През последните две години българинът е подложен на ежедневен стрес, който започна да се отразява пагубно не само на отношенията ни, но и на здравето ни. Едва поехме глътка въздух от поредната вълна на COVID-пандемията, когато на 500 км от България започна войната в Украйна. Неизвестността и страхът доведоха до неизвестност за бъдещето и до бой за олио. Инфлацията започна да галопира, заговори се за непосилна цена на хляба. Част от българите загубиха работата си, нарушен е нормалният ни ритъм на живот. Всичко това води до депресии и тревожни разстройства и бумът им тепърва предстои. Всеки обаче се опитва да се справи със страховете си самостоятелно и малко хора търсят помощта на психиатри и психотерапевти.

- Проф. Кожухаров, през последните две години преживяхме стреса от COVID, сега - войната в Украйна, покачване на цените. Повлия ли това на психиката на българина?
- Аз не мисля, че за това време кой знае какво се промени в психиката на българина, по-скоро излязоха на преден план характеристики, отличителни черти на психиката на българина, които по една или друга причина бяхме игнорирали, забравили или не им обръщахме внимание. Първото, което искам да отбележа, е тази дихотомия, тоест - българите са полярни, на крайни мнения, силно любят и мразят. Едните са ваксъри, другите са антиваксъри, едните са русофили, другите са русофоби. Това доведе до конфронтиране, до хаотичност, до тревожност, която като че ли бяхме забравили. Бяхме по-конструктивни, по-обединени, имахме нещо, което като че ли ни събираше заедно. Сега, ако можем да погледнем през последните две години върху нещата, които ни натиснаха - вируса и войната, виждаме, че се стигна до противопоставяне. То не доведе до някакви разумни компромиси. Ако се стигаше до спор с някакви разумни аргументи, с уважаване на чуждото мнение, с търсене на доводи „за“ и „против“, с изслушване на мнението на другия, това е едно. Но противопоставянето доведе точно до обратното - до полярност.

- Защото и в информацията, която се поднася, има полярност.
- Първо за вируса - конспиративните теории взеха връх. Започнаха да се четат много фейк новини, непроверени, само с един източник, взети от места, където по-логично е информацията да не е вярна или да е под въпрос. И говорим за хора, които претендират, че имат обща култура, интелигентни са. Същото се повтаря и за войната в Украйна - сигурно има дезинформация, изкривяване на информацията, но хората започнаха да четат изключително селективно, да виждат това, което искат да видят и да не приемат доводите на другите, които говорят против техните разбирания. Като че ли тази крайност, тази полярност дава някаква привидна сигурност в целия хаос, в цялата непредвидимост на ситуацията, в цялата загуба на контрол, която е налице.

- А наистина ли това успокоява хората?
- Всъщност това прави хората много по-несигурни и всичките тревожни разстройства, очаквания, нарушен сън, различна физическа симптоматика, зад която седи тревожна такава без да има физическа причина, панически пристъпи, обща тревожност, неспокойствие, загуба на цел и посока, излязоха на преден план. По някакъв начин неагресивността на българина - ние винаги сме се погаждали, остана на по-заден план и напред излезе агресията, излезе неприемането. Може би това е някакъв несъзнателен стремеж да намерим база, основа, върху която да стъпим, защото хората се чувстват несигурни в това време. Двете големи беди дойдоха във времена, в които доста години хората не бяха преживявали толкова големи външни стресогенни събития.

- Разделиха ли ни и бежанците?
- Да, другото, което разделя хората сега, това са бежанците. Тук отново сме много компромисни в лошия смисъл. Една част от нас казва - да, това са хора в трудна ситуация, ние трябва да им помогнем. Има една друга прослойка, която почва да сравнява - кой какво получавал. Това са деструктивни тенденции. В тази ситуация трябва да се опитаме да влезем в обувките на другия, а не да гледаме кой бил с „Мазерати“, кой искал еди-какви си детски пюрета. По-скоро трябва да си помислим на нас, ако ни се случи това - да се наложи да бягаме от война, да оставим близките си, дома си, имуществото си, дали веднага ще можем да се приспособим. Българинът във времето е показал, че е съпричастен, толерантен и това е моментът отново да станем такива.

- Боят за олио, на който бяхме свидетели, също ли е част от този стрес, на който сме подложени?
- Това пазаруване, което видяхме, за мен надминава всякакви разумни доводи. Например купуването на олио с един лев по-евтино или преди две години - запасяване с тоалетна хартия. Тогава малко неща бях ясни за вируса, но със сигурност беше ясно, че засяга белия дроб, а не храносмилателния тракт. Това не са разумни, рационални действия, а емоционални, хаотични, които са някакъв неосъзнат стремеж просто да направиш нещо, мъчейки се да се справиш с тревожността от неизвестността, от една страна. От друга - недоверието в институции и личности доведе до следното: след като нас ни лъжат и ни вкарват в някакви схеми, ние ще излъжем, ние ще вземем по-евтиното, ние ще се презапасим. Всъщност нашето поколение не е преживявало войни. Но то е възпитавано от друго поколение, което разумно, рационално ни е обяснявало, че по време на войната са се презапасявали с хранителни продукти от първа необходимост, в което има логика. Но нашите действия в момента надминават разумните граници и правим нещо просто, за да направим нещо - хаотично, безцелно и опитвайки се да излъжем системата, за да намалим собственото си чувство на несигурност.

