Второто служебно правителство на Димитър Главчев вчера встъпи в длъжност. „Ако Главчев не се бе съгласил, ние щяхме да влезем в тежка конституционна и политическа криза. Така че от тази гледна точка бих адмирирал господин Главчев, че прояви разум“, казва социалният психолог Росен Йорданов. Според него не може да твърдиш, че МВР е деполитизирано, а в същия момент да го политизираш максимално с всяко едно назначение и с това на кой човек е назначения министър. Това е повсеместна практика, която съсипва и минималните достойнства, чест и морал, принципи, които все пак са ръководили тази система в някакви периоди, категоричен е г-н Йорданов.

- Закле се и седмото служебно правителство на Радев. Май започнаха да ни стават навик тези кабинети, господин Йорданов?
- Навик е опасна дума в такава ситуация, защото това означава, че ние започваме да нормализираме една като цяло ненормална ситуация. Всички тези неясноти след промяната на конституцията и тълкувателни истини, защото се оказа, че и конституционните експерти нямат единно мнение, показват само едно - че обществото ни и политическото у нас е изключително нестабилно, хората, които са призвани да се занимават с това на практика са уплашени, а гласоводавателите са засрамени или поне тези, които все още имат някакво чувство за отговорност за политическия процес, които се тревожат за държавата, а има много такива. Това показва, че ние се намираме в една изключително шизофренична ситуация, в която подозренията и тълкуванията са факти. Смесихме вътрешния си свят с външния, загубихме обективността на преценките си. Това се