Нарушиха ли депутатите конституцията с решението за военна помощ за Украйна, може ли да се потърси становище от Конституционния съд по темата, има ли вариант служебното правителство да не изпълни решението на НС? На тези въпроси отговаря професорът по конституционно право Пламен Киров. Питаме го и защо е така яростна съпротивата срещу правото на българина на избор как да гласува – с машина или с хартиена бюлетина.

- В предишното НС, когато се постави въпросът за доставяне на оръжие за Украйна, вие предупредихте, че депутатите биха нарушили конституцията с подобно решение. Сега решението е факт. Кажете, нарушиха ли депутатите конституцията.
-  Дали е нарушена конституцията с решение на НС решава единствено Конституционният  съд. Но в случая може да се твърди, че е налице противоречие с конституционните норми. В действията на парламента в последните години се наблюдава една особена тенденция -  парламентът от законодателна власт все повече се превръща в конвент от времето на якобинската диктатура в революционна Франция. Знаем обаче как е завършила тази диктатура.

- Каква е причината да се случва това?
- Първата причина е, че правителствата се опитват да прехвърлят отговорността за важни решения върху парламента, като  добре известно е, че колективната отговорност е равна на пълна безотговорност. Ще дам пример с поръчката за изтребители – правителството харчи 2,5 милиарда без насрещни гаранции за доставка. Самолети няма, и парите ги няма. Някой носи ли отговорност? Кога ще бъдат доставени, също не е известно Никой не знае и ще бъде ли платена неустойка за забавянето на поръчката. Само че парламентът е взел решението и правителството не носи отговорност за него. По силата на чл. 69 от конституцията народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание. Ето по какъв начин всяко правителство, когато желае да избяга от отговорност прокарва решения чрез парламентарното си мнозинство и  се освобождава от отговорност, а пък народните представители не носят никаква отговорност. Всъщност някои парламентарни групи откровено действат като ОПГ, но не носят отговорност по силата на чл. 69 от конституцията. Затова, ако трябва да се прави промяна в конституцията, първият член, който трябва да отпадне, е чл. 69.

- Да, но този път казусът е по-различен…
- Ще го обясня. При решението за военната помощ  ситуацията е обратна – не Министерски съвет иска да се освободи от отговорност, а народните представители вземат решение, за което имам основателни предположения, че противоречи на конституцията, посредством което натоварват служебното правителство с политическата отговорност.  Ще се аргументирам  по следния начин: В Глава първа на Конституцията в чл. 9 е записано, че въоръжените сили са призвани да гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и да защитават нейната териториална цялост.

Тази функция е намерила място сред основните принципи и ценности на българската конституция и на българското общество. В главата за Министерски съвет в чл. 105, ал.2  правителството е задължено да осигурява обществения ред и националната сигурност като осъществява  общо ръководство на въоръжените сили. В това общо ръководство на въоръжените сили се включва осигуряване на необходимата техническа обезпеченост на армията. Част от основните компоненти  на въоръжените сили са техника, жива сила и командване. Когато липсва някой от тях, означава че въоръжените сили не могат да осъществяват своите цели по чл. 9. Парламентът  гласувайки решението за предоставяне на военна помощ,  като законодателна власт всъщност „влиза в обувките“ на изпълнителната власт – МС. Т.е. изземва прерогативи, които конституцията предоставя на изпълнителната власт. Това противоречи на принципа на разделение на властите и следователно парламентът с това решение нарушава основния закон.

- При това положение, взетото решение задължително ли е за изпълнителната власт?
- Не може да е задължително, защото изпълнителната власт  е самостоятелна власт и нейните функции са свързани с осигуряване ръководството на отбраната и въоръжените сили. Парламентът може да приема закони и  решения, които са свързани с дейността на правителството, с управлението, но в крайна сметка не може да се навлиза във функциите, които  конституцията е отредила на изпълнителната власт. В момента стои открита възможността  някои от субектите, които имат право да сезират Конституционния съд да попитат дали коментираното  решение противоречи на конституцията. 
Освен това самата редакция на текста е проблематична, доколкото Народното събрание се опитва да задължи правителството да изпълни волята на чужда държава, която трябва да определи своите нужди и да ни ги спусне за изпълнение като военна помощ от българското правителство.

