Ивет Лалова се подготвя за първата си олимпиада като репортер. Най-бързата българка близо две десетилетия беше голямата любимка не само на родните зрители, когато дойдеше голямо първенство по лека атлетика. И остави голяма празнина след себе си, но едва ли някой е очаквал новата смяна да се появи толкова бързо.

А днес леката атлетика прилича все по-малко на това, което беше преди години. Големите страни разполагат с все “по-разнообразен” човешки ресурс, което има значение в дисциплина като спринта. Но ако денят се познава от сутринта, в следващите години звездата в най-атрактивното събитие на пистата може би отново ще е българка.

Радина Величкова спечели европейската титла на първенството за девойки до 18-годишна възраст в Банска Бистрица (Словакия). При това само на 16. Красивата пловдивчанка пробяга късия спринт за 11,46 секунди и остави зад себе си останалите бъдещи фаворити в дисциплината. Постижението ѝ е и национален рекорд на “старшата възраст”, предният бе с 9 стотни повече - на Вяра Георгиева от 1994 г. А два дни по-късно прибави още един медал - бронз в скока на дължина, към първия си “улов” на големи отличия.

“Емоциите са много, чувството да чуеш химна е невероятно - призна Радина след завръщането си у нас. - Искам да изкажа благодарности към моята треньорка. Бях готова за този медал и тази титла. Бях спокойна, защото само така мога да постигна нещо. Винаги съм си вярвала, че мога много и вярвам, че мога и още. Очаквах да надградя и да съм готова. Даже смятах, че можех да съм още по-добре. Беше много трудно да овладея емоциите след златния медал. Не съм много доволна от скока, но... И треньорката ми вярва, че мога да постигна много в дисциплината скок дължина.”

Резултатът ѝ в скока на дължина е личен резултат за годината - 6,16 метра, а участието ѝ бе малко по-проблемно от това в “кралската” дисциплина - имаше проблеми с разбега в квалификациите. Но Радина остана под личния си рекорд от 6,29 м, а скокът на дължина е нещо, в което има също толкова амбиции, колкото и в спринта.

“В спринта ми харесва голямото вълнение преди старта, а като тръгна, всичко минава много бързо - признава младата атлетка. - А в скока - това е дисциплината на моята треньорка и се опитвам да постигна възможно най-добри резултати в нея.”

Не е прецедент един атлет да е силен в спринта и в скока на дължина - Джеси Оуенс и Карл Луис са известни примери, а независимо дали ключът към скоростта е талант или генетична предразположеност - Радина явно го има. Прогресът ѝ е много бърз - две седмици след като започва да тренира за първи път, печели два златни медала на дебютното си състезание в Пловдив.

“Като малка ходех по мачовете на брат ми и обичах да бягам по пистата край терена - разказва Величкова. - Един треньор по лека атлетика ме видя и каза на баща ми да ме запише на лека атлетика. Видях как всички деца тренират и се запалих по леката атлетика.”

Младата спортистка не е кадър на спортно училище, на френска езикова гимназия и признава, че много малко от съучениците ѝ се занимават със спорт. Денят ѝ е разпределен - след училище е време за тренировка, а когато се прибере от заниманието, сяда да учи.

“Но учителите ме разбират, че съм спортист и не ме натоварват толкова много. Съучениците ми много се радват, че имам такива успехи. Мечтата ми е да стигна световно ниво”, разказва Радина. А най-хубавото е, че Величкова не е бяла лястовица сред подрастващите в родната атлетика - България отново имаше щафета на 4 по 100 метра - Величкова заедно с Рая Димитрова, Анна Миланова и Кристина Петкова заеха 4-о място в сериите, но впоследствие бяха дисквалифицирани. И все пак - може да имаш отделен спортист явление, но цял отбор не се появява случайно.

“Искам да поздравя всички, които бяхме на това първенство”, добавя Радина, защото тя не бе единствената ни медалистка от Банска Бистрица - Димо Андреев взе сребро в хвърлянето на чук със 72,49 метра, а Християн Касабов стигна до бронза на 110 метра с препятствия с време 13,468 сек. Засега обаче само Величкова е с норматив за световното при 20-годишните в Перу.

“Сега ще се подготвям за него, надявам се там да постигна още едно добро постижение - признава Радина - Мечтата ми е и аз да стигна на световно ниво.”

Ива Пранджева стои зад успехите ѝ

Пловдив е най-голямият “цех за обработка на таланти” в българската лека атлетика и Радина Величкова не е изключение. Когато има време, обича да се разхожда в Стария град, но основното са тренировките под ръководството на голямата Ива Пранджева. Именно заради нея Радина държи да се представя добре и в хоризонталния скок. Пранджева е световна вицешампионка в тройния скок от Гьотеборг 1995 в паметно състезание, на което постигна 15,18 метра, а украинката Инеса Кравец стана шампионка със световен рекорд от 15,50 м, който бе подобрен едва наскоро.

“С Ива Пранджева се запознах на стадиона, знаех коя е тя, още преди да започна да тренирам, бях гледала нейни състезания - признава Радина. - Винаги съм взимала пример от нея - да се боря докрай и никога да не се отказвам.”