Болестта Х беше въведена като понятие през 2018 г., за да ни напомни, че в дивата природа около нас има огромен брой все още непознати вируси, някой от които би могъл да прескочи при нас. И е добре ние да го открием и изучим, преди той да ни намери. Така отговори на въпрос на „Труд news“ Александрова защо в Давос бе обсъждана опасността от Болестта Х, която не съществува. Попитахме я и какво не знаем за вирусите какви са отношенията между тях и възможно ли е едновременно да ни атакуват няколко вируса.

- Професор Александрова, в сезона на грипа говорим непрекъснато за вируси. Какво не знаем за тях?
- Над 99.9% от съществуващите вируси са ни все още неизвестни. Не бива да изпускаме от поглед и тези, които вече познаваме, защото вирусите са една изключително динамична и изменяща се система. Все още липсват много парченца от пъзела за поведението на вирусите, взаимоотношенията помежду им и с другите микроорганизми и най-вече с клетките и организмите като цяло. Какви рискове крият, как да се предпазим. Звучи невероятно, но вирусите са и наши приятели, ние не можем едни без други. Всеки намерен отговор задава нови въпроси.

- Могат ли едновременно да ни атакуват и разболеят няколко респираторни вируса, или „най-силният“ печели битката?
- Инфекцията на клетката с един вирус пречи тя да бъде заразена с друг вирус, явлението се нарича интерференция. Причината е, че в отговор на вирусната инфекция клетката образува молекулата интерферон, която е с мощно антивирусно действие и ще осигури защита срещу друга вирусна инвазия. Освен това двата вируса биха се конкурирали за ресурсите и инфраструктурата на клетката, които са им абсолютно необходими, за да създадат своето потомство. От значение е кой е първият вирус и кога се включва вторият, както и колко интензивно се размножават. Грип А има потенциал да блокира „растежа“ на респираторно синцитиалния вирус (РСВ), ако двата са заразили едновременно клетката. Грипният вирус ще бъде потиснат, ако РСВ го е изпреварил. Риновирусите (предизвикват хрема) са предизвикателство за грип А, грип А може да осуети грип В. Пик на риновирусни инфекции в края на лятото на 2009 г. в Швеция и Франция е забавил пика на пандемичния свински грип до късната есен на същата година. От друга страна вирусите биха могли да си помагат. Всеки вирус прилага своя стратегия, за да потисне имунния отговор на гостоприемника. Два вируса биха се справили по-добре с тази задача.

- В Давос обсъждаха опасността от Болестта Х, която не съществува. Кое налага фиксирането върху нещо, което го няма, а не се знае и дали въобще ще се появи?
- През цялата история на човечеството е имало епидемии и пандемии - грип, едра шарка, полиомиелит, дифтерит, чума. Досегашният ни опит е показал, че грипни пандемии се случват на интервали от 10 до 40 години. През 20 век имаше 3, първата за 21 век дойде през 2009 година. От началото на 21то столетие станахме свидетели на огнища от SARS (2002-2003), болестта Ебола (2014-2018), активизирането на вируса Зика и похода на mpox. COVID-19 преобърна изцяло живота ни. Наивно е да си мислим, че подобни събития ще ни подминават в бъдеще и трябва да бъдем подготвени за тях. В ход са програми, чиято цел е да следят какво се случва с добре познатите ни болестотворни агенти (вируси, бактерии, паразити), които могат да предизвикат глобална заплаха, за да реагираме веднага в случай на „раздвижване“ при някой от тях. Болестта Х беше въведена като понятие през 2018 г., за да ни напомни, че в дивата природа около нас има огромен брой все още непознати вируси, някой от които би могъл да прескочи при нас. И е добре ние да го открием и изучим, преди той да ни намери.

- СЗО предупреди, че подготовката за нова глобална пандемия е важна, което разпали конспиративните теории. Възможно ли е в основата на пандемиите да са вируси, отглеждани в лаборатории?
- Някои вируси може да бъдат използвани като биологично оръжие и за биотерористични цели. За това ни напомня книгата „Вируси и биотероризъм“ на издателство Elsevier от 2017 г. Доклад на Световната здравна организация от 1970 г. анализира „възможностите“ на вирусите в това отношение и щетите, които биха нанесли. Вирусни агенти са били част от арсенала на биологичните оръжия на Съветския съюз и САЩ. Шоко Асахара, гуруто на сектата „Аум Шинрикьо“ („Върховната истина на Аум“), отговорна за изпускането на газа зарин в системата на метрото в Токио на 20 март 1995 г., е изпращал екипи от негови последователи - лекари и медицински сестри, в Заир (Демократична република Конго), за да придобият вируса Ебола. Сериозни проблеми биха създали и агротерористични атака, които ще засегнали пряко изхранването на населението. Познати са и лабораторни инциденти. Последните няколко случая на инфекция със SARS-CоV-1 през 2004 г. се дължат на такъв, както и последният случай на едра шарка в Европа (във Великобритания).