- БСП и „Възраждане”, които гласуваха „против” биха могли да сезират Конституционния съд.
- Двете партии заедно имат достатъчно депутати, но те не поддържат диалог, тъй като смятат, че се конкурират на територията на един и същ електорат и най-вероятно до общо действие няма да се стигне. Президентът и правителството също могат, тъй като имат право да поставят конституционен спор пред Конституционния съд. 
Не на последно място, служебното правителство спокойно може да не изпълни решението на НС.

- Защо спокойно може да не го изпълни?
- На първо място може да прецени, че няма какво да се даде от нашето въоръжение, което да не се отрази негативно на нашите отбранителни способности. Тъй като противното – да се даде въоръжение, а ние да нямаме необходимата военна сила да защитим нашата национална сигурност и териториална  цялост това би било престъпление и министрите начело с премиера биха носили наказателна отговорност. Очевидно е, че ако няма какво да бъде предоставено като военна помощ, МС просто няма да предостави такава помощ. При това за МС няма да има никакви негативни последици, тъй като настоящия парламент не може да гласува вот на недоверие на служебно правителство. И това трябва да е ясно  на народните представители, стига да са прочели конституцията и да са разбрали прочетеното

- Помощта за Украйна ли е най-големият проблем на България, че с такава бързина депутатите тръгнаха да решават  за нея?
- Това е един от трите големи проблеми за евроатлантическата коалиция.  Забележете, с какво се занимава парламентът, вместо да се опитват да формират парламентарно правителство. На първо място гласуваме за предоставяне на военна помощ за Украйна, като формулировката без съмнение включва и жива сила.  Решението за предоставяне на военна помощ е само част от трите приоритета. На второ място е да закупим още 8 бойни самолета. Няма лошо да ги закупим, защото по този начин увеличаваме своята отбранителна способност, ама с какви пари ще ги платим. Разбирам, че става въпрос за 1,5 млрд. долара. Ние в момента се чудим как да вземем кредити за да платим пенсиите, тъй като бюджетът на НОИ е опоскан… Най-вероятно ще вземем парите за изтребителите  от тези, които ще ги произведат и доставят. Но друг ще плаща след това заема с лихвите. Третият приоритет е присъединяването към еврозоната. Това са задачите  на едно от  плуващите мнозинства в парламента. Всъщност зад тези решения се създаде мнозинство, което спокойно можем да наречем „Козяк”, както друго формирало се мнозинство бе наречено „Хартиена бюлетина”. Всяко плаващо мнозинство в това НС може да носи определено име издаващо интересите, които защитава.

- Не разбирам защо в тази ситуация президентът бави консултациите.
- За мен също е непонятно, тъй като се оказва, че в този 48-и парламент няма нито една парламентарна група, която да е пропрезидентска в някаква степен. Всички са антипрезидентски настроени. И в момента бавейки консултациите и продължавайки с  изкуствено дишане мандата на този парламент, президентът работи срещу себе си. Но в крайна сметка, той ще прецени и сам ще определя действията си. На мен ми е чудно защо консултациите се влачат толкова бавно, при положение, че контактьорите не правят някакви усилия, така че да се ускорят преговорите за формиране на мнозинство, което да застане зад парламентарно правителство. В този случай, когато парламентът открито застава на позиции, спрямо които президентът има резерви, да се влачат консултациите прекалено дълго според мен е необосновано.

- Как си обяснявате яростната съпротива срещу възстановяването на смесеното гласуване?
- Ще трябва да зададем редица въпроси, на които към момента няма отговори. А те са свързани със самото машинно гласуване. Добре известно е, че аз съм противник на машинното гласуване, защото в този му вид не се използва никъде в Европа. Всъщност никой не можа да даде смислен отговор на въпроса какво означаваше надписът: „Дневникът е подправен“. Коя е причината да се появи на екрана на машините и дали е имало други машини, в които дневникът е подправен, но с тези машини е гласувано. Никой не можа да обясни и откъде се появиха 90 000 гласа със съдържание „не подкрепям никого”, при положение че в България е известно, че гласуването не е задължително, тъй като не е предвидена юридическа санкция. Означава ли това, че има 90 000 човека, които не разбират какво вършат, но го вършат от сърце? Не са убедителни твърденията, че тези хора са отишли да гласуват против системата.  При ниската избирателна активност това е почти 4 % от вота, което означава че тези, които не подкрепят никого могат да излъчат още една парламентарна група. Дали пък машините не пращат някои действителни гласове в кошницата на „не подкрепям никого”? Това е въпрос, по който се разсъждава. Очевидно е, че машините не създадоха спокойствие и сигурност, че вотът не може да бъде манипулиран и фалшифициран. Т.е. създадено бе едно недоверие в обществото в изборния процес. Освен това възрастните хора са предубедени към машинния вот. Мисля, че малко хора отричат този фактор.

