„Ако си представите законите като конструкция на държавната сграда, си представете как една бригада луди майстори режат произволно арматури, разместват носещи колони, къртят плочи. Този законодателен безпредел трябва да спре“, предупреждава председателят на Комисията за изменения на Конституцията в 49-ото НС Радомир Чолаков от ГЕРБ. Той твърди, че най-големият капан са бъдещите изменения на Закона за съдебната власт и че той може да се реконструира по неправилен и вреден за самата нея и за обществото начин под диктовката на НПО-та. Чолаков сравнява новите партии, влезли в парламента след 2021 година, със стадо разярени бизони, готови да газят Конституция, закони и всеки, който им се изпречи на пътя, само и само да стане на тяхното. „В един момент стадото просто трябваше да бъде оставено да премине. Понеже аз се съпротивлявах, мен то буквално ме прегази“, казва Радомир Чолаков.

- Господин Чолаков, започвам с това, че сте може бил един от малкото хора изобщо, на които лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се е извинявал публично. „Радо Чолаков ме предупреждаваше за много неща, които приемахме, за да върви сглобката.“ Изненада ли Ви?
- Беше много мил жест от негова страна, за който му благодарих веднага. Това, което пропуснах да му кажа, е, че нямаше никаква нужда да ми се извинява, защото той през цялото време беше прав. Беше прав, че трябва да подкрепим измененията на Конституцията, точно във вида, в който бяха предложени от колегите от ППДБ. Стигмата, че ГЕРБ саботира конституционните промени и пречи на съдебната реформа трябваше да бъде свалена веднъж завинаги. Нямаше друг начин това да стане, освен като бъде даден шанс на Христо Иванов и другите юристи на ДБ да реализират най-сетне всичките си мечти за реформиране на Основния закон. Факт е, че в продължение поне на 15 години цялото общество беше систематично облъчвано с идеята, че Конституцията трябва да бъде променена, дори с цената да бъде съборено държавното устройство. Ако се замислите, основният патос на протестите от 2020 г. беше, че ГЕРБ е пречка за осъществяването на лелеяните реформи. „Чегъртането“ имаше за цел да премахне партията, която се привиждаше като пречка за реформирането на съдебната власт. Новите партии, влезли в парламента след 2021 г., се държаха като стадо разярени бизони, готови да газят Конституция, закони и всеки, който им се изпречи на пътя само и само да стане на тяхното. Нямаше сила, която да ги спре, а и нямаше обществена подкрепа за едно консервативно отношение към строежа на държавата. Беше внушено, че „промяната“ задължително трябва да мине през промяна на Конституцията. Е, в един момент стадото просто трябваше да бъде оставено да премине. Понеже аз се съпротивлявах, мен то буквално ме прегази. Но пък се сблъска със стената на Конституционния съд, който със своето решение, слава Богу, спаси главата „Съдебна власт“, а с това и основите на държавното устройство. Тъй, че нямаше нужда господин Борисов да се извинява, макар че му прави чест. Други трябва да се извиняват, онези, заради чиито мании и обсесии едва не си разрушихме държавата, но те не са в състояние да произнесат думата „извинявайте“. А тя е, която прави разликата между големия политик и случайните минувачи.

- Какви бяха най-сериозните Ви предупреждения относно приетите от 49-ото Народно събрание промени?
- Не съм казвал нищо по-различно от това, за което предупреждаваха експертите към конституционната комисия, уважавани професори по право, включително бивши конституционни съдии. Да не се разделя Висшият съдебен съвет на два отделни органа. Да не се дава превес на парламентарната над професионалната квота в прокурорския съвет. Да не се осакатяват функциите на главния прокурор до степен на премахване на тази конституционна фигура. Освен това аз и до ден-днешен съм убеден, че на всяко от трите четения трябваше да се прави опит да бъде постигнато мнозинство от 180 гласа и едва ако не се успее, да се гласува със 160 гласа след най-малко два месеца. Разумът на процедурата за изменение на Конституцията е това да става бавно, за да се обмисля всяка дума в текста. За съжаление се възприе да се върви по „съкратена“ процедура: първо гласуване със 180 гласа, ако не стане, със 160 и после второто и третото пак със 160. При „бавния вариант“ процесът за изменение на Конституцията щеше да приключи през април тази година, междувременно ротацията щеше да се е случила, правителството щеше да си работи, 49-ият парламент нямаше да се е разпуснал, нямаше да има избори за 50-ти, сега за 51-ви и т. н. Христо Иванов беше този, който „закова“ в изявление пред медиите датата 15 декември като краен срок за приемане на измененията и лавината тръгна неудържимо надолу. Ако не беше това трескаво бързане тогава, сега всичко щеше да е различно. Някои колеги би следвало да признаят поне пред себе си, че причината за сегашната политическа криза беше именно онова бързане измененията на Конституцията да се приемат задължително преди Нова година. И до­сега не мога да си обясня защо беше нужно да се бърза? Тези, които бързаха, какво спечелиха?

