Челната позиция на страната ни по смъртност от COVID и последното място в процеса на ваксинация са логични следствия на лошото състояние на българското здравеопазване, компромисното управление на епидемичния процес, скепсиса на мнозинството към противоепидемичните мерки и ваксините и разбира се - недоверието в институциите. Всичко това говори за разпад в отношенията общество-управляващи и победа на популизма. Това казва в интервю за „Труд“ проф. Коста Костов.

- Професор Костов, адекватни ли са мерките на новото правителство срещу пандемията?
- Дадох си дума да не коментирам стъпките на правителството в здравеопазването в първите 3 месеца на работата му. Трупам впечатления без големи очаквания, че ще се случи драматична промяна във функционирането на българското здравеопазване. Проблемът около търговските дружества и болниците не е най-същественият. Има по-важни стъпки, които касаят цялостното функциониране на системата. Трябват решителни действия по много въпроси, но те изискват лидерска решимост, с политическа и институционална подкрепа, каквато трудно ще бъде дадена. Трансформирането на неефективни болници в спешни центрове по места, връщането на НЗОК на осигурените и изтръгването ѝ от ръцете на изпълнителната власт, осигуряване на гаранции за качествен контрол в лечебните звена, мораториум върху новите болници, финансово обезпечаване на лекарите, за да не напускат страната, мотивиращо качество на специализациите, затваряне кранчето на злоупотребите, балансиране на заплащането на клиничните пътеки между различните специалности, свиване на големите разлики в заплащане на близки специалности, бламиране на политическите лобита в здравеопазването, недопускане на политически фактори да определят ръководствата на болниците, овладяване на скритата за обществото корупция през т. н. обществени поръчки, които подхранват близки до управляващите фирми. Българската здравна система е болна от булимия и стомашно-чревно разстройство - няма контрол нито на входа, нито на изхода, затова не наддава на тегло въпреки огромния апетит. Но спирам дотук, без да навлизам в детайли, защото проблемите са много, а очакванията ми малки.

- Възможно ли е 75 лв. да се окажат реален стимул за ваксиниране на пенсионерите?
- Не мисля, че това е сериозен стимул, защото превръща личната отговорност в стока, унизителен и неприемлив от морална гледна точка стимул, който очакват да проработи на мизерното ниво, на което се намират мнозинството от българските пенсионери, преживяващи старините си в оскъдица. Отношението на държавата към тях е такова от десетилетия и те не мислят за бъдещето, а за следващия месец, който трябва да преживеят. Дано сумата от 75 лв. се окаже достатъчна, да спаси живота на повече пенсионери, за да продължат с надеждите си за по-достойни старини.

- Как си обяснявате това, че страната ни е на челна позиция по смъртност от COVID и на последно място в Европа по процент ваксинирани?
- Челната позиция по смъртност и последното място в процеса на ваксинация са логични следствия на лошото състояние на българското здравеопазване, компромисното управление на епидемичния процес, скепсиса на мнозинството към противоепидемичните мерки и ваксините и разбира се - недоверието в институциите. Всичко това говори за разпад в отношенията общество-управляващи и победа на популизма. От всички европейски страни, науката и професионализмът претърпяха най-големия си провал в България и това е естествен процес, а не явление, който тече от десетилетия с краха в образованието, обществения морал и злоупотребите с принципите на либералната демокрация, с които населението привикна така, че корупцията и злоупотребите с власт се възприемат като норма и непреодолимо условие за осигурен живот.

