Вече почти десетилетие Европа работи за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. И въпреки че за постигането му са включени на практика всички ресурси, е повече от очевидно, че интелигентният растеж има водеща роля, а образованието и науката са категорично и безусловно свързани с този него. За необходимостта от качествено образование, доколко то е такова у нас и какво може и трябва да се промени, за да бъде неизменна част от действителния преход към конкурентна икономика, разговаряме с проф., д.ик.н., д.н. (Национална сигурност), д.н. (Социални дейности) Венелин Терзиев.

 

-Проф. Терзиев, отговаря ли качеството на средното образование у нас на очакванията и изискванията на обществото ни?

-Някои казват, че са важни първите седем години, други – че началното образование е определящ фактор за развитието на децата. Много малко хора се замислят върху значимостта на средното образование като цяло, защото то осигурява първия широк път за развитие на всеки млад човек. То дава не само диплома за завършеност в процеса по придобиване на набор от знания, но и набор от умения и компетентности, необходими на всеки човек за успешната му личностна и професионална реализация, с които да осигури собствения си живот, а също така и за формиране на активната му гражданска позиция. Затова съвсем отговорно можем да заявим, че средното образование е най-важният етап в цялата образователна верига.
Дали го харесваме или не, дали откриваме проблеми или считаме, че всичко в системата на средното образование е решено правилно, именно средното образование е необходимото и много често напълно достатъчно условие човек да работи и по този начин да осигурява своето и на семейството си благосъстояние.
И все пак ни се иска то да бъде по-добре подредено, по-добре осигурено, с по-високо качество и да дава много изходни възможности на всеки, получил диплом при завършването му.

-Да разбираме, че според Вас именно средното образование е в основата на качеството на живот на всеки член на общността. Бихте ли споделили кои са факторите, които определят неговото развитие?

-Факторите, от които зависи средното образование, разбира се, са много. На първо място това са учителите. Независимо от налагащото се мнение, че децата (учениците) са в центъра на образователната ни система, според мен учителите и учениците поделят това централно място и няма нужда да се опитваме да ги разделим. Учителството е базата и силата на образованието, придава му цвят и други измерения. То стои между законодателството, между учебните планове и програми, между излишествата и дефицитите и осигурява средата за развитие на учениците. С риск понякога да бъде недоразбрано и недооценено. И тук трябва да говорим за качество на подготовката, за качество на квалификациите, за кариерно развитие, за подкрепа на различните видове власти, за мониторинг и контрол в работата, за взаимодействие с родителската общност, но преди всичко – за отговорността към младата генерация на страната ни. 

-Това неизбежно ни препраща и към въпроса с образованието на самите учители. 

-Безспорно. Няма как да не свържем качеството на подготовката на учителите с качеството на висшето образование – това просто е задължително. Качеството на квалификациите отнасяме не само към висшето образование, но една съществена част от учителите казват, че придобиването на професионално-квалификационни степени означава само и единствено пари. Кариерното развитие на учителите е регулирано със Закона за предучилищното и училищното образование, а заплащането през последните години вече не е основният проблем на системата, което като че ли не промени отношението на обществото към учителите, както и отношението на институциите към определяне на задълженията на учителите и силното бюрократизиране на системата.

-COVID пандемията оказа влияние върху всички сфери на нашия живот. Неминуемо отражение има и върху образованието. В каква посока се случиха тези промени? 

-COVID пандемията ускори преминаването на средното образование на дигитални „релси“. В голяма степен това се дължеше на огромните усилия и допълнителната работа на учителите. В някои региони материалната база, в т.ч. сградният фонд, получиха своите съществени подобрения. Това, от своя страна, беше в отговор на изискванията за всеобща достъпност на образованието. 

-Значи ли това, че онлайн образование е равно на достъпно образование?

