Часове преди Мария Габриел да отиде на „Дондуков“ 2 да получи папката от президента за съставяне на правителство, разговаряме със социалния психолог Росен Йорданов. Как се водеха преговорите между високодоговарящите се страни ГЕРБ-СДС и ППДБ, равностойни ли бяха екипите? Според него мълчанието и липса на информация за разговорите е добър знак, че се търсят и се намират някакви съгласия, защото от девет месеца стоим на ръчна спирачка и се занимаваме само с разходки на министри до приятелски държави. Господин Йорданов дава идеята финалният документът на преговорите да се нарече „Пакт за управление“, а партньорите в управлението според него са „съдружие по неволя“.

- Седемдсет и два часа преди Мария Габриел да отиде на „Дондуков“ 2 да получи мандата, Бойко Борисов заплаши, че ако не отиде с пълна папка, отиваме на избори. Как ще подейства този ултиматум на договарящите се страни според вас, господин Йорданов?
- Очевидно той е делигирал достатъчно власт на Мария Габриел, защото реално тя ще управлява. Каквото и да се говорим, каквито разказчета по картинка да правим, аз съм далеч от мисълта, че Мария Гариел е като Николай Денков, който надаваше твърде много ухо към партийните централи. Мария Габриел е доста по-опитен администратор, който добре познава механизмите и принципите на управление в Европа, спечели си уважението като еврокомисар. Предполагам и допускам, че тя е доста по-автономна. Разбира се, че трябва да координира работата си с парламентарната група и с партията си, но в нея провиждам повече автономия.

- ППДБ и ГЕРБ-СДС преговарят вече повече от една седмица и непрекъснато повтарят, че нищо не е договорено, докато всичко не е договорено. Докъде са стигнали все пак, според вас?
- Като цяло мълчанието и липса на информация обикновено е добър знак, че се търсят и се намират някакви съгласия. Но не трябва да се предоверяваме на това, тъй като зависи как се определя стратегията. Дали се върви от темите, при които има някакво припокриване на интереси или пък обратното - дали първо се обсъждат горещите точки и след това се отива към детайлите. В крайна сметка ние не можем да знаем това, но не бива да се смесват понятия като интереси и позиции, защото позициите всъщност могат да отразяват един и същ интерес. Позицията е начинът, по който виждаме реализацията на интереса, докато интересът е нещо много по-дълбоко и много по-същностно за едни преговори. По принцип кадровите решения на практика са позиции, защото това е начинът, с който се предполага, че ще бъдат търсени решения на интересите. Ако използваме тази класификация, преговарящите може да са се запънали още на самите позиции и да не стигнат до интереса, който в крайна сметка е в значителна степен общ, ако съдим по политическия и социалния профил на двете формации. По-скоро има различни позиции за това как могат да се реализират тези интереси. А когато интересът е ясен, трябва да има базисно доверие.

- Такова обаче няма...
- От гледна точка на ГЕРБ и неговите симпатизанти проблемът е, че ППДБ демонстрират неспособност да реализират интересите. ГЕРБ не вярват в позициите на ППДБ, декларирани преди да започнат преговорите. От другата страна - от ППДБ към ГЕРБ има недоверие към морала на тези хора, което вече е проблем. Този формат създаваше основно кризи. И поради това за тези девет месеца почти нищо реално и видимо в нашия живот не се случи. Сега госпожа Габриел ще поеме юздите, докато при ППДБ продължава този пролетарско-революционен стил, който изначално подкопава доверието и инфантилно оспорват базисни неща, което на практика не е партньорско. Дали пък от позицията на ГЕРБ ротацията не е пращане на ППДБ на поправителен изпит, защото първият път на матурата се показаха като двойкаджии? 

