Ще последва ли нещо от сядането на една маса на непримиримите допреди дни първа и втора политическа сила - ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ? Заровиха ли те томахавките или ги скриха за по-добри според тях времена? Защо президентът Радев се разбърза така да свика парламента и да провежда консултации с партиите с цел скорострелно връчване на първия мандат за правителство? Според професор Стоянов някой някого надхитря в момента и на финала някой ще се почувства употребен и излъган, прелъстен и изоставен. „Лично аз не бих драматизирал, ако това са поредните политически еднодневки“, казва професорът по обществени комуникации.

- Какви са причините според вас, професор Стоянов, президентът да се разбърза толкова със свикването на парламента, с консултациите с парламентарните групи и с връчването на мандата?
- Изводи, следствие на предварителни прогнози и анализи на казаното в кампанията, неказаното след отчитане на резултатите и недоизказаното по време на консултациите, които са в ход. А - и математиката, разбира се. Дали да се даде въздух на този колеблив парламент за 4-5 седмици да приеме поне бюджет и след това в края на месец юли да се отива отново на предсрочни избори, или да се „тупа топката“, за да се постигне наглед трудното, но не и невъзможното - избори две-в-едно в края на годината, ще е решение на президента, свързано и с личната му представа за евентуално продължаване в обществените дела и след края на втория му мандат. България има нужда от лидерство, има нужда от водачи. Така че, ако някой провижда себе си като личност с потенциал, би следвало да се възползва от всяка създала се или генерирана и управлявана от самия него ситуация, за да повишава публичността си, да бъде във вихъра на взимането на важните и стратегически решения. Ясно е едно обаче - който каквито и планове да има - за лична политическа кариера, за властване в политическото пространство, па макар и иззад завесата, идва ден, в който на ход са избирателите. Гражданите. Народът.

- Стресна ли се той от макар и малката вероятност този път да има редовно правителство и да му бъде отнета едноличната власт, която продължава вече почти две години?
- Аз бих разгледал този въпрос от друга перспектива. Несъмнено е, че институтът на служебния кабинет е описан в Конституцията, с оттам произтичащи задължения на президента, който и да е той, да състави такова или такива, в ситуации, които вече до болка познаваме, да ги назначи и да ги напътства, меко казано. Съвсем друг е въпросът трябва ли да продължаваме с този, за мен, ненужен елемент от политическото у нас - служебното правителство. И съвсем друг въпрос е как бихме анализирали и интерпретирали вече конкретните действия на служебните правителства от последните две години и половина - за мен те далеч надвишават конституционно определените им задължения и правомощия. От друга страна правилото е следното - който е във властта управлява и черпи от обществения ресурс, но винаги, повтарям винаги, в крайна сметка плаща цената за това. Засега у нас само политическата цена. Да си в управлението, в изпълнителната власт, винаги носи негативи накрая.

А що се отнася до това дали наистина властта на президента, минаваща през служебния кабинет е еднолична - да не забравяме, че съществува съдебна власт, а законодателната, макар и с недълъг живот при няколкото си опити за „раждане“, свърши едно-друго.

- А може ли да смятаме, че Радев е част от цялата схема - окей, правете си правителство, но не пипайте моите назначения? Или да настоява негови министри да останат в редовното правителство, ако изобщо се стигне до такова?
- Определено президентът Радев няма да успее да извади повече репутационни ползи за себе си от създалата се ситуация. Та той не конструира и управлява правителство на националното спасение. Суверенът не му е делегирал повече от описаните правомощия в Конституцията. От друга страна президентът управлява в ситуация на множество вътрешни, външни и външнодефинирани кризи, и както по всичко личи, политическите партии явно нямат особено много аргументи срещу това. Удобно им е вината, грешните решения или интерпретираните от тях с негативен резултат и съответно оценка за дейността на служебното правителство, да не се лепят върху тях.

Но това може да се окаже измамно комфортно за всички, възможно е бавно и неусетно политическите партии да придобият „навици“ на политическо поведение, неотговарящи на конституционните норми, а ние - всички останали, да се окажем в ситуация, в която да не съумеем да се справим с елементарен на първо четене въпрос като: „В парламентарна или в президентска република искаме да живеем?“.

- Можем ли вече да говорим за „коалиция Радев“ - от партии, които отказват да направят правителство и му дават властта още и още?
- Въпросът със средносрочните и най-вече дългосрочните перспективи пред настоящия президент е важен въпрос. Политически въпрос, не толкова личностен, индивидуален или само репутационен. Въпреки множеството откази да признае или припознае един или друг кандидат за слава дори и за „малко подкрепен“, не дай си боже създаден от него, президентът Радев несъмнено се превърна във водеща политическа фигура в последно време. Едни наричат действията му изземване на правомощия, а други лидерство. Едни определят политиките му като неоправдано дългосрочни и без конституционен мандат, други ги определят като задължителни по време на множество кризи и като визионерски дори. Да, наистина, в крайна сметка всичко е въпрос на победа във войната на интерпретации.

- Какво според вас събра непримиримите до скоро врагове ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ? Забравени ли са клетвите за кюлчета и пачки, за NEXO и откраднатите милиарди или временно са заметени под килима в очакване на по-добри времена?
- А могат ли да бъдат забравени подобни факти и аргументи, както и че бяха размахвани постоянно - в и извън политически предизборни кампании, от всички лидери на споменатата най-нова коалиция? Че то именно това беше лайтмотивът, който ги легитимира на политическата сцена като антипод, алтернатива и решение, с което се заявяваха като единствените, които ще прекратят, спомняте ли си - „моделът Борисов“. Политическа мисъл тук няма. Липсва предвидимост, устойчивост и дълготрайност на политическата заявка. Има единствено прагматично, цинично отношение към властта. А дали нищо не е забравено и никой не е забравен - е, предстоят избори, не един и два напред. Народът ще си каже думата.

- Изигра ли Борисов ПП-ДБ по някакъв начин, набута ли ги в капан, както смятат някои?
- Някой някого надхитря. И то в момента. На финала някой ще се почувства употребен и излъган, прелъстен и изоставен. Лично аз не бих драматизирал, ако това са поредните политически еднодневки. Важното е ние, гражданите на Републиката, да престанем да бъдем използвани като краен платец на всички аритметики. Но това, разбира се, зависи и от нашата проактивност.

- На Кирил Петков и Христо Иванов като че ли са потънали гемиите, Асен Василев се обажда от време на време, само ген. Атанасов продължава със старата песен за „Борисовата държава“, той отказа да отиде на консултации и при президента. Може ли това да означава разцепление ако не в голямата коалиция ПП-ДБ, то поне в малката ДБ - Да, България и ДСБ?
- За да не изпаднем в ситуация без конкретна „вътрешна“ информация да бъдем приети като врачки, опитващи се да правят политически анализи, следва да се отбележи, че - да, съществуват поне два варианта за едно такова поведение. Единият - по-честният, е отстояване, и то на всяка цена, на консервативното отношение при оценката за 12-годишното управление на коалицията ГЕРБ-СДС от страна на ДСБ и нейният лидер. Тази прогнозируемост е задължителна, ако все още някой се надява и дейно работи в посока възстановяване на някогашното влияние и сила на изконно дясното у нас. Вторият вариант е тактическото разпределение на ролите - едните атакуват безмилостно и постоянно, ярко и категорично, докато другите предполагат по-мек тон, дипломатичност и смиреност на ползу роду. Старата ситуация на доброто и лошото ченге. Надявам се да не е това. Защото би било плитко, нерелевантно на сложната ситуация, елементарно и безперспективно. А всъщност може да доведе и до пълното, тотално и крайно обезличаване на синята идея.

- Двете първи политически сили правят законодателна програма, кой ще я изпълнява - служебното правителство ли? Както се вижда, и бюджетът ще бъде неговият проект. Може ли то да остане да управлява още?
- Нонсенс. Приемането на т. нар. законодателна програма, представлява само дейност с цел влизане в обектива на медиите и поддържане на все пак някакъв интерес към политическото. „Потребител и разпоредител“ на такава програма може да бъде само редовно правителство. По закон и Конституция. Всичко останало са фриволни словесни и политически еквилибристики. За бюджета обаче може да се намерят компромисни решения - той е стратегически важен, задължителен в ситуацията ни, бих казал дори. И заедно с няколкото закона, които да осигурят Шенген и еврозоната като непреодолими решения и перспектива, имат потенциала да съставят рецептата за макар и колебливо, но все пак резултатно частично свършване на полезна законодателна дейност.