- Един и същ протокол за лечение ли ползваме с останалите европейски страни?
- В България след официалните препоръки, които изготви Медицинският експертен съвет, който ръководех през пролетта на 2020 година, не е публикуван официален правителствен документ на това експертно ниво и с този потенциал на екипа и крайния продукт. НОЩ не подготвиха препоръки, вероятно поради дефицит в експертния потенциал на екипа или липсата на амбиция за изработването на такъв продукт, защото се концентрираха в противоепидемичните мерки. Ние подготвихме очаквания текст само за 2 седмици във време, когато се знаеше толкова малко за поведението на вируса и лечението на последствията от инфекцията. В онези начални месеци на 2020 г. липсваше още достатъчно информация и утвърдени препоръки на водещите международни институции, каквито започнаха да се появяват едва в началото на лятото. Споменавам тези факти, за да подчертая огромната и отговорна работа на екипа, за този кратък отрязък от време. Срещу себе си, за съжаление, не срещнахме онова ниво на разбиране, което очаквахме, за да ни мотивира, да продължим под институционалната шапка. Затова оттеглих Медицинския експертен съвет от функции, като продължихме доброволно да работим по текстовете. Трябва да подчертая, че нашите препоръки претърпяха до лятото на 2020 година 16 редакции - всяка седмица по една нова редакция. Цяла година след прекратяване работата на Медицинския експертен съвет в специализираното пространство не се появи друг български продукт, който да бъде ползван като препоръки за поведение. Затова колегите в различните звена ползват различни протоколи, които си приличат в основната си част - кислород, стероиди, антикоагуланти - но се различават в детайлите, а тези различия могат да бъдат съществени, с използване на средства с недоказана ефективност в клинични проучвания - ивермектин, конвалесцентна плазма, антибиотици при липса на показания и др. Все още липсват актуални официални общоприети препоръки, които да служат като препоръчителна рамка (препоръките не могат да бъдат задължителни), върху които всяко лечебно звено да състави свой протокол за поведение и лечение. Затова има разнолики протоколи и терапевтични импровизации. През пролетта на 2021 година в опит да се запълни тази празнина трима колеги написаха препоръки за лекарите на първа линия, но нямам информация дали трудът им намери широк отзвук и практическо приложение. През есента на 2020 г. беше разпространен по болниците един протокол за поведение при пациенти с COVID-19 с клинични данни, налагащи хоспитализация, на който му липсваше професионална прецизност в детайлите. Може би затова липсваше авторски колектив и подпис на отговорно лице. Така и не разбрах от коя институция беше изготвен!

- Защо този път четвъртата вълна преля в пета, без да има период на успокоение. Как ще се отрази това на медиците и болниците? Може ли да се окажем в ситуация, в която няма кой да ни лекува?
- Да, съществува реална опасност от недостиг на медици, попаднали под поредната вълна на инфекцията. Вирусът се оказа целогодишен, а не сезонен, и непредвидим в поведението си. Постоянно се заиграва с имунната ни система като онази детска игра на жмичка. От други места на света като прелетни птици прелитат нови варианти преди да сме изпратили предишните, а по-голяма част от населението е уязвимо, с голям интервал от привършен ваксинационен цикъл или боледуване. Оставихме на разположение на вируса достатъчно хора без необходимото ниво на защита. Ваксинационният процес в България се проточи твърде дълго и във всеки един момент има достатъчно голяма част от населението с ниска антивирусна защита. България е дълбок резервоар и хранителна среда за всяка нова вирусна инвазия, с най-ниското ниво на ваксинация и логично - най-висока смъртност. Ние сме страна в риск. Здравната ни система е също уязвима и в групата на рисковите системи, поради кадровия и технологичен дефицит. Ние сме епидемичен остров, вкусен вирусен бульон, върху който вирусът се размножава като слонска костенурка на Галапагос. Популациите от слонски костенурки ще се размножават дотогава, докато достатъчен брой от населението не се сдобие с имунитет - естествен след боледуване или след ваксинация. Повтарящите се усилващи дози от ваксините не са дългосрочно решение, защото не предлагат достатъчно продължителна защита, с неясни дългосрочни ефекти върху имунитета. Надявам се, след тази вълна от варианта Омикрон, която ще залее по-голяма територия и ще остави по-голям брой имунно население, популацията с естествена защита след боледуване и ваксиниране да нарасне достатъчно, за да затвори вратите на входа и на изхода - пандемията да се трансформира в ендемия, да преминава като ендемични вълни с по-малки поражения като тези при грип или други обичайни вирусни инфекции.

- Ще решат ли проблема с тежките случаи новите антивирусни препарати?
- Те не са решение на всички проблеми, защото не са със 100% ефективност, трябва да се прилагат навреме, в началото преимуществено при рискови пациенти, скъпи са и няма да има големи наличности поне на първо време. Интерес предизвикват научните данни за моноклонални антитела с цел профилактика на рисковите пациенти след експозиция на вируса, след контакт с инфектиран, т. е. преди появата на симптомите на болестта, както и в първите дни след тяхната поява в началото на болестта в амбулаторни условия - не по-късно от 5-10 дни, в зависимост от индивидуалния продукт. Има обнадеждаващи резултати. В новата вълна на Омикрон една част от моноклоналните антитела и медикаменти не успяват да съхранят своята ефективност, но има няколко, които запазиха ефективност и срещу Омикрон - ремдезивир, молнупиравир и сотровимаб. В България има вече натрупан опит с ремдезивир, но не и с останалите два препарата. За молнупиравир има теоретични допускания, че може да ускори появата на нови вирусни варианти, както и да предизвика мутации в човешката ДНК (нисък риск за генна увреда). Затова молнупиравир трябва да се използва само при липса на други алтернативи и да се избягва при бременни и деца. Ако се използва при млади хора, трябва да се прилага и контрацепция, за да не се допусне нежелана бременност. Важно е да се подчертае, че антителата трябва да се използват в определен времеви интервал на протичане на болестта, за да се използва максимално тяхната ефективност.

