Жан Марк Босман изпревари времето си с претенция, която изглеждаше невъзможна във футболния свят, но в крайна сметка спечели битката и постигна победа на трудовия пазар - футболистите се считат за работници и като такива имат свободно движение в рамките на Европейския съюз. Сега можем да се окажем в подобна ситуация, тъй като белгийски съдия призовава Европейския съд да реши дали е законно футболните отбори да бъдат задължени да имат определен брой чужденци, както изисква УЕФА.

В крайна сметка гореспоменатият съд трябва да определи дали това правило нарушава или не свободното движение на работници. Правилото е в сила, за да се популяризира масовият футбол и да се даде на клубовете собствена идентичност. В много случаи спазването на нормата, която е в сила от 2005 г., причинява главоболие за отборите, но досега никой не я беше обсъждал, докато миналата година правилото не беше осъдено от Кралския съд на Антверпен поради невъзможността израелският играч Лиор Рафаелов да подпише с местен тим. Жан Луи Дюпон, един от адвокатите по делото "Босман", е част от правния екип на белгийския клуб.

Жан-Марк Босман е белгийски футболист, станал известен с това, че през 1995 г. успява да спечели дела срещу своя отбор РФК Лиеж, Белгийския футболен съюз и УЕФА, които водят до промяната на основни правила в транферната политика. През 1990 г. договорът на Босман с Лиеж изтича, а той не прима ново предложение, според което ще получава четворно по-ниска заплата от 30 000 белгийски франка (около 750 евро). Футболистът постига договорка с втородивизионния френски ЮСЛ Дюнкерк, но Лиеж поставя завишена трансерна сума – почти 12 милиона белгийски франка (почти 300000 евро), в резултат на което трансферът пропада.

На 15 декември 1995 г. Европейският съд стига до заключението, че професионалните футболисти в Европа са „работници“ по смисъла на член 39 на Договора от Рим и съответно могат да бъдат облагодетелствани от правото на свободно придвижване на работна сила в Европейския съюз. В резултат на това Европейският съд забранява на отборите да поставят трансферна цена на свои футболисти с изтекъл договор, в случаите, когато те имат желание да преминат от отбор от страна членка на ЕС в друг отбор от страна членка на ЕС (тази забрана, или по-скоро правото на играчите свободно да сменят отбора си след изтичане на договора, добива популярност като Правилото Босман). В допълнение е забранено и важащото в някои държави от ЕС ограничение за броя на чуждестранните футболисти. Девет години след края на процеса Босман получава обезщетение в размер на 780 000 евро заради принудителното приключване на кариерата му.