Европа започва да преосмисля политиката си на отворени врати, ние още сме на вълна „съдебна реформа“

Докато за пореден път бистрим какви са възможностите за коалиции след последните избори и дали ще бъде съставен кабинет, някак между другото мина новината, че редица държави-членки на Шенгенското пространство върнаха контрола по границите си заради заплахи за националната им сигурност. Франция удължава контрола по границите си с нови шест месеца – до април следващата година, Германия, Италия, Австрия, Дания, Норвегия, Словения и Швеция също засилиха контрола. Това на практика означава, че към този момент, бъдещето на Шенген е под въпрос, защото свободното придвижване се затруднява.

Основната причина, която посочват държавите, възстановили проверките по сухопътните си граници, е една – миграционният поток. Във Франция обясняват действията си още по-детайлно – „нарастващо присъствие на престъпни мрежи и миграционните потоци, при които съществува риск от проникване на радикализирани лица“, както и „нарастващото насилие сред мигрантите“ – все неща, които отдавна се знаеха, но на този етап вече са ескалирали до степен, в която дори и неолибералните правителства на някои от изброените държави, не могат да си затварят очите за случващото се.

Паралелно с тези действия, у нас вече са всекидневни подобни новини - „Гонка с бус с мигранти завърши с катастрофа на Околовръстното шосе в София“, „Лек автомобил с 11 мигранти катастрофира след гонка с полицаи“, „Заловиха бус с 13 мигранти след гонка в Бургас“ и още много. В редица от случаите се оказва, че водачите на групите, както и шофьорите, са чужди лица, които са с хуманитарен статут у нас, който пък им дава право за: работа тук без специално разрешение; българско гражданство 5 години след получаването на статута; събиране със семейството на територията на страната ни; образование в държавните училища и университети...

Това, че нашите миграционни центрове са от отворен тип също минава някак между другото, а отдавна вече проблемите не са само за Харманли, Любимец, Пъстрогор, както и в София придвижването на мигрантите далеч не се ограничава само в кварталите и улиците, в които има центрове за настаняване на преминалите границите ни, напротив. Никаква тайна не е и че по данни на МВР и на Държавната агенция за бежанците профилът на нелегалните мигранти е: предимно млади мъже без образование.

И докато в Европа макар и бавно започват да се осъзнават, ние сме на вълна – да се отворят нови мигрантски центрове, да приемем още прииждащи, да си затваряме очите пред мрачната действителност.

На този фон друга информация мина абсолютно незабелязано за огромна част от медиите ни – Българското дружество по белодробни болести изнесе данни, че има ръст на случаите на туберкулоза и макар сравнително малко към момента, в болниците все по-често постъпват хора в много тежко състояние, каквито години наред не е имало. Една от причините за ръста са именно мигрантите, които масово не са имунизирани. Ако някой не знае, нека кажем, че заразяването с туберкулоза далеч не е много трудно и се осъществява по въздушно-капков път, тоест разпространява се от човек на човек чрез капчици, които се отделят, когато човек с туберкулоза кашля, киха или дори само говори. При плъзналите вече навсякъде из страната ни мигранти вероятно е и въпрос на време да избухне бум на заразени. Разбира се, това е само една от болестите, която можем да получим в дар от все повечето прииждащи и свободно разхождащи се навсякъде „гости“.

Но някак отсъстват програмите на партиите, влезли в парламента (а и не само), в които тези проблеми са застъпени или кандидат-управниците са показали, че ако не знаят точно какви мерки да предложат, поне осъзнават опасността и имат волята да предприемат всичко необходимо, за да не се превърнем в поредната страна, завладяна от мигранти от Близкия Изток и Африка. Защото е прекрасно, че всички мислят за съдебната реформа, за корупцията, за ангажиментите, поети към този или онзи партньор, но прави впечатление, че нашите политици отново са поне с крачка назад от европейските си колеги, някои от които спечелиха последните избори в редица страни на Стария континент, именно с обещания за коренна промяна на политиката за миграцията, затягането на контрола по границите, по-улеснени процедура за връщане на незаконно влезлите на тяхна територия и прочее.

Трайното разочарование от политиката на отворени врати ясно се видя по резултатите на доскорошните управляващи или участници във водещите доскоро коалиции - социалисти, зелени и прочее. Миграционните политики отдавна не работят, нещо повече – те са пагубни за Европа и нейния облик, който през последните години беше умишлено заличен. И ако е вярно, за добро или лошо, че ние обикновено се движим с поне десет години назад от общите тенденции, дано в този случай не закъснеем толкова много и осъзнаем, че европейските политици – вследствие на огромното недоволство на гражданите им, ясно изразено на всички избори напоследък – са принудени да дадат заден ход по отношение на тази пагубна за страните им политика.