Според данни на Националния статистически институт

Даваме най-много пари за храна, увеличават се харчовете за ток, вода и поддържане на дома

Ядем повече зеленчуци и плодове

С 20,3 на сто са нараснали разходите на лице от домакинството за година. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за второто тримесечие на 2021 г. сравнени със същия период на предходната година. Общият разход на лице от домакинството вече е 1666 лева. Близо една трета от парите ни отиват за храна и безалкохолни напитки (30,8%). Следващото перо в харчовете на домакинствата са разходите за дома - парите за битови сметки като ток, вода и парно, както и средствата вложени в обзавеждане и осигуряване на по-голям комфорт вкъщи, става ясно от статистическите данни.

Като абсолютни стойности разходите за храна на лице от домакинство за периода се увеличават от 452 лева на 513 лева или ръстът е 13,4 на сто.

Близо два пъти повече пари даваме за свободно време и култура, твърди статистиката, но реално разходите се увеличават от 32 на 62 лева. Или ако преди година в периода от март до май сме давали средно по 33 ст. на ден за тези дейности, сега броим средно по 67 стотинки. Разходите за облекло и обувки се увеличават със същите темпове - от 31 лева на 61 лева.

С 18 на сто нарастват разходите за поддържане на дома и сметки за битови нужди - от 240 на 283 лева. В сравнение с второто тримесечие на 2020 г. през тази година сме плащали с 23,5 на сто повече за здравеопазване, като разходите ни по това перо са се увеличили от 81 лева на 100 лева. Почти толкова - с 25,1 на сто, растат и средствата, които даваме за транспорт и съобщения - от 152 лв. на 190 лева.

Започнали сме обаче да се храним по-здравословно, като най-много се е увеличила консумацията на лице от домакинство на зеленчуци и плодове. През периода март-май на 2021 г. сме хапвали средно по 20,3 кг зеленчуци и 10,3 кг плодове, докато година по-рано сме консумирали съответно 18,6 кг и 9,4 кг, показват данните на НСИ.

Започнали сме да ядем и малко повече месо - с 0,6 кг и сме намалили, макар и минимално - със сто грама, консумацията на захар.

БВП нараства с 9,6 на сто за периода март-май на 2021 г.

Икономиката се възстановява от срива заради пандемията

Най-голям принос има крайното потребление

Ръстът на икономиката се дължи на увеличено потребление, а не толкова на мерки, взети от правителството.

Икономиката се възстановява след рекордния срив, регистриран заради мерките за ограничаване на пандемията от COVID-19 и изцяло спрялата или силно ограничена работа на компаниите от почти всички сектори. Това показват експресните данни на Националния статистически институт (НСИ). Брутният вътрешен продукт (БВП) за второто тримесечие на 2021 г. е нараснал с 9,6 на сто в сравнение със същия период на предходната година.

Oт пъpвичнитe дaнни cтaвa яcнo, чe c нaй-гoлям пpинoc зa pacтeжa нa БBП имa кpaйнoтo пoтpeблeниe, като по това перо се отчита ръст от 6,7 на сто. И това може би не е чудно, предвид, че за периода разходите на домакинствата се увеличават с над 20 на сто или една пета, пак по данни на НСИ. Тоест ръстът на икономиката вероятно се дължи на повечето пари, които харчат домакинствата заради увеличените цени, отколкото на мерки, предприети от правителството. Още повече, че най-голям дял в БВП зaeмa кpaйнoтo пoтpeблeниe c 80,2 на сто или 24,9 млpд. лв.

През периода март-май на 2021 г. расте и бpyтoтo кaпитaлooбpaзyвaнe - с 4,2 на сто. От данните на НСИ обаче не става ясно дали това се дължи на частни или на държавни инвестиции. На кaпитaлooбpaзyвaнeтo се дължат 18,8 на сто в БВП или 5,84 млрд. лв.

За периода се отчита ръст на износа с 20,3 на сто, както и на вноса - с 28,6 на сто. Приносът за икономиката на българските стоки, които се продават зад граница, обаче се елиминира от по-високия внос, така че приносът на външната търговия към БBП e отрицателен.

В номинално изражение през второто тримесечие на 2021 г. БВП достига 31 млpд. лeвa, а рeaлизиpaнaтa дoбaвeнa cтoйнocт e 26,97 млpд. лв.