- Като един от водещите специалисти по пулмология кажете белите дробове ли са най-поразени след боледуване от COVID?
- Да, категорично! Дихателната система е най-бързата магистрала за придвижване на вируса и най-често поразена. Нещо повече - в нея остават и най-честите и най-сериозни трайни поражения. Останалите органи следват по честота и тежест дихателната система, която е засегната винаги, защото пътят на вируса минава последователно през горни и долни дихателни пътища, за да слезе към белодробната тъкан.

- Все по-често медици твърдят, че трябва да се обособи отделна COVID болница. Разумно ли е това и ще реши ли проблема със спирането на плановите операции в големите болници?
- Има логика в това България да разполага с една голяма многопрофилна болница под шапката на МЗ, която извън епидемичен взрив да работи като всички останали болници от университетско ниво, но в епидемична обстановка, функционира като специализирана многопрофилна болница за инфектирани. Така ще разполагаме с всички необходими звена за оказване на специализирана помощ за инфектирани пациенти, които освен дихателна подкрепа изискват и друга специализирана помощ, която не търпи отлагане във времето - хирургична, онкологична, кардиологична, неврологична и пр.

- В един от текстовете на вашата стена във фейсбук наскоро разсъждавахте по темата за мазохистите и садистите в полето на медицината. Кои ще победят?
- Засега мазохистите ни водят със 70:30, каквото е съотношението на двете групи от населението - първите, които не разбират научните данни, но ги интерпретират сърцато и убедено, а вторите, които се придържат към научните доказателства и мненията на експертите. Този резултат в полза на мазохистите се вижда и от данните за смъртността в България.

- И накрая искам да ви попитам защо за пореден път отказахте да влезете във властта, където знаем, че има огромна нужда от компетентни хора и от експерти?
- Към политиката се отнасям като към SARS-CoV-2 - спазвам противоепидемична дистанция и съм ваксиниран срещу политическа съблазън. Причината за това са вдъхновяващи приятелства, които ме научиха да следвам едно здраво житейското правило: човек не трябва да обича властта повече от таланта си. Политиката е прагматична обществена дейност, която осъществява възможното, а не необходимото. Тя е поле на прагматичния разум, а не на етиката. За съжаление прагматичният разум не се вдъхновява от принципите на категоричния императив на Кант и политическите решения не винаги се ръководят от етични принципи. С политически решения са убивани милиони. Политиците работят по-често с прагматиката на разума, защото етиката пречи на „разумните“ решения. Политиците поставят разума пред етиката, а мен ме вдъхновяват хора, които поставят етиката пред разума. Имах щастието да опозная точно такъв политик, мой приятел от детинство - Господин Тонев - който поставяше добродетелите и морала над всичко. Длъжен съм да го кажа в негова памет. Динко (Дико) Тонев беше единственият, който успя да ме накара да повярвам, че в политиката трябва да влизат точно такива хора, които се стремят да превръщат християнските добродетели в политически принципи. След него българската политика вече няма ангелски хор и аз все още не виждам мястото си в нея. Предпочитам да остана извън рамката на политически зависимости. Не съм аполитичен, но засега оставам при пациентите и младите колеги, които разчитат на мен.

Нашият гост
Проф. Коста Костов е роден в Бургас. През 1980 г. завършва медицина във Варна. Професор по белодробни болести. Специализирал е в Швейцария и Германия. Преминал е специализиран курс “Основни качества на лидерството” в London Business School. Дългогодишен лектор по белодробни болести в Медицински факултет на Софийския Университет “Св. Климент Охридски”. Бивш председател на УС на БДББ в периода 2008-2012 г. Национален консултант по пневмология и фтизиатрия на НЗОК.
Главен редактор на списание INSPIRО (www.inspiro-bg.com).