Повод да потърсим проф. Никола Владов е встъпването му в мандат като шеф на Дружеството на хирурзите в България. Питаме го какво трябва да се промени в хирургията в България, има ли много брак в тази сфера и може ли изкуственият интелект да направи хирурзите излишни. Разговаряме и за трудните операции, за чернодробните трансплантации и бъдещето пред хирургията.

- Професор Владов, преди няколко дни оглавихте дружеството на хирурзите в България. Какво смятате, че трябва да се промени в работата на тези ключови специалисти?
- Труден въпрос. Има много неща, които трябва да се променят, но най-важното е да се стандартизира подходът към различните заболявания и всички да мислим в една посока. Много пъти съм казвал, че най-лесно се работи когато подходът към различните заболявания е стандартизиран и се спазват правилата за лечение на различните хирургични заболявания, които не са никак малко, особено на тежките, които могат да доведат до усложнения и следоперативни неудачи. И когато се спазват правила, определени от различни гайдлайни и решения на конгреси се работи много по-лесно и по някакъв начин гилдията е защитена. Ние, лекарите винаги сме с единия крак от другата страна и винаги сме обект на коментари, че някой е умрял от операцията на някой доктор и затова когато подходът е стандартизиран, защитата е много по-лесна.

- Има ли много „брак“ в хирургията?
- Има много стари постановки, които трябва да обновим. Трябва да бъдем в крак с модерната медицина и модерната хирургия. Затова казвам, че стандартизираният подход е модерният подход в съвременната хирургия. 

- Напоследък все по-мощно навлиза изкуственият интелект в медицината, и в частност в хирургията. Има ли опасност изкуственият интелект да направи хирурзите излишни?
- Не бих казал, че чак толкова е навлязъл изкуственият интелект в хирургията. Това са малко преувеличени изявления. Още много неща трябва да се свършат за да навлезе изкуственият интелект мощно в хирургията. Моето мнение е, че първо трябва да се въведе роботизираната хирургия и тогава можем да говорим за изкуствения интелект. На някои места в България роботизираната хирургия е въведена, но ще е хубаво да се въведе на още места и тогава можем да коментираме изкуствения интелект. Засега изкуственият интелект в хирургията все още е на ниво диагностика и в опитите  да се стандартизира диагностичния подход.

- Роботизираната хирургия застрахована ли е от грешки?
- Не, не е застрахована от грешки. Просто тя е една стъпка напред в хирургията. Тя прави хирургията по-минимално инвазивна, но за сметка на това по-агресивна. По-агресивна, защото се правят по-големи и сложни неща с роботизираната хирургия, заради обема на извършване на интервенциите. Вече много големи по обем интервенции се извършват с роботизирана хирургия, та роди и чернодробни трансплантации.

- В България има ли такова приложение?
- Не, в България все още сме много далеч, но в света, в Южна Кореа има.

- Намалява ли се времето на интервенцията с роботизираната хирургия?
- Не, напротив. Времето е по-дълго, но операцията е по-прецизна при роботизираната хирургия.

- Водите ли статистика на операциите, които сте извършил и ако да, колко са до този момент?
- Лична статистика не водя. Но в 20-те години, в които съм ръководител на  клиниката по Чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология (б.р. 2003-2023 година), сме направили колко 19 600 операции. Над 20 000 пациенти са преминали.

- А трансплантациите ли са най-сложната операция?
- Всяка операция е сложна, защото можеш да изпаднеш в ситуация, в която да ти стане много трудно. Всяка операция, сама по себе си, е достатъчно сложна, зависи кой я прави. Днес имах много сложна и трудна операция  и самият аз се затрудних много. Имаше кървене, лошо разположена метастаза в черния дроб около голям кръвоносен съд, но който го е страх от мечки да не влиза в гората.

- Имало ли операции, преди които се страхувате?
- Най-много се страхувам от малките операции, защото човек е склонен да подценява ситуацията и тази ситуация може да стане много сложна и много голяма. Затова винаги подхождам с голяма отговорност към малките операции. Към големите операции винаги подхождаме с голяма отговорност, но има моменти, в които може малка операция, да бъде подценена и да попаднеш в неприятна ситуация. Затова се опитвам да втълпя на младите лекари, че няма голяма и малка операция и че към всяка трябва да се подхожда с еднаква отговорност.