- ПП-ДБ нямало да подкрепят правителство с мандата или с участието на ГЕРБ, но са категорични, че ако мандатът дойде при тях, ще предложат кабинет. Откъде подкрепа, след като според Борисов никой не иска да говори с тях, с изключение на ГЕРБ. Така че от ГЕРБ ли ще дойде подкрепата?
- Свидетели сме на реабилитация на едни и изпадане в изолация на други. На смяна на местата. Да не говорим, че ако ПП-ДБ се изкушат поради някаква причина наистина да предложат конкретна кандидатура за министър-председател, структура и поименен състав на правителство, при положение, че стигнем до втори връчен от президента мандат, то не е невъзможно да получат непожелана и неуговорена, но не и изненадваща, подкрепа от ГЕРБ-СДС. Но тогава попадат в капана на зависимостта от некоалиционен „партньор“, без подкрепата на когото няма да може да мине нищо друго в парламента. А това означава, че във всеки един момент може да бъдат „съборени“ от същите, които са ги „въздигнали“. Лично аз все по-трудно приемам позиция от рода на: „Видите ли - победиха ни, загубихме, ама сме по-добрите и ще управляваме сами, в малцинство, защото така.“ А къде отиде изконно демократичното условие да получиш мандат за управление от суверена?

- Преди изборите широко се коментираше, че само голяма коалиция между първия и втория ще бъде стабилна основа за редовно правителство. След като двете сили най-после седнаха на масата, се надигна вой защо е станало така, какво ще кажат избирателите и пр. Май няма угодия...
- Да, така е. На България днес е нужна широка коалиция. Това е. Звучи просто и разбираемо. Но за общество, където коалиционната култура е присъща на всекидневното политическо управление, където личностните нападки не са ежедневие, където прокуратура и съд разследват и съдят. Това е възможно в общества, в които политическите партии имат престиж, доверие и лидерско поведение. Всичко останало е политика „по български“, да го кажем направо - политиканстване.

- ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ седнаха на една маса само няколко дни след пристигането на новия американски посланик Кенет Мертен в София. Има ли според вас той „принос“ за това съглашателство предвид опита му като посланик в Хаити?
- България се намира в трудна ситуация. Изправени сме пред множество обективни предизвикателства, кризи, проблеми и неясна перспектива. Несъмнено е, че за съжаление, нашата територия продължава да се използва като терен за сблъсък на „великите сили“. И от север, и от Запад сме изложени на постоянни директни, дипломатически, хибридни, видими и невидими въздействия, на влияние, на извиване на ръце и понякога на ултимативни изисквания. Доколко конкретизирането на подобен род сила на въздействието е правилно, могат да кажат само просветените. Но и да решат да го кажат, ще е когато и ако седнат някой ден да пишат личните си мемоари.

- А възможно ли е „джентълменско“ споразумение по български!
- В социалните платформи вече бе казано - за да съществува такова споразумение, трябва да преговарят и да се договарят джентълмени. Доколко участващите в политическите процеси у нас днес са такива е въпрос на критично, спекулативно и субективно усещане и оценка. Такива обаче екзотични идеи влизат в ярко противоречие с даваните по време на предизборните кампании в последните години обещания, отправяните закани, заклинанията и менторстването като истина от последна инстанция. В крайна сметка избирателите дават вота си за една партия, за един лидер, за конкретна политика, защото са повярвали в конкретни неща Те не дават мандат на избраниците си да правят каквото и както решат, защото могат да си намерят оправдания.

Нашият гост
Росен К. Стоянов е професор по обществени комуникации и информационни науки в Нов български университет. Автор е на над 45 научни статии и студии, както и на четири научни монографии. Работи в сферата на социологията на интернет, политическите комуникации, теорията на масовите комуникации и др. Има над 300 интервюта в национални медии по въпроси, свързани с експертизата му. Водещ на обучителни и тренингови семинари на политически партии и политически лидери, реализира се и в подготовка на политически кампании.
Роден е на 2 май 1972 г. Става студент в НБУ през 1991 г. От 2017 г. е редовен професор. От 2011 до 2015 г. е декан на Магистърски факултет.