-Всеобща достъпност – да, но равен достъп до качествено образование е съвсем друго. Разделенията в системата са достатъчно по вид и брой – на регионален признак, на районен признак, както и на признак качество, което се подсилва от предизвикателствата и на самото законодателство. Например, въвеждането на „иновативни“ училища, с което като че ли заменихме негласното разделяне на училищата на „елитни“ и „неелитни“ с класифицирането им като „иновативни“ и „неиновативни“. И друг път сме поставяли този въпрос, защото в една високотехнологична среда, за каквато говорим в условията на втората декада на 21-ви век, би трябвало всички училища да бъдат иновативни и каквото е качеството на обучението в центъра на София такова да бъде и във всяка друга точка на страната. Това разделение е предизвикателство към трите групи, свързани с училището – ученици, учители и родители. 
Не акцентирам, макар да е много важен, върху въпроса с училищата, в които се обучават предимно деца, за които българският език не е майчин.
Учителската професия никога не е била само „изпяване на урока“, но последните години изключително много разшириха кръга на тези отговорности.

-Част от тях е работата по проекти и програми. Доколко тези активности са в унисон с изискванията и отговорностите на един учител? 
  
-Въвеждането на проектния принцип на работа в училище е също важна предпоставка за качество, конкурентост, иновативност, но би трябвало да бъде достатъчно добре регулирана и синхронизирана, за да не създава проблеми, а да провокира едно благородно съревнование за постигане на резултати. Наличните над 20 национални програми, по които училищата могат да кандидатстват за допълнително финансиране, превръщат учителите в „ловци“ на повиквания за проекти. Но как да съчетаят задълженията си в учебния процес, задълженията си по изпити, външни оценявания, квесторски и други административни задължения... Да не говорим, че провокират прилагането на други практики, чрез които могат да се изработват и печелят проекти...
И понеже в основата на нашия разговор е връзката на образованието с икономиката, няма как да пропусна и въпроса за липсващите професионални кадри. Само добър спомен ли останаха кариерните центрове в общините? И къде е България на фона на общата тенденция за увеличаване на показателя NEET (neither in employment nor education and training). 
Почти отсъстващо от средното образование е професионалното ориентиране и подготовка за личностно развитие. Центровете за личностно развитие работят слабо в тази посока. Те се занимават с извънучилищни дейности и задачи, които им се възлагат в зависимост от програмите на общините. Добре организираният проект за създаване на кариерни центрове в общините вече е забравен, а профилираните за работа в тях колеги вече са разпръснати в различни посоки. Безспорен факт е, че професионалното ориентиране е ключ към доброто личностно развитие и може би тогава няма да се говори за това, че около 50% от започналите студенти не завършват съответните университети. 
Още повече, че ранното професионално ориентиране би било изключително полезно при големия процент преждевременно напускащи училище и наличието на една голяма група деца (ученици, млади хора), които не продължават в средно образование. Какво се случва с тях? – нито завършена (по-често) образователна степен, нито някакъв занаят...

-На фона на спечелени от наши ученици и студенти призови места от международни състезания и олимпиади масово грамотността от години е с отрицателен знак. Какво, според Вас, оказа най-силно влияние върху този негативен процес? 

-Колкото и да се стремим да обявим резултатите от ПИЗА за положителни за страната, това видимо не е успокоително...  420 т. – четене, 436 – математика, 424 – природни науки. Българските ученици са под критичния праг за четивна грамотност – 41,5% Въпреки опитите да докажем колко са добри резултатите от Националното външно оценяване, то те определено също пишат недобра оценка на системата.
Извън пандемичното обучение – методите залагат на репродуктивното учене. В дефицит е обучението за критично мислене, за формиране на умения за справяне с проблеми, по-пълна социална ангажираност.
Учебни програми, учебници – честата смяна на програмите, скандални изменения, конфликти между автори – всичко това се отразява негативно не само на образователния процес. Всичко това формира антисоциални настроения у младите, често отказ от ангажираност, а „Фейк“ моделите все по-лесно завладяват младото съзнание. А всъщност младият човек няма и как да се ориентира в  подобни ситуации, което означава, че сме го загубили за каузата „образование“ – той не вярва на образованието...
Учебниците – много пъти сме писали за това, че дават сложна, тежко възприемана информация, често – трудно възпроизвеждана от самите ученици. Честата им смяна не позволява изграждането на систематичност, която е задължителна за образованието във всяка наука. Само един пример: „Морската вода е солена, защото в нея е разтворено голямо количество готварска сол“... колко ли други нелепости има в учебниците?!

