Ръководството МВР отказа среща за пътната безопасност
Прокурорите, които наблюдават дела за тежки катастрофи с убити, ранени и значителни материални щети, по своя преценка да възлагат експертизи и за ролята на пътя, както и дали пътни условия като липса на маркировка, знаци т. н. са оказали влияние и са сред причините за пътно-транспортното произшествие. Магистратите да изследват и задълбочено въпроса дали катастрофата е резултат от непредпазливост или евентуален умисъл. А това означава - прекомерна употреба на алкохол или няколко вида наркотици, движение със скорост 2-3 пъти над допустимата, предупреждения от други пътуващи в превозното средство... и т. н., при които водачът би следвало да разбира, че има опасност да извърши тежко произшествие, но въпреки това продължава да върти волана и да настъпва газта.
Такива методически указания е изпратил главният прокурор Иван Гешев на всички прокурор в страната, каквото е едно от задълженията му по Конституция. Това съобщи самият той вчера на среща, организирана от Института за пътна безопасност. На нея трябваше да дойдат и служебният вътрешен министър Иван Демерджиев, и колегата му от МРРБ арх. Иван Шишков. Но докато арх. Шишков изпрати своя заместник Захари Христов и шефа на Агенция “Пътна инфраструктура” Иво Иванов, ръководството на МВР не се появи. От името на ведомството присъства само дългогодишният шеф на КАТ Алекси Кесяков, който сега е съветник на Демерджиев.
“И сега се правят подобни задълбочени експертизи на пътните условия и като пример мога да дам катастрофата с автобуса със загинали македонски граждани от миналата година. С това указание се надявам това да стане по-честа практика при същинските транспортни престъпления, да е ясно дали има форма на съпричиняване. Ако трябва да се направят и допълнителни огледи на местопроизшествието. В много случаи не само действията на водача и изправността на моторното превозно средство, но и пътната обстановка влияе при настъпилия противоправен резултат”, посочи главният прокурор.
Според методическите указания наблюдаващите прокурори навреме трябва да преценяват дали е необходимо да се извършат допълнителни действия по разследването, като повторен оглед, при който да се преценят вида и състоянието на пътната настилка и пътните знаци, наклона на пътя, износеността на маркировката и др.
При изясняване на механизма и причините за катастрофата задължително да се преценява дали да се назначат експертизи (автотехнически, комплексни съдебно-медицински, автотехнически и др.) за изследване на пътната инфраструктура и условията за безопасност. Освен това се препоръчва при противоречия в свидетелските показания и обясненията на обвиняемия да се провежда и следствен експеримент за проверка на достоверността им с цел изясняване на важни обстоятелства като разположението на автомобила, видимостта на пътя и др.
Гешев каза още, че разбира добре, че за магистратите е по-лесно да се квалифицира деянието като непредпазливо, че са единични случаите в съдебната практика, но въпреки това с указанието специално обръща внимание да се изследва тезата за евентуален умисъл и ако тя бъде защитена пред съда, признатите за виновни ще получават по-тежки наказания.
Близо 30 000 шофьори са с по три наказания
Стопаните на пътищата - Агенция “Пътна инфраструктура” и общините, са получили 47 000 предписания от 2019 г. насам за лошото състояние на настилката, липсата на знаци, маркировка, мантинели и т. н. За същия период са наложени само 2 глоби с наказателни постановления на местни органи. Данните съобщи вчера заместник-главния прокурор Десислава Пиронева, шеф на Върховната административна прокуратура. От над 683 000 наказателни постановления на КАТ към 36 000 не са били връчени на нарушителите, а 2584 са изтекли по давност. Шофьорите с три и повече нарушения за една година са 29 873-ма. От прокуратурата определят тези стойности като тревожни и затова са сезирали служебните министри на вътрешните работи и регионалното развитие.
Моите съболезнования към близките на загиналия при поредния тежък пътен инцидент. Моето разбиране, формирано включително и като следовател по дела за пътно-транспортни произшествия, е, че повечето проблеми пред българските граждани и общество, включително пътната безопасност, зависят от работата на много институции. Но докато при противодействието на организираната престъпност и корупцията задачите са по-сложни, проблемите тук - при пътните произшествия, в голяма си част се дължат на - нека да използвам хубавата българска дума - безхаберие. Когато възникне тежко произшествие, темата представлява интерес от гледна точка на това, че добрата новина е лоша новина. За нас е изключително важно да има диалог между институциите и те да си взаимодействат в името на българските граждани.
Моето разбиране е, че никоя институция не може да е силна сама. Няма как да се постигне постоянен сериозен ефект, ако няма координация. Според мен, при едно добро взаимодействие между институциите, при координация между тях, при разбиране на проблема, при привличане на различни неправителствени организации и експерти, в голямата си част, пътният травматизъм може да бъде овладян, в някакви - не мога да ги определя като приемливи, но поне граници до средните европейски показатели и стандарти. Аз знам, че през годините, по-лесно е било нищо да не се прави. Но тази ситуация - да сме водещи в Европа и да загиват постоянно и да се осакатяват по пътищата, българските граждани не я заслужават.
Това, което направи главният прокурор Иван Гешев с методическите указания е истински пробив и ако това сработи, ще доведе до реални резултати. Защото ще могат да се повдигат обвинения, когато има отговорност у стопаните на пътя като съпричинители на тежка катастрофа. Той дава пример на другите институции, че са нужни общи усилия. Ето от Агенция “Пътна инфраструктура” обещаха пълна прозрачност и започнаха от вчера да качват всички договори за поддръжка и какво се изисква от фирмите, за да може да им се търси сметка какво са свършили и какво не са. Аз знам, че и в МВР пътните полицаи дават всичко по силите си, особено след идването на г-н Демерджиев и дори се усеща вече леко задържане на произшествията във втората половина на август до нивата от 2021 година. Но не може всичко от една страна да се прави на мускули от служителите на МВР, а от друга страна ръководството да има някакви политически съображения, които да му пречат да работи с другите отговорни институции.
Затова от Института обявяваме война на политическата намеса в пътната безопасност. Няма да търпим, докато политиците се противопоставят помежду си, ние да гинем като мухи по пътищата. Работим за нова организация на взаимодействието между институциите и ето, че намираме съмишленици в лицето на главния прокурор, на новото ръководство на МРРБ и АПИ. Ние бяхме инициатори след катастрофата в Своге през 2018 г. да се създаде Агенцията за пътна безопасност, която да обедини усилията на институциите, но за съжаление, тя не заработи.
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш