Красивата актриса Рая Пеева е едно от най-талантливите нови лица на родната театрална и филмова сцена. Пътят й към артистичната професия изглежда предопределен още от началото, защото тя е родена в семейството на популярния музикант група „Спринт“ Пейо Пеев и актрисата Красимира Демирева. Рая завършва НАТФИЗ през 2014-та година, в класа на проф. Здравко Митков. Още като студентка получава наградата „Икар“, в категорията „Дебют“, за ролята на Алис в „Отблизо“. През 2015-та година актрисата става част от трупата на Младежкия театър „Николай Бинев“.  След по-известните постановки с нейно участие са „Иванов“, „Алиса в страната на чудесата“, „Опасни връзки“, „Граф Монте Кристо“, „Престъпления на сърцето“ и „Майстора и Маргарита“, за ролята си в който получава номинация за „Икар“. На телевизионния екран тя играе в хитови сериали като „Есента на демона“, „Скъпи наследници“ и „Ягодова луна“. Няколко години Рая беше и едно от лицата на предаването „Преди обед“. С любимия й мъж - актьорът Явор Бахаров са заедно вече осем години, но чувствата между тях са все така силни.

- Рая, наскоро ти спечели наградата „Актриса на годината“ от Faces and Brands Awards“. Имаш ли усещането, че 2024-та е твоята година и какви са плановете ти за нея?
- Надявам се, че ще имам и още по-добри години. Благодаря за наградата - това е уважение, но наградите не са най-важното нещо. Професионално ми престоят няколко нови проекта. С Димитър Рачков участваме в един комедиен сериал, който ще се излъчи по БНТ. Продуцент е Евтим Милошев, а съпругата му Христина е сценарист. Моята роля е на учителка, което е интересно, защото не приличам много на такава, но се справих и доколкото знам от монтажистите този проект се е получил добре! Предстои ми да се снимам и в пълнометражен филм, където съм в една от главните роли. В театъра също имам вълнуващи роли. Един от най-интересните репетиционни процеси, който съм имала досега е в пиесата „Опасни връзки“. Това е режисьорският дебют на Станка Калчева, която е моя близка приятелка и заедно се борихме за този проект. Благодарни сме на „Младежкия театър“, че имахме възможност да го направим на Камерна сцена. Получи се много добро представление и  го играем пред пълни салони. Ще го играем отново на 13-ти юли и каня хората да дойдат да го гледат.  

- Ти играеш в премиерния филм по родните кина – „Никога не е просто секс“. Доколко откриваш прилики с твоята героиня, за изпълнението на която получи много добри отзиви?
- Нямам никакви прилики с нея, освен външността – тя е доста по-дива! Да, аз също съм бохем, като героинята ми, но тя е по-нестандартен и скандален образ от мен. Аз не съм от скандалните бохеми, по-скоро обичам да се забавлявам, като всички актьори. Искам да кажа, че е готино да се снима със Саня (Борисова), която е писала и сценария на филма. Работният процес беше песен.

- Фокусът на филма е върху отношенията между мъжете и жените. Кои са най-важните уроци, които научи за любовта през годините?
- О, търпение, трябва да се научиш на много търпение! С Явор (Бахаров) сме заедно от 8 години и ни трябваше време да се научим да обичаме, а във връзката ни се намесваха и някои странични фактори. Понякога се караме за битови неща, но всичко е наред! Трябва търпение и любов. Няма значение дали сте популярни личности, или ай-ти експерти - при всички отношения и двойки е едно и също. 

- Участваш в едно от най-успешните представления в момента – „Граф Монте Кристо“, заедно с имена като Койна Русева, Калин Врачански, Кирил Недков, Станка Калчева... Би ли разкрила някой интересен, или забавен момент от работата по този спектакъл и кой е душата на компанията, сред толкова изявени актьори?
- Принципно душата на компанията много често съм аз – малко нескромно, но наистина си е така! (Смее се.) Ние, с Георги Гоцин, Кирил Недков и Ахмед Юмер, като младежката част от трупата - винаги се забавляваме. Интересно е, че със Станка Калчева постоянно ни се случва да играем майка и дъщеря на сцената, така е и в „Граф Монте Кристо“. Режисьор на спектакъла е Бина Харалампиева. Няма да забравя съвета й, че в деня преди премиера е хубаво, ако може актрисите да правят любов, защото на следващия ден гласът им ще стане по-хубав! Мисля, че всички изпълнихме това поверие. (Смее се.) 

- С Койна Русева си партнирате и в друг хитов спектакъл на Младежкия театър – „Майстора и Маргарита“. Странно ли ти е, когато я определят за „ледена кралица“, защото ти сигурно я виждаш по различен начин?
- Не ми е странно. Тя е респектираща жена, но не е „ледена кралица“! С нея сме в чудесни отношения и си партнираме много добре. Казвали са ми, че и от мене някои колежки се притесняват, както от Койна, но тя е чудесна, нищо друго не бих могла да кажа. 

- Какво е усещането да влезеш в мечтаната от много актриси роля на  Маргарита?
- Много е приятно да влезеш в тази роля, въпреки че е изключително тежка и след представление не мога да заспя цяла нощ от адреналина. Маргарита е много изискваща роля, за която ме избра режисьорът Николай Поляков. Съвпадение е, че и мен са щели да ме кръстят Маргарита, а кръстницата ми също се казва Маргарита. В последния момент обаче майка ми е казала, че след раждането излиза от ада, затова ще ме кръстят Рая! 

- Основното действие в „Майстора и Маргарита“ се развива през комунизма. Има ли неща в спектакъла, които звучат актуално и днес и какво ти е разказвал баща ти – известният музикант Пейо Пеев, за времето на соца?
- От баща ми знам, че много песни са им били забранявани и са им казвали какво да правят и какво не - не са им давали свободата, която е необходима за един артист. Може би тогава е имало по-голямо спокойствие и дори не са си заключвали вратите, но за хората на изкуството е бил труден период - слава Богу, че не съм попаднала в тези години. Иначе, много неща от спектакъла се припокриват с нашата действителност, както е казано и в тази реплика: „Технологиите се променят и растат, но човешките същества стоят на едно място!“

- Повечето чужди режисьори и актьори признават, че когато поставят „Майстора и Маргарита“, се случвали доста странни неща. Имаше ли го това и при вас?
- Да, имаше го! По време на генералната репетиция припадна нашата главна гримьорка и се наложи да викаме линейка, също така един от участниците получи инфаркт… На предпремиерата видяхме една бяла сянка да преминава на сцената и всички помислихме, че това е Булгаков! Самата премиера съвпадна с 66-тия рожден ден на Ивайло Христов, който играе Пилат Понтйски, а това е доста близо до дяволското число. Чувала съм, че това е прокълната пиеса, затова всеки път преди представление си казвам една молитва да не се случват такива неща. 

- А случвали ли са ти се и в живота необясними неща?
- Когато се снимах във филма за Леа Иванова „Пеещите обувки“, и гласът ми изчезна напълно, а трябваше да пея в една от сцените. Точно когато започнаха снимките на въпросната сцена и гласът ми се появи от нищото! Беше много странно, но според мен Леа беше там. Много често ми се е случвало в трудни моменти да виждам някъде името й, или да чувам нейна песен - това са някакви знаци, но те са по-лични. Чрез тях, тя сякаш ми вдъхва надежда, че всичко ще се оправи. 

- Преди време руски бизнесмен даде два милиона долара за фотосесия на Изабел Аджани в образа на Булгаковата Маргарита. Според теб, защо у нас няма такива бизнесмени, които да инвестират в изкуство?
- Интересен въпрос, сигурно защото спонсорират всякакви други глупости, които могат да им хрумнат! Надявам се някой голям бизнесмен да прочете това интервю и да започне да инвестира в българското изкуство. Като обикаляме по турнета в провинциалните театри и читалища, ми прави впечатление, че е някакъв ужас - никаква поддръжка няма, а хората са жадни за изкуство и като им дадеш дори малко се радват. Изкуството е храна за душата и ако него го няма, то и светът няма да го има. Някои хора казват, че нямат пари за храна, камо ли за театър, други, че нямат време, но изкуството не отнема време, а дава много, а и не е толкова скъп билета. 

