Жената до държавника номер едно прави каквото пожелае, но безплатно

Брижит, съпругата на френския президент, остана официален статут. Макрон се отказа от предизборната си идея да узакони поста й на Първа дама. Наложи му се да се откаже, след като 290 000 подписаха онлайн петиция против тази стъпка. Не че нещо, но госпожата се радва на искрената омраза на част от сънародниците си, които твърдят, че е чиста проба педофилка и припомнят, че първата целувка на бившата учителка с бъдещия президент е била, когато той е бил 15-годишен, а тя - на 40. Въпросът за функцията на Първата дама във Франция се повдига не за първи път. В крайна сметка и елегантната Сесилия Саркози, която направи толкова много за нашите медици, и красивата госпожа Саркози 2 - супермоделът Карла Бруни, бяха с вързани ръце като президентши, именно защото да си съпруга на държавния глава почти навсякъде по света е полу институция. Според френската конституция на жената на президента се полага охрана и един или двама сътрудници, но нищо повече.

Откъде идва идеята за Първата дама?

Това е концепция, свързана с началото на повечето приказки: “Имало едно време един цар и една царица.” То е ясно - цар без царица е като магаре без магарица. Затова до всеки президент трябва да стои по една представителна и възпитана съпруга - хем, така, да го краси на снимките, хем междувременно да свърши това-онова.

Титлата е използвана още през 1849 г. от иначе с нищо незапомнения 12-и президент на САЩ Закари Тейлър, който нарича така покойната бивша президентша Доли Мадисън.

Какво трябва да прави тя?

Отговорът е: каквото си поиска. Дава го не кой да е, а Лора Буш, съпругата на бившия американски президент Джордж Буш. Съпругата на държавния глава може да стои встрани от публичното пространство, както беше госпожа Плевнелиева - в същата роля на страничен наблюдател е била и съпругата на Ейбръхам Линкълн Мери, която винаги е казвала “Мястото ми не е пред обществеността”.

Но Първата дама може да избере да е денонощно в светлината на прожекторите, неотстъпно до рамото на съпруга си. Според Джаки Кенеди ролята на жената на президента е “да се грижи за него, за да може той спокойно да служи на обществото”. Нанси Рейгън пък е казала, че една Първа дама не е нужно да се извинява за това, че се грижи за благоверния си. “Първата дама е първо съпруга, а чак след това президентша”, заключава Нанси.

Понеже във Великобритания си нямат президент, в ролята на Първа дама може да бъде единствено брачната партньорка на премиера. Там също ролята й е въпрос на лични предпочитания. Съпругата на Гордън Браун примерно, за разлика от предшественичката си Чери Блеър, не се опитваше да бъде едновремено и съпруга на държавния ръководител, и майка, и работещо момиче. Сара Браун си стоеше вкъщи, за да си гледа децата.

Една от най-влиятелните Първи дами в американската история е съпругата на президента Удроу Уилсън, която поема юздите на държавата, след като той получава удар.

Подобно нещо се случва и със съпругата на Мао Цзедун - Дзян Цин, известна като Мадам Мао. През последните години от управлението на комунистическия диктатор тя подема Културната революция. Месец след смъртта му обаче е изправена на съд. Обвинението е, че се опитала да завземе властта. По време на делото тя се оправдава със знаменитата си реплика: “Аз бях просто кучето на председателя Мао. Срещу когото ме насъскаше, него хапех.” Дзян Цин изкарва 10 г. в затвора, преди да се обеси на 77 г. - поне такава е официалната версия за смъртта й.

Има ли Първа дама, която да е назначена на ръководен пост в президентството?

Да - например Хилари Клинтън, която отговаряше за здравната реформа в администрацията на Бил Клинтън. Бившият аржентински президент Нестор Кирхнер беше назначил жена си Кристина като посланик на добра воля. По примера на Евита Перон Кристина наследи съпруга си на президентското кресло, а той стана Първи господин.

По въпроса за парите

На заплата ли са госпожите?

Според свършената работа, Първата дама на САЩ би следвало да получава $173 500 годишно

Президентът Барак Обама печелеше малко под 400 000 годишно. Предположете колко е получавала Първата дама Мишел Обама за това, че почти винаги е рамо до рамо с президента и работи не по-малко от него в служба на страната си? Наполовина? Една четвърт от неговата заплата?

Не познахте – нищо! Нито цент не е взимала Първата дама на САЩ за това, че през мандатите на съпруга си е работила държавна работа на ненормиран работен ден.

Още президентът Роналд Рейгън е отбелязал през 1982 г.: “Нали разбирате – в лицето на Първата дама правителството получава безплатна работна ръка. А тя има толкова работа, колкото и аз.”

Основанието за това, че на Първата дама не се полага трудово възнаграждение, е това, че тя не е била избрана, тя идва като бонус, заедно с президента. Колкото и да се напряга да въведе реформи, да се бори за каузи и да сътрудничи на съпруга си, той няма право да я назначи в администрацията – това би било непотизъм.

Тази несправедливост се задълбочава и от това, че Първата дама не може да НЕ поеме ангажиментите си. Затова например Мишел Обама трябваше да напусне поста си в болничната администрация, която и носеше доста прилична заплата - $212 000. Хилари Клинтън също се отказа от своя – тя беше партньор в адвокатска компания.

Въпреки, че Първата дама на Америка не получава заплата, все пак от държавния бюджет са заделени средства за дейността й. Тя има право на пари за заплати на кабинета си, за транспорт и хотел, когато пътува по повод на някаква кауза.

Колкото до облеклото – Първата дама сама си купува дрехите. Макар че често за официалните поводи може да получи подарък от известни дизайнери. След това президентшата не си взема дрехите, тъй като те са подарени на президентската институция. Те се складират заедно с останалите официални подаръци.

Задължение на американската Първа дама е да поддържа и посреща гости в Белия дом, да съветва президента и да промотира каузи – ангажимент, който изпълнява 24 часа в денонощието 7 дни в седмицата.

Сайтът Salary.com изчисли каква би следвало да е заплатата на Първата дама в САЩ, съобразно задълженията й, а те са на: програмен директор на организация с идеална цел, шеф Комуникации, мениджър Събития, офис асистент на изпълнителен директор, дизайнер по вътрешно обзавеждане. По тези сметки, съпругата на американския президент б и трябвало да получава за труда си $173 500.

Сегашният президент Доналд Тръмп обяви, че ще работи без заплата – това са направили двама американски президенти преди него – Хърбърт Хувър и Джон Ф. Кенеди.

До 1978 г. Първите дами са плащали за своите сътрудници (обикновено щаб от 15 души, сред които прессекретари, отдел “Протокол” и директори на проекти) от личните пари на президента. Дъщеря му Иванка Тръмп поема функциите на Първа дама, след като зае поста съветник в администрацията на президента – неплатена длъжност. Мелания, съпругата на Тръмп, засега няма да се мести във Вашингтон.

Светъл пример

Евита - легендарната президентша

Съпругата на президента на Аржентина Хуан Перон не е била проста първа дама. Да си припомним, че Евита, освен че е страшно популярна сред перонисткия работнически фронт, е и министър на труда и здравеопазването, основател на фондация Ева Перон, борец за избирателни права на жените, основател и председател на първата голяма дамска партия – Женската перонистка партия. През 1951 се кандидатира за вицепрезидент, но след големия отпор от военните и буржозията, а и заради влошеното си здраве, оттегля кандидатурата. На следващата година умира от рак. Посмъртно получава титлата “Духовен водач на нацията” и получава държавно погребение – прерогатив на държавните глави само.

Накратко

Една Първа дама:

• Вразумява мъжа си и не му позволява да се отвлече прекалено много от реалността.

• Разведрява обстановката, когато нивото на тестостерона опасно се повиши.

• Отклонява вниманието в ключови моменти, например когато съпругът им трябва да приеме непопулярни мерки или в политиката му нещо куца.

• Тази титла е останка от времената, когато жената е служела предимно за украса.

• Понякога тъмното минало на съпругата може да хвърли сянка и дори да провали кариерата на един президент или кандидат президент.