Поредният сблъсък между МВР и прокуратурата, този път по случая „Хемус“, извади от килера един стар проблем - навика на „опитните“ ченгета да правят договорки, да дават обещания на задържаните (лично или чрез адвокатите им), да вдигат пушилка, че са разкрили нещо, още преди да са го разкрили.
Вместо да събират доказателства всеки ден и час, като в сериала „От местопрестъплението“, част от тях (далеч не всички) натъманяват как поредното престъпление да влезе в графа „разкрито“, а после да викнат: „Ние хващаме престъпниците, те ги пускат“. И да посочат за виновен ту прокурора, ту съдията, покрай тях и заседателите, а най-добре всичките заедно.
Тези дни прокурори обявиха, че полицаи са подтиквали техни колеги от Софийската градска прокуратура да извършат престъпление като се откажат да искат арест за обвиняем по делото за автомагистрала „Хемус“ и дори да го пуснат следпразнично да се разхожда в чужбина? От ГДБОП пък се оправдаха, че прокурорите искат да смачкат делото, а задържаният бил готов да говори и щял да го направи, ако някой го изслуша.
Не само хората, за които Съдебната палата е просто емблематична сграда в центъра, удобна като място за срещи, но и тези, които поназнайват нещо от право, трудно биха се ориентирали в професионален спор без да познават случая в детайли. Но по някои въпроси законът е недвусмислен и може да се прочете от всички.
В него се казва, че разследването се извършва под надзора (ръководството) на наблюдаващия прокурор (в случая с „Хемус“ те са трима). Той може да изисква сведения, да възлага проверки, да призовава, да прилага предвидените в закона мерки, да дава указания, да взема решения по вътрешно убеждение и т.н. Отговорност на наблюдаващия прокурор е да прецени дали някой може да бъде привлечен към наказателна отговорност и за какво престъпление, каква временна мярка за неотклонение да му наложи и дали да поиска постоянна от съда.
„Съветите“ на полицаите и желанията на адвокатите и клиентелата им са без значение за безпристрастния магистрат. Затова да се дават препоръки или да се поставят условия от рода да „не се протестира“ определената от съда мярка за неотклонение „домашен арест“ на обвинения по делото за АМ „Хемус“, а впоследствие да му бъде наложена по-лека, обвинението да бъде изменено така, че той да излезе „сух“ от правосъдието, меко казано, изглеждат странни и намирисват на гнило. Ако прокурорът ги беше приел, като нищо може да го обвинят, че е бил мотивиран с килим от банкноти.
Прокуратурата реагира остро и определи действията на служителите на МВР като безпрецедентен, дори шокиращ натиск. На практика това означава да бъде извършено престъпление срещу правосъдието, предупреди главният прокурор Иван Гешев. Според изявления на зам.-градския прокурор Иво Илиев и негови колеги обвиненият по делото за магистрала „Хемус“ е имал възможности да говори, но в 3 разпита е заявил, че не желае да дава обяснения и че случилото се не е по негова инициатива. Остава въпроса – на кого е инициативата и каква е целта й? Ако историята бе премълчана или заметена с обяснението, че това са просто „работни“ отношения между полицаи и прокурори, ако обвиняемият се размине с ареста, даде обяснения и после се отметне с оправданието, че е бил принуден да говори неистини и съдът го оправдае, кой ще е отговорен тогава? Вероятно клетият данъкоплатец, който ще плати за поредното обезщетение за провалено дело.
На няколко пъти в последните дни Гешев напомня нещо, за което предшествениците му постоянно говориха през годините: „Органите на МВР са тези, които разследват и разкриват престъпления и чак след това се докладва на прокуратурата. Без МВР да разследва престъпленията няма как да внесен обвинителен акт от прокуратурата и да бъде наказан извършителят“. Твърденията, че изцяло от прокуратурата зависи какво ще бъде направено по едно разследване са кухи и житейски нелогични. Ако разследващият полицай не иска да свърши нещо, отказва да го свърши или няма капацитет за това, провалът на прокурора е предизвестен. Ако държавни органи и експерти се помотват, свидетели мълчат и „горещите следи“ от престъплението изстинат, провалът е бетониран.
Факт е, че ако някой иска да говори и да съдейства на правосъдието, то има различни начини да го направи и те са посочени в закона. Един от тях е да даде показания пред съдия (в присъствие на прокурора и защитата) и да поиска закрила по Програмата за защита на свидетели. Такава бе практиката по много дела, включително и знакови – срещу бандите на „Килърите“ и „Наглите“, които приключиха с осъдителни присъди (три от тях по делото „Килърите“ - доживотни).
Сключването на споразумение е по-особен начин за решаване на едно дело, който не се полага на обвиняемия по право и не се прилага за всички престъпления. Към споразумението обикновено се пристъпва в края на разследването и при определени от закона условия – например обвиняемият да признае всички обстоятелства в обвинителния акт, да възстанови щетите от споразумението и др., и най-важното то да бъде одобрено от съда. В случая с автомагистрала „Хемус“ едва ли някой ще внесе 53 млн. лв. – толкова според първоначалното обвинение са щетите от престъплението „пране на пари“, за което се води досъдебното производство. Така че коментарите на Бойко Рашков за това има ли сключени споразумения и колко, в случая са твърде неуместни.
Кабинетните кроежи на извънсъдебни договорки за пускане на един или друг обвиняем на свобода, придружени с вдигане на забраната му да пътува в чужбина и други обещания, крият не само рискове разследваният да стане беглец от правосъдието и делото да се провали, но подриват и без това крехкото доверие в правосъдието. Ако има задкулисие и кукловодите сменят само цвета на завесите, това каква промяна е и за кого? Ако се договаряме безпринципно, заобикаляйки наложените с обществен договор правилата, как ще има справедливост за всеки.
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш