Големите световни сблъсъци са за ресурси, преди всичко за храната, водата и топлото

Нахлуването на руски войски в Украйна очаквано се превърна в разностранен стрестест. Месец по-късно е време за отчитане на първите резултати. Военен контингент по различни данни 4-6 пъти по-малоброен от въоръжените сили на Украйна (ВСУ) постига безспорно надмощие. Превъзходството във въздуха е пълно и окончателно, почти всички радари са унищожени, същото важи за бойните самолети и безпилотниците.

Методично е ликвидирана по-голямата част от доскоро впечатляващата украинска военна инфраструктура, парализирано е снабдяването. Загубите на танкове и друго тежко въоръжение са огромни, невъзстановими. Големите армейски групировки на ВСУ са блокирани ощ в началото на настъплението. Тази срещу Донбас вече е в пълно обкръжение, громят я на части, а северната е скована в отбраната на Киев и Харков.

При това следва да се подчертае, че ВСУ се управлява доста грамотно, личният състав е добре подготвен, сражава се умело и храбро. От векове хората там воюват с различни и люти врагове. Просто руската армия е с класи по-силна, въоръженията и са отлични и може да си позволи да ги използва пестеливо. Дава на противника да проумее, че целта не е да го унищожи, а само да го подтикне да спре безсмислената, вече и безнадеждна съпротива.

Отчаяни и свирепо се бият главно няколкото полка националистически милиции, извършвали осем години тежки репресии срещу населението в Донбас, Одеса, Харков и други селища в източните райони. „Войната наистина приключи за украинците. Те са настъргани на парчета“, казва американският полковник Дъглас Макгрегър. Ето и бившият служител от ЦРУ Лари С. Джонсън: „Украинската армия претърпя поражение“. Не се очертава за Русия „втори Афганистан“.

Нов начин на водене на военна операция показва Русия на света, различен от прогнозите на Вашингтон и Брюксел. На високо технологично ниво, щадяща своите бойци и особено местното население. Без непрекъсната фронтова линия, с дозирано мозаечно прилагане на авиация и ракети в няколко посоки по цели на противника. Докато украинската армия и особено националистическите батальони показват, че не бранят населението, а го използват за прикритие.

САЩ тикат тях и ВСУ да отслабват Русия до последния украински войник, но не ги снабдяват със системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ и атакуващи дронове, нито с танкове или поне втора ръка изтребители. Американският журналист Глен Гринуолд твърди, че САЩ всъщност не защитават Украйна, а по-скоро я жертват. И Зеленски през ден се жалва, че ги изоставят. Политологът Романенко също: „Войната ще е дълга и се води от Украйна“.

Не е изненада, че именно официален Киев на последните преговори в Истанбул показва явни нагласи да откликне на исканията на Москва да не влиза в НАТО и да няма чужди военни бази, да не настоява гръмко за връщане на Крим, да признае независимостта на Донецката и Луганската републики. Срещу което руската армия ще намали активността си срещу Киев и Чернигов. Москва е съгласна Украйна да влезе в Евросъюза, но това го приемаше още през 2014 г.

За договор още не е говорено, националистите в Киев ще бушуват докрай и само САЩ и НАТО могат да ги принудят да приемат тези условия. Докато там умуват, руската армия се съсредоточава върху ликвидацията на вече слабеещата в обкръжения армия на ВСУ срещу Донбас. Антируската екзалтация в САЩ и Европа, канцелирането, т. е задраскването на всичко руско по позабравения нацистки модел, започва да спада.

Канцелирането на всичко руско не е изненада. Западът е в самоубийствен унес, отдавна у дома си канцелира наред. Налудното беше предсказано от антиутопистите преди век, тръгна от Холивуд, от Харвард и Бръшляновата лига, мина през ЧЖИЗ и Грета Тумберг, желаят да увлекат в безумието целия свят. Украинизацията на Европа се случва пред очите ни, у нас вече режат гуми на коли с руска регустрация и напират да преименуват улиците пред руските посолство и консулска служба.

Европейските държави не само са стискали палци на Наполеон през 1812 г., но в армията му срещу Русия се е говорело на 12 езика. По-късно само с руски войски го побеждават при Ватерлоо. Хитлер е подкрепян всестранно от две трети от страните в Европа в похода му срещу СССР, в СС частите доброволците от тях са до половината от бойците, но през май 1945 г. признават, че решаващата част от победата над Германия е на съветските войски. Та и сега натам са се запътили.

Големите световни битки се водят главно за ресурси, преди всичко за храната, водата и топлото. Западът очевидно не може да смаже или поне разчлени укрепилата се със силна армия и около 6400 ядрени заряда Русия. Тогава в съображение влиза обстоятелството, че в нея са огромните залежи на руди и въглеводороди за топлото, най-големите количества сладка вода и се събират пределно значими за света урожаи от зърнени храни. Все така е и ключов геополитически фактор.

Най-активните „слепи петна“ в съзнанието на хората са причинените от емоционални изблици и от склонността да се приема желаното за действително. Буквално до дни ще стане ясно дали в Евросъюза ще понесат щетите от спирането на руските газ и петрол или все пак чрез частни фирми или през трети страни ще ги пазаруват с рубли. Обедняването е очевидна тенденция навсякъде и реално е взривоопасно. Както е реално Вашингтон да даде гаранции за сигурността на Русия.

Страните от БРИКС - Бразилия, Индия, Китай и Южна Африка - не се обявиха против нея, дори дадоха явни знаци за подкрепа. Щатите не могат да спрат операциите по сдържането на Китай - другия си официално обявен противник, оттеглянето им от Европа е забележимо. След като тласнат доколко успеят чрез НАТО да засилят Европа срещу Русия. Донякъде успяват, принудиха евронатовците да купуват от техния ВПК оръжия за много милиарди.

С икономическата санкционна война САЩ и Запада фактически отмениха правните основи на досегашния свят. Той няма да се върне, ще стане качествено друг. С отказа да се лиши от независимост, да превърне следващите си поколения в консуматорско общество, населено с нискообразовани и примитивни личности, Русия вбесява западното задкулисие. То я фиксира като Голямото Зло, но така отново я превръща в притегателен център за страни от третия свят.

В Русия върви и вътрешна спецоперация. Ускорено отстраняват прозападните либерали от допир с властта и медиите, засилват способностите си за водене на информационно-психологическа война. Никога в историята не е формирал нов ред без войни.

През 1940 г. германският геополитик Карл Хаусхофер пише: „Бъдещето на Велика Германия е в противопоставянето и с англосаксонския свят. Доктрината ни включва създаването на „континентален блок“ или ос Берлин - Москва - Токио, това е единственият пълноценен и адекватен отговор на стратегията на противниковия лагер.“ 

С оттеглянето на САЩ тази здрава логика се актуализира със сила и това предполага основните събития, разгръщащи се в Евразия.