Влизането в еврозоната трайно ще повиши инфлацията в България

Общата парична политика в паричния съюз в повечето случаи няма да е подходяща за България

Възниква рискът българската икономика да прегрее

В следващите две статии ще продължа разглеждането на темата за очакваните ефекти от присъединяването на България към Икономическия и паричен съюз (ИПС) според доклада на експертите от Българската народна банка. Още веднъж ще посоча, че става въпрос за доклада, който беше оповестен от управителя на БНБ по искане на народни представители и който не е утвърден официално от Управителния съвет, тоест не представлява официална позиция на БНБ. Наличната част не съдържа анализа, направен в Министерството на финансите, тъй като те не са дали позволение за това. В някои части изказвам и собствено мнение, когато считам, че даден аспект на проблема има нужда от допълнително разяснение освен посоченото в доклада.

Недостатъчна степен на конвергенция и синхронизация

Според доклада на БНБ при членство в еврозоната паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) по-бързо и по-ефективно ще се пренася в българската икономика. Ако това се приложи към досегашната политика на ЕЦБ на отрицателни лихвени проценти, количествени улеснения и дългосрочно рефинансиране на банки обаче, според експертите, изготвили доклада, това би означавало дори по-висока инфлация в България отколкото е в момента. Тоест понастоящем валутният борд частично предпазва българската икономика от прекалено експанзивната парична политика, която причинява надуването на балони в цените на финансовите активи и недвижимите имоти освен отражението си върху ценовото равнище.

Всъщност недостатъчната степен на реална и номинална конвергенция и на синхронизация на бизнес цикъла спрямо средните нива на еврозоната създават предпоставки общата парична политика в паричния съюз в повечето случаи да бъде неподходяща за България според експертите от БНБ. Това означава на практика, че във възходящата фаза на бизнес цикъла икономическият растеж и инфлацията биха били по-високи от средните за еврозоната. Експанзивната обща парична политика ще се отразява по-силно на българската икономика, докато силата и посоката на въздействие ще са съобразени с показателите на зоната като цяло. По този начин обаче възниква рискът българската икономика да надвиши потенциала си за растеж, т. е. да прегрее. Това означава, че така биха възникнали по-големи вътрешни неравновесия (прекомерно кредитиране, надуване на балони) и външни дисбаланси (влошаване на конкурентоспособността и влошаване на текущата сметка на платежния баланс) и по-големи циклични колебания. Така кризите ще изискват по-продължително и по-значително приспособяване, а цената за най-уязвимите групи в обществото ще бъде по-висока.

Според доклада поради недостатъчната реална конвергенция страната като цяло не е напълно готова за членство в ИПС. Ниските доходи, държащи се на ниска производителност на труда, създават риск за възникване на специфични за страната шокове, а участието в еврозоната би затруднило адаптацията на икономиката към тях заради общата парична политика и ограничената възможност за провеждане на дискреционна (самостоятелна) фискална политика. (Фискалната политика няма да бъде обща, но ще трябва да се координира с еврозоната значително по-тясно, като е възможно това да налага промени във вече приети решения относно държавния бюджет на България, ако те не съответстват на европейските норми).

Другият значим риск според експертите от БНБ е възможността за възникване на фискална доминация (“фискално надмощие” в текста на доклада). В ситуация на високи бюджетни дефицити и голям държавен дълг, каквато е налице в еврозоната понастоящем, целта на паричната политика може да не е стабилност на цените, а поддържане на ниски лихвени проценти по този дълг, така че правителството или правителствата да не фалират. (Това е едно възможно обяснение за закъснялата реакция на ЕЦБ към инфлацията, въпреки че тя значително надхвърли определената цел от 2%.)

Всъщност политиката на ЕЦБ и по-високият темп на инфлация в България ще доведат до по-ниски реални лихвени проценти спрямо средните в еврозоната, което заедно с разхлабването на бюджетното ограничение на правителството (българските държавни ценни книжа ще започнат да се изкупуват от ЕЦБ/БНБ при провеждането на парична политика) ще създадат стимули за силно нарастване на държавните разходи и на вътрешния кредит. Това ще засили риска от трайно и неустойчиво повишение на задлъжнялостта на публичния и частния сектор и от прекомерно поскъпване на някои активи (например недвижимите имоти).

Освен това ще се ограничат стимулите за спазване на фискална дисциплина. Валутният борд изисква благоразумна политика, тъй като поради това БНБ няма право да кредитира правителството, а пазарите чрез цената на финансиране имат дисциплинираща роля. След приемането на еврото в България първият фактор няма да е валиден, а вторият ще бъде със значително по-малка сила.

