Скандалите на Олимпийските игри в бокса са повод да потърсим проф. Алексей Савов. Освен за вероятността една жена да има Y хромозома, питаме и как при аномалии се определя полът на индивида. Питаме и има ли трети пол. „В концепцията на биологията не приемам, че има трети пол. Има мъжки и женски пол, но както при мъжкия, така и при женския пол може да има някои девиации, които са отвъд приетите понятия за генетичен, биологичен и социален пол“, категоричен е отговорът на проф. Савов.

- Професор Савов, каква е вероятността една жена да има Y хромозома?
- Изключение е. Статистически един на 25 000 мъже може да е с ХХ хромозоми, а една на 30 000 жени - с XY. Друг е въпросът колко често жените се проверяват за подобно състояние. Сигурен съм, че в днешно време e много по- лесно да бъдат открити такива случаи, защото ако при раждане на такова момиче няма съмнение за пола, после израства като дете от женски пол без поведенчески особености, когато в пубертета родителите забележат, че при нея не настъпва в очакваната възраст първата менструация ще се обърнат към медицинските специалисти. Жените, които имат X и Y хромозома са със първична аменорея. В такива случаи са поредица от изследвания при специалисти - ендокринолози, акушер-гинеколози, които да проверят състоянието на вътрешните полови органи (дали има налични яйчници, как изглежда матката) и се взема проба за определяне на половите хромозоми. Така ние откриваме, че в някои случаи момичето е с X и Y хромозома и това напълно обяснява неговата първична аменорея. Следват редица медицински дейности - прилагане на хормони, които да стимулират развитието в пубертета, да се прецени необходими ли са допълнителни хирургични интервенции, защото в някои генетични комбинации при жените с X и Y хромозома има риск да се развие рак на яйчниците и се налага те да се отстранят оперативно.

- Освен половите хромозоми изследва ли се и нещо друго?
- Изследванията не се отнасят само до анализ на половите хромозоми, проучва се и регулацията между половите хромозоми и други множество гени, които още в ембрионалния период водят до оформянето на мъжка или женска полова система. Генетиката е сложна, не можем просто да кажем това е една жена с X и Y хромозома. Тя е такава, защото има медицински проблем.

- Правилно ли ви разбрах, че полът може по външни белези да бъде определен като женски, а впоследствие да се окаже, че има и Y хромозома?
- Абсолютно. Поне външните полови белези при тези жени са напълно неразличими, спрямо тези на жените, които са с две X хромозоми. Друг е въпросът какво е състоянието на вътрешните полови органи. Обикновено яйчниците на тези момичета са много малки и нефункционални, което може да се види дори в пубертета с ехографски преглед. При изследване на нивото на развитие на матката често се установява, че тя е недоразвита. В определени случаи при стимулация, матката може да се развие, дори може да се постигне менструация. Има описани случаи, когато с донорска яйцеклетка, (тъй като тези жени не продуцират яйцеклетки), може да се постигне и износи бременност.

- Т. е. наличието на Y хромозома не означава, че индивидът е от мъжки пол?
- В тези случаи, поглеждайки външни и вътрешни полови белези напълно може да се определи и по нива на хормони и по цялата съвкупност от белези, които ние приемаме за дефинираме като женски пол, тя е категорично от женски биологичен пол. Затова ние правим разлика като определяме пола. Говорим за биологичен пол - как изглежда какво поведение има, как изглеждат външните и вътрешните полови органи. Говорим и за генетичен пол. Понятията се допълват, но не винаги се препокриват еднозначно.

- Как приемате опитите да се дефинира полът като социално, а не като биологично детерминиран?
- Това е друга и смея да кажа доста обсъждана гледна точка. На нас са ни задавали въпроса: Може ли да има трети пол? Аз лично в концепцията на биологията не приемам, че има трети пол. Има мъжки и женски пол, но както при мъжкия, така и при женския пол може да има някои девиации, които са отвъд приетите понятия за генетичен, биологичен и социален пол. Наскоро в рамките на един от нашите професионални форуми, това е школата по генетика, провеждаща се всяка година, ме поканиха да подготвя лекция за генетични маркери, които водят да самоопределянето на един индивид като противоположен спрямо биологичния пол т. нар. трансджендъри. Такива индивиди в генетично и биологично отношение са типична жена, или типичен мъж, които обаче като поведение и самоосъзнаване се определят от другия пол - мъже, които се определят като жени и жени, като се определят като мъже. Интересното е, че когато започнах да търся информация и да правя справки се намери много научна литература за изследвания, провеждани през последните години с модерни технологии и много участници в проектите. Те показват, че определена регулация на хормони в рамките на ембрионалното развитие може да доведе до специфични промени в развитието на централната нервна система, която при мъжките и при женските индивиди протича по различен начин и то не само при хората, но и при моделни животни. Това показва защо въпреки, че един индивид се е развил класически в даденото направление, като поведение и нагласа демонстрира разлики.

- На какъв етап от ембрионалното развитие се наблюдават тези отклонения?
- Функционално един ембрион до 6-7-ма гестационна седмица е наразличим дали е мъжки или женски по структурите си. След това под строг генетичен контрол започва диференциацията. Ако има наличност на функционална Y хромозома тя ще задейства един тип регулация и независимо, че индивидът има и Х хромозома, той ще се развие като мъжки с характерните външни и вътрешни полови белези. Обратното, ако няма Y хромозома регулацията ще действа по друг начин и ще се развият типично женските структури на външни и вътрешни полови органи. Наред с това различните нива на хормоните при мъжките е женските индивиди, не регулират само обособяването на половите белези, но и участват по различен начин в специфичното развитие на централна нервна система. Затова жените се раждат със заложени типично поведенчески женски нагласи, а мъжете - с мъжки. Ако на това ниво генетичния контрол е променен могат да се стигне до състояния, които в индивидуалното развитие показват различно спрямо биологичния и генетичния пол самоопределяне.