- А това показал ли е за депресивни състояния, за психически отклонения?
- Не бил казал, че можем да говорим на диагностично ниво. Аз в момента говоря на психологично ниво. За да се поставят такива диагнози трябва да мине време, да се направят представителни изследвания и после да се види доколко са устойчиви тези тенденции. Това сега е невротично хаотично поведение, което напомня на масовите хистерични психози.

- А как човек да се справи с несигурността и стреса, след като отвсякъде ни заливат само с негативни новини и прогнози?
- Това е един от важните въпроси, които трябва да си зададем. Според мен, ние трябва да имаме хигиена в това отношение. Трябва да си проверяваме информацията, доколкото можем. Не трябва постоянно да търсим нова и нова информация, потвърждаваща страховете ни. Знаете ли, това е като едно хипохондрично разстройство където човек го боли нещо и той е убеден, че има тежко заболяване. Той отива на лекар, който му казва, че му няма нищо, но това не го успокоява. Той отива на друг лекар, на друго изследване и какъвто и да е резултатът, това успокоява само за малко, защото вътре човекът не е сигурен. Ако той не се подреди вътре психологически, външните доказателства от авторитетни лекари или изследвания, не го успокояват, той вътрешно е неспокоен. Човек трябва да се обърне към себе си, към изконните неща, които му дават сигурност - семейство ли, земя ли или личности, в които вярва. Трябва да намерим пристани, основните фундаменти, върху които да стъпим. Иначе сме като едни жонгльори, като едни акробати, които само скачат от препятствие на препятствие и не сме в равновесие никъде.

- Да, но как човек да разсъждава разумно, когато е без работа, няма средства да издържа семейството си, вижда как инфлацията расте с часове?
- Аз пак казвам - има външни стресогенни фактори, има и вътрешни такива. Външните доведоха до това, че хората започнаха да купуват масово имоти, например, страхувайки се от обезценяването. Това доведе до скок на цените на имотите, без да има някаква друга причина. Същото започна да става с бензина. За жалост, ние вместо да търсим разумните доводи, влизаме отново и отново в конспиративните теории - кой какво клати, кой някъде пречи, кой какво нещо е създал. Това магическо поведение ни кара да се чувстваме невинни, а не да поемем отговорността за собствените си действия или бездействие. Аз си мисля, че като зрели вменяеми хора, трябва да поемем тази отговорност. В моменти на криза се действа като при криза, в моменти на стабилност се действа като при стабилност. Така че няма друг начин, това е реалността отвън. Ние трябва да я възприемем като такава, а не да привнасяме със страховете си още неща и тя да става още по-плашеща - да ни се привиждат още по-големи врагове и още конспирации.

- Мъжете или жените по-лесно се поддават на паника и кои са по-застрашените прослойки на обществото?
- Аз не бих искал да обобщавам, но е доказано, че жените са по-устойчиви в такива ситуации. Те повече издържат и на болка. Категорично самотните хора, пенсионерите се справят по-трудно. Колкото е по-възрастен човек, толкова по-трудно психологически се нагажда към промени. Младият човек по-малко се бои да промени нещо. Така че, ако говорим за уязвими хора, това са болни, безработни, възрастни хора.

- Във Варна пристигнаха най много бежанци. Имате ли наблюдения те с какви психологически проблеми идват от войната?
- Имаме опит от много войни, от които непряко имаме наблюдения, това е един изключителен стресогенен фактор, това е едно катастрофално преживяване. Ти нямаш перспектива, ти имаш неизвестност - тоест налице е целият невротичен спектър на посттравматично стресово разстройство, на тревожни разстройства, на депресивни такива. По-голямо катастрофално преживяване от войната няма, то надхвърля земетресения и други природни бедствия. Посттравматичното разстройство е характерно с това, че по време на стреса, в случая на войната, няма симптоми. Човек е мобилизиран, прави нещо, бяга, тревожи се, мисли, спасява, и т. н. Той подтиска мъката, безперспективността, не вижда ситуацията в цялостния u вид. Когато ситуацията се успокои, когато организмът вече не е във фазата на постоянна компенсация, се появяват невротичните проблеми - сънищата, кошмарите, треперенето, изпотяването, депресивността.

- Защо българинът се срамува да ходи на психиатър?
- В България психичната болест е срамна болест в много по-голяма степен от физическата. В скандинавските страни, в Англия например това са нормални неща, а тука всичко става под сурдинка, за да не остане „петно“, че това са непълноценни хора. И ние - психиатрите, и институциите трябва да работят за това да се махне това срамно петно. Човек не се срамува, че има диабет, високо кръвно и т. н., това си е болест, както всяка друга.

Нашият гост
Проф. д-р Христо Кожухаров е ръководител на Катедра по психиатрия и клинична психология към Медицински университет - Варна и началник на специализирана клиника в УМБАЛ “Света Марина” в морската столица. От 2012 до 2016 г. е председател на Българската психиатрична асоциация. Специализирал е в психиатричната болница в гр. Листал, Швейцария. Има над 90 публикации и две самостоятелни монографии, както и над 30 участия в национални и международни конференции, симпозиуми и конгреси. Основните му научни разработки са в областта на общата психиатрия, клиничната психиатрия, наркологията, психотерапията, психофармакологията.