С промяната на минималната работна заплата от 1 януари 2025 година

Издръжката на дете расте от 233 лева до 318 лева след 4 години

Сключват извънсъдебно споразумение

Увеличението на минималната работна заплата от 1 януари 2025 година ще доведе до автоматичното увеличение на сумите за издръжка на децата при развод, коментираха пред “Труд news” експерти по семейно право. Това е така, защото според Семейния кодекс, минималната издръжка, която е законово регламентирана, е фиксирана върху една четвърт от минималната работна заплата.

За 2024 година минималната издръжка за дете е 233,25 лева, тъй като минималната работна заплата е 933 лева, но с планираното є увеличение от следващата година (1077 лева, б. а.), издръжките в бракоразводните дела за непълнолетните дела следва да станат в минимален размер от 269,25 лева, отбелязаха пред “Труд news” юристи.

Средногодишно съотношението между размера на минималната работна заплата от 1077 лв. към средната работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната 2023 година и първите две тримесечия на текущата 2024 година, е 50 на сто.

Предложеният размер на минималната работна заплата от 1077 лева се доближава до основните допускания по Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2024-2028 на Министерството на финансите.

За 2026 година в прогнозите на минималните трудови възнаграждения е заложено те да са в размер от 1162 лева и планираното увеличение е с 85 лева.

Това автоматично ще увеличи и минималния размер на месечната издръжка при бракоразводните дела и минималната сума ще стане след 2 години 290,50 лева.

С още 54 лева ще бъде увеличението на МРЗ през 2027 година и ще стане 1216 лева, като това ще се отрази върху издръжката по Семейния кодекс с ново увеличение и тя ще стане 304 лева.

Ако прогнозите на финансовото министерство за 2028 година станат факт, то параметрите на минималното възнаграждение се увеличават с още 56 лева и минималната работна заплата от 1 януари 2028 година ще е 1272 лева, а минималната издръжка по Семейния кодекс - 318 лева.

Избягването на съдебни дела по определяне издръжка на дете при разведени или разделени родители е най-удачният вариант, казват адвокати по бракоразводни дела, които масово препоръчват на страните да сключват извънсъдебно споразумение, но да предвидят ръста на минималната работна заплата, за да не влизат родителите в непрекъснати дела.

Конституционният съд отмени задължителните преговори

Медиацията може да намали цената на раздялата

От 1 юли тази година у нас трябваше да бъде въведена задължителна медиация – способ за извънсъдебно разрешаване на спорове, в който бяха включени и бракоразводните дела. Конституционният съд обаче я „отмени” по искане на Висшия адвокатски съвет, като прие един от аргументите, че не е изяснен добре въпросът кой плаща за организаторите на поне една задължителна среща между бившия съпруг и съпруга.

Все пак остава доброволната медиация, при която двойката може сама да разреши проблемите при развода, всяка от двете страни да защити интересите си, да се договорят кое ще е най-добре за децата, да разделят справедливо имуществената общност и  да запазят отношенията си. Всичко това – без да ходят на поредица от заседания в съда, а само на едно или две, на които да представят и разгледат споразумението между страните. Таксата, която се плаща за медиация, е в пъти по-малко от разходите по продължително дело.

Според Закона за медиацията, която действа у нас от 2004 г., медиаторът е независим, неутрален и безпристрастен експерт, който помага на страните да преодолеят напрежението помежду си, да общуват по-лесно, да изяснят спорните въпроси, интересите и нуждите на всяка от страните, да преценят плюсовете и минусите на възможните решения и да изберат най-изгодното и реалистично за двете страни решение. За целта се правят няколко срещи извън съда  по правила, определени съвместно от страните и медиатора, във време и място, удобни за бившите съпрузи.

По всяко време, ако не са доволни от преговорите, те могат да се откажат и разводът им да продължи по обичайния ред в съда.

Близо 70 на сто се разделят по взаимно съгласие 

От сключването на брак до раздялата минават средно по 15 години

Коефициенти на брачност и бракоразводност за 2023 година по данни на НСИ.

Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15,4 години, изчисли Националният статистически институт за 2023 година. През миналата година са регистрирани 21 800 юридически брака - с 4213 по-малко спрямо предходната година, а коефициентът на брачност е 3.4‰. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (16 105) са сред населението в градовете.

Броят на разводите през 2023 г. е 9088, или с 437 по-малко от регистрираните през 2022 година. През 2018 година разводите са общо 10 596, през 2019 година 10 859, през 2020 година - 9015 броя, а през 2021 година - 10 021.

От всички прекратени бракове 77,6% се отнасят за населението в градовете.

Най-голям е делът на браковете, прекратени по “взаимно съгласие” (67,8 на сто), следват причините “несходство в характерите” (19,3%) и “фактическа раздяла” (11,8%).

Разводът не е бил първи за 11,1% от жените и 11,7% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2023 година.

През 2023 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 33,4 и 30,3 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 0.4 години за мъжете и 0.2 за жените.