- Предварително планират ли се операциите. В смисъл - мисли ли се какво трябва да се направи най-напред, каква е следващата стъпка и т.н.
- Разбира се. Особено за големите операции, които са свързани с тотално съдово изключване, с изключване на черния дроб от кръвообращението, големите операции на панкреаса.  Всяка стъпка е планирана и се знае във всеки един момент какво ще се случи. Точно това планиране е в основата на добрите резултати. Когато планираш една голяма операция, когато я „нарисуваш“ преди операцията, много по-лесно ти е по време на операцията.

- Рискови ли са трансплантациите за донорите и годишно колко трансплантации от живи донори се правят?
- В България не се правят трансплантации от живи донори. Не че не могат да се правят, но в България фамилиите са много малки. Законът тук позволява да се правят трансплантации до четвърто коляно по съребрена линия, което означава – леля, чичо, до ниво първи братовчеди. В България семействата са по 1-2 деца и обикновено лелята и чичото са над 50 годишни и така се получава, че не можем да изберем подходящ жив донор за да стигне до трансплантация. В Турция законът е малко по-различен – етична комисия дава разрешението за извършването на трансплантацията. Това е основната причина за малкият, почти никакъв, брой трансплантации от жив донор.

- Защо от доста години не сме чували нищо за чернодробна трансплантация на деца? Няма деца, които да имат необходимост, или в България не се правят такива трансплантации?
- В България имаше център за детска чернодробна трансплантация – в болница Лозенец. Доколкото зная, този център вече не функционира и тези деца се трансплантират в чужбина. Ние имаме желание да правим, но нашата болница има специфични функции – работим с възрастни хора. А за да се правят трансплантации на деца е необходимо да има подготвена детска реанимация със специалисти, ние не работим просто с деца.

- Колко българи чакат трансплантация на черен дроб?
- Листата на чакащите е динамична величина, постоянно се обновява – едни влизат, други излизат. Около 30 човека са, може би и по-малко.

- Преди време бяхте казали, че болниците субсидират трансплантациите. Реши ли се този проблем?
- В известен смисъл, да. Не е клинична пътека, а е фиксирана сума, която се дава от бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната трансплантация на черен дроб, сърце, бъбреци, която сума се изплаща на базата на употребените консумативи, оценяват се различните процедури. Има какво да се желае, мога да кажа че министър Кондева е първият министър от години, който направи среща с Борда по трансплантации – с мен, с проф. Марин Георгиев и проф. Димитър Петков. Коментирахме какво се случва с трансплантациите. Прави ѝ чест, че се интересува какво става с трансплантациите, защото никой досега не ни питаше. Променяха си наредби и т.н. Вече ми омръзна да коментирам защо няма донори и т.н., защото е излишно да коментирам едно и също нещо от близо 20 години.

- Започна ли българинът да гледа на трансплантациите като на рутинна дейност, която дава живот.
- Българските граждани уважават трансплантациите. Отказите да все по-малко. Разбраха, че трансплантацията дава живот и връща хората в нормалния начин на живот. Мисля, че проблемът не е, че българските граждани не искат да даряват. Проблемът е чисто организационен. Трябва да се реши от агенцията Медицински надзор и МЗО. Ние сме готови 24 часа в денонощието да правим трансплантации, стига да има донори.

- Колко струва една трансплантация?
- Не знам и не се интересувам.

- Ще се случи ли така, че чужденците ще идват на медицински туризъм в България. Как преди години турските доктори се учеха в България, а в момента българи ходят и се лекуват в Турция?
- Турците не са се обучавали в България, а в Америка. Голяма част от изселниците се обучаваха тук, но високата им специализация е проведена в Америка. Аз мога да кажа, че в нашата болница обучаваме хирурзи от Хърватия и от Словения. Тази година сме провели четири курса по лапароскопска чернодробна хирургия с хърватски хирурзи. Цяла Хърватия и всичките университетски болници на Хърватия се изредиха да идват тук на обучение. Сега пристигат шест човека на 13 и 14 ноември – четирима  от Хървария и двама словенци. За следващата година очакваме още словенци и т.н. Хората гледат къде се случват разни неща и проявяват интерес.

- Защо в България няма развит медицински туризъм –  имаме добри бази, добри доктори, но медицински туризъм - няма.
- Този въпрос може би трябва да го зададете към министерството. Може би трябва кампания за реклама, както турците правят. Във всеки сайт, който отворите има реклама на турски доктори, които идват да преглеждат, вкл. електронните издания на ежедневниците рекламират, което аз не го намирам за особено коректно спрямо българските лекари, но в края на краищата това е бизнес и това предполага и такива удари под кръста. 

