Блестящи некадърници напълниха парламента и залагат бъдещи катастрофи с популистки закони

С последният служебен премиер на България - проф. Огнян Герджиков, разговаряме за сложната ситуация в България. На улицата има протестиращи, които искат оставка на правителството вече 18 дни. В сощото време в Народното събрание кипи ремонт на законодателс и се правят важни промени в Закона за задълженията и договорите, които трябва да са в помощ на 600 000 длъжници. А от трета страна се говори и за промяна на Конституцията. Протестите не ми се коментират, отказах поне 28 интервюта до момента, признава проф. Герджиков. Но склонява да разговаряме, защото темата за законотворчеството през последните 10 години му е болна. Гневи се на все по-калпавите закони, които излизат от парламентарните комисии, а после с апломб се гласуват в зала.

- Проф. Герджиков, в края на миналата седмица депутатите от „Обединени патриоти“ и ГЕРБ обещаха с поправки в Закона за задълженията и договорите, че фигурата „вечен длъжник“ изчезва, че се въвежда абсолютна давност за дълговете на физическите лица. Колко точно трябва да се радваме на този законодателен ентусиазъм?
- За съжаление тези текстове ще отидат и на второ четене, вероятно ще бъдат приети, за да демонстрира законодателят за пореден път, че не е достатъчно грамотен - да не използвам по-силна дума. Още преди 10 години законодателят направи вселенска глупост като чел-недочел, че някъде имало дружества с 1 евро и решиха да направят ООД с 2 лева. Това е световна глупост и това продължава вече години наред и води до какво - до големи злоупотреби с тези дружества. Законодателят ни е абсолютно неподготвен юридически от много години насам. Сега пак, чисто популистки, се опитва да въведе т. нар. „абсолютна давност“, защото, видите ли, в цяла Европа било така. Първо има много държави, в които няма такава абсолютна давност и второ - тази абсолютна давност е различна и има и други механизми. Това ще доведе до истинска катастрофа. Много лесно човек може да се укрива, ще има едни бягства по острови, минавания в нелегалност да ги наречем. По този начин длъжниците ще се скриват от своите задължения. Наистина това е гротескно - този проблем не може да се решава по този начин, защото ще се стигне до пълен абсурд, който съм убеден, че ще настъпи, но това ще се случи след доста години. И ако някой тогава се сети да прочете отново това интервю, ще си каже „А, проф. Герджиков го е казал още навремето и е бил прав“.

- Защо е проблем абсолютната давност в този u вид?
- Ако ще се въвежда абсолютна давност, то тя трябва да бъде минимум 15 години, а не 10. Най-добре е да бъде 20 години. Има държави в Европейския съюз, където е 30 години - както е в Австрия, например. Законът за задълженията и договорите в момента се променя от едни некомпетентни люде, които ще сбъркат в тази фина материя, която очевидно не разбират достатъчно. Разбрали-недоразбрали, ще направят абсолютна давност от 10 години, което ще бъде катастрофа. Разковничето е в мярката. Един грам хинин може да те излекува, но един килограм - ще те убие. Има други методи, за да не се стига до това да се трупат толкова големи такси, лихви за длъжниците и те да изнемогват. Законодателят не за пръв път демонстрира, че е един блестящ некадърник.

- Как стана така, че в Народното събрание през последните години действително има твърде малко юристи и още по-малко компетентни и подготвени юристи? И друг път сме говорили с вас, че се произвежда „улично законодателство“.
- Хубав въпрос задавате. През последните години в Народното събрание почти няма юристи. Законодателството е най-фината материя на правото. Тя е часовникарска работа, а нашият законодател действа с тесла и ренде. Там трябва да си много дълбок познавач. Не може всеки юрист да е познавач по цялото право - това е невъзможно. Навремето, когато беше 39-ят парламент, на който имах честта да бъда председател, имаше блестящи юристи. Немалка част от тях бяха от юридическия факултет - професорите Даниел Вълчев, Пламен Панайотов, Анелия Мингова, Камелия Касабова... В Народното събрание имаше великолепни юристи. Но след това във всеки следващ парламент нещата се влошаваха, за да се стигне до последните състави, в които юридическата мисъл е някъде много дълбоко скрита.

- Виждате протестите, чуваме различни партии, и от парламента включително и неправителствени организации, правят се дискусионни формати, в които се коментира промяна на Конституцията? В това време на полярност, на напрежение, как ще се отрази отварянето на основния закон за ремонт?
- Промяната на Конституцията е много сериозно занимание. Моментът не е за подобни кардинални решения. България е в навечерието на икономическа и финансова криза. Основната причина е пандемията от коронавируса. В такъв период, в който България е пред сериозно изпитание, да се прави кардинално разбутване в управлението не е разумно. Не може да отнемем правото на хората да протестират, това е цивилизационно право. А има и основание за народното недоволство. Но много внимателно трябва да се преценява дали и до колко е моментът за такива неща. Струва ми се твърде рисково да се прави сега.

- Къде са рисковете от промяна на Конституцията при едни предсрочни избори или пък след редовните парламентарни през март идната година?
- Рисковете са, че след месец -два влизаме в тежко икономическо положение. Това е проблемът. Влизаме в криза и то не само ние - а целият свят. В такъв момент резки движения не са удачни. Това е моето разбиране.

- Защо сегашното мнозинство описва като малък кошмар един служебен кабинет? Много ли е страшно, какво правихте толкова като бяхте служебен премиер?
- Много страшно нещо е служебният кабинет (смее се, б. а.). Това е най-страшното нещо, което може да се случи на една държава. Разбирате иронията ми. Служебният кабинет има една основна функция - да направи така, че да се произведат избори - добре организирани, за да си каже избирателят кой иска да го управлява.

- Още в първите си дни в кабинет 1 казахте навремето, че искате честни избори. Справихте ли се с основната си задача като служебен премиер?
- Така беше. Смятам, че ние направихме много добре организирани избори. Предотвратихме намеса от една наша съседска държава от югоизток, която се опита с бутонките напред да влезе в нашите избори. И аз се гордея, че предотвратихме този опит да се повлияе на резултатите от вота. За мен това беше голям успех, но съм човек, който не обича да се хвали и може би това ми е грешката. Успяхме да направим много добре организирани избори през 2017-а година.

- Познавате отдавна премиера Бойко Борисов. Какво го постави в тази много сложна ситуация в момента? Изведнъж той май се оказа с много врагове, от всички страни.
- Вижте, нормално е, политиката не търпи много дълго едни и същи да бъдат начело. Това е ясно. Има натрупана умора. И въпреки, че Борисов безусловно има качества, това не може да му се отрече, изпусна мярката. Допусна грешки, нормално е да се допускат при работа. Изглежда, че и твърде много си повярва. Въпреки моята симпатия към усилията да направи добри неща, не може да смята, че безпрепятствено ще бъде начело на държавата в тези сложни времена.

- И отново ще ви върна на темата за изборите - те ще се случат най-късно в редовната дата - идния март. Каква е формулата за това, Народното събрание да върне своята роля или по-скоро блясъка си на качествено законотворчество? 
- Това много зависи от политическите сили, когато редят своите листи. Необходимо е в тях да попадат високообразовани и хора професионалисти. Необходимо е юристите да са главно от Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Допуснахме голяма грешка - да се нароят из страната много юридически факултети, а България категорично няма нужда от подобна бройка. В момента произвеждаме некачествени юристи, защото основното е финансовия интерес на университетите. Всеки студент се ползва за приходоносител. Студентите не трябвало да се късат, а ако някой преподавател изисква сериозни знания, на него му се държи сметка. Това е изключително порочно и показва дълбоко сбъркано разбиране за висше образование. Не е толкова важно как се влиза в университета - важно е как се излиза от него. Резултатът е, че че от провинциални факултети, по правило, излизат полуграмотни юристи, а това е огромна язва за нашето общество. А много от тях после влизат в парламента. И така - тези полуграмотни юристи започват да се занимават със законодателство. Отвори се широка врата за лошото качество на законите. За да се реши този проблем с кадрите, трябва държавата да се намеси решително. А не, всеки да завършва „Право“, независимо дали знае нещо повече от факултетния си номер.

- В кои други сфери виждате подобни „порочни кръгове“?
- Подобни кризи има и в здравеопазването. Защо? Защото болниците станаха търговски дружества. А основната задача на търговското дружество е да печели. И се оказва, че това е една търговия. Здравето на хората се превърна в търговия. Категорично не съм съгласен със здравето на хората да се търгува. Това е също много порочна система. Пазарната икономика е нещо хубаво. Но това не може да бъде правило във всички сфери. Не може в сферата на образованието и в сферата на здравеопазването да е водещ пазарния принцип. Това е катастрофа. Не може държавата да абдикира от тези основни сектори - здравеопазване и образование.

- Как трябва да изглежда преходът към избори - кабинет тип „Попов, кабинет тип „Беров“?
- Много ми е трудно да давам рецепта, защото може и да сбъркам. Но трябва да се търси по-висок професионализъм. Всичко, което води към това - аз ще бъда за него.

- Къде изкарвате лятото?
- От два дни съм на морето.

- На българското море?
- Да. Аз обичам българското море. Преди това минах през Кърджали и направих дарение с книги на местната библиотека, с много томове литература. Отдавна мислих да го направя и сега намерих време и реших да направя този жест към хората от Кърджали.

- Има ли хора по морето? Как е туристопотокът?
- Вече има. Слава Богу, вече има хора на юг - по Южното Черноморие. Трябва да си обичаме родното Черноморие. Вярно е, че и тук допуснахме грешки - бетонирахме голяма част от него. Пак от лакомията човешка. Допуснахме едни мастодонти и бетонови комплекси по плажовете. И още се продължават тези опити - вместо да си запазим тази прекрасна природа, с която сме благословени от Бога. Ние сме с благословени природни красоти, но не си ги ценим достатъчно, за да ги съхраним максимално.

- С каква книга сте на плажа?
- Преглеждам стари статии, за които нямах време през последните 2-3 месеца. Но основното ми занимание е свързано с писане, нямам много време да чета. Заел съм се с писане, защото съм решил съм да направя нещо, което да е едно от финалните ми неща в живота. Да направя един хубав учебник по Търговско право. И в момента правя това - основните ми интелектуални усилия са насочени към съдържанието му. Смятам, че до края на другата година ще успея да го завърша и да е като венец на моята професионална дейност като юрист и преподавател.

Нашият гост

Проф. Огнян Герджиков е роден на 19 март 1946 година в София. Един от най-ярките български юристи. Сочен е за бащата на “Търговския закон” у нас след демократичните промени през 1989 година. Специализира във Виенския университет през 1983 година, както и в Института по чуждестранно и международно частно право “Макс Планк” в Хамбург, Германия. Председател на 39-ото Народно събрание (2001 - 2005 година). Професор в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. От 27 януари 2017 г. до 4 май 2017 г. е служебен министър-председател на България.