България лидер в ЕС по неравенство

Европейските фондове и обществените поръчки се превърнаха в средство за преразпределяне на доходи

Част от хората с пенсии за инвалидност са работоспособни 

Eдна от важните характеристики на човешкото общество е разнообразието. Всички хора са различни - някои са по-изобретателни, други са по-интелигентни, трети са по-атлетични и т. н. Различното съчетание на знания и умения при всеки индивид и избора му на конкретно занимание определят и успеха или неуспеха на съответния човек, а той намира израз в паричните му доходи. Конкуренцията стимулира хората да покажат най-доброто, на което са способни. От друга страна обаче понякога късметът и случайност­та могат да определят победителя в дадено състезание или възможността даден продукт да достигне до пазара, за да бъде оценен след това от потребителите.

Различните възможности естествено определят и различни доходи. Най-добрите в определени области - предприемачество, мениджмънт, спорт, изкуство и т. н., получават и най-големите награди за своята изключителност. Хората, които нямат никакви специални способности, които да ги отличават от останалите, обаче са мнозинство и формират по-нискодоходните групи. Естествено възникват въпросите относно факторите, определящи различията в доходите и в каква степен настоящото разпределение е логично и оправдано.

Скорошни изследвания показват, че още преди 6 600 години са се наблюдавали социални неравенства и разлика в благосъстоянието в рамките на европейския континент. Освен чрез наличието на ценни вещи то показва, че диетата на по-заможните е съдържала повече месо и протеини. По този начин първоначално различията са се определяли от земеделието, което осигурява повече храна и за животните, и за техните стопани. Основен ресурс е била земеделската земя, която вероятно се е наследявала и е давала предимство на собствениците си.

Неравенството в доходите има множество последици - някои посочват, че то би могло да се яви пречка пред икономическия растеж. Друг аспект на проблематиката е в каква степен развитието на икономиката засяга всички доходни групи или всъщност то се случва само при по-високодоходните такива, докато при останалите те се запазват непроменени или дори се понижават. В България ситуацията е такава, че темпът на растеж при високите доходи изпреварва този при ниските и така разликата между тях нараства.

България - текуща ситуация и фактори

Историческите примери са важни, но е по-интересно текущото състояние в българската икономика. Един от основните показатели за разпределението на доходите по групи е съотношението между доходите на най-богатите 20% спрямо най-бедните 20% от населението. Според данни от Евростат към края на 2018 г. този коефициент е най-висок в България сред държавите от Европейския съюз, което означава най-голямо неравенство в доходите. Освен това тенденцията от последните години е индикаторът да се повишава и така разликата между богати и бедни се разширява.

Данните за ЕС като цяло показват относителна стабилност на този показател, той варира между 4,92 през кризисната 2009 г. и 5,22 през 2015 г. Като цяло Световната финансова криза намалява различията в по-бързо развиващите се страни от ЕС.

Проблем ли е плоският данък

Противниците на пропорционалния данък обикновено го изтъкват като основен фактор за увеличаването на неравенството в доходите. Техният основен аргумент е липсата на необлагаем минимум, който влияе в по-голяма степен върху доходите на най-нископлатените работници, отколкото на останалите. Характерно за най-високодоходните групи е, че те рядко плащат данък върху личните доходи или, ако го правят, ефективната данъчна ставка, която плащат, обикновено е ниска. Те използват услугите на данъчни консултанти, запознати с възможностите за спестяване на данъци по законен начин, тъй като при прогресивното данъчно облагане са налице множество облекчения и намаления, които позволяват това.

Всъщност инструментите за преразпределение на доход не трябва да са базирани на приходната част от държавния бюджет, а на разходната. Трансферите към нуждаещите се хора, които нямат обективна възможност да изкарват самостоятелно доходи или се грижат за свои близки в такова състояние, са разходни инструменти, които трябва да намалят неравенството и да позволят нормално съществуване. Проблемът в България е, че немалка част от пенсиите за лица в неравностойно положение са отпуснати на хора, които всъщност са работоспособни, и поради това за действително нуждаещите се не достигат средства.

Еврофондовете

Всъщност пропорционалният данък е въведен в България през 2008 г. и това почти съвпада с едно изключително значимо за икономиката събитие - приемането в Европейския съюз. Членството в ЕС носи множество позитиви - свобода при търговията със стоки и услуги, движението на капитали и инвестиции, движението на хора. ЕС обаче не се изчерпва с това - налице са огромни субсидии най-вече в селското стопанство, но и в останалите отрасли на икономиката и те се разпределят чрез т. нар. еврофондове.

На практика наличието на тези фондове и най-вече начинът, по който те се разпределят в България, представляват основен фактор за засилване на икономическото неравенство. Субсидиите на декар допринесоха за значително уедряване на собствеността върху земеделските земи. Публична тайна е, че собствениците на стотици хиляди декари са няколко свързани помежду си фирми, които формално са разделени, за да се избегне таванът за получаване на субсидии.

Наскоро беше предложена идеята крупните собственици на земи да бъдат обложени със специален данък - всъщност по-добре би било да се ограничат или направо да се спрат субсидиите, които те получават. Това няма да засегне хората с ниски доходи, тъй като тези дейности почти не генерират заетост, нито допълнителен бизнес за местни доставчици. Сходна е ситуацията в останалите сектори. Избраният наскоро министър на икономиката заяви, че между 40% и 60% от средствата по оперативната програма към това министерство всъщност не се използват по предназначение, а остават в консултантските фирми, които подготвят проектите. Това означава, че голям дял от средствата на практика остават в отговорните за разпределянето на средствата лица чрез подкрепата им за тези фирми. Това концентрира доходите в ограничен кръг от хора, макар че процесът е неформален.

Обществени поръчки

Подобно на европейските фондове обществените поръчки също са средство за преразпределяне на доходи. Няколко основни фирми печелят най-големите държавни поръчки за строителство на обекти и съответно голям процент от приходите, а фактическата работа след това се прехвърля към подизпълнители, които често след това не получават изработеното навреме или в пълен размер.

Законът за обществените поръчки умело се заобикаля, като често се поставят специфични изисквания, които се изпълняват само от един кандидат. Практика е конкурентите на предварително избрания кандидат да се отстраняват заради минимални несъответствия с поставените изисквания. Друг подход е цената, с която е спечелена поръчката, да се окаже значително по-ниска от крайната за пълното изпълнение на поръчката.

В резултат от тези практики често липсва състезателният елемент и цените, които в крайна сметка се плащат, са значително над пазарните при реализиране на подобни обекти между фирми от частния сектор. Това увеличава доходите за преките изпълнители, но лишава бюджета от възможността да финансира други разходи.

Влошаването на образованието

Освен концентрирането на богатството в ограничен кръг от лица и фирми, други фактори влияят върху способностите на останалите хора да получават доходи. Най-важният сред тях е образованието.

Увеличаващият се дял на неграмотните и функционално неграмотните хора е пряко следствие от все по-лошото качество на образованието. Съществен принос за това има системата “парите следват ученика/студента”, която обаче не е обвързана с резултатите от обучението (тоест с неговото качество). По този начин за учебните заведения се създадоха погрешни стимули да приемат и дипломират по-голям брой учащи, без след това да се следи какъв е ефектът от това.

Възможностите слабо грамотни хора да изкарват достатъчно високи доходи в страната са ограничени и поради това те често остават без работа или търсят препитание в чужбина.

Спадът на инвестициите

Инвестициите създават работни места и по този начин повишават търсенето на труд и работните заплати. Това означава по-високи доходи и за по-бедните хора от населението. Поради това спадът на инвестициите е проблем.

Влошаващата се среда за бизнес и преминаването на първоначалната еуфория от членството в ЕС и финансовата криза допринесоха за значителен спад на дела на инвестициите в брутния вътрешен продукт. Така съотношението между брутото капиталообразуване на основен капитал и БВП спадна от 33% през 2008 г. на 18.3% през 2019 г. Спадът е регистриран и в абсолютно изражение. През всяка година от периода 2009 - 2019 г. размерът на инвестициите е по-нисък от 2008 г., въпреки че през 2019 г. номиналният размер на икономиката вече е с над 60% по-висок отколкото през 2008 г.

Приносът за това е както на чуждестранните, така и на местните инвестиции. На практика през последните години новите инвестиции са близки по размер до потреблението на съществуващ капитал, което означава, че в икономиката почти не се създава нов капитал. Това води до ограничаване на потенциала на икономиката и на отделните региони в нея да растат.

Докато чуждестранните инвестиции до голяма степен са защитени (понякога чрез натиск от съответните посланици), то за местните подобна опция не съществува. По-голям проблем за бизнеса от съществуващите регулации е начинът на прилагането им. Честа практика напоследък са едновременните проверки от няколко контролни органа, които фактически лишават от мениджмънт съответното предприятие за определен период от време и влошават финансовото и оперативното му състояние.

Списъкът с посочените фактори не е изчерпателен, но недвусмислено показва защо е налице тенденцията за разширяване на различията в доходите на богати и бедни в страната през последните години.