И на 90 години Роман Полански продължава да бъде магнит за скандали. Най-противоречивият режисьор в историята и единствен представител на световния културен елит, който се води беглец от правосъдието в САЩ все пак получи една добра новина тези дни. Френски съд го оправда в дело за клевета, след като той определи поредно обвинение в изнасилване като „гнусна лъжа“. Жена на име Шарлот Луис твърдеше, че той я е нападнал сексуално преди повече от 40 години, но го съдеше за неговите думи.

Луис твърдеше, че френско-полският директор я е насилил сексуално в парижкия си апартамент през 1983 г., когато е била 16-годишна и е пристигнала в Париж за кастинг. Тя играе във филма му от 1986 г. „Пирати“. Адвокатката на Полански Делфин Мейе приветства решението на съда като „важен ден за свободното слово и правото на защита„. „Днес съдът каза: да, хората могат да оспорят обвиненията“, добави тя.

Луис каза, че ще оспорва присъдата. „Чувствам се тъжна и разочарована. Това е тъжен ден за жените и мъжете. Но това не е краят. Ще обжалвам“, каза тя през сълзи.

Но както стана ясно, правосъдната система на САЩ продължава да търси Полански по обвинение за незаконен секс с 13-годишно момиче преди 46 години. Сега в Лос Анджелис започва ново наказателно преследване срещу легендарния и спорен режисьор. Този път той е обвинен в изнасилване на малолетна преди 50 години. Новата обвинителка остава анонимна и според нейните показания Полански я е напил с текила преди да я насили сексуално.

Лошите новини дойдоха за Роман Полански след като последният му филм „Дворецът“ бе обявен от множество медии и критици за едно от най-лошите екранни произведения на миналата година. Така противоречивият полско-френски майстор на мизансцена, мрачните психологически портрети, кафкианските сюжети, тревожният съспенс, сексуалното напрежение и усещането за заплаха получи пореден голям червен картон. Мнозина припомниха, че режисьорът на класики като „Бебето на Розмари", „Наемателят", „Китайски квартал", и „Горчива луна" няма как вече да разчита на доброто разположение на средите, в които преди време е бил на почит. Те са силно зависими от медийния дневен ред и общественото мнение.

Иначе „Дворецът", показан и в България на кино, разказва за "луксозен швейцарски хотел, проектиран от мистичен архитект в началото на 1900 г. Тази старинна сграда има приказна готическа атмосфера, която е обожавана от знаменитостите и богатите, които редовно идват тук, за да празнуват Нова година. Действието се развива на 31 декември 1999 г. С настъпването на новото хилядолетие, всеотдайният 50-годишен хотелски мениджър Ханзуели (Оливър Мазучи) инспектира поверения му имот и персонала, за да се увери, че празникът ще премине безпроблемно. Цяла армия от сервитьори, пикола, готвачи и друга прислуга се готви за гала вечер, по време на която ще трябва да задоволяват и най-абсурдните капризи на екстравагантните си гости."

Сянката на скандала и сексуалното престъпление винаги ще бъде зад него. „Всичко това продължава да ме преследва и до днес. Чувам абсурдни истории от жени, които никога не съм срещал през живота си. Те ме обвиняват в неща, които - казват те - са се случили преди повече от половин век...", рече преди време Роман Полански, когато множество жени го обвиниха в сексуални посегателства в контекста на кампанията #MeToo.

Историята на Полански е достойна за един от собствените му филми - има насилие, напрежение, секс, вина, възход и падение плюс гъста атмосфера на заплаха. Родителите му са полски евреи, избити от нацистите по време на Холокоста. Той успява да избяга от краковското гето и се крие от войниците на Райха под различна самоличност, прикрива своя произход и живее в различни приемни домове. Травмата се отпечатва дълбоко в съзнанието му и мотивира много от творческите му търсения. Преди две десетилетия той прави потресаващата драма „Пианистът", посветена на трагичното му детство и получава "Оскар", който не може да вземе на живо, защото е издирван престъпник в Америка.

Другата чудовищна глава от разказа за Полански се случва на ръба на две културни епохи в края на 60-те. По това време той е млада надежда на авторското кино, преместил се е в САЩ след успех в Европа и излиза с модела и актриса Шарън Тейт. През лятото на 1969-а година изперкалите хипита от така нареченото „семейство" на сектанта и провален музикант Чарлз Менсън нахлуват в дома му в Лос Анджелис докато го няма и убиват бременната му вече съпруга Шарън Тейт, заедно с четири нейни приятели. Полански никога не се възстановява от тази травма, но продължава да прави успешни филми.

През 1977-а година Роман Полански е гост-редактор на модно списание и снима младата Саманта Геймър край басейна на вилата на Джак Никълсън, докато той е на ски. Режисьорът дава наркотици на малолетната девойка и прави анален секс с нея. На следващия ден е арестуван. Оказва се, че тя е на 13 години. Първоначално органите на реда искат да съдят режисьора за изнасилване, но после стигат до компромисното "незаконен секс с малолетна". Сделката е той да се признае за виновен, но да получи само условна присъда. Полански обаче се страхува, че съдията няма да спази споразумението, а ще го вкара в затвора за десетки години, и решава да избяга преди да чуе присъдата. Оттогава живее в изгнание във Франция и още се води беглец от американското правосъдие.

Провокатор и след престъплението си

В няколко скандални интервюта след бягството си Полански признава, че харесва млади момичета и не изглежда да съжалява особено много за стореното, освен съдебните проблеми. Думите му оставят траен отпечатък и до днес много хора се колебаят дали да гледат неговите филми. Тук се намесва и теорията за „смъртта на автора", в която се изважда на преден план отделянето на творението от твореца и осмислянето му отвъд и извън него.