Инициативата на сценаристите има съвсем прагматични цели

В рамките на две седмици бяха регистрирани три инициативи, които ще събират до април  подписи с надежда да надскочат прага от съответно 200, респ. 400 хиляди подписа подкрепа. В първия случай – Народното събрание да разгледа и обсъди въпроса, а във втория – да бъде длъжно да вземе решение да се произведе национален референдум.

Референдумите са най-популярната форма (наред с общонародното събрание, народната инициатива, отзоваването, народният вот на недоверие, плебисцит) и опредметяват пряката демокрация. Понятието „референдум“ има латински произход (от глагола „refero“, който означава „връщам обратно“ или „внасям за решаване“). В политическата практика се е използвал и изразът „ad referendum“ (лат. „за внасяне“, т.е. решението се приема под условие да се одобри допълнително).

Конституцията на Република България не поставя принципни ограничения относно предмета както на националния референдум, така и на местните референдуми, с изключение на въпросите, свързани със самата нея (Глава девета). Това е така, защото българският конституционализъм е несъвместим с разбирането, че суверенът стои извън правото, което сам е създал. „Народът, казва Конституционният съд в мотивите към Решение № 9 от 2016 г., като носител на суверенитета, едновременно поставя ограничения на публичните власти (учредените власти) и доброволно се поставя под действието на Основния закон. Утвърждаването в конституционната практика на разграничаването на учредителната власт от учредените власти гарантира демократичното управление“.

Във връзка с предмета на референдумите (тема и конкретна формулировка на въпроса) в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление са възприети два критерия - позитивен и негативен. Позитивният критерий определя кръга от въпроси, които могат да се решат на референдум. Вторият, негативният критерий установява ограничения, които се поставят във връзка с допустимостта на въпроса - предмет на референдум.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона, предмет на национален референдум могат да бъдат въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание. Парламентът е орган с обща компетентност и има значителен брой правомощия. Съвсем основателно от предмета на националния референдум са изключени както правомощия на другите учредени органи (президент, правителство, съдебна власт, конституционна юрисдикция), така и правомощия на Събранието - конститутивни, контролни, данъчно-бюджетни, вътрешноорганизационни, квазисъдебни. През 2020 г. беше отменено ограничението, че по въпроси от компетентността на Велико Народно събрание (учредителната власт) не се провеждат референдуми. Тази противоконституционна отмяна, разбира се, не отваря пътя за формулиране на въпроси, които са от компетентността на учредителната власт.

На пръв поглед въпросът, който са формулирали от „Има такъв народ“, не навлиза в компетентността на Великото Народно събрание. Но само на пръв поглед. Разговорът за свикване на Велико Народно събрание по принцип се предшества от проект. В настоящия случай се опитва предварително да се наложи решение на Народното събрание да се свикат избори за Велико Народно събрание, което да реши въпросите за промени във формата на държавно управление (от парламентарна в президентска република). Няма помен нито от проект, нито дори от ясна концепция за алтернатива на съществуващия конституционен модел, освен поредното усилие (след 2015-2016 и 2021-2022) за доразграждане на разпадащата се партийно-политическа система у нас от сценаристите в ритъм 7/8.

Прави впечатление, че нито в писмото на инициативния комитет до председателя на Народното събрание (включващо постни разсъждения за значението на пряката демокрация), нито в публичните изяви на членовете на инициативния комитет в медиите, има разумно обяснение за повдигане на въпроса със заявката за промяна на формата на държавно управление. Фукането, че въпросът е консултиран с „конституционни юристи“, че е от „компетенцията на Народното събрание“ и че ще се ползва „международна правна помощ“ показва непознаване на общоупотребимия и юридическия български език. Аргументацията на конституционното поле не отговаря на истината и показва само юридическа немощ. 

Инициативата на сценаристите има съвсем прагматични цели. На първо място, едновременно провеждане на две процедури по събиране на подписи за подкрепа на въпроса за национално допитване и изборните процедури, водещи до изборите на 2 април (дори и без парламентарно представителство, ИТН да получава публично финансиране). С такава цел са регистрирани и други две инициативи на полето на патриотичните формации. Много по-сериозна е втората цел – изместване на фокуса на проблемите на българското общество и на гражданите – от начина и качеството на живот (инфлация, социални проблеми, ниски доходи) към радикална промяна на конституционния модел, която да отложи решаването на проблемите в едно неясно бъдеще. Затова освен за отговорността на политиците, не е ли време да поговорим и за отговорността на публичните личности изобщо (учени, актьори, спортисти, музиканти и т.н.), които се самотитулуват инфлуенсъри?