За информация НАП дава 10% от допълнително събраните приходи

Подадените данни трябва да осигурят поне 100 хил. лв. допълнително в бюджета

Предлагат 15% налог за добитото злато

Въвеждане на система за “донос-бонус” с цел осигуряване на допълнителни приходи в държавния бюджет отново предлагат от Министерство на финансите с проекта на бюджет за 2025 г., който е пуснат за обществено обсъждане.

Предоставянето на бонус от НАП за всеки, който подаде информация за укрити данъци или осигуровки беше предложено от министерството и в края на миналата година, но идеята не беше подкрепена от депутатите. Сега предложението на Министерство на финансите (МФ) е 10% от допълнително събраните приходи в бюджета, представляващи данъци, задължителни осигуровки и лихвите върху тях да бъдат предоставяни като възнаграждение на човека, който е подал информация в НАП, която е помогнала за събиране на налозите.

Бонус от 10% ще бъде даван само ако в резултат на подадената информация бъдат събрани допълнителни задължения към държавната хазна в размер над 100 хил. лв. По този начин ще бъде избегнато подаването на информация от много хора само с цел да злепоставят някой свой съсед или конкурент в бизнеса. Бонус няма да дават за информация, която е налична в публично достъпни източници, включително средства за масово осведомяване, телевизионни програми, публикации на хартиен носител, електронни записи или интернет публикации. Бонуси няма да има и за хора, които са получили достъп до информацията в качеството им на служители в приходната агенция или служители в държавна администрация с правомощия за извършване на контрол за спазване на нормативни правила или за извършване на проверки.

Ако предложението бъде подкрепено от депутатите, от бонуса най-често ще могат да се възползват служители на фирми, които знаят характера на сключваните сделки и движението на парите, както и данъчни и счетоводни консултанти. Съпрузи в развод ще могат да дават информация за укрити доходи от страна на доскорошния любим.

Идеята е информацията за разкриване на допълнителни приходи в бюджета да може да се подава до всяка териториална дирекция или до централното управление на НАП писмено или по електронна поща. Информацията трябва да съдържа: трите имена, адрес, телефонен номер и електронен адрес на подателя; да бъде посочено, че се подава информация по съответния член от закона; имената и други данни за идентифициране на човека или фирмата, за която се подава информацията; по възможност данни за местоработата на човека или адрес на обект, в който се извършва дейността на фирмата; възможно по-детайлни данни за облагаеми сделки, доходи, печалби и имущества, за които човекът, подаващ информацията, счита, че са укрити данъци или осигуровки; както и банкова сметка, по която да бъде преведен бонусът.

В проекта е записано, че хората, които подадат информация, имат право на защита по реда на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Т. е. няма да може да бъдат уволнени.

Алкохолът в магазина поскъпва с левче за 4 години

Вдигат акциза за домашната ракия на няколко стъпки

Кутия цигари с 40 ст. по-скъпа от март

Да бъдат вдигнати акцизите за алкохола, бирата и цигарите предлагат от Министерство на финансите.

Акцизите за алкохола, бирата и цигарите да бъдат повишени предлагат от Министерство на финансите (МФ) с проекта на бюджет за 2025 г. В момента акцизът за домашна ракия е 2,20 лв. на литър от 40 градуса, или 550 лв. за 1 хектолитър чист алкохол. За ракия, водка и уиски в магазина акцизът е двойно по-висок.

Предложението на МФ е акцизът за алкохола и домашната ракия да бъде повишен от 1 юли 2025 г., а след това и от 1 януари през всяка от следващите три години. Така от 1 юли 2025 г. акцизът за домашната ракия ще стане 2,27 лв. за литър от 40 градуса, което представлява повишение със 7 ст. От началото на 2028 г. акцизът за домашната ракия ще стане 2,68 лв. за литър, което е с 48 ст. повече от сегашния налог. Запазва се правилото акцизът за алкохола в магазините да бъде двойно по-висок от този за домашната ракия. Така от 1 юли 2025 г. алкохолът в магазините трябва да поскъпне със 14 ст. за литър от 40 градуса, а от 2028 г. цената да бъде с близо 1 лев по-висока от сегашната. За бутилка от 700 мл повишението на цените трябва да е по-малко.

Повишението на акциза за бирата е малко и би трябвало да се отрази едва с няколко жълти стотинки на крайната цена на една бутилка. Запазва се правилото, че за бира, произведена от независими малки пивоварни, акцизът е наполовина от този за големите производители.

При цигарите предлаганото увеличение е значително по-голямо. Сега минималният акциз в една кутия цигари е 3,88 лв., а от 1 март ще стане 4,20 лв. Заедно с ДДС увеличението на минималния акциз и ДДС за кутия цигари ще бъде с близо 40 ст. на кутия. От МФ предлагат и стъпки за повишаване на акциза на цигарите до 2028 г. Предвидено е дотогава повишението на акциза заедно с ДДС да бъде с над 1,50 лв. за кутия цигари.

Предлагат законова защита от уволнение

Данък вдига цените на нови жилища и минерална вода

8 на сто за строителните материали

Въвеждат нов данък върху подземните богатства.

Строителните материали и минералната вода, използвана за бутилиране или за пълнене на басейни в хотели, ще поскъпнат в резултат на въвеждането на нов данък върху подземните богатства, предложен от Министерство на финансите.

Очакваните допълнителни приходи от данъка са 900 млн. лв., като те ще бъдат включени в крайните цени за потребителите.

Предложението е добитите метални полезни изкопаеми да бъдат обложени с данък от 15% върху стойността им. Тук освен добиваното злато влизат и останалите добивани метални руди. За останалите подземни богатства е предложен данък от 8 на сто от стойността им.

За цени на добиваните метални полезни изкопаеми ще бъдат взимани обявените цени на Лондонската метална борса за съответната календарна година. А за неметалните полезни изкопаеми, където влизат редица строителни материали, за нефт, природен газ и въглища в проекта са фиксирани цени, върху които ще трябва да бъде плащан данъка от 8 на сто.

За минералната вода е определена цена от 5 лв. на кубик, върху която концесионерите също ще трябва да плащат данък от 8% според използваното количество.

Слагането на допълнителен данък от 8 на сто за добиваните строителни материали, като например пясък, чакъл, глина и гипс директно ще се отрази върху цените на строителството, а съответно и върху крайната цена на новите апартаменти.

Позиция на Българска минно-геоложка камара: Нарушават се принципите на справедливо данъчно облагане

Предприятията ще работят на загуба

Бизнесът и работниците от минно-добивния бранш се обявиха против предложения нов данък за подземните богатства.

Възразяваме и сме категорично против всички предвидени в проекта на Закон за държавния бюджет за 2025 г. предложения за изменения на Закона за подземните богатства (ЗПБ). Това е записано в позиция на Българска минно-геоложка камара (БМГК) по проекта на бюджет за 2025 г.

Оспорваме верността на мотивите, с които министърът на финансите и Министерският съвет обосновават предложенията, заявяват от БМГК. “Не са налице предпоставки за въвеждане на нов данък за група субекти (концесионери), чрез който държавата едностранно и необосновано променя размера на ползите, които получава от добива на подземни богатства. Предложената нова данъчна тежест е нецелесъобразна и незаконосъобразна. Предложените промени в ЗПБ не са обсъждани с минно-добивния бранш и за първи път ги видяхме на 9 декември след публикуване на проекта на бюджет.

Липсва анализ, който да аргументира предложените промени, ефекта от тях и как ще се отрази на минно-добивния бранш.

Държавата злоупотребява с правата си и силово налага допълнителна данъчна тежест, като представя липсата на основание за повишаване на сегашните размери на “концесионните плащания”, предвидени в ЗПБ, като “бариерите за актуализиране на концесионните плащания за лицата, добиващи подземни богатства по смисъла на Закона за подземните богатства”. Нова данъчна тежест поставя предприятията в условия да работят на загуба, което е в противоречие с националното и европейското законодателство.

Категорично предложените промени в ЗПБ няма да осигурят по-справедливо и актуално ниво на заплащане на право за добив на подземни богатства, които са изключителна държавна собственост.

Размерът на икономическата изгода от добива на подземни богатства от едно находище не се установява от “финансово-икономическите концесионни анализи, представяни от кандидатите, заявили предоставяне на концесия за добив, съгласно ЗПБ”, а едва след като се сключи договора за концесия и концесионерът започне да изпълнява задълженията си. “Финансово-икономическите концесионни анализи, представяни от кандидатите, заявили предоставяне на концесия за добив, съгласно ЗПБ”, са един начален документ, който отразява намеренията и прогнозите на кандидатите концесионери, които след сключване на договора за концесия се оказват неизпълними поради факта, че държавата със своята изпълнителна и законодателна власт не осигурява условия за това. Противоречивата законодателна рамка, продължителни административни процедури, липса на решение за достъп до земя, липса на административен капацитет и експертиза в местните администрации са пречки, с които концесионерът се сблъсква и не е можел да предвиди, когато е съставял “финансово-икономическите концесионни анализи, представяни от кандидатите, заявили предоставяне на концесия за добив, съгласно ЗПБ”. Т. е. представените през последните години финансово-икономически концесионни анализи и изведените от финансовите модели показатели за ефективност на проектите (концесиите) не могат да се ползват като източник за данни за реалната ситуация. Предвид това не е вярно заключението, че размерът на концесионното плащане, съгласно действащите методики - приложения към Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на ЗПБ, не осигуряват справедливо разпределение на икономическите ползи между концедент и концесионер”, заявяват от БМГК.

Подобни решения нарушават принципите на справедливо данъчно облагане. На практика се предлага двойно данъчно облагане само за минния бранш, като се въвежда данък върху добива по ЗПБ при запазване на концесионните плащания и на общото облагане по Закона за корпоративното подоходно облагане. Въвеждането на нов данък би поставило миннодобивните предприятия в неравностойно положение спрямо други индустрии, които нямат подобна комбинирана данъчна тежест.

Новият данък ще има негативно влияние върху инвестиционния климат. Повишените разходи ще доведат до съкращаване на работни места, което би увеличило социалното напрежение и би влошило икономическата ситуация, заявяват от БМГК.

Американска търговска камара в България (АТК) също се противопоставя категорично на предложената допълнителна данъчна тежест върху стратегически сектори за българската икономика, каквато е минерално-суровинната индустрия.

Предложението съдържа значителни рискове за българската икономика както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, посочват от АТК. Подобен подход би имал съществено неблагоприятно въздействие върху миннодобивния и преработващ сектор в България, който е стратегически важен сектор за българската икономика, допълват от Американска търговска камара в България.

Освен бизнесът и работниците от минно-добивния бранш се обявиха против предложения нов данък за подземните богатства. Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ и Синдикална миньорска федерация на КТ “Подкрепа” днес организират протест пред сградата на Министерски съвет срещу предвиденото въвеждане на данък върху добива на подземни богатства. В протеста ще се включат 1000 работници от минно-добивния сектор.