- Равностойни ли са двата преговорни екипа? ГЕРБ-СДС с четири дами, отсреща - петима мъже, при това лидери на партии плюс премиерът в оставка?
- Смятам, че са равностойни. Въпреки че клакьорите на жълто-синята коалиция, които обикалят студиата, непрекъснато повтарят особено нервно, че Борисов в крайна сметка ще вземе решението. Ами то е напълно естествено Борисов да участва непряко, защото той е председател на най-голямата партия в страната. Ако обърнем внимание, това отразява една реална ситуация. Госпожа Габриел е предстоящият премиер, напълно естествено е тя да лидира преговорния екип. Това е ясен знак. На второ място - госпожа Теменужка Петкова е представител на очевидно много важната сфера за ГЕРБ енергетиката. Госпожа Деница Сачева е с репутацията на човек, който последните години се утвърди като заместник на Десислава Атанасова - като администратор, който движи връзки, контакти, организира, тя е човекът посредник. А госпожа Рая Назарян всъщност е новата звезда на ГЕРБ по линия на съдебната реформа. Чрез състава на този дамски екип ГЕРБ демонстрира, че не просто идват да омайват мъжете от ППДБ, а изразяват значимите сфери на интерес. От другата страна, е ръководството на коалицията ППДБ. Така че това са два равностойни екипа. И друго нещо прозирам зад това...

- Интересно какво?
- Господин Борисов не за първи път подхожда по този начин. Разбираемо е, защото той може да изостри ситуацията с присъствието си и затова е предпазлив.

- Но той пак изостря ситуацията, като един ден каже, че ротация ще има, на другия ден - че няма да има, на третия - че преговорите продължават... Това не обърква ли положението?
- Не мисля, това е по-скоро игра с публиката. Борисов има силни карти, но не ги слага на масата, защото в момента играта е с ниски залози. Социологическите анкети сочат разлика между ГЕРБ и ППДБ около 5-6 процента. Но това не е достатъчно, за да може да се получи стабилно управление. Борисов иска и да запази партията си, и да направи трансфера - смятам, че върви в тази посока - да подготви кадри, които да го наследят и партията, неговото отроче, което е създал, да продължи да съществува. В момента това не е средата, в която това може да се случи. Ясно му е също така, според мен, че той няма да има онова мнозинство, което е имал. Затова в момента средата се подготвя за по-сериозни промени, които ще се случат в бъдеще, така че тогава да може да се получи наистина устойчива формула, нов модел на отношения в България. Но е рано той да бъде провидян, защото реално погледнато за тези три години, което истински се случи е, че още една огромна част от избирателите бяха омерзени и тласнати в повърхностните разсъждения за политическото, в което тяхното участие да бъде неглижирано, да им бъде внушено, че каквото и да се случва, тяхното участие няма никакво значение. Всичко се свежда до фенски групи като на нашите стадиони, където имаме солидна фенска маса в сектора на даден отбор, но примерно сектор „В“ е празен. А интересът на хората в България е стадионите да бъдат пълни, не е важно кой ще победи в конкретния мач. Борисов осъзнава този процес, защото каквото и да говорят за него, той е най-опитният ни политик от активните. Не може да си носил толкова години отговорността за всички и това да не те промени, да мислиш държавнически и какво наследство ще оставиш. Аз съм убеден, че тези неща са в главата му. И предвид тази ситуация сега той не иска да изиграе силна ръка при такова слабо раздаване, казано с термини от покера. Асен Василев пък се опитва да играе тази игра, да покаже, че има високи залози, но иска да скрие от другите, че няма пари и чака отнякъде да му донесат или някой да му даде. А трябваше да убеди в тези девет месеца, че нещата се стабилизират. Той по-скоро вади неща от ръкавите, сменя тестетата, играе с белязани карти.

- Вие сте водили преговори, сега преподавате по тази тема. В колко етапа протичат едни преговори, господин Йорданов?
- Теорията на преговорите е относително сложна материя, аз съм се обучавал сравнително дълго като студент. Етапите са няколко. В подготвителния етап трябва да се определят целите. Следва излагане и обсъждане на аргументи - вероятно в момента страните са на този етап. След това следва етап, който се нарича „сигнализиране“ - т. е дава се сигнал, че можеш да се споразумееш за нещо, че има зони, в които може да се постигне съгласие. След това имаме етап на предложение, след него - етап на опаковане - правиш пакетно предложение към интересите на другата страна, оглеждат се всички възможни промени и трябва да се направи оценка на отстъпките от гледна точка на опонента. И вече чак накрая - това е най-опасният момент - е договаряне на условията, когато вече се договореното се излага писмено.

- Ето, това е един от препъникамъните в преговорите - как да бъде наречен финалният документ, с който ще завършат те, ако завършат. Споразумение ли, както предлагат ГЕРБ, меморандум ли, както предложи ППДБ... Даже един от участниците в преговорите бил предложил да се обяви конкурс за името на документа. Вие как бихте го нарекли?
- Мисля, че това тежко лицемерие - езикова норма, което бе наложено, трябва да престане. На всички е ясно защо ППДБ не искат да го наричат коалиционно споразумение, дори на хора, които не се интересуват от политика. Защото госпожа Бориславова и такива като нея си вярват, че по този начин ще убедят аудиторията си, че те не са съгласни с ГЕРБ. Това е толкова наивно, инфантилно и абсурдно, че дори не искам да го коментирам. Не искам да влизам в етимологията на думите. Веднъж го нарекох „съдружие по неволя“. Това трябва да е в основата на нещата. В момента има далеч по-важни неща за нацията ни, за европейската общност, които трябва да хвърлят сянка над такива дребнотемия и изключително незрели прояви. Това трябва да престане, това е истинско лицемерие и позор за мисълта, защото то няма да промени нещата. Нека да им кажа на ППДБ - загубата на електорат не се дължи на това дали ще наречеш нещо сглобка или коалиция, а на можене, дали можеш да управляваш. Напълно съм убеден, че и най-върлите почитатели на ГЕРБ ще дадат одобрението си, ако видят, че министри на ПП се справят добре в някои сфери. Трябва да се престане с тази партизанщина, защото истината е, че онова, което остава, е това, което можеш и правиш. А не като уважавания от мен професор Тагарев девет месеца да не може да организира превозването на БТР-ите до Украйна. Това е по-скоро управленска импотентност. Никой няма да им се разсърди и да се отрече от тях, ако те наистина си свършат работата. Но няма как да курдисаш Мария Габриел с хора от детската градина и да очакваш резултати. ГЕРБ искат да си подсигурят по-устойчив мандат - дали девет месеца, дали година - в който да се свърши работа. Защото от девет месеца стоим на ръчна спирачка и се занимаваме само с разходки на министри до приятелски държави.

- Значи „съдружие по неволя“... Имаше преди години един сериал „Съдружници по неволя“ с Брус Уилис...
- Може да го наречем и „пакт за управление“, в който са уговорени точно механизми, действия, процеси и нещо много важно - срокове за изпълнение на конкретни задачи, а не колко време ще се управлява, Ако обърнете внимание на Кирил Петков - когато той започне много често да говори пред медиите по някаква тема, веднага разбирам, че работа по нея не е свършена. Нека да бъде пакт за управление - съгласие по стратегически важни неща. Така няма да има сглобки, коалиции, некоалиции или нещо друго.

- Може ли в тези преговори нервите на някой да не издържат? 
- Да, напълно е възможно. Защото приказката за малкото камъче, което обръща колата, е много вярна. Трябва да се действа много майсторски при легитимирането, верифицирането на отделните етапи, до които са достигнали.

Нашият гост
Росен Йорданов е магистър по социална психология от Софийския университет. Бивш зам.-директор на Института по психология в МВР и един от известните специалисти по криминална психология, с повече от 20 години практически опит, работа с детектор на лъжата, профилиране и различни криминални разследвания и кризисни преговори. Управляващ съдружник в консултантска компания за управление на човешки ресурси.