Защо ЦИК не успя да се справи сама с машинното гласуване, може ли да се манипулира софтуерът на устройствата за гласуване и какви са гаранциите срещу фалшифициране на резултатите от вота. Тези въпроси зададохме на проф. Михаил Константинов. Попитахме го и за фантомите в избирателните списъци и защо в тях има толкова много гласоподаветели, след като предварителните данни от преброяването сочат, че населението в страната е около 6,5 млн. души.

- Проф. Константинов, миналата година ЦИК твърдяха, че искат да са независими от „Смартматик“ и „Сиела Норма“, а сега отново поканиха двете фирми да правят изборите. Защо се случва това?
- Най-добре е да питате самата ЦИК. Да се надяваме все пак, че не тези фирми ще правят изборите. Макар че знае ли човек? Категорично, мнозинството от членовете на ЦИК са добри професионалисти. То и няма как да е другояче, щото като върши човек една работа няколко години, няма как да не стане добър поне в това. Знам от личен опит.

- Нормално ли е една постоянно действаща структура, каквато е ЦИК, цяла година нищо да не е направила, за да е в състояние да осигури логистикатата на вота?
- Отдавна не съм в ЦИК и не мога да знам какво точно прави тя. Да се надяваме, че прави каквото трябва. А какъв е резултатът, скоро ще видим.

- Бил сте и член и зам.-председател на ЦИК, кажете какво по-важно има за комисията от логистиката на вота - осигуряване сигурността на урните, транспорт, сега вече и всичко свързано с машините?
- Слава Богу, по мое време машини в България нямаше. Както днес няма машини в цяла Европа с изключение на град Брюксел и околните села.

- Трябва ли според вас устройствата да се сертифицират преди всеки вот?
- Би било редно. Поне една представителна извадка следва да се сертифицира. Ако обаче това се прави проформа, полза няма.

- Гарантиран ли е машинният вот срещу фалшификации?
- Според повечето специалисти по света, не е гарантиран. Според мен - също. С което не искам да кажа, че с мадурките непременно са ни лъгали, особено през миналата година. Може и да не са ни лъгали. Впрочем, защо не публикуват резултатите от проверката на разписките? Не са публикувани резултатите от тази проверка както за изборите през юли, така и за изборите през ноември 2021 г. Ми вземете и ги публикувайте тези разписки! Той Конституционният съд затова пусна мадурките, щото те пък били пускали разписки. Като не публикувате разписките, бламирате решението на Конституционния съд!

- Възможно ли е да се манипулира софтуерът на устройствата?
- Разбира се, че е възможно. А дали се прави това у нас наистина, не знам. Иска ми се да вярвам, че не е така. Тук се сещам какво направиха симпатичните ирландци в страната на Свети Патрик. Ами купиха си нови новенички машини за гласуване за 55 милиона евро, после дадоха още 3 милиона за наем (да ви напомня това за българските машини?) и после дадоха още 70 хиляди евро за утилизация на всичките 7000 машини, т. е. за да ги превърнат в скрап. Тук вече им излезе доста евтино, само по 10 евро за унищожаване на една машина. Междувременно знаменитият нидерландски хакер Валънтайн Гонггрип им хакна машините за нула време и то съвсем безплатно. Впрочем, оттогава е модно, когато има демонстрация на машини за гласуване, 10-12 годишни хакерчета от цял свят да ходят там и да се забавляват кой първи ще ги хакне.

- Как си обяснявате това, че едни от най-големите поддръжници на машинното гласуване - ДБ подадоха жалба в съда заради решение на ЦИК за изходния код? 
- Ами, вървете и ги питайте умно-красивите защо се жалят. Те си знаят. Явно, не ги допускат до устройствата. Абе, дошъл им е акълът изглежда, а и те са големи информатици както е известно. Както им дойде акълът и на БСП, но е късно либе за китка, както е казал мъдрият български народ. Който ходи три пъти годишно на избори и май пак се кани да повтори процедурата.

- Колко години е гаранцията на машините и какво се прави след изтичането u?
- Гаранцията за този тип устройства е три години. След този срок никой за нищо не носи отговорност. Трябва да се види какво пише в договора между ЦИК и Смартматик, или между ЦИК и Сиела Норма, не знам точно кой с кого какви договори е сключвал и при какви условия. Досега сме дали 100 милиона за машини, а на тези, като им изтече гаранцията след година, ще дадем още толкова. От соца е известно, че най-богатата държава на света е България. И що? Ми щото всички крадат и още има. Виждаме, че и при капа е така, не само при соца.

- Освен машините, другият голям проблем на изборите са т. нар. мъртви души в списъците. Защо никой според вас не решава този проблем и какви са вариантите за справяне с него?
- „Мъртвите души“, или „фантомите“, са имена в избирателните списъци, зад които няма реални избиратели на територията на съответната секция. Повечето от тези имена са на живи хора, които обаче са в чужбина. У нас фантомите устойчиво са около един милион. Сега се говори, че станали 1,5 милиона. Ако не „гласуват“, фантомите са безопасни. Те обаче често имат желание да гласуват. Когато в продължение на 20 години бях член и зам. председател на ЦИК, имахме например такъв случай. В някаква забутана секция след изборния ден комисията седи, чеше се по главата и разсъждава. Всички се съгласяват, че Пешо е в чужбина и няма как да гласува. Пешо обаче е от БСП и те, за да въздадат справедливост, след общо съгласие пускат бюлетина от името на Пешо за БСП. Разбира се, може и за СДС да пуснат, ако Пешо е от СДС. Това е добронамерена фалшификация. Има обаче и злонамерени фалшификации.