- 20 декември 2023 година ще остане в историята като деня, в който 49-ото Народно събрание прие на трето четене промените в Конституцията, внесени от ГЕРБ, „Продължаваме промяната - Демократична България“ и ДПС. По-малко от 9 месеца по-късно къде виждате най-големите капани?
- Ако се абстрахираме от двата останали открити въпроса, този за служебното правителство и възможността лица с двойно гражданство да стават депутати, най-големият капан, според мен, са бъдещите изменения на Закона за съдебната власт. Нали си спомняте, че министър Атанас Славов беше подготвил изцяло нов закон, базиран на неосъществените изменения на Конституцията? Той беше спрян от служебното правителство, но съм убеден, че в следващ парламент ще се направи опит да се наложат онези идеи. Предупреждавам, че чрез Закона за съдебната власт той може да се реконструира по неправилен и вреден за самата нея и за обществото начин. ДБ едва ли ще се откажат от неглижирането на следствието, желанието за смачкване на прокуратурата, свръховластяването на съда, който да стои над изпълнителната власт, чрез ВАС и дори над законодателната, през тълкувателните решения на пленумите на върховните съдилища. Особено настойчиво е намерението да се отнеме правото на парламента да избира членове на органите в съдебната власт чрез инсталирането на номинационни комисии, съставени включително от НПО-та, които практически да нареждат на депутатите кого да избират. Тук става дума не просто за дебалансиране на трите власти и дебалансиране на съдебната вътре в нея, но и за делегитимиране на парламента, на който трябва да бъде отнето правото да взима решения, а те да му се диктуват от неотговорни фактори. Имайте това предвид, особено ако ПП и ДБ отново предявят претенции да лидират съдебната реформа.

- Има ли сериозна заплаха за държавността от гледна точка на Конституция, законодателство и т. н.?
- Ако имате предвид конструкцията на държавата, да, има. Големият проблем, според мен, беше заложен от правителството на Кирил Петков в Плана за възстановяване и устойчивост, където тогавашните управляващи бяха предложили, без никой да ги кара, промени в десетки закони, без да се интересуват дали тези промени са целесъобразни, дали са синхронизирани с действащите закони, дали не се променя цялата конструкция на държавното устройство и дали изобщо такива промени могат да се осмислят, напишат и гласуват в тези кратки срокове, които те бяха обещали, за да получим „едни пари“. Аз не познавам държава, която „за да получи едни пари“ може да обещае, че ще изтърбуши цялото си законодателство и то за няколко месеца! Нашата, ръководена от правителството на господин Петков, направи точно това. Заради това кратките народни събрания бяха форсирани да приемат изменения на закони на килограм, за да се отчитат точките по ПВУ. Няма да забравя, например, как в правната комисия на 48-ото Народно събрание, през нощта, приемахме изменения на Закона за медиацията, включен в ПВУ. В 23.00 часа се оказа, че Министерство на правосъдието, ВСС и адвокатурата имат спор по текстовете и не могат да се разберат какво предлагат да се гласува. Тогава бях председател на правната комисия, спрях заседанието и казах, че ако не постигнат съгласие, ще сваля закона от дневния ред и не ме интересува никакво ПВУ. Уж се разбраха, внесоха някакъв уж консолидиран текст, гласувахме го и преди няколко месеца Конституционният съд го отмени като противоконституционен. В друг законопроект пък, Министерството на правосъдието беше пропуснало цял член. И в хода на заседание на комисията, на второ гласуване, заместник-министърът вика: „Господин председател, ние тук май сме пропуснали един член, може ли да го предложим сега, пък вие да го гласувате?“ Казах: „Не може! Министерство на правосъдието не може да пропуска членове в законите, които предлага!“ И го гласувахме без въпросния член, да е за урок на администрацията, друг път да внимава какво предлага на народното представителство. Ами измененията в Наказателния кодекс на коляно, пак на форсмажор? И още, и още. Ако си представите законите като конструкция на държавната сграда, си представете как една бригада луди майстори режат произволно арматури, разместват носещи колони, къртят плочи.... Този законодателен безпредел трябва да спре, а цялата конструкция на сградата да бъде подложена на сериозен одит. Иначе може в един момент да ни се срути върху главите. Както някои части вече се срутват.

- Сегашната каша в изборния процес функция ли е на някоя от промените в Конституцията? Удачни ли се оказаха промените, свързани със служебното правителство?
- Убеждението, че служебното правителство, независимо от кого назначавано, трябва да бъде контролирано от постоянно действащ парламент, го наложи животът. Оттук-нататък, ако следващ парламент има желание и готовност, може да преразгледа станалата прочута алинея 5 на чл. 99. Може да върне правото на президента да назначава сам служебно правителство. Но, ако реши да я запази, задължително трябва да прегледа т. нар. „домова книга“, в която, пак поради бързането, за което говорихме, явно има недомислени моменти. Иначе кашата в изборния процес трябва да се оправи евентуално с изменения на Закона за политическите партии и с нов Изборен кодекс. Нека кажа, че по време на 49-тия парламент с колеги от ГЕРБ и с помощта на администрацията на парламента, тихо-кротко изготвихме проект за такъв нов кодекс. Само ще посоча, че в сравнение с досегашния текст на кодекса, новият е олекотен със 150 члена. Думи, думи, излишни думи, повторения, които само объркват изборната администрация и са една от причините за перманентното напрежение, колчем дойдат избори. Тъй че, ако се стигне до нов Изборен кодекс, един проект чака готов.

- Как си обяснявате процесите в ДПС и можете ли да направите прогноза ще бъдат ли регистрирани и двете фракции?
- Доколкото разбирам, и двете групи ще участват в изборите като коалиции между други партии, така че проблемът, поне от юридическата му страна, изглежда ще бъде решен.

- Процесите в БСП не са по-малко динамични и разрушителни. Какво да очакваме като развитие в тази безпрецедентна ситуация?
- Както каза и господин Борисов тези дни, не бива политическите партии да прехвърлят на държавните органи и институции да им разрешават вътрешните проблеми. Като юрист да ви кажа: колкото по-рядко стигате до съд, толкова по-добре. Политическа партия да спори пред съд, в навечерието на избори, кое u е ръководството, е кошмар.

- Отново към въпроса за държавността. Има ли заплаха за етническия мир? И това се пое като тема.
- Няма. Работих доста години в Североизточна България и знам от опит, че между обикновените хора царят разбирателство и солидарност. Знаете ли, освен това, защо няма да има? За да има етническо напрежение, трябва да има религиозно напрежение. А Българската православна църква и мюсюлманското изповедание, освен че са изключително отговорни институции, имат и изключително уважение една към друга. Едната е тук от 1200 години, другата от 650. Те не се влияят от моментни политически страсти, защото техните мерки за време са различни от нашите. Докато няма религиозно напрежение, няма да има и етническо.

- Оптимист ли сте, че в обозримо бъдеще България ще може да се поздрави с редовно правителство с мандат от 4 години и само това ли ще е решението на политическата криза?
- От всичко, което видях през последните няколко години, у мен се затвърди убеждението, че агонията на политическата система започна в момента, в който някой реши, че ГЕРБ трябва на всяка цена да бъде изваден от участие в управлението и да се конструират каквито и да е правителства, без тази партия. Мисля, че всички вече се убедиха, че управление без ГЕРБ не е възможно. Кризата ще свърши в момента, в който победилата политическа сила на следващите избори, ГЕРБ, състави коалиционно правителство, като посочи министър-председателя и пропорционален на представителството си брой министри, а коалиционните партньори останалите. И подпишат програма за управление, разписана до последната подробност, в чиято основа трябва да залегне програмата на първата сила. Така пише в учебниците, че се прави и така трябва да стане. Всички опити да се управлява без участието на първата сила се провалиха и ще се провалят. Такива са законите на политическата физика, с които останалите политически фактори ще трябва да започнат да се съобразяват, ако искат кризата да свърши.

Нашият гост
Радомир Чолаков е роден в Пловдив. Завършил е “Право” в СУ “Св. Климент Охридски”. Специализирал е медийно право в Хамбургския университет, Германия (1991-1995 г.) и е магистър по право на Юридическия факултет на Виенския университет (2013 г.). Бил е изпълнителен директор на БНТ, главен юрисконсулт и административен директор на Вестникарска група България, изпълнителен директор на Съюза на издателите в България. Депутат в 45-ото, 46-ото, 47-ото, 48-ото и 49-ото Народно събрание от ГЕРБ. Той е експерт по канонично право, епархийски избирател и бивш председател на правната комисия.