше да се завърши 2014 година, но виждате, че дори реакторите сега ще отидат да работят в Украйна, а по някакви причини в България не могат да работят. Не мога да разбера политиката на ЕС и на България, не мога да разбера защо 2000 мегавата в АЕЦ „Белене“ не заработиха още през 2014 година. Второ - трябваше да изграждаме допълнителни водно-електрически мощности, защото в България има много води, които стоят неизползвани. И Струма, и Арда, и Места изтичат, без да имаме нито един язовир и без реално да ползваме тези води. Ако си спомняте, започнахме да правим Горна Арда, направихме първата копка по времето на Иван Костов и това е - няма го проектът. Втори готов проект имаше - предлагал съм го многократно, с прехвърляне на част от водите на Места с удвояване на производството на електроенергия, имаме проект при река Тунджа... Възможностите за допълнителни нови мощности са във водно-електрическата енергия. Имаме и друга възможност - изграждането на геотермални централи, защото имаме огромно количество геотермални води, които не ги използваме дори за балнеология както трябва. Няма стратегия.

- Отдавнашна Ваша идея е да се вложат инвестиции и усилия в развитието на добива на енергия от геотермални източници, като се имат предвид уникалните характеристики на България - защо не използваме ресурсите си рационално?
- Тази идея е моя от 1986 година. Сега в Плана за възстановяване и устойчивост има заложени средства за геотермални централи, но пак казвам - няма стратегия за развитие. Тогава бях директор на Научно-изследователския технологичен институт по минно строителство и в България дойдоха „Тошиба“, които предложиха да изгладим пилотни 5 мегавата в Златоград, в река Ерма. Като от „Тошиба“ подаряваха безплатно турбината. Тогава обаче ръководството на Комитета по научно-технически прогрес не се съгласи, с мотива, че си имаме достатъчно мощности. След това на няколко пъти съм поставял въпроса за електроенергия, произведена от геотермална вода, но нея я няма в списъка - там има слънце, вода, вятър, атомна енергия, въглищна, но няма геотермална. Направиха се промени през годините в законодателството, има още какво да се прави по него, но геотермалната вода не е само за производството на електроенергия, може да служи за отопление на населени места, а ние използваме частично, малко и за пълнене на басейни. А това е огромен ресурс. Хубавото е, че в момента правим един голям проект заедно с „Биовет“ - изграждане на такава централа в Златоград - 20 мегавата, проектантите са ни исландци и унгарци, надявам се, че в следващите 2 години ще направим първата геотермална централа за електроенергия у нас, а част от водата ще я пускаме в града за балнеология - за хотели, отопление на обществени сгради като училища и др. Такъв проект имаше проучен още през 2007 година, отпуснаха се средства, направихме сондаж, изградихме централа в града, после проектът го спряха и така си стои. Сега ще го възобновим с изграждане на централа за производство на електроенергия и ще дадем водата на града. На 10-15 км от Златоград има 350 млн. куб. метра вода, която не се използва. Разбирате ли, няма стратегия, а това трябва да е работата на правителството, на парламента.

- За кога планирате пусков срок на първата геотермална централа у нас?
- Надявам се да успеем и централата да заработи през 2026 година.

- Сектор енергетика е част от националната сигурност, но къде виждате пропуски в защитата на националния интерес на България, в частност и в минния сектор?
- Българската енергетика не е в най-лошо състояние в сравнение с Европа. Българската енергетика е силна и стабилна, имаме към 10 000 мегавата, от които 3000 мегавата в слънце, 2000 мегавата в АЕЦ „Козлодуй“, имаме водни централи на НЕК, други водни централи - не ни е лоша енергетиката. Пак казвам, стратегията от 1989 година предвиждаше производство на енергия от вода, атомна енергетика, произвеждане на енергия от въглищните централи. Производството ни е добро, но нямаме развита система за пренос. Преносната мрежа на електроенергия ни е слабото място. Единственият стратегически проект, който е завършен в най-новата ни история е Цанков камък. Цанков камък обаче не се изгради със средства от държавата, а тогава Негово Величество Царя беше премиер и той осигури финансиране от три австрийски банки за 22 години с нула лихва и по този начин построихме Цанков камък. Цанков камък е един пример какво може да се направи и днес. Финансиране има, стига да имаш ефективен проект, проект, който може да връща кредити. Цанков камък е такъв проект.