- Какво мислиш за тази цензура над всичко руско и забраната на произведения на руски класици в някои страни?
- Мисля, че класиците не са виновни с нищо за това, което се случва, всички знаем кой е истинският подбудител и виновник. Руската драматургия е от най-добрите, а тези автори са ме променяли най-много като човек през годините и е пагубно за човечеството да се забраняват. Това е едно море, от което само можеш да черпиш.

- Какво е да израснеш в семейството на Пейо Пеев и актрисата Красимира Демирева? Пред теб имаше ли я дилемата дали да станеш певица, или артистка?
- Много е хубаво да израснеш в такова семейство – много е забавно, постоянно си по сцената и по фестивали. На един „Златен Орфей“, дори съм заспала в скута не на случаен човек, а на Бой Джордж! Като дете не ги различаваме възрастните, но си е друго да заспиш в скута на такава звезда. (Смее се.) Моята дилема не беше дали да стана певица, или актриса, а по-скоро дали да бъда дизайнер, или актриса. Сигурно нямаше да стана актриса, ако не се бях снимала във филма „Пистолет, куфар и три смърдящи варела“ на режисьора Жоро Костов. Хареса ми отношението и усещането как е на терен, а и видях че ми се получава и тръгнах натам. 

- Щуро дете ли беше и кога притесни най-много родителите ти?
- Бях по-дивичка, за което им се извинявам. Най-много притесних нашите, когато веднъж паднах от едно дърво и си разрязах врата до гръкляна! Наложи се от едно село до Варна да летим към Спешното, а баща ми тогава беше на „Златният Орфей“, но трябваше веднага да тръгне, за да бъде до мен. В детските ми години, през повечето време той беше в чужбина и се прибра в България, чак когато станах на 18 години.

- Какво те вълнува най-силно в момента?
- В момента искам нов етап от живота си - да създам семейство и да увеличим бройката! Искам все по-сериозни да стават нещата, защото за тези осем години с Явор вече пораснахме един с друг и това е логичната стъпка за едни млади хора. 

- Ти си красива и въздействаща актриса. Случва ли се след представление да те причакват ухажори и как се опитват да те впечатлят?
- Случвало се е да ме причакват, а и доста пъти са ми писали любовни писма, на които не отговарям, но някои от тях си пазя. В спектакъла „Опасни връзки“ е доста заложен писмения начин на общуване и си мисля, че и днес това е оригинален начин за показване на симпатия. В интернет също редовно ми пишат, но аз обвързана жена и не обръщам внимание. 

- Какво, освен професията ти, те кара да се чувстваш в рая?
- Семейството ми, приятелите ми и моето куче, което е моята най-добра приятелка. Приятно ми е и като съм си сама вкъщи – моята компания много си я харесвам, нямам проблеми с нея, обичам се! (Смее се.)

- Кои са най-вдъхновяващите личности в твоя живот?
- Родителите ми – невероятни са! Много харесвам и Станка Калчева, тя е изумителна за мен. Иначе, Бергман и Лив Улман са ми кумири, които следвам.  

- А какви са спомените ти за Лорина Камбурова, с която играхте заедно в „Скъпи наследници“?
- Ние бяхме и в един клас и дори живяхме заедно. Имам само положителни спомени с нея. Това е голяма загуба не само за българската сцена, защото тя беше невероятен човек и винаги позитивна – много ексцентрична, дива и грабеше от живота с кофи! Все едно усещаше, че няма много време и от всичко искаше да опита. Странно защо не се фокусираше само в едно нещо, но явно наистина е усещала... 

- Случвало ли се е да имаш екстремни моменти на сцената?
- По време на „Майстора и Маргарита“ има един полет, през който съм близо седем минути във въздуха. В една от сцените шест момчета-актьори ме хвърлят нагоре, а на Варненско лято така ме метнаха, че за малко да се озова по гръб със строшен череп на пода, но добре че имах колеги професионалисти, които не позволиха това да се случи!

- В какво вярваш?
- Вярвам в Бог и в себе си. Много вярващ човек съм и се моля за здраве, защото каквото и да става, ако няма любов и здраве в семейството, дори да имаш всичко друго -нямаш нищо! 

- Коя е любимата ти мисъл, или цитат?
- Любимият ми цитат е: „За сбогом някой казал е здравей.“ Прочетох го в книгата на Лив Улман „Промяна“, хареса ми и го запомних.