- Отклоненията могат ли да се открият с генетични тестове?
- Не само половите хромозоми, но и определени гени участват в изграждането на пола. Ако в такива гени настъпят мутации, които променят тяхната функция те могат да обяснят защо при наличие на XY хромозоми се развил женски индивид. Възможен вариант е специфичен ген върху Y хромозомата, който контролира развитието на мъжкия пол, да е повреден заради настъпила мутация и на практика хромозомата става нефункционална. Генетичните тестове, които могат да докажат такъв механизъм се прилагат рутинно в медицинската практика.

Другата възможност е да има дефект в други гени, които участват в развитието на пола. Тогава дори и при една функционална Y хромозома регулацията може да бъде нарушена на друго ниво и индивида отново да бъде с женски биологичен пол. При подобни състояния, за да се прецени медицинският проблем на тези хора, се правят множество изследвания при това не само генетични, но и ендкоринни и др. Друг е въпросът дали има генетични изследвания и генетични маркери, които категорично да докажат основата на поведенческите характеристики, за сега такива няма. Генетичният анализ не е еднозначен, т. е. едни маркери приоритетно по-често се срещат при индивиди, които имат мъжко поведение, но биха могли да бъдат открити и при жени, както и обратното. Няма тест, които да докаже защо един мъж би се самоопределял като жена и защо една жена би се самоопределяла като мъж, въпреки, че има генетични маркери, които насочват към отговор на какво ниво се обърква регулацията.

- Доколко генетиката ни помага да персонализирана терапия при различни заболявания?
- Това е една от основните дейности на Националната генетична лаборатория. Ние го наричаме фармакогенетика, или персонализирана медицина. Ако през 90-те години генетиката все още прохождаше и ние я използвахме да поставяме диагноза, когато състоянието е асоциирано с някакъв генетичен проблем, същите тези заболявания, за които генетиката служеше за поставяне на диагноза, вече израснаха на друго ниво. В зависимост от генетичните промени, които са свързани с медицинските проблеми на един човек, вече се търсят подходи как да се провежда терапия, знаейки основата, върху която лежи заболяването. Ще дам няколко примера - една от по-често срещаните заболявания от групата на „редките болести“ - муковисцидозата дава възможност в зависимост от генетичния дефект да се търсят поне 4-5 допълнителни терапии, които са изключително ефективни и дават редица преимущества за по-качествен живот. Подобни генетично обвързани терапии има при „спинална мускулна атрофия“, мускулна дистрофия на Дюшен и др. Друга голяма област са онкологичните заболявания. На практика ракът е генетична болест.

- Има ли вече нееднозначен отговор каква роля играе генетиката при онкологичните заболявания?
- Основна. Това, което се случва при раковата клетка е наличие на мутация в един от стотиците гени, които контролират нормалното развитие на клетката, което води до промяна на нейните функции и развитие на онкологично заболяване. При повечето онкологични заболявания има характерни мутации на определени гени - при ракът на гърдата участват едни гени, при рака на простатата-други.

- А може ли да се въздейства върху тези мутации, така, че да бъдат забавени или предотвратени процесите на развитие на болестта?
- Това е идеята. При много от онкологичните заболявания наред с класическите терапии, може да се извърши генетично профилиране на туморната тъкан. Такава информация е от особена полза за онколозите и те преценяват, кои от разработените медикаменти биха били приложими при конкретния вид тумор. За голяма част от онкологичните заболявания като рак на дебелото черво, на бял дроб има система която реимбурсира генетичните тестове. Разбира се, има и тестове които към дадения момент се заплащат.

- Приложимо ли е генното редактиране и освен етични, какви са останалите проблеми?
- Това е доста деликатна тема от гледна точка на това какви са правата ни да извършваме подобен тип терапии. В Китай преди няколко години беше постигната корекция на ембрион, така че да придобие качества, които да му дадат преимущество. Темата е доста любопитна и много нашумя. Научният екип в крайна сметка беше санкциониран. Идеята е била при серопозитивни родители със СПИН да се родят деца които да бъдат невъзприемчиви към вируса. Използвали са идея, което природата вече е поднесла - една естествено възникнала генетична мутация при някои хора, която променя едни от рецепторите на клетките, така че вирусът на СПИН не може да ги открие и де факто не може да ги заразява. Това съществува сред хората и датирано е, че е възникнало в северна Европа преди около 2 000 години, а е открито през 90-те години. В България един на 100 човека носи такива променени гени, без те да са интервенирани от генетиците. Тези гени не допускат инфекция с вируса на СПИН. Знаейки за тези гени, китайският екип е решил да интервенира един нормален ген по такъв начин, че генът да придобие тази способност и съответно детето, което се роди да придобие това свойство. Това илюстрира какво могат да правят технологиите.

- Вероятно опасенията са да не започне генетично програмиране на хора.
- На практика това е абсолютно възможно, имайки предвид тези технологии и затова контролът на такива процеси трябва да е много сериозен. Ние все още пристъпваме много плахо в тази посока.

Нашият гост
Проф. Алексей Савов е директор на Национална генетична лаборатория СБАЛАГ “Майчин дом” от 2011 г. Завършил е СУ “Климент Охридски” със специалност “Биология” и Медицински университет в София, специалност “Медицинска генетика”. Докторската му дисертация е на тема: “Генетични характеристики на муковисцидозата в България”. Проф. Савов е член на Академичния съвет на МУ София; на Националния консултативен съвет по редки болести; на Българската асоциация по ултразвук в акушерството и гинекологията; на European Society of Human Genetics, на УС на Българската асоциация по персонализирана медицина.