- Бизнесът от години алармира, че един от най-сериозните въпроси пред българската икономика е липсата на квалифицирана работна ръка, а този фактор беше посочен като трети по значимост и в последния тримесечен анализ на БНБ за икономическата ситуация в страната - как може дефицитът на кадри да бъде решен?
- Този въпрос го разделям така - във висшите кадри нямаме дефицит. Нямаме дефицит за инженери, икономисти, счетоводители, юристи, стига обаче да можеш да плащаш добре и да плащаш редовно. В България липсва работна ръка, защото много фирми не плащат добре и не плащат редовно заплати. Затова и добри специалисти отиват да работят в друга държава и дори не по специалността си. Дефицит има, да, но в строителството има страхотни бригади от Търговищкия регион, от района на Мадан, Златоград - цели села се изнесоха в Германия, Нидерландия и къде ли не. Вече има селища с по 20 000 - 30 000 българи, които се изнесоха навън и работят там, но не ми е работа да правя анализ на тези процеси, аз си осигурявам работниците.

- Минната индустрия в България, а и „Минстрой Холдинг“, е с развити традиции в обучението на кадри, но и в задържането на кадрите. Как го правите?
- Плащаме заплатите на точния ден, плащаме пълни осигуровки. Много пъти съм казвал, че когато някой плаща заплати под масата, той трябва да се криминализира, но това е работа на парламента - да измислят законодателите как да го направят. Иначе във всички сектори ще има недостиг на работна ръка. Във всички. Единственият проблем е заплащането и осигуряването на хората, на работниците и служителите. А по отношение на обучението на кадри, целият ни сектор, имам предвид минната индустрия, отделя много средства за обучения на кадрите си. Ние инвестираме средства в Минно-геоложкия университет в зали, в сгради, в техника. Работим много по стипендиантски програми. Начинът да си осигуряваш кадри е тези млади хора да дойдат при теб още като студенти и да се докоснат на живо до теорията, която изучават в университета. Наше право, но и привилегия е, да изнасяме лекции пред студентите. Минният сектор се развива и вече работи с много техника, минният модел на работа е сменен през тези години. Няма друга област, в която като при минната индустрия да е сменен така моделът на работа.

- Как се управлява бизнес в България и как има шанса един бизнесмен да допринесе за икономическото развитие на цялата страна?
- В минната индустрия имаме силни хора, които добре познават сектора, които са били в минната индустрия още преди 10 ноември 1989 година. И приватизирайки минната индустрия, може би вложиха цялата си енергия и знания в развитието u. Инвестирахме над 8 млрд. лева в минната индустрия, но ако не бяхме инвестирали, днес вече нямаше да можем да добиваме, особено при тези бедни руди. Понякога при оловно-цинковите сме на 3 процента, когато в света са на 15-20 процента съдържание. Но с инвестициите успяхме да добиваме.

- При тези изчерпани ресурси, за които говорите, как виждате икономическия профил на ЕС, на България след 50 години?
- Не се наемам да правя тази прогноза, но съм сигурен, че ще бъдат измислени нови материали, нови технологии. Светът се развива много бурно и няма да остане така, ще има много новости.

- Понеже говорим в навечерието на Деня на миньора, да завършим с пожелание към хората от минната индустрия у нас?
- Винаги им пожелавам здраве! Живот и здраве! И късмет на всички от минно-добивната индустрия! 

Нашият гост

Проф. дтн Николай Вълканов е председател на Съвета на директорите на “Минстрой Холдинг” АД, зам.-председател на КРИБ и председател на Съвета на настоятелите на УАСГ и на Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски”. Почетен председател на Българската минно-геоложка камара, която обединява повече от 110 дружества и организации в сектора. Неотдавна той беше удостоен с ордена “Стара планина” първа степен за принос към икономическото развитие на България.