Разговаряме с проф. Галунов за ситуацията в България след поредните парламентарни избори и има ли начин да се излезе от политическата криза. Той коментира има ли шанс да бъде създаден редовен кабинет и какви ще са последствията, ако политическите формации не се споразумеят. Дебатираме и за липсата на коалиционна култура у партиите, както и за незаинтересоваността на младите хора към изборния процес.

- Професор Галунов, каква е ситуацията у нас след поредните парламентарни избори? Има ли нещо ново, което ще доведе до промяна към по-добро?
- Новата ситуация в страната много прилича на старата. Имаме поредния фрагментиран парламент. Положението на национално ниво е такова, че отново поставя същите въпроси, които бяха на дневен ред през последните три години. Питаме се дали българският политически елит ще намери сили да прояви някаква форма на държавническа мъдрост и отговорност и ще сглоби кабинет? Толкова много време държавата е в нестабилна ситуация, че мнозинството от гражданите искат да има някаква предвидимост. Ясно е, че ако се направи кабинет при тези условия, вероятно той няма да издържи много дълго време. Но трябва да се даде шанс. Важно е да се даде шанс и на парламентарната ни демокрация, защото това е волята на българските избиратели. В крайна сметка такъв е парламентът, докато някой не оспори изборите и не се докаже, че по някакви причини вотът не е легитимен. И щом вотът е признат за законен, трябва да има опит за създаване на кабинет. Още повече, че голяма част от партиите имат доста сходни идеи. Трудно някой би обяснил разликите между ГЕРБ, „Продължаваме промяната“ и някои от формациите, които могат да играят поддържаща роля. Идентични са им позициите по отношение на ЕС, НАТО, конфликта в Украйна... Така че спокойно може да се формира кабинет тип център-дясно. Вярно е, че имат някои различия по отношение на вътрешната политика, но те не са големи и се коренят в техните кадрови политики. Често казваме, че са важни политиките, а не хората. Но през последните години нещата се обърнаха и се оказва, че са по-важни хората, които ще правят тези политики. И заради това партиите не могат да се разберат. Пример за това са прословутите регулатори и партиите не успяха да се договорят за хората, които да управляват тези регулатори.

- Как ще коментирате изборните резултати на отделните партии?
- ГЕРБ постигна очакван резултат. Видимо те са достатъчно силни, за да спечелят първата позиция и достатъчно слаби, за да не могат да бъдат това, което бяха по-рано. Важно е да осъзнаят, че имат отговорност и право да формират кабинет, но не могат сами. Трябват им поне още двама съюзника, които малко или много ще ги притискат политически. ГЕРБ имат това ниво-65-70 депутата. Втората политическа сила „Продължаваме промяната“ с труд поддържа позициите си и показва някаква стабилност. Така е и при „Възраждане“, които видимо не могат да растат, но и не падат под завоювания резултат. По-интересна беше ситуацията в двете ДПС-та. Разделени, те се представиха достатъчно успешно, като едното от тях е потенциален партньор в евентуалното ново управление. Любопитно е какво се случи в БСП, където няма голям растеж. Има формално покачване на резултата, но мандатите, увеличени с един примерно, не е успех. Тази коалиционна формула, която се изгради около БСП, трябваше да консолидира формациите, но реално принадената стойност във вид на гласове и проценти е много малка. В крайна сметка Ренесансът на лявото не се състоя. ИТН показват, че техният звезден политически миг, безвъзвратно е отминал. Бъдещето явно им отрежда ролята на малка парламентарна партия, която има своето традиционно парламентарно представителство. Парадоксът е, че ИТН се превръща в една почти неизменна част от едно парламентарно статукво. Новата формация МЕЧ за мен не е изненада, тъй като гражданите искат да гласуват за нещо по-различно. Традиционните партии не им предлагат достатъчно и политически проекти с говоренето и посланията на МЕЧ имат шанс да се впишат в бъдещата парламентарна конфигурация. Мога да добавя тук и „Величие“, където се забелязва желание да се покаже нещо по-различно. Ако българският политически елит не направи кабинет, това ще отвори пътя към опити за още по-радикални политически движения и партии. В същото време е илюзия, че сформирането на кабинет ще се решат всички проблеми в държавата.

- Говорим за изборната спирала, в която е страната е от години. Какво трябва да се промени, за да излезем от политическата криза?
- Трябва да се промени отговорността на политиците към народа. Вариантите за промени в избирателната система не са много. Единият е да се премине към смесена избирателна система, т. е. мажоритарна плюс пропорционална и мандатите да са на наполовина. Другият вариант е да преминем към изцяло мажоритарна избирателна система, но за нея не сме готови, защото е необходима много сериозна административна подготовка. Тя ще отнеме много време и след това и тези, които искат такъв тип система и те ще бъдат недоволни. Представете си, че разделим страната на 240 едномандатни района с по един кандидат. Това ще отнеме много време и енергия, а българският политически елит не е готов за такава реформа.

- Какво е мнението Ви за коалиционната култура на партиите у нас?
- Належащо е да се промени културата на коалиране на партиите. Те трябва да разберат, че никога вече няма да има една партия, която да „смачка“ всички останали. Няма как повече да се вдига изборната бариера. Тя означава, че се прегражда пътят към парламента на определени групи и лица, зад които стоят гласове. Всяка бариера понижава степента на желанието на народа. Бариерата у нас е достатъчно висока, въпреки че има и по-високи като например в Турция, където е 10%, в Русия е 5%, но не съм сигурен, че това са образците на демокрация в момента. Има и по-ниски като хърватския модел - 3,25%, испанския модел от 3%, Нидерландия дълго време стоя на 0,67%, Израел от 0,67% започна да качва и вече е на 3,25%. Бариерата не може да се повишава, защото и сега първата партия получава своите бонуси, които са малко скрити от очите на избирателите.

- А кой според Вас има интерес от този политически хаос в държавата?
- Интерес имат тези, които много добре стоят в местната власт и управлението им върви, както и тези, които имат влияние в служебния кабинет. Ние имаме правителство начело на държавата, но то е служебно и беше назначено при едни доста неудачни промени в Конституцията. Те силно влошиха функциите на служебния кабинет и силно опорочиха процедурата по неговото назначаване. Създадоха възможност за допълнителна политическа криза. Ако самите предсрочни избори са една проява на политическа криза, то назначаването на служебния кабинет се превърна в още една политическа криза. Предишната формула беше много по-ясна - президентът назначава служебния кабинет, служебните министри и премиер и провеждат изборите без самите да имат право да участват в тях. Народното събрание приключва мандата си и след два месеца започва работа новият парламент. Сегашната конституционна процедура обаче създава възможност за много повече политически комбинации, спекулации и за оказване на натиск като избират едни и същи хора като ръководители на Сметната палата, председател на парламента, омбудсман..., с опцията, че могат да станат служебни премиери. Хаосът е голям и се дължи на 49-ото Народно събрание, което прие тези поправки, които доведоха до възможно най-лошите резултати в конституционната реформа.

- Как ще разтълкувате незаинтересоваността на младите хора да участват в изборния процес?
- Много от младите хора са дезинтересирани от политиката и много от тях виждат своето бъдеще извън пределите на България. Заниманието с политика загуби престиж. Забелязваше се ясно, че през цялата кампания основна тема на изборите беше колко купен и колко контролиран вот има. Говореше се непрекъснато дали има нови случаи. Стигна се и до тотално битовизиране на кампанията. Всички партии коментираха какво ще дадат и това наподобяваше на битов социализъм, при който всеки се надява да получи нещо от държавата. Всичко това създава представата, че изборите са предрешени, нагласени, манипулирани. И хора, които искат да гласуват с чиста съвест, бяха тотално обезверени. У нас битува нагласата, че изборите нищо не променят и това води до отлив на гласове. Много по-добър вариант беше активната гражданска позиция и масово гласуване. На практика това може би нямаше радикално да промени парламентарното представителство, но щеше да даде легитимност на новия парламент. Едно е да бъде избран с малко над 36%, друго е да бъде с сформиран с 60-70%. Волята на българския народ не е изразена с цялата и пълнота. Има едни над 60% избиратели, които не се знае какво мислят. Новият парламент ще бъде атакуван още при самото му създаване по най-очевидната причина и тя е ниската избирателна активност. Това отвращение на избирателя няма как да не се отрази. И аз лично се учудвам от този феномен - избирателят е разочарован и той не иска да гласува, а в демократичното общество единственият нормален вариант за политическа промяна е гласуването. Реално обаче се получава парадокс - тези, които най-много негодуват, те не искат да гласуват и помагат да остане същото политическо състояние и с това подкрепят тези, от които са недоволни. Учудвам се и на това как е възможно човек да отиде до изборната урна, за да пусне бюлетина „Не подкрепям никого“. Това е сериозен проблем на българската демокрация. И тук можем да отправим критика и към гражданина избирател, който не осъзнава своята сила. Свидетели сме на това, че гласуват тези, които са от твърдите партийни ядра, които са заинтересувани от своето участие в политиката, тези, които имат по-сериозни бизнес интереси. Въздържането от гласуване е голям бич за българската демокрация и е причина нещата у нас да не вървят.

- До броени дни предстоят избори и в САЩ. Как ще се отразят резултатите от вота там на българския политически живот?
- Най-малко ще спрем да се оправдаваме с това, че чакаме резултатите от изборите в Америка. Но смятам, че който и да спечели там, у нас няма да настъпи някаква промяна. Дори и Доналд Тръмп да е победител, той няма да се фокусира върху българската политика. Много ни се иска големите да се интересуват от нас. Тоталната промяна в България може да дойде от някаква нова партия, която очевидно ще се появи около конкретна фигура. Българинът обича да се залепя за силен и ярък лидер. А като се замислим, болшинството партии у нас са именно лидерски - ГЕРБ, двете ДПС-та, ИТН, МЕЧ, „Величие“.

Нашият гост
Тодор Галунов е професор, доктор на политическите науки и политически анализатор. Преподавател е в Катедрите “Политология” и “Национална сигурност” на Великотърновския университет (ВТУ). Автор е на книги, интервюта, статии в научната периодика.