Текущите нива на покупателната способност на брутния вътрешен продукт на глава от населението и на ценовото равнище в България са значително по-ниски спрямо тези на всички държави към момента на присъединяването им към ИПС. Това е причина участието в ИПС за България да е съпроводено с по-големи рискове спрямо другите страни членки. Ниското ниво на конвергенция е предпоставка за възникване на различни по размер и степен на симетрия шокове в България и еврозоната, което в определени ситуации би направило общата парична политика неподходяща за българската икономика.

Също така, в случай че по-ниската производителност на труда определя неефективното използване на фактора капитал в българската икономика, то потенциалното понижение на номиналните и реалните лихвени проценти в страната след влизане в ИПС допълнително би влошило тази неефективност, тъй като в такава среда по-ниските лихвени проценти стимулират насочването на капитали към нископродуктивни инвестиции. Друг риск е запазването на съществен инфлационен диференциал спрямо държавите от ИПС през следващите години. Поради тези съображения се препоръчва първо достигането на високо ниво на реална конвергенция преди въвеждането на единната валута.

Представеният в доклада на БНБ индекс на кохерентност на цикличната позиция на икономиките на новите страни членки и еврозоната показва най-ниската степен на съвпадение за България от всички изследвани икономики. Посочената стойност на индекса след 2007 г. за България от 0,7 едва достига границата според някои модели (т. е. не според всички) и освен това не са предоставени данни за останалите нови страни членки, за да може да се сравни какво се е случило и с техните икономики.
Всъщност изводът, че е налице достатъчно голямо сходство, което да е предпоставка общата парична политика да е подходяща за българската икономика, не е убедително аргументиран.

Показателите, характеризиращи гъвкавостта на пазара на труда, също показват ниската степен на готовност на българската икономика за членство в ИПС. Проблемите са свързани с липсата на гъвкавост на работните заплати в посока надолу, което означава, че приспособяването към шоковете се случва най-вече чрез намаляване на заетостта. Налице е също най-висок коефициент на вариация на нормата на безработица и ниска професионална мобилност. Тоест работната сила в страната не е достатъчно мобилна между регионите, така че тези различия да се коригират, а освен това смяната на работното място чрез придобиване на нова квалификация или умения не е достатъчно приложима. Ниската степен на образование и неблагоприятната възрастова структура на населението са основни фактори, които обуславят това развитие.

Изброените по-горе предпоставки предопределят и по-високата инфлация при присъединяването към ИПС в сравнение със запазването на валутния борд. Тоест не само в първоначалния период на замяна на лева с еврото, а трайно след това процесът на конвергенция и въздействието на други фактори ще води до по-висок темп на инфлация и до по-високо равнище на цените, отколкото би било при валутен борд.

Освен това е анализа се отбелязва, че към момента ИПС се възприема за незавършен паричен съюз както поради липсата на централизирана фискална политика и федерален бюджет, така и поради недостатъчната синхронизация на бизнес циклите на страните членки.

Един факт за еврозоната, който е посочен в доклада на БНБ и също се нуждае от коментар, е, че към края на 2021 г. при всичките стари държави-членки на еврозоната е налице спад на пазарния дял в глобалната търговия със стоки спрямо момента на въвеждане на еврото. При някои от тези държави спадът е над 50%. Това е обективен измерител за цялостната политика в еврозоната, която я поставя в групата на икономиките с намаляваща конкурентоспособност. Това заедно с липсата на фискален съюз, на система за гарантиране на влоговете и на изграден съюз на капиталовите пазари означава, че самата еврозона също е далеч от признаването си за оптимална зона.

Приемането на България в еврозоната зависи от устойчивото изпълнение на критериите за номинална конвергенция - стабилност на валутния курс, стабилност на цените, стабилност на лихвените проценти и фискален критерий, който обединява изискванията относно максималните размери на бюджетния дефицит и държавния дълг спрямо БВП. Наличието на траен инфлационен диференциал обаче поставя под съмнение изпълнението на критерия за цените, а големите размери на очакваните бюджетни дефицити през настоящата и следващата година рязко покачват цената на финансиране и поставят под съмнение изпълнението на критерия за лихвените проценти. Тези разсъждения показват недостатъчната готовност на българската икономика за участие в еврозоната.

Незавършеният паричен съюз поради липсата на фискален съюз, на общо гарантиране на влоговете и поради непълния съюз на капиталовите пазари е признак, че еврозоната все още е далеч от изпълнението на основните критерии за оптималност.