- Виждате ли се с пациентите, които сте трансплантирал?
- Виждам всеки ден такива пациенти. Има пациенти, които идват, правят протоколи. Винаги има тук в клиниката по гастроентерология пациенти, които са трансплантирани. Днес дойде един, който аз и моят екип сме трансплантирали преди 15 години и всичко е наред.

- Как е първият трансплантиран от вас през 2007 г., който работи в авиобазата в Граф Игнатиево?
- Човекът е добре, работи си, идва от време на време на консултации, дробът му работи… Трансплантациите са прекрасна перспектива с много бъдеще и хората го разбраха, виждайки резултатите.

- Честно казано когато започнаха трансплантациите, на мен ми се струваше нещо много далечно, нереално. Мислех си какво ли означава това -  с малко да удължат живота на някого. Точно така си мислех, защото никой от нас не знаеше какво е това.
- Ние знаехме и затова искахме да го въведем в интерес на истината трансплантациите в България се случват все още благодарение на една група ентусиасти и въпреки всичко. Ако го нямахме този ентусиазъм в годините, отдавна да сме спрели. А ето лека полека, идва смяна на поколенията. Идва ново поколение подготвени хирурзи, правят самостоятелни трансплантации.

- Никога ли не сте бил изкушен от политиката и не сте имал предложения?
- Не, никога не съм се изкушавал. Имал съм предложения, но не съм ги взимал на сериозно. Хирургията е толкова обсебваща, че или се занимаваш с политика, или с хирургия. Аз избрах да се занимавам с хирургия.

- Не е била дори малко предизвикателство за вас политиката, не ви ли си е искало да се пробвате за кратко време?
- Не. Никога. Никога политиката не ме е вълнувала повече от хирургията. 

- Кое е най-вълнуващо в хирургията?
- Вълнуващото е когато в ръцете си държиш човешкия живот и се движиш по ръба на пропастта и можеш да паднеш в пропастта, можеш да минеш от другата страна. Това е вълнуващо.

- Имало ли е случаи, в които „падаш от другата страна“ и ви е много мъчително от това? Питали ли сте се: „Направих ли грешка“?
- Всеки хирург има по едно Ватерло. Всеки има случай, който го е изваждал от равновесие, и го е докарвал до момент, в който иска да се откаже, но намира сили да не се откаже. 

- Кое е вашето Ватерло?
- Няма да кажа.

- Опитвали ли сте се да спрете дъщеря си, която също е лекар да не се занимава с медицина или напротив – насърчавали сте я?
- Не, не съм се опитвал да я спра, не бих казал, че и че съм я насърчавал. Тя беше толкова мотивирана, че прецених, че по-добре е да не я спирам. Медицината е хубава професия. Лекарската професия е една прекрасна професия, когато я практикуваш със сърце и си удовлетворен от нея.

- Когато се виждате по празници за медицина ли си говорите?
- Понякога и за медицина, Те ми разказват разни истории, аз им разказвам разни истории… Те си поеха по този път и мога да кажа, че аз съм доволен, а и те самите се чувстват удовлетворени.

- Колко доктори сте във фамилията?
- В момента сме трима.

- Има ли нещо, което искате да кажете, а аз не съм ви попитала.
- Чакам ски сезона и ще караме ски. Аз съм доктор на спасителната служба в Банско. Помагам им, понякога им чета лекции, съдействам им. Понякога ми остава време и за фотография. Преди години имах колебание дали да стана оператор или доктор. Снимам си, но не съм толкова активен вече.

Нашият гост

Той е от Лигата на необикновените (така наричат Френската академия по хирургия, която отвори врати за проф. Никола Владов през 2016 г.). Той е синоним на живота за десетки българи, които са минали през чернодробна трансплантация и сложно операции.

Проф.Никола Владов завършва медицина в Медицинския университет в София през 1987 г. През 1993 г. придобива специалност „Хирургия“, като по същото време работи в Първа хирургична клиника на „Пирогов“ и специализира при професор И. Шапюи (Y. Chapuis) в хирургичната клиника на болницата „Кошен“ (Cochin Hospital) в Париж. В периода 1996-1998 г. работи в хирургичната клиника на Районната болница в град Бежа, Тунис. През 2003 г. става началник на Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия на ВМА. От 2011 г. е избран за национален консултант по трансплантология.