-И все пак, семейството и средата, в която живеят, също дава отражение. Всеки от нас е пример за някого, предполагам – в това число и Вие?

-Определено младите се учат не само в училище, но и у дома. Какво им предлага обществото? Това е огромна тема, в която образованието не присъства. Чалга, селфита, дискотеки... Тук-там някое читалище, което се опитва да се вмести и да замести дефицита на обществените процеси на възпитание... Но обикновено те се концентрират върху малките възрастови групи. Извънучебна работа е важен фактор в процеса на образование и всеки един от нас трябва да е отговорен към примера, който дава.

-Смятате ли че обучението извън България ще спомогне общата картина на българското образование да се промени към по-добро?

-„Ще заминете ли да се учите в чужбина?“ Това е един от първите въпроси, задаван на младите хора, завършващи средно образование. Въпрос, който ме възмущава. Да, съществува интерес от страна на завършващите към обучение извън страната. Продължаващият интерес към обучение в чужбина е навярно и една от причините непосредствено след средно образование успеваемостта да е далеч по-ниска, но е редно да се знае и да не се пренебрегва обстоятелството, че тук остават да учат много качествени деца. И не бива всички ние, в това число и медиите, да се включваме в процеса на отричане на българското висше образование с този толкова (не)професионално ориентиран въпрос.

-Какви действия и дейности предлагате като първи стъпки в процеса на промяна? 
 
-Осигуряването на качествено образование е тежка мисия, която изисква  определен набор от действия в определени направления, което, от своя страна, е свързано със създаване на единни стандарти за различните образователни степени, чрез които се осигурява равнопоставеност на училищата и учениците, независимо от района, в който те се намират. Необходимо е възстановяване на равнопоставеността на училищата, учителите и учениците. В това отношение смятам, че системата на иновативни и други класификации (определения) на училища могат да породят разделителни линии в системата на образованието. Като важни стъпки смятам и въвеждането на единни базисни стандарти за начално и основно образование и минимални базисни стандарти за гимназиално образование, както и осигуряването на учебни програми и образователни модули, които да подготвят младите хора за социално отговорната им роля в обществото (гражданско образование, отворено образование, държавност, институционалност и др.). Преодоляване на функционалната неграмотност чрез система от програми и мерки, които да са обвързани със социалното включване, ефективни програми и мерки за заетост, модели за социално подпомагане и обезщетения при безработица и др. обстоятелства и изграждане на национален институт за развитие на образованието – това са възможни и работещи механизми в повишаване качеството на българското образование.

-Пълно обновяване и рестарт на системата или има върху какво да се стъпи? 

-Много са промените, които предстоят да бъдат направени, ако искаме родното образование отново да стане онзи неоспорим културен и икономически фактор, какъвто помним, че беше. Тук ще се спра само на някои от тях. Усъвършенстването и стабилизирането на системата за външно оценяване, която да дава вярна и обективна информация на случващото се в образователната система, е свързано с усъвършенстване на начина и форма̀та на самото външно оценяване, като се осъществява по един във всяка една образователна степен. Разработване на система от стимули за мотивиране на учениците при изпити за входно ниво и за следващ етап в образованието.
 
-Обществена тайна е съществуването на „паралелно образование“. Доколко разнообразието и разностилието на учебните програми е предпоставка и основателна причина родителите да търсят и прибягват до допълнителни курсове и частни уроци за своите деца?

-Създаване на устойчива методология и методики за външно оценяване, базирано на нивото на училищната подготовка на учениците, е пътят, чрез които учители, ученици и родителска общност да получат удовлетворение от подготовката на учениците единствено и само чрез училището. Изграждане на единно учебно съдържание и политика по отношение на учебниците и учебните помагала, която да включва разработване на учебно съдържание в базисни общообразователни курсове за знания, български език, компютърни умения, чужд език, спорт, изкуства и социални умения е възможно и повече от необходимо. Да, безспорно, необходима е и промяна на съдържанието на учебните планове и програми, което да включва и уеднаквяване на учебното съдържание, както и изработване и прилагане на методология за преодоляване на функционалната неграмотност чрез система от програми и мерки, които да са обвързани със социалното включване, ефективни програми и мерки за заетост, модели за социално подпомагане и обезщетения при безработица и др. обстоятелства.

-Изразът „парите следват ученика“ стана нарицателна за качеството на образованието. Вашето становище по въпроса за финансирането?

-Изключително важно е да се усъвършенства и системата на финансиране чрез създаване на стандарти за финансиране с критерии за качество и въведат единни стандарти за материално-техническа база и промяна на подхода за финансиране „парите следват ученика“. Ето и някои от стъпките, които е необходимо да се предприемат:
Разработване и въвеждане на нов механизъм за финансиране на училищното и гимназиалното образование, който е обвързан с качеството на подготовката, а не с броя на учениците. Премахване на системата на иновативни и други училища. Въвеждане на единни базисни стандарти за начално и основно образование, както и минимални базисни стандарти за гимназиално образование.
Въвеждане на единни минимални стандарти за финансиране на училищните дейности и допълнителни изравняващи  коефициенти, чрез които ще се осигури равнопоставеност на училищата по региони.
Осигуряване на електронна среда, интернет достъп и оборудване, позволяващи качествено и без прекъсване преминаване в онлайн режим на обучение както за учители, така и за ученици. Подкрепа на семействата с двама или трима ученика, свързано с възможностите за осигуряване на онлайн обучение. Разширяване правомощията на общините за дофинансиране на училищни и извънучилищни дейности.

-Директорите на училищата са реалните изпълнители на политиката на образованието по места, но често именно те са наричани и „феодали“ заради липсата на ограничения в срока на тяхното управление. Смятате ли че мандатността на тази позиция е възможна и необходима промяна?

-Подобряване на управлението на системата на образование е възможна чрез набор от мерки, сред които е и мандатност за директорите (максимално два мандата за директор на училище от системата на училищното и гимназиалното образование, като едновременно с това е необходимо разработване на оценъчна система с определени и измерими критерии по отношение на управлението на образователната институция (атестация на  учители), както и добра система за подготовка и квалификация на учители. 

-Ако крайната цел на средното образование е да подготви децата за живота – какво не бива да забравяме и пропускаме?

-Смятам, че не по-малко усилия трябва да се отделят и за подобряване на социалната чувствителност и отговорност на учениците, като за целта се изгради система за въвеждане на гражданско поведение и отговорност у младото поколение, регулиране на нежеланото поведение в училище, създаване на адаптирани превантивни програми, съобразени с проблемите на учениците във всяко отделно училище. Смятам за необходимо и целесъобразно въвеждането на индивидуален подход, който да посреща поведенческите особености, предлагайки превантивни, текущи и последващи мерки в случаите на проблемно поведението, които нямат медицински или друг характер, изискваща терапевтична подкрепа.

-Проф. Терзиев, какво, според Вас, трябва да бъде образованието ни, за да отговаря на нуждите на икономиката?

-Трансформирането на икономиката провокира трансформацията и на образованието и предопредели посоката, към която то трябва да се ориентира. Когато говорим за икономика – разбираме всички икономически сектори, когато говорим за образование – разбираме всички образователни степени.
Две са основните нововъведения, които се правят в момента в съответствие с приетите промени в законодателството – иновативни училища и изследователски университети. И двете инициативи трябва да се определят като прогресивни по замисъл и има една основна причина това да е така – стремежът образованието по най-сигурен начин да се превърне в безспорен фактор за осъществяване на икономическо развитие чрез създаване на кадри, които имат знания, умения и компетентности да участват в създаването на икономика. И ако за днешната икономика се казва, че е „икономика на знанието“, ако определяме триъгълника на знанието като една от новите парадигми на интелигентното и устойчиво развитие, то трябва да дефинираме много ясно и точно какво трябва да се случи във всяка една система, за да се постигне икономически растеж, от който имаме нужда.

