Тя е част от първия випуск, дипломирани „военни лекари“ и днес работи в Спешното отделение във ВМА.

Завършила е Военноморското училище във Варна, както и Медицинския университет.

И да, може както да лекува, така и да марширува.

Лейтенант д-р Антония Гамишева обича да е в помощ на хората. Адреналинът не ѝ е чужд, както на работния терен, така и в спорта.

За една по-различна специалност, която носи отговорност и не малка доза стрес, пред „Труд news”, говори д-р Антония Гамишева.

- Д-р Гамишева, обикновено лекарите наследяват професията на своите родители. При вас така ли беше или сте извън този стандарт?

- Имам лекар в семейството. Баща ми е акушер-гинеколог, който никога не е настоявал да следвам неговите стъпки. Доста късно реших, че искам да следвам медицина, чак в 12-и клас. Преди това имах желание да бъде ветеринарен лекар. Моят път на военен лекар започна през 2017 г., когато разбрах за съществуването на тази специалност. Тогава не се колебах изобщо, защото усетих, че това е правилното решение за мен. Убедих се още първия ден във Военноморското училище, когато с взвода ми се строихме за знамето и запяхме химна. Очите ми се насълзиха и усетих, че съм на правилното място. 

- Каква е разликата между лекар и военен лекар?

- Да съвместиш тежкия натоварен ден на военнослужещ с уроците по анатомия, физиология и био химия е меко казано трудно. Да съчетаваш двете не леки специалности ми се струваше непосилно. С времето се убедих, че с постоянство и усърдие всичко може да се постигне. Основните разлики са, че паралелно се обучаваш и за двете. Аз съм част от първия випуск „военни лекари“ в България, като изучавахме паралелно медицина и военно дело. Дипломирах се през 2023 година след 6-годишно обучение.

- Къде и как премина обучението Ви?

- Учих във Военноморското училище във Варна. В самото начало има „новобрански“ период, който е 40 дни, когато се полага военна клетва и подписваш договор за служба към родината. Тези първи 40 дни са изцяло във Военноморско училище, като нямаме излизане в цивилния свят, нито посещение на Медицинския университет. Те са, за да те калят изцяло. Денят започва много рано и свършва късно. Там се събуждахме със звънец. Тогава трябваше по най-бързия начин да излезем и да се строим. Всъщност ставахме доста по-рано, още преди звънеца, защото трябваше да изчистим стаите си и да почистим всяка прашинка от мебелите и т.н. Излизахме всяка сутрин за физзарядка. След това всеки взвод и отделение имаше определен район, който да почисти отвън, от паднали листа, например. Научихме се да се храним и по точен час. Целият батальон се строява и за вдигането на знамето и химна, след което всеки тръгва да върши задълженията си. До 40-ия ден ежедневието ни бе изпълнено със строева подготовка. Имахме часове по военно дело, по ядрено, химическо и биологично оръжие и други дисциплини. 

- Научиха ли Ви как се марширува, д-р Гамишева?

- О, да. Това се учи веднага (смее се). Още с първия ден започна подготовката и на следващия вече марширувахме всички. 

- Успяхте ли да оставите чисто женската суета на заден план?

- Да, още от първия ден. Косите на всички момичета са вдигнати на кок, с гъба, по един и същи начин. Нямаме право да имаме маникюр и да носиш грим, особено в началото, като впоследствие режимът се олекотява. 

- С какво още Ви калиха във Военноморското училище?

- Преминахме през медицински прегледи, с които се определя дали си годен да се гмуркаш. След което всеки от нас, който бе годен за това, премина курс по водолазна подготовка. В продължение на две седмици усетихме от подводния свят. През лятото преминахме и през т.нар. „лагери за оцеляване“. Те са в големи военни палатки на плажа във Варна. Там тествахме още повече своята издръжливост. Изучавахме различни морски възли и гребане, като имаше също така физическа подготовка и физзарядка. 

- Обучиха ли ви на определен начин на говорене, например?

- Разбира се, има много рапорти, които трябваше да научим още по време на новобранския период. Вместо „Да“ казваш - „Тъй вярно“, а вместо „Не“, казваш - „Съвсем не“. Започваш да слушаш и да изпълняваш заповеди.