- Много от политиците твърдят, че възрастните нямали проблем и предубеждения към машините…
- Тези жълтопаветни политици, които обясняват че възрастните боравят с банкови карти, със смарт телефони, най-вероятно не са си направили труда да отидат на 20 км от София и да видят как тези хората се редят на пощенските станции да си получат пенсиите кеш. В малките населени места няма банкомати. Машините, с които се гласува са подобни на банкомати. Възрастните, като не са работили с банкомат, естествено имат недоверие към машините и част от тях не гласуват. При това гласуването с машини е относително лесно при парламентарни и президентски избори. При местните е по-сложно, защото в някои секции ще се гласува с три бюлетини – за кмет на населено място, за кмет на община и за общински съвет. И това всичко на една машина. Прелистването на различните бюлетини  няма да е толкова проста операция, колкото беше на парламентарните и на президентските избори. Очевидно е, че има логика да се върне в някаква степен хартиеният вот. 

- Да, но аргументите на противниците на хартиената бюлетина са, че протоколите са безобразно надраскани, че сръчни ръце унищожават бюлетини и ги правят невалидни и т.н.
- Въпрос на контрол. Броенето на бюлетините не е свързано с начина, по който избирателят гласува с нея.

- Преброителните центрове, които предлагат от ДБ, решение ли са на проблема?
- Никакво решение не са. Това е стара идея, разработена в рамките на финансиран от „Отворено общество” проект на „Прозрачност без граници” . Този проект беше лансиран от определени политически сили в дебатите за изменение на Изборния кодекс. Преброителните центрове нищо няма да допринесат по отношение сигурността на броенето, а ще предизвикат хаос, защото едни торби с бюлетини ще бъдат разнасяни до преброителните центрове, ще бъдат отчитани от конкретни лица… Не е ясно и какъв контрол ще се осъществява там, защото в секциите могат да присъстват застъпници, представители на политическите  партии, представители на медиите, наблюдатели.

- Един от аргументите за връщане на хартиените бюлетини е ниската избирателна активност. Сигурно ли е, че смесеното гласуване ще увеличи хората, които отиват да гласуват?
- Не бива да смятаме, че връщането на хартиените бюлетини е панацеята за увеличаване на избирателната активност. Липсата им не е основната причина за изборния абсентизъм. Причината за ниската избирателна активност се корени в  партийната система и в качеството на политиците. Политиката не е просто занимание. Професионалната политика  е нещо много сложно. За съжаление у нас тя е преди всичко  художествена самодейност. Вижте как партиите си подбират хората в листите, как си подбират ръководствата, вижте какви лидерски нагони има във всички политически партии… Болна ни е  партийната система, не самата процедура на демократичното  представителство, а самата партийна  система. Ако тя не бъде излекувана, ние все ще получаваме все едно и също.

Нашият гост

Проф. Пламен Киров е ръководител на катедрата по Конституционноправни науки в ЮФ на СУ “Св. Климент Охридски”.
Роден е на 5 декември 1960 г. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 1985 г. с магистърска степен по право. От 1986 г. е преподавател в Юридическия факултет на СУ “Климент Охридски”. След защита на докторска дисертация последователно придобива научните степени доцент и професор по конституционно право. В периода 1995-2006 г. е бил член и зам.-председател на няколко поредни Централни избирателни комисии. От 2001г.  до 2006 г. юридически секретар в администрацията на президента Георги Първанов.

Завършва пълен мандат като Конституционен съдия от 2006 до 2015 г. По това време проф. Пламен Киров е представител на Република България във Венецианската комисия на Съвета на Европа. 

От 2016 г. е член на Комисията за защита на конкуренцията.