-Иновативни училища и изследователски университети – това ли са двата кита, върху които се крепи бъдещето на качественото българско образование? И можем ли да кажем, че задълженията и регулиращата роля на държавата са третият кит, върху който то се крепи?

-Приемайки идеите за иновативни училища и изследователски университети е необходимо да мислим за реализирането им по начин, който ще допринесе за консолидиране на интелектуалния потенциал и ще даде възможност на най-доброто му проявление, като по никакъв начин не допусне противопоставяне, неравнопоставеност и създаване на разделение.
Иновативни училища – поредното определение или иновативно развитие чрез образование? В определението има рационалност, която се изразява в мотивиране на училищните колективи за разработване на проекти, с които да докажат капацитета си за организиране на среда и прилагане на методи на обучение, позволяващи откриването на таланти, личностно развитие на учениците и подготовка, която да изведе потенциала им. СТЕМ средата (Science – Technology – Engineering – Mathematics), към която се стремят всички, е сред най-популярните цели на училищата. Очевидно, това е начин да се създаде организация, чрез която би се улеснил процесът на преподаване на знания и очевидно става въпрос за нови методи на преподаване на нови знания. Дали тази инициатива не създава разделение между училищата и учениците от иновативните и неиновативните училища? Какъв е капацитетът на малките училища да участват в това състезание? Т.е. – създаваме една „висока“ и една друга част в образованието, за която нямаме инструменти за подходящи интервенции. 
Що се отнася до втората част на Вашия въпрос – въпреки многото национални програми в системата, които по-скоро са допълващи, задълженията на държавата се реализират на програмен принцип. В същото време, обаче, оставаме с тревогите за високото ниво на неграмотност (освен ПИЗА показват го и някои наши анализи), с високото ниво на ранно напускащи училище, с паралелното образование на допълнителни платени уроци, станали почти задължителни, за да се постигнат по-добри резултати, с неиновативните учебници и вмешателствата в учебното съдържание от извънучилищни структури.

-Как се съвместяват иновативните училища с тези проблеми? Дали те отсъстват от тяхното пространство? 

-Не е толкова далеч назад времето, в което се говореше за „чудото на българското образование“. Имаме ли сили да го възстановим, така че да не бъде само красива приказка и мит, с който да се гордеем в минало време?
Основен въпрос на нашата образователна система е качеството на образованието, което включва много елементи, включително обучение в иновации, прилагане на иновации, предлагане на адаптирано за съвременните условия учебно съдържание, без да се губят базисните елементи. И това качество трябва да е равнопоставено. Тук не става въпрос за някаква уравниловка, при това при неособено високо качество, а за стратегическа посока за развитие на образованието, от което се нуждаем като държава, като държава – член на Еврейския съюз и като държава, чието образование в недалечното минало служеше за образец. С други думи – трябва да се разделим с формализиращите текстове и определения и да се съсредоточим върху истинското модернизиране на българското училище, като не допуснем дори и едно училище (било то определено за иновативно или като някакво друго…) да остане изолирано от този процес.
Постигането на статус „иновативно училище“ зависи от фактори, които могат да влияят по различен начин, да променят отношенията между различни участници в процеса, дори да се намесват в него. Как иначе може да бъде признато за иновативно училище, което е създадено току що?

-Стана вече дума за изследователските университети. А кои са „неизследователските“ такива?

-Това е въпрос, който и самият аз задавам често. Изследователски университети –поредната формална реформа или издигане на интелектуалния потенциал на нацията?
Университет (от латински: universitas – цяло) е организация за висше (или средно в миналото) образование и научни изследвания. Думата произлиза от латинския израз „universitas magistrorum et scholarium“, което означава „общо (общност от) учители и учени“. Една от мисиите на университета е създаването на нови знания на базата на изследователска работа и преподаване на тези нови знания, наред с базисните, на студентите. Създаването на знание изисква мрежа от учени, активно ангажирани в търсенето му, защото търсенето на неизвестното е продукт на ангажирани умове, непрекъснато съпоставящи и поставящи познатото и непознатото в благоприятна възможност за развитие на околния свят (WB). Концепцията за изследователски университети възниква в Германия през XIX-ти век, когато първата индустриална революция набира скорост и нейната основа е свързана с генерирането на много нови идеи в средата на университетските структури, много емпирични изследвания, предшестващи създаването на нови технологии. Доминирането на изследванията над преподаването се доразвива в Хумболтовия университет, като основната теза е търсенето и реализирането на нови знания, т.е. инвестиране в изследвания, за да се придобиват нови знания. В този смисъл изследователски стават почти всички университети и всеки ръководен орган на университет се стреми да отдели повече средства и да осигури по-добра среда за изследване, за да създаде нови знания, които да преподава на всяка следваща генерация. 

-Кое е това, което поставя даден университет в групата на „изследователските“?

-Най-добрите университети се нареждат в групата на изследователските не защото са с по-особен статут, а защото успяват да съчетаят изследванията и създаването на нови знания с тяхното включване в качественото преподаване. Концепцията за изследователски университет е универсална, както е универсално и самото наименование „университет“. 

-Каква информация ни дава рейтингът на даден университет?

-В най-престижните рейтингови класации на университетите те не са цитирани като такива със статут „изследователски“, а са подредени в резултат на комплексна (цялостна) оценка, която включва критерии от всички направления (научноизследователската дейност и преподаване). Вероятно няма нищо лошо един университет да бъде припознат като „изследователски“ въз основа на определени показатели, но какво означава „неизследователски“ университет? Това не е ли публично признание, че нивото на научноизследователската работа в него е ниско и дори, че това не е университет, а училище, в което само се преподава знание, създадено извън него? И  ако нивото на изследователската работа е ниско, то и генерираното ново знание, ако има такова, също е на ниско ниво. Остава да си отговорим на въпроса как тогава същото това знание се преподава на студентите?

-Много, малко или достатъчно са университетите у нас? И има ли нужда от законодателни промени за модернизирането на висшето образование?

-Всъщност, вместо да търсим как да разделяме университетите, за да направим различно финансирането им, защото на някои им се струват прекалено много на брой, би трябвало да направим сериозен анализ както на реалната ситуация, така и на законодателство, с което се управляват университетите, и да се намерят най-обединяващите модели за развитие на качествено висше образование, както и да се обедини академичната общност по най-добрия начин, който ще ѝ позволи да участва адекватно в развитието на държавата. Без да се изреждат отделните закони, елементи от които имат отношение към модернизирането на висшето образование, трябва да се направи законодателно преструктуриране, за да се намали бюрокрацията, да ликвидираме дефицитите в съответните региони, да се направи управлението максимално демократично и се даде път на интегрирането в изследването и преподаването както вътре, така и между университетите.

-време на сътрудничество, на международни екипи и транснационални разработки – не поставя ли такъв тип разделение ограничителни рамки пред университетите, които не могат да покрият изискванията за „изследователски“?

-Светът работи не толкова за изследователски университети, макар във всяка държава някой да е подредил най-добрите университети в изследователски, а за интегриране на изследвания, иновации и икономически растеж. 
Безразборното използване на различни инструменти, преди да са определени съответните политики, които да формират тези обществени отношения в системата на висшето образование, ги обрича на безполезност и ниска ефективност. Както и да ги наричаме – в момента те предизвикват само негативни очаквания, които са съвсем реални, без да очакваме последващи добри ефекти. Управлението на твърде сложни социални процеси, какъвто безспорно е този, винаги има особени предизвикателства. Готовността за осъществяване на подобни действия, които специалистите биха определили като етапи и елементи от един план за действие, не представляват добра стратегия и ново регулиране на тези обществени отношения.

-Предлаганата реформа ли е панацеята, която ще даде тласък в развитието на висшето ни образование? И какво е необходимо да се предприеме в тази посока?

