Вестник „Росица“ е кауза и летописец

Навършват се 135 години от издаването на първия брой на в. „Росица“ в Севлиево.

"Отбелязваме тази годишнина, защото вестникът е устоял на всички бурни събития в страната през тези 135 години и заслужава това внимание. Заслужават внимание и всички, които, въпреки историческите превратности, са работили в него и старателно са записвали важни събития от развитието на Севлиевския край и главните герои в тях, които в по-голямата си част са също севлиевци", споделя главният редактор на изданието Минка Минчева.

По думите и едно от определенията за вестниците е, че са летописци на времето, но съхранявайки паметта на период от време, те пишат и собствената си история. 

"Написаното във вестника не можеш да изтриеш с едно кликване на мишката- то остава. И слава богу, защото сега, разлиствайки старите издания на в. „Росица" откривам много ценни сведения за хора и събития, които умишлено или случайно са били забравени, но те имат важно значение не само за Севлиевския край, но за цялостното развитие на страната ни, след освобождението на България и нейното развитие до 1944 г. А всичко това е част от богатото културно - историческо наследство на Севлиево и заслужава да се покаже. Да се напомни на жителите на общината, какво притежават, за да преценят дали искат да го запазят и продължат, или да го закрият, както често се случва през последните години с местния и регионален печат.
Историята сочи, че ние българите имаме уникално историческо наследство, но за съжаление не го пазим и съхраняваме. Не се учим от историческите си грешки, затова ги повтаряме", коментира Минка Минчева. 

Тя допълва, че доказателство за това е написаното на страниците на всички вестници „Росица“ през изминалите 135 години.

Главният редактор на изданието споделя още, че старият вестник „Росица“, който са издавали Евтим Дабев, Петьо Мустаков и Тодор Постомпиров е уникален не само за времето си, но и от днешна гледна точка, защото, ако не е старобългарския език на който е списван, звучи много съвременно, както с темите и политическата ситуация у нас, така и с графиката си. Във всички анализи досега вестник „Росица“ е определян като първия социалистически вестник, сложил началото на социалистическия печат в България. Но внимателния прочит на всички 20 броя на вестника – от 4 юни 1886 г. до 24 декември, същата година, когато излиза последният брой, с нищо не подсказват по-нататъшното развитие, както на в. „Росица“, така и на целия периодичен печат в страната, след 9 септември 1944 г. 

"Доказателство за това са статиите на Евтим Дабев – един от първите пропагандатори на социалдемокрацията в страната. На Бузлуджанския конгрес през 1891 г. той остро критикува подетата линия на Димитър Благоев. Първите  броеве на в „Росица“ съхраняват коментари и статии, които доказват русофобския уклон на Ефтим Дабев и другите редактори на в. „Росица“.  Извън политическите коментари и позиции, на страниците на вестника, в рубриката „Дневни“, са публикувани новини от всякакъв характер, не само от Габрово, Севлиево и страната, но и от чуждестранни вестници. И с това той надхвърля много границите на един местен, „провинциален“  вестник, както го определят издателите му.

Уникален е и с това е, че и тримата автори и редактори на вестника са били много млади - Евтим Дабев е бил само на 22 години, но са били изпълнени с огромно желание да защитят наемния труд в зараждащия се капитализъм в страната по онова време. Поради липса на финансиране последният брой на в. „Росица“ излиза на 24 октомври 1886 г. Според изследване на проф. Балан, вестник „Росица“ е излизал и през 1889 г., но запазени издания от това време няма", изтъква Минчева.

Подготвяйки честването на 132-та годишнина на в. „Росица" през 2018 г. със съдействието на Историческия музей в Севлиево и Градската библиотека били открити и други вестници под наименованието „Росица“, които са малко известни, но заслужават внимание, защото доказват желанието и необходимостта на севлиевци да имат своя вестник, в който да разказват за проблемите и успехите си. Те са уникални по своето съдържание и визия. Например от 1932 г. година започва издаването на другите вестници под наименование „Росица“.

"Незаслужено се пренебрегва 10-годишното съществуване на в. „Севлиевска трибуна". Издаването му започва през септември 1959 година, като орган на ОбК на БКП в Севлиево. В края на 1969 г. той продължава да излиза, но под наименованието в. „Росица“, което, според тогавашния главен редактор Илия Илийчев, е по-справедливо към социалистическите идеи на вестника.Може би, точно защото в. „Росица" се приема, като продължител на идеите на в. „Севлиевска трибуна" и орган на ОбК на БКП в Севлиево през 2009 г. се чества 50 годишнината от новата история на вестника", подчертава Минка Минчева.

Тя уточнява, че вестник „Росица“ е определян като първия социалистически вестник, но критичният прочит на старите броеве показва, че той е първият социалдемократически вестник, защото самият Евтим Дабев е бил социалдемократ. 

"Ако избегнем идеологическия профил на вестника, може да се отбележи, че през всичките тези години той е имал народностната кауза да обединява хората, да бъде будител. И това е било цел и верую на всички главни редактори, журналисти, сътрудници, краеведи, които са работили в него.Слоганът на в. „Росица“ е „Устоял на бурите, устремен към бъдещето!“, защото той отговаря на историческото развитие на вестника и потенциала, който има община Севлиево да продължи неговото издаване, защото севлиевци имат нужда от своя вестник. Това пролича и по време на извънредното положение, което беше наложено миналата година, заради пандемията", подчертава Минчева. 

Верен на традициите, завещани от първите списватели на вестника, днес екипът на в. „Росица“, макар и в много намален състав сега, в сравнение с предишни години, продължава да пише съвременната история на севлиевския край за идните поколения. 

"Ние не се плашим от истинската, лоялна конкуренция, защото тя ни прави да сме по-добри, по-точни към нашите читатели. И 135 годишната история на вестника доказва това твърдение.
Подготвени сме за бъдещето, защото, освен хартиеното издание, електронното издание и Фейсбук страницата на вестника привличат все повече читатели и последователи. Предпочитани са рубриките, в които разказваме за успехите на младите севлиевци в областта на спорта, културата и образованието. Интерес представляват и информациите за изявите на читалищата в община Севлиево, които пазят и развиват народните традиции. Нашите читатели приветстват представянето на успели севлиевци, разказите за направено добро", категорична е Минчева.

Тя е носител на Почетния знак на Габрово през 2004 г. за принос в развитието на журналистиката. Отличена е с приза „Журналист на годината” през 2008 г. на Българската асоциация на регионалните медии - София. Във визитната й картичка са записани две десетилетия във в. „100 вести”. Седем години е водещ на публицистично предаване „Часът на Мина” по Радио „Бумеранг”. 10 години е репортер и водещ на публицистично предаването по телевизия „Габрово Кабел”, била е водещ на сутрешен и вечерен блок на радио „Бумеранг”, Кабелно и УКВ Радио – Габрово, Заводско радио към ВТК „Георги Генев” и радио-телевизионно студио към Окръжна болница „Д-р Тота Венкова”-Габрово.