Професор Харалд Вайел от партия Алтернатива за Германия пристигна в България за честването на Трети март на Шипка. Интересът ни към него е провокиран от прогнозите, че крайнодесни партии ще имат повече депутати в следващия европарламент заради растящия евроскептицизъм и проблемите с мигрантите.

Питаме проф. Вайдел какви са последиците от забраната на руски газ в Германия, защо страната му е в рецесия и какъв е изходът.

- Професор Вайел, бяхте на Шипка на 3-ти март, нормално ли би било в Германия на национален празник да се веят други знамена освен германските и да се освирква председателя на Бундестага?
- В Германия от известно време, особено през последната година, след като правителството демонстрира толкова неправилна политика, се случва да бъдат освирквани различни политици, включително и от такъв ранг. В страната ни има много хора с двойно гражданство от различни държави, също и легални и нелегални мигранти, които по различни поводи се появяват със собствените си знамена.

- На Шипка руски знамена развяваха български граждани.
- Русия има особена връзка с различни народи на Балканите, включително и с България. Тази уникална историческа връзка не е анулирана, не е изтрита, независимо от събитията през последните години.

- Къде е позиционирана вашата партия Алтернатива за Германия по оста Европа-Русия?
- След края на Студената война в ЕС и НАТО се води грешна политика по отношение на Близкия Изток, на Африка и на редица други региони и страни. Преди двете световни войни имаше икономически отношения на внос и на износ със страни, които могат да предложат различни ресурси. Ние искаме икономическа кооперация за Европа и за Германия с тези страни.

- Какво е обяснението за това, че Алтернатива за Германия е по-силна в източната част на страната, има ли някаква носталгия по социализма?
- Хората в източната част на Германия са по-сензитивни по тази тема, защото смятат, че по време на социализма са били потискани и лъгани и не искат да се случи същото. Това е свързано с опита им в една диктатура.

- Има ли опасност партията Алтернатива за Германия да бъде забранена след протестите в страната и гласовете на някои политици?
- Демокрацията в Германия не е структурирана както в други западни страни. Съществува опасност от забрана на партията, разбира се не както в Украйна, където вече са забранени над десет партии. Закриването на Алтернатива за Германия не би означавало само, че 80 депутати в Бундестага ще си загубят правата, но също и че 6-7 милиона избиратели няма да имат представителство.

- Какъв е вашият план за справяне с мигрантската криза, истина ли твърденията, за тайна среща, на която сте обсъждали депортацията на мигранти?
- Това е псевдожурналистическо твърдение, което беше опровергано в съда. Не е имало среща, на която да е обсъждана депортация. Това беше една частна среща, на която присъстваха 20 човека. Двама от тях бяха от ХДС, партията на Ангела Меркел, а други двама бяха с партийно членство в Алтернатива за Германия. Имаше и половин дузина съветници и служители. Поводът за сбирката бе представяне на книга. Легендата за депортация на мигранти се съставя на базата на презентацията на книгата. Нищо от тази легенда не беше доказано. Конституционният съд в Германия трябваше да признае, че няма такъв момент, в който да е обсъждана депортация. Нашата политика по отношение на мигрантите се базира изключително на партийната ни програма, която се приема на нашите партийни конгреси, в които участват 600 делегати, които трябва да дадат съгласие за съдържанието на програмата. Миграцията на работна сила, на студенти, на хора, които идват в Германия по легален начин е напълно нормална. Ние искаме да предотвратим нелегалната миграция към Германия.

- Предстои приемане на закон за финансирането на крайнодесните партии, как ще се отрази той на Алтернатива за Германия?
- Създава се правен прецедент срещу Алтернатива за Германия и партията противозаконно е третирана различно от другите. Пример за това е отказа да бъде избран представител от партията за вицепрезидент на Бундестага, както и отказа наш представител да оглави парламентарна комисия. Следващата противоправна активност на правителството би била забраната на субсидия за АзГ. Срещу това ще предприемем правни действия и ще се обърнем към Конституционния съд, ако се стигне до забрана на субсидията. Стандартът в Германия по закон е, че всяка една партия, която не е забранена има право да получава определена сума за всеки получен глас. Три са основните източници за партийно финансиране - държавната субсидия, членския внос и дарения. Всяка партия има право да създаде собствена медия от която да получава средства.

- Съпредседателката на партията ви Алис Вайдел допусна излизане на Германия от ЕС след референдум, ако вземете властта. Възможно ли ЕС да се реформира, така че да не се стига с дотам?
- Имаме едно изискване още в нашата основна програма от 2016 г. и то е, че ако ЕС не може да бъде реформиран, ние бихме предприели като последна стъпка напускане на ЕС. Но това би било свързано със създаване на нов съюз с други страни, в друга форма, защото сегашната ситуация в която 116 милиарда евро на година просто се изхвърлят през прозореца, използвани за псевдополитика за климата, за разрушаване на селското стопанство и на околната среда е погрешно. ЕС разполага с прекалено много средства, които се разпределят по погрешния начин. Ние искаме да се създаде организация, за правилно разпределяне на ресурсите. И тогава ще имаме нужда от много по-малко парични ресурси на ниво ЕС.