-Една подобна реформа в системата на висшето образование би била свързана с анализ и актуализиране на съществуващата нормативна база. Многобройни са действията, които трябва да се предприемат.  На първо място, безспорно, трябва да се започне с анализ на цялата нормативна база за развитие на висшето образование и наука и изготвяне на анализ с предложения за синхронизиране и промяна на законодателството, балансиране на отношенията между държавата и университетите на базата на модерен закон за висшето образование, осигуряващ автономия на преподаването и научните изследвания и контрол на държавата върху управлението и изразходването на публични средства. 

-Включва ли това и промени в процедурите по акредитация на висшите училища и хабилитационните процедури? 

-От съществено значение е да се извърши и промяната на акредитационните процедури при висшите училища като се създаде постоянно действащ орган от експерти с определен мандат, които не упражняват дейност във висше училище и се привлекат чужди експерти при провеждане на акредитационните процедури. Особено внимание е необходимо да се отдели на промяната на законовата уредба при провеждане на хабилитационни процедури и процедури за образователна и научна степен „доктор“ и научна степен „Доктор на науките“, като се въведе национален контролен орган и единен стандарт за всички висши училища. 

-Образование 4.0. в подкрепа на Икономика 4.0. Това ли е пътят?

-Безспорно, а част от този път е изграждането на адекватна система за кариерно развитие като предпоставка за повишаване на интереса, нивото, квалификацията и развитието  на академичния състав. За целта е необходимо да се извърши анализ на научната инфраструктура, включително по действащи проекти от национално, европейско и международно значение по създаване на нова и възможности за реализирането ѝ в съответствие с наличния научен капацитет и регионалните особености, както и разработване на стратегически документ за развитие на професионалните направления, базиран на стратегическите направления за икономическо развитие на страната и регионите.

-В условията на Индустрия 4.0. какво трябва да променим и надградим в системата на висшето образование, за да бъдат тези промени съответстващи на приоритетите на развитие на обществото ни?

-Необходимо е университетите и научноизследователските институти и центрове да се превърнат в двигател за икономическото и обществено развитие. Един от възможните, реалистични и постижими начини е  чрез финансиране на програми и проекти от национално и регионално значение (съобразно спецификата и приоритетите на регионите). Както и създаване на среда за лоялна конкуренция в областта на научните изследвания чрез рейтинги и др. инструменти и извършване на реформа в системата на финансирането на университетите и научноизследователските центрове с цел осигуряване на модерна научна инфраструктура и адекватно заплащане на академичния състав в БАН и висшите училища. 

-Наука в полза на бизнеса? Отдавна това не е новина, а реалност. Така ли се случват нещата и на местно ниво?

-Институционалното взаимодействие за развитие на висшето образование и наука е възможно чрез развитие на инструментариум, подпомагащ взаимодействието между бизнеса и науката, което включва и развитие на интегрирани научноизследователски звена и интердисциплинарни научни структури за решаване на стратегически национални или регионални задачи, създаване на среда за разкриване и функциониране на частни научно изследователски структури, изграждане на методология и прилагане на добри практики за ползване експертния капацитет на изтъкнати учени и преподаватели, достигнали пенсионна възраст за решаването на регионални и национални задачи. Неотменна и много съществена част от този процес са създаването на условия за мотивиране на академичния състав, и преди всичко – млади учени, за включване в академични среди, усъвършенстване на модела на докторантури и постдокторантури за изграждане на нова генерация учени, изграждане на университетски мрежи и осигуряване на финансова подкрепа за студенти и общности за постигане на висок относителен дял на специалисти с висше образование.

 

Проф.д.н.Венелин Терзиев е възпитаник на Университета „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас и Стопанската академия „Д.А. Ценов“ в Свищов. Доктор на науките по национална сигурност и икономика. Редовен професор е във Военна академия „Георги Стойков раковски“ в София и Русенски университет „Ангел Кънчев“. Научните му интереси и публикации са свързани с проблематиката на икономиката, националната сигурност и социалното управление.