- Предварителните данни от преброяването сочат, че цялото население е 6,5 милиона души, а в избирателните списъците има 6,7 гласоподаватели. Откъде идва разминаването?
- Разминаване няма, а въпросът ви се нуждае от уточняване. Българи ще наричам хората с български документи за самоличност и в частност тези с ЕГН. Та тези българи на територията на България са 6,5 милиона. В чужбина има още, след малко ще сметнем колко са. В списъците има 6,7 милиона имена и това са имената на всички българи над 18 години у нас и по света, за които няма данни, че са починали. Това число, 6,7 милиона, е най-точното от числата, с които разполагаме. Просто толкова на брой ЕГН-та е раздала държавата на хора над 18 години. Обикновено избиратели са около 80% от всички хора. Така българите по цял свят би трябвало да са 6,7/0,8, или около 8,4 милиона плюс-минус стотина хиляди. И накрая, след като у нас българите са 6,5 милиона, значи зад граница са 8,4 - 6,5 = 1,9 милиона. Избирателите в чужбина пък са 1,9 х 0,8, или 1,5 милиона. Запомнете тези числа, пак ще си говорим за тях след 3 октомври, когато НСИ се очаква да публикува предварителни данни от преброяването. Понеже на уважаемия читател му запалихме главата с числа, ето сега и една табличка, за да го довършим окончателно. Числата са в милиони.

- Има ли данни колко са българите зад граница и колко от тях са над 18 г.?
- Данни няма, но ние заедно с вас, като много умни и още по-красиви, току-що ги пресметнахме. Предлагам да подарим тази табличка на колегите от НСИ с комплименти.

- Колко мандата би трябвало да има МИР „Чужбина“, който трябва да се създаде веднага след като излязат официално резултатите от преброяването?
- Дали трябва да се създаде, или не трябва да се създаде, ще решат депутатите, които са цветът на нацията. Ако се създаде МИР „Чужбина“, вероятно ще му дадат 6 до 8 депутата. Така задачата за разпределение на мандатите по райони ще се релаксира (какво значи това всеки може да види в Гугъл) и броят на „евтините“ мандати може да намалее. Съвсем да изчезнат евтините мандати е невъзможно. Всъщност, всички мандати имат еднаква цена, и тя е равна на броя на гласовете за съответната партия, разделен на броя на спечелените от партията мандати. „Евтин“ мандат значи партията да вземе мандат в район, където има малко гласове. Но пък тогава партията не взема мандат в район, където има повече гласове. На национално ниво мандатите на всички партии струват приблизително еднакво. Има една теорема, според която всички двойно-пропорционални системи (нашата е такава) на регионално ниво са немонотонни. Това с евтините мандати е проява именно на тази немонотонност.

- Очаква ли се сериозно разместване на броя мандати в отделните избирателни райони в страната?
- В сегашния Изборен кодекс пише, че един изборен район не може да излъчи по-малко от 4 депутати. Ако това правило остане, съществени промени едва ли ще има. Ако допуснем районите да излъчват по 3, или даже по 2 депутати, веднага 5-6 района ще изгубят по един мандат. Искам обаче да подчертая, че колко депутати излъчват районите (включително хипотетичният район „Чужбина“) няма никакво значение за броя на депутатите на партиите и коалициите. Има известно значение от кои райони ще бъдат те, но общият им брой зависи само от гласовете на партиите на национално ниво, включително гласовете от чужбина. Това е така, защото нашата изборна система е пропорционална на национално ниво.

- Какво според Вас трябва да се промени в българската изборна система?
- Българската изборна система не е лоша, въпреки преобладаващото мнение за противното. Има обаче две неща, които могат да се направят. Първо, да намали броят на изборните райони, като те се окрупнят, за да може зад всеки избран депутат да има приблизително еднакъв брой население. Не че това има някакво значение за резултата от гласуването, но някак си изглежда по-справедливо. С новите данни от преброяването да се направи това е тривиално. Трябва от сегашните 31 района на територията на страната да останат 19 или 20, които да излъчват приблизително еднакъв брой депутати. Сега един район излъчва 4 депутати, а друг район излъчва 16 депутати. На 3 октомври НСИ ще публикува данни от преброяването. На 4 октомври ще предложа на всеки, който поиска, новото райониране на страната - да си го разглежда на телефона, ако му е интересно.

И най-важното. Добре е да се въведе един подобрен, български вариант на „мерцедеса“ на изборните системи - германската система. Без да се впускам в подробности, германската система, призната за най-добра, хем е пропорционална, хем половината мандати се персонифицират мажоритарно. Тя обаче има един сериозен дефект - общият брой на депутатите в Бундестага не е постоянен и може да варира в зависимост от резултатите от гласуването. Отдавна е предложен и публикуван подобрен, български вариант на тази система, при която хем се запазва пропорционалността, хем се запазва общият брой на депутатите, който според нашата конституция е 240. Оказва се, че поне в една област от обществения живот българският „мерцедес“ е по-добър от германския. И това изобщо не е шега, а е факт.

Нашият гост

Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София. През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към БАН. Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 г. Член на Централните избирателни комисии за парламентарни, европейски, президентски и местни избори от 1991 до 2011 г. Почетен гост и лектор в университети в Англия, Германия и Франция. Съветник на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа; сътрудник на Международната фондация за избирателни системи; координатор на ЕС за България по електронно гласуване. Преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Автор на 600 научни труда и 40 книги по математика и теория на управлението. До август 2021 беше председател на Съвета на директорите на “Информационно обслужване” АД.