- Каква реформа на ЕС предлагате вие?
- Една много важна точка за нас е, че селското стопанство трябва да премине в национална отговорност. Т. е. регионалните въпроси в селското стопанство както и много други политики в момента са централизирани в Брюксел и в това няма никакъв смисъл защото структурите в селското стопанство са различни във всички държави и би било по-добре всека една от тях със собствената си компетентност на местно, регионално и национално ниво да се погрижи за тази политика. Има една абсолютна подмяна на първоначалната идея за подпомагане на селското стопанство. В момента фактите са такива, че дори ако един селскостопански производител няма продукция, защото не извършва тази дейност, то получава пари за това. Друг съществен проблем е лобизма в индустрията и безсмислени директиви като например това, че ЕС принуждава всяка една държава членка навсякъде по обществени места да бъдат инсталирани сензори за пушек.

- Съгласни ли сте с тезата, че е необходимо предоговаряне на условията на членство в ЕС?
- Абсолютно смислено е държавите да не участват в политически области, наречени европейски стандарти. Датчаните, например не са въвели европейската валута, те не участват и в миграционната политика. В скандинавските държави всъщност никой не е въвел общата валута освен Финландия.

- Защо Германия изпадна в рецесия?
- Немската индустрия не може вече да произвежда толкова изгодно, както преди. Това води до верижни процеси - закриват се бизнеси, изчезват работни места. Заради санкциите срещу Русия Германия е принудена да купува втечнен газ на четири пъти по-висока цена, от тази на газа, който купуваше от Русия. Все повече данъци се изразходват за погрешната цел. Политиката за климата разрушава индустрията, а миграционната политика разрушава обществото и социалната държава.

- Смятате ли, че „Зелената сделка“ е част от причините за рецесията, искате ли предоговарянето u, което означава трайно отваряне на въглищните централи?
- Зелената сделка е абсолютна измислица на лобистите на ВЕИ и от гледна точка на индустриална политика няма никакъв смисъл. Германия, като и други държави, затвори своите въглищни централи, в Германия те бяха едни от най-модерните в света. В същото време Индия и Китай отварят по сто нови въглищни централи. Германия затвори и атомните си централи, които бяха шест.

- Как се отрази спирането на руския газ в Германия?
- Това, което се случи е че цената на тока се увеличи цели три пъти. Както индустрията, така и гражданите бяха засегнати защото сметките и на частните лица и на бизнеса се повишиха три пъти и една редица от предприятия, включително и малки предприятия като пекарни, заведения и малки фирми трябваше да затворят, защото бизнесът им стана нерентабилен. Газ се използва и в производството на торове, на стъкло. Тези сектори просто напускат Германия.

- Партията ви е против изпращането на оръжия за Украйна, какви са възможностите за спиране на войната?
- Русия и Украйна заедно бяха членове в организацията Съвет на Европа. Още през 2014 г. можеше причината за сегашната война да бъде избегната. Трябваше Русия и Украйна да бъдат принудени в рамката на Съвета на Европа да спазват споразумениет о Минск 2. Преди Русия да бъде изключена от Съвета на Европа, тя беше членка на този съвет заедно с Украйна. След началото на конфликта през февруари 2022 г. последствието на всяко едно предоставяне на оръжие е продължаване на войната и увеличаване броя на жертвите. Това прави основата за всякакви преговори все по-трудна. Важно е да кажем, че и двете страни в тази война са далеч от победа.

- Какво отражение ще даде на Европа евентуално избиране на Тръмп за президент на САЩ?
- В първия си мандат Доналд Тръмп не започна нови войни. Той се погрижи една нажежена ситуация в различни части на света да не ескалира. Конфликтите в Северна Корея или в Китай дори и да не са разрешени напълно по време на първия мандат на Тръмп, те не се разраснаха. Тръмп не е воден от оръжейното лоби в САЩ. Неговата същност, неговата менталност е на човек, който се занимава с бизнес. Той залага на преговорите, дори и да са тежки той се опитва да се стигне до сделка. Виждаме, че Европа не е независима, тя получава нареждания от Вашингтон и ако Старият континент не се обърне и не покаже суверенитет, нареждането от Вашингтон ще дойде. А тази политика, която Доналд Тръмп ще предложи, ще е различна от досегашната.

Нашият гост
Харалд Вайел е професор по мениджмънт в Техническия университет в Кьолн. Член на Бундестага, председател на работната група на фракцията по въпросите на Европейски съюз, заместник-председател на германо-американската парламентарна група за приятелство.
Член е на федералния изпълнителен съвет на партията Алтернатива за Германия (АзГ), говорител по европейски въпроси и говорител на парламентарната група на AзГ в комисията по ЕС.