За 84,6% от жените и 84,2% от мъжете, сключеният граждански брак през 2023 година е бил първи. Областите с най-много бракове на 1000 души от населението са София (столица) - 4.1‰, и Разград - 3.9‰, а най-нисък е коефициентът на брачност е в област Перник - 2,4‰.

Диан Дунев, Адвокатска колегия - Бургас, пред “Труд news”: С увеличението от 933 на 1077 лева, минимумът става около 270 лева

Размерът на издръжката ще се промени, защото е обвързана с минималната работна заплата и ще нарасне категорично, стига минималната работна заплата да нарасне. То е математика. При увеличение от 933 на 1077 лева, може би минималната издръжка ще стане около 270 лева, като досега беше 234 лева. Това съобщи бургаският адвокат Диан Дунев пред “Труд news”.

Но размерът на издръжката се определя от нуждите на детето и какви са възможностите на родителя, който трябва да плаща. Примерно, ако едно дете има специфични нужди, ако има различни заболявания, нужда от рехабилитация, ако посещава занятия, и родителят, който е осъден да плаща има възможност, то издръжката няма да е в минималния размер, а ще бъде много повече.

Ивайло Василев, доктор по гражданско и семейно право, пред “Труд news”: Във всеки един момент съществува възможност за 
по-висок размер на издръжката

- Господин Василев, как влияе увеличението на минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари 2025 година върху издръжките по Семейния кодекс?
- В Семейния кодекс е определен минимален размер на издръжката, който е 1/4 от минималната работна заплата, определена към съответния момент. Към 2024 година 1/4 от МРЗ е 233,25 лева. Това е определеният минимум, под който съдът, при определянето на издръжка, е недопустимо да пада при никакви обстоятелства. Увеличението на МРЗ води до пропорционално увеличение на минималния размер на издръжката. Минималната заплата обаче не пораства с необходимите темпове, за да отрази минималния размер на издръжката, който да бъде адекватен на настоящата икономическа ситуация в България. Според мен към настоящия момент минималният размер на издръжката е по-скоро символична сума, която всеки един гражданин може да прецени, когато прави разходи за отглеждането на едно дете, дали 233,25 лева доколко може да стигнат.

- Как стои въпросът със съдебните решения за издръжка, в това число и споразуменията, които са сключени в предишни години, а и с тези, които към днешна дата са законосъобразни и са над минималния праг, примерно 240 лева на месец, но след 1 януари 2025 година сумата от 233,25 лева ще бъде 269,25 лева, поне според предложения размер на МРЗ от Министерския съвет?
- Когато имаме споразумение при родителите на непълнолетните лица, което е най-често срещаната хипотеза за изплащане на издръжка, или в хипотезата, в която имаме бракоразводно решение, в което е присъдена издръжка, в този случай, след като е влязъл в сила съответния съдебен акт - било то решение за одобрение на споразумението, било то решение за прекратяване на брак, в този случай за родителя, който отглежда детето и в чиято полза са присъдени родителските права, при промяна на обстоятелствата съществува във всеки един момент възможност да поиска съда по-висок размер на издръжката, който е адекватен от въпросната промяна, в случая на МРЗ. Такъв иск може да се води без ограничения на времето до навършване на пълнолетие на детето, респективно съдът съобразява кои са тези нови и променени обстоятелства, които налагат актуализиране на размера на издръжката. И едно от обективните обстоятелства, които се съобразяват, са и възрастта на детето, започването на училище, нарастване на разходите на транспорт и тн. Всяка фактическа ситуация е различна. Това е и ролята на съда - да съобрази какво налага увеличаването на издръжката. Съдът преценява и възможностите на родителя, който заплаща издръжката, съобразно неговите възможности и доходи.

- Какви могат да бъдат претенциите на самите деца за издръжката?
- Законът поставя по принцип две основни разграничения по отношение на издръжката - първият период е дължима издръжка на дете за непълнолетно дете, до 18 годишна възраст. В този случай искът се предявява от родителя, на който са възложени родителските права срещу другия родител. Издръжката се присъжда на детето, но се изплаща чрез родителя, който отглежда детето. Когато детето навърши 18-години, това е законово основание издръжката да преустанови своето действие. Законът казва така - ако детето е обучаващо се в редовна форма на обучение, било то в среднообразователно училище или във висше учебно заведение, тогава детето има правото директно да предяви иск спрямо родителите, като този иск може да бъде предявен спрямо единия или двамата родители. В този случай то може да получи директно от родителите си издръжка по силата на самото съдебно решение. Разбира се, напълно възможна е хипотезата, което е и най-разпространеният вариант, родителите доброволно да пожелаят да помогнат на пълнолетното си дете и да го издържат, докато то се обучава. В този случай, парите се превеждат на детето като разходи за квартира, рaзходи за семестриална такса, разходи за живот, които по-скоро могат да бъдат от юридическа гледна точка като обичайни дарения. Тоест, родителят осъзнава своя морален дълг да спомогне своето дете да получи образование. И макар да не се минава през съда, в този случай се приема, че това е издръжка или обичайно дарение от родител към дете. Ако родителят откаже да изпълнява тези си задължения, детето може да търси своите права по съдебен ред.