- Защо премахването на таксите за студентите държавна поръчка не е в дневния ред на системата на висше образование и сте против това, професор Темелкова?
- Позицията на Съвета на ректорите, която вие - медиите широко разпространихте, достатъчно ясно и задълбочено обяснява това. Ще обобщя, че подобна мярка влияе на огромен брой финансови и управленски подсистеми във всяко висше училище. На практика тази мярка преобръща напълно процесите на бюджетиране, отношенията с работодателите, свободната пазарна конкуренция между различните университети, политиките по стимулиране на студентите да се насочват към важни за националната икономика сектори, студентското кредитиране и още много други. Тази тема би следвало да не е на дневен ред, защото самата държава, приемайки Стратегията за развитие на висшето образование до 2030 година, не предвижда подобна идея в нито един свой ред. За каква предвидимост и предсказуемост можем да говорим, когато е видно, че се лансира нещо, което следва да е съпътствано с обширна система от мерки, която към момента не е налична? Отделно това се случва в средата на учебната година с хвърлени в публичното пространство реплики като „студенти, ще платите таксите, но после университетите ще ви ги възстановят“. Това възстановяване обаче също си има цена и отстрани изглежда, че някой иска да направи банките богати. Само администрацията на Софийския университет ще трябва да обработи над 19 000 платежни например, при нас са над 1600.

- Ще има ли протести заради предложените промени в Закона за висшето образование?
- Най-лошото, което може да се случи на България, е на протести да излязат нейните учени и академични хора. Това означава, че са преминати невероятно широки граници на търпимост, защото толерантността към чуждото мнение и идеи, колкото и екстравагантни да са те, са първично заложени именно в ДНК-то на висшите училища. Аз призовавам за съвсем различен подход – най-после да започнем да се чуваме един друг и да възстановим нарушената комуникация. Ето че това може да се получи – и работодатели, и синдикати, и Съвет на ректорите заявиха едно и също нещо на държавата, която се опитва да интервенира законодателно. В момента имаме историческия шанс да пренесем това съгласие в позитивна посока – при формулирането на разпоредбите на проектозакона за размера на заплатите на академичния състав. През последните години се принудихме да даваме уклончиви становища по чудесни идеи на синдиката ВОН-КНСБ, не защото не уважаваме колегите си и не желаем да се увеличат възнагражденията им – те са унизително ниски, а защото виждаме, че тези суми бяха масово финансово необезпечени от размера на приходите, които получаваме. Вкарваха ни изкуствено в дилемата или да подкрепим работещите рамо до рамо с нас, или да фалираме институциите, които ръководим. Предлаганите ни във времето назад допълващи и извънредни субсидии, компенсиращи изостаналите възнаграждения във висшето образование в сравнение например със заплатите в средното, е обидно. Академичната общност в България не е просяк! Парите за заплати трябва да бъдат гарантирани безусловно на висшите училища, не само в ЗВО, но да се осигури изпълнението на това задължение и в Закона за държавния бюджет. По този въпрос има единство сред ректорите. Дано бъдем чути!

- По какъв начин отпадането на таксите удря малките университети?
- Отпадането на таксите влияе еднакво на всички – и големи, и малки. Нещо повече, то засяга силно цялото общество и най-вече социално слабите. Обратно на мисленето, че това е социална мярка, тя облагодетелства еднакво както сина на бизнесмена, идващ на училище със скъпата кола на баща си, така и младежите от по-бедните региони на страната. Защо никой не попита вносителите на тази толкова примамлива и продаваема идея, откъде идва „безплатното“ висше образование? Кой го плаща? Плащаме го всъщност всички с данъците си, без да има ясната насоченост към тези, които заслужават подобна помощ.

- Кога ще има нова методика за оценяване на университетите?
- Когато започнем да мислим и действаме дългосрочно. Обръщам внимание, че приетата в края на 2020 г. Стратегия за развитие на висшето образование 2021 – 2030 г. е придружена с одобрен от законодателната и изпълнителната власт оперативен план за изпълнението и. Там се съдържат десетки проблеми, за решаването на които може да бъде поставен абсолютно същият въпрос, идентичен на този за методиката за оценяване на университетите. В едно мога да убедя широката аудитория, не ние ректорите сме причина реформите в сектора да не се случват. Никога преди, както през последните две години, нашата организация не е била толкова активна по темата! Ние ясно казахме какъв е дневният ред на сектора, ако искаме наистина да насочим мерките към истински важните неща. Дадохме дори готови решения на държавата. Оттам нататък какво ще се случи, е въпрос на отговорност да бъдем чути и разбрани.

- Тенденцията, че ще са нужни нишови кадри, а не широки специалисти, отчита ли се вече на пазара на труда?
- Точно тази тенденция се отчита, но както винаги в науката и образованието всичко е кръговрат. На проведената във Висше училище по телекомуникации и пощи конференция по темата за професиите на бъдещето в края на на миналата година получихме ясен сигнал от топ специалисти и учени с международна разпознаваемост, че нещата се променят. Парадигмата на десетилетията от началото на века, няма да е парадигма на следващите. Навлизането на технологиите и изкуствения интелект ще направят така, че ще се заличат цели сектори на икономиката и ще се създадат нови. В тези нови условия ще могат да оцелеят единствено широкоспектърни специалисти. Казано иначе, може да се окаже, че с оглед нуждите на днешния ден предимството е на нишовите кадри, но в бъдеще те да са обречени, поради трансформациите на света, в който живеем.

Нашият гост
Проф. д-р Миглена Темелкова е първата жена, избрана за ректор в историята на Висше училище по телекомуникации и пощи (ВУТП). В историята на българското висше образование е най-младият ректор - жена. Работи активно в посока Висшето училище по телекомуникации и пощи да е най-динамично развиващото се и иновативно висше училище в България, в търсен международен партньор. По професия е финансист и юрист. Специализирала е “Международно търговско право и международен бизнес”. Преминала е обучение по “Лидерство” в университета “Джордж Таун” - Вашингтон. През 2014 година е единственият представител не само на България, но и на Източна Европа, на престижен форум във Вашингтон, посветен на проблемите на глобалното лидерство.