- Защо учените твърдят, че не можем да живеем без вирусите? С какво са полезни за съществуването ни те?
- Вирусите, по-точно бактериофагите (вируси, които атакуват бактериите), „доставят“ половината от кислорода на планетата. Всеки ден те унищожават между 30 и 50% от микроорганизмите в океана и така осигуряват храна за фотосинтезиращия планктон. Важни са за биоразнообразието на Земята, защото играят важна роля в регулирането на оптималната численост на популациите. Намесват се, ако някоя от тях се развива прекалено интензивно. Ограничават я, защото в противен случая тя може да заглуши други, по-малко успешни и проспериращи популации. Не е изключено някои непатогенни за нас вируси да ни предпазват от техни болестотворни събратя. Pegivirus C не причинява клинични симптоми при човека, но намалява риска от смърт при инфектирани с причинителя на болестта ебола хора и забавя развитието до СПИН при позитивни за ХИВ индивиди. Някои вируси намират приложение в генната терапия, а така наречените онколитични вируси откриват и унищожават ракови клетки. На бактериофагите разчитаме и в борбата с антибиотичната устойчивост на бактериите.

- Каква част от генома ни е съставен от вируси?
- Около 8% от човешкия геном е зает от т. нар. ендогенни ретровируси. Преди милиони години те са инфектирали половите клетки на нашите далечни прадеди, включили са се в тяхната ДНК и така са останали завинаги в генома на хората, предавайки се от поколение на поколение. Тези вируси са претърпели редица промени в клетките, вследствие на което са загубили способността си активно да се размножават в тях и да предизвикват някаква бурна драма. Възможно е в хода на еволюцията ендогенните ретровируси да са спасили човешкия вид при среща с други, потенциално смъртоносни екзогенни ретровируси, като буквално са затваряли вратата под носа им. Освен това те са допринесли за пластичността на генома ни и адаптацията ни към предизвикателствата на околната среда. Белтъкът синцитин, който е абсолютно необходим за образуването и функционирането на плацентата и нормалното протичане на бременността, се кодира не от човешки ген, а от ген на точно такъв ендогенен ретровирус. Той допринася за преодоляването на имунологичния конфликт между майката и бебето, т. е. за това организмът на бременната жена да не отхвърля плода. Друг такъв белтък участва във формирането на дългосрочната ни памет. Ендогенните ретровируси са в неактивно състояние, но може да бъдат събудени при инфекция с други вируси, например грипни и херпесни. Съобщено е, че SARS-CoV-2 може да стимулира изявата един от тези ендогенни ретровируси, което допринася за тежестта на ковид инфекцията в някои случаи. От своя страна ендогенните ретровируси може да накарат някои вируси (например човешкият цитомегаловирус) да излязат от латентното си състояние. Активно се проучва евентуалната им връзка с ракови, автоимунни и други заболявания.

- Защо респираторните вируси са активни през зимата основно, кое обуславя сезонността им?
- Отдавна е известно, че огнищата на човешки грипни вируси, човешки коронавируси и РСВ в зоните с умерен климат възникват през зимата. Сезонността е толкова по-добре изразена, колкото повече се отдалечаваме от екватора. Пандемичните вируси (преди да станат ендемични) също не спазват сезонния модел. Важни са влажността, температурата, ултравиолетовата светлина, въобще всички фактори на околната среда, които влияят върху стабилността и разпространението на вирусите. Грипът обича ниска температура (много по-успешно се разпространява при 5оС, отколкото при 20оС) и ниска влажност (10-40%). Значение има и човешкото поведение, при студено време стоим в затворени помещения, 85% от времето жителите на умерения пояс прекарват на закрито. Пътуванията за празниците, например Коледа и Нова година, ни събират с хора от други населени места и така обменяме инфекции. Т. нар. вроден имунен отговор, първото ниво на отбрана, с което се сблъскват атакуващите ни вируси, е в по-неблагоприятна позиция при ниска влажност и ниска температура. През зимните месеци нивата на витамин Д и мелатонин у нас също са по-ниски.

- Какви са отношенията между вирусите? Истина ли е, че някои от тях си помагат и не могат един без друг, а други не се понасят. Точно като при хората.
- Грипът и другите респираторни инфекции не се разбират много добре заедно и е малко вероятно да предизвикат пик по едно и също време, дори когато се разпространяват в един и същи сезон. Има случаи обаче, в които вирусите буквално не могат един без друг. Пример за това са вируси, в които липсват важни гени, без чиито продукти размножаването им не е възможно. Такива вируси (наричаме ги дефектни) могат да осъществят жизнения си цикъл само в клетки, които са едновременно инфектирани и с подходящ пълноценен вирус (наричаме го помощник), който да им осигури наготово липсващите белтъци. Това е случаят на хепатит Д вируса, който има нужда от хепатит В вируса. Ситуацията е често срещана при някои птичи ретровируси.

- Има ли аналог на дългия ковид при други заболявания?
- След някои инфекции, не само с вируси, но и с бактерии или паразити, при част от засегнатите хора се наблюдават хронични усложнения, своеобразни „опашки“ на острото инфекциозно заболяване. Често се описва синдром на хроничната умора, например след ку треска, денга, инфекциозна мононуклеоза. Пандемичният грипен вирус А H1N1 през 2009 г. (но не и получаването на ваксина) е покачил над два пъти честотата на тази диагноза в норвежкия здравен регистър. Коронавирусът SARS-CoV-2, който предизвика епидемия през 2002-2003 г., е довел до подобни оплаквания в 10-20% от оцелелите пациенти, проследени от 2 години до 12 години. Дългият COVID предизвика сериозен интерес в тази област, а Националният институт за изследване на здравето в САЩ получи 1,15 милиарда долара за изучаването му.

- Могат ли вирусите да предизвикат рак?
- Според различни оценки 10-20% от всички човешки ракови заболявания са свързани с инфекциозни агенти - основно вируси, но и някои бактерии и паразити. Сред тях са хепатит В вирусът (HBV) и хепатит С вирусът (HCV), човешкият папиломен вирус (HPV), някои полиомни, херпесни и ретровируси. Повечето хора се заразяват с поне един от известните човешки туморни вируси по време на живота си. В редки случаи заразените клетки впоследствие може да претърпят злокачествена промяна, особено при наличие на потисната имунна система или въздействие и на други, спомагащи развитието на рак стимули. Предполага се, че приблизително един от осем злокачествени тумори при хората е с вирусна етиология. При HBV и HСV проблем са хроничните инфекции, които водят до прогресивно разрушаване на чернодробните клетки, замяната им с клетки, които не могат да изпълнят техните функции (цироза) и развитие рак на черния дроб. Коварното е, че в голяма част от случаите хората може да не подозират за наличието на такава хронична инфекция. Разполагаме с ваксина срещу два от тези вируси - HBV и HPV. Ваксината срещу хепатит В е включена в задължителния имунизационен календар и е една от първите ваксини в живота на бебето. Това не е случайно, тъй като при малки деца инфекцията с този вирус в 90-95% хронифицира. Човешкият папиломен вирус предизвиква рак на шийката на матката, но и тумори в аногениталната област, вагината, вулвата, пениса и устната кухина. Ваксината се прилага от 2006-2007 година, а броят на ваксинираните с една доза жени само в периода юни 2006 г. - октомври 2014 г. е 59 милиона. През 2020 г. Швеция, в която ваксината е въведена на национално ниво от 2009 г., съобщи, че случаите на рак на шийката на матката са намалели с 88% при жените, ваксинирани преди да навършат 17 години. В България всеки ден по една жена умира от рак на шийката на матката.

- Климатът се променя, ледниците се топят, планетата се обезлесява - може ли да дойдат изненади?
- Топящите се ледници може да събудят отдавна заспали вируси и бактерии, такива бяха доказани в проби от вечна замръзналост. Тропическите гори също са гореща точка със своето богато животинско многообразие, особено краищата им, където най-често навлизат хората. Загубили местообитанията си поради обезлесяване, суша, наводнения или пожари, животните се придвижват на големи площи в търсене на нови убежища и така се оказват в опасна близост до нас. Рискове крие агресивното ни навлизане в природата и в личното пространство на животните, не бива за забравяме, че не сме сами на планетата. Според някои специалисти кутията на Пандора вече е отворена. Това не означава непременно драма. Достатъчно е да сме разумни и отговорни, не само да говорим, но и да действаме в името на т. нар. Единно здраве, засягащо хората, животните и околната среда. А и на дъното на Кутията е останала Надеждата.

Нашият гост
Проф. Радостина Александрова работи в Института по експериментална морфология, патология и антропология към Българска академия на науките. Завършила е с отличие специалността “Биохимия и микробиология” в Биологическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, има докторска степен по вирусология, специализирала е в Словакия, Унгария и Дания. Автор е на повече от 180 научни публикации и над 100 научнопопулярни статии. Член е на редакционните колегии на няколко български и международни научни списания, на Съюза на учените в България и на Българското анатомично дружество, на Консултативния съвет на фондация “Астра форум”.
Преподава в Биологичния факултет на СУ и в Нов български университет, ръководител е на 6 успешно завършили докторанти, представител е на България в 7 акции на Европейската програма за научно-техническо сътрудничество.