- Какво е „боен стрес“ и как се бори?

- Това е да можеш да устоиш на напрежението, на което си подложен и да запазиш самообладание в по-напрегнатите ситуации, за да реагираш адекватно. Това ми помогна и в Спешното отделение сега.

- Понастоящем работите в Спешния кабинет във ВМА, където също има стрес. Как успявате да го преработите?  

- За мен спортът е важна част от здравето ми и гледам да съм в постоянно движение, като се старая да се разнообразявам с различни активности. Обичам и по-екстремни спортове. Това е нещо, което ми дава и психическо успокоение. В момента работя в Спешното отделение във ВМА, което е един чудесен старт за новозавършил лекар. Научих се да правя триаж, сортирайки пациентите по спешност и да реагирам спокойно на по-напрегнати ситуации. Изградих свой метод на работа, чрез който да нямам пропуски в снемането на анамнеза. 

- Помните ли първия си случай тук?

- На втория си ден тук имах пациент с масивен инфаркт, който почина. 

- Емоцията пречи или помага в тази професия?

- Важно е да има емпатия към пациентите, защото това е хуманна професия, но не бива да действаш под влияние на емоциите. Трябва да си рационален по време на работата си, за да взимаш адекватни решения. 

- Била сте на обучение във военната база в тренинг центъра в Германия? Какво си „откраднахте“ като опит?

- Непосредствено след дипломирането ме командироваха във Военновъздушната база „Рамщайн“ в Германия, а месец след това и в Командния център на Югоизточния фланг на НАТО в Сибиу, Румъния, където имах възможност да се запозная с много чуждестранни колеги и да обменим ценен опит. 

- Замисляла ли сте се, ако дойде момент да заминете на мисия и къде е мястото на страха?

- Да, замисляла съм се. Страхът винаги го има под някаква форма. Това е част от задълженията ми, така че няма момент на колебание или съмнение. Ако трябва да ме изпратят на мисия – ще отида, все пак съм военен лекар. Ставайки военен лекар доброволно се лишаваш от свободното си време, от хобитата си, като започваш да слушаш и изпълняваш заповеди. Това калява характера ти и те прави по-целеустремен. Мисля си, че си заслужава. 

- В момента специализирате „авиационна медицина“. Защо?

- Защото я намирам с най-голяма перспектива. Изучавам влиянието на авиационната средата върху човека, също така рисковете, на които са подложени пилотите в летателния апарат, както и как се осигурява полет. Разбира се, и техническите способности на въздухоплавателните средства. 

- Коя е медицинската дисциплина, която Ви е на сърце?

- Неврологията. Бих се радвала да участвам дори във внедряване на телемедицината и изкуствения интелект за разширяването и усъвършенстването на медицинските възможности. 

- Кога усещате удовлетвореност от професията? Каква е равносметката в края на работния ден?

- Равносметката си я давам в някой почивен ден, в който имам възможност да осмисля, какво съм направила и какви пациенти са минали. Водя си записки и ги преглеждам, за да си сверя часовника и да видя дали това, което съм предписала като терапия, е било най-доброто или пък е могло нещо да се промени. Снимам и кардиограмите, които съм направила и после ги гледам отново, за да видя дали всичко е било както трябва. 

- Спортът заема важна част от личното Ви време. В кои дисциплини концентрирате вниманието си?

- В гимназиалните си години се занимавах с традиционното японско бойно изкуство джиу-джицу, което ме научи на дисциплина. Дори в един момент обучавах и деца. 

Към днешна дата, спрямо сезона, остава време за разнообразни активности. Пробвам различни спортове, като катерене, парапланеризъм, кайтсърф, ски. Скачала съм няколко пъти и с бънджи. Първият път беше от Аспаруховия мост, а няколко месеца по-късно скочих и от друг мост, с цел да преборя страха си от високо. 

Снимки: ВМА , ВВМУ,  фотограф на МО - Вяра Йовева, фотограф на МУ Варна - Петко Момчилов;  Иван Цанев 

Локация: Военномедицинска академия - ВМА