Колосалните статуи в Скопие не могат да прикрият немощта

Ако на Балканите през годините безспорно се е наложил наративът, че говорейки за шовинизъм, винаги се сещаме за Сърбия и нейната Великосръбска доктрина, през последните години, все по-настойчиво, се затвърждава мнението, че достоен последовател в крайностите, основани на омразата към съседни народи, е РСМ. Разбира се, ако сръбският шовинизъм е мегаломански замисъл, който цели  властване на сърбите над други(те) народи на Балканите, антибългаризмът, македонизмът, присъщ на РСМ, няма толкова широк мащаб, а се простира до заслепяваща омраза над държавата, от която са корените на македонците, а именно България.

И точно сръбската пропаганда в РСМ е индоктринирала до мозъка на костите днешните македонци, които са се отрекли от предците си, само защото това би означавало да признаят, че те – сегашните обитатели на РСМ, са свързани неразривно с нас.

А макар македонизмът, като доктрина, да означава че т.нар. македонска индентичност няма общо нито с българската и сръбската нация, с езика и културата им, все повече тази идеология бива развивана предимно като начин за противопоставяне на измислената от македонските политици българизация, с която управляващите в югозападната ни съседка плашат съгражданите си, докато спрямо сърбите са не просто добре настроени, а силно приятелски, дори с благодарност. Благодарност, че са ги откъснали от корените им – да, звучи парадоксално, но това е действителността. Портрети на Тито има на безкрайно много места из РСМ, включително и в официални учреждения, сръбска музика се носи из много заведения, техните телевизии се чуват от редица домове.

И ако съдим по сегашното положение на Сърбия, която най-вече поради този краен национализъм продължава да жъне гнили плодове, довели до не една и две национални катастрофи, със съжаление можем да констатираме, че РСМ - упорито и твърдоглаво - е поела по същия път, като основният враг е един – България и всичко българско, макар и в периферията, не много по-добро отношение македонците да таят и към Гърция.

РСМ продължава да буксува в развитието си, съсредоточила всичките си сили единствено в противопоставянето на страната ни, което обаче означава и противопоставяне на европейския път на страната. Буквално преди часове премиерът на страната, небезизвестният българомразец Християн Мицкоски, заяви, че в най-кратки срокове ще бъдат осъществени кадрови промени в съвместната мултидисциплинарна комисия между България и РСМ, засягаща историческите и образователните въпроси. Това, по думите му, се налагало, защото сегашната комисия не защитавала националните интереси на македонския народ.

Не е трудно да се досетим какво ще се случи – отново конфронтация със страната ни, като и без това застиналата комисия, след подобни промени, направо ще се вледени – поне докато начело на страната е лидерът на ДПМНЕ.

На пръв поглед безсмислен ход, защото от доста време комисията не е излизала с някакво скорошно решение, напротив, вече почти две години тя още дебатира учебниците за 7 клас в РСМ, основно темата за Гоце Делчев, по която няма никакво развитие много дълго време. Тоест, дейността ѝ е чисто формална.

Но каква е целта тогава, за да поиска смяна Мицкоски на сегашните македонски  представители. Отговорът се крие в обстоятелството, че предизборната кампания на ДПМНЕ беше изцяло базирана на антибългарска реторика. Въпреки реалните проблеми, които са натиснали страната – корупция, липса на реформи и прочее, както и Мицкоски, така и настоящият президент, излъчен отново от въпросната партия, а именно Гордана Силяновска, ежедневно бълваха и продължават да генерират омраза срещу страната ни и хората с българско самосъзнание в РСМ.

Просто си изпълняват предизборните обещания, които предимно и основно включват противопоставяне на страната ни и на всички сключени до момента споразумения и договори. Без никакво съмнение – крайно безплодно.

Да не говорим, че тази заявка идва в момент, в когато в страната бяха извършени няколко показни стрелби, при единия случай и с убит, като при опит извършителите да бъдат задържани, те са открили огън и по полицаите. Това не са инцидентни случаи, още през май, при престрелка в Скопие, беше застрелян и популярен македонски певец от албански произход, а през октомври миналата година двама мъже бяха простреляни в голям търговски център в Скопие, като в гаража на същия мол, но няколко месеца по-рано, отново имаше стрелба. Общо взето, всичко говори, че съвсем други грижи и приоритети би трябвало да са в полезрението на управляващите в РСМ, но не би...

Нещо повече – този месец Мицкоски препоръча в държавния бюджет за следващата година да бъдат отделени средства за довършването на обектите от проекта „Скопие 2014”, при който бяха построени паметници на исторически личности, скулптури и нови административни сгради в центъра на столицата с цел ускоряване на македонизма. А пишейки исторически личности, не е трудно да се досетим, че става дума предимно за наши такива или пряко свързани с българската история (и с гръцката), които от години РСМ се опитва да си присвои - Климент Охридски, Наум Преславски, Св. св. Кирил и Методий, Цар Самуил, Гоце Делчев, Даме Груев и т.н.

Мегаломански проект, чрез който тогавашните управници на страната, в лицето на Никола Груевски, застроиха центъра на столицата с мащабни фигури, кои присвоени от гърците, които от нас, с мисълта, че явно големината на монументите ще им даде някакво предимство в споровете със съседите им. А всъщност мащабите на фигурите, както и стойността на проекта - 800 млн. евро, платени от македонския данъкоплатец, което е 10% от БВП от страната, демонстрираха, че дори колосалните статуи не могат да прикрият немощта на РСМ и огромните им комплекси.

И за разлика от действията и обещанията на новите властници, които гарантират предоговаряне на преговорната рамка за ЕС и ревизиране на договорите с нас и Гърция, действителността е различна. Този месец европейският посланик в Скопие Дейвид Гиър заяви, че е скептичен, че може да се постигне по-добър компромис с България, а правителството на РСМ не е започнало още реформи, за да може въобще да се говори за влизане в Съюза.

Наскоро и помощник-държавният секретар на САЩ Джеймс О'Брайън каза, че Договорът за добросъседство между България и Северна Македония трябва да се прилага и Преспанското споразумение с Гърция да се спазва.

С действията си към този момент новите управляващи са поели по рискования и винаги свършващ зле път, извървян преди време и от Слободан Милошевич. До какво за Сърбия доведе това, всички знаят. По-точно казано – до какво и към момента води това, защото с падането на сръбския диктатор нищо не свърши, защото великосръбският шовинизъм не започва от Милошевич, той е заложен генетично в ДНК-то на сърбите, чиято идеология за величие, за господство над другите, им е създала само проблеми през годините.

И сега, благодарение в голяма степен точно на сърбите, РСМ е тръгнала по същия път. Път на самоунищожение, на изместване на реалните проблеми от фокуса, за разлика от измислянето на несъществуващи такива, в центъра на които стои именно омразата. В случая – към нас. И не само европейският път на страната е под въпрос, под въпрос е въобще развитието ѝ, бъдещето ѝ, дори в по-далечен план – вероятно и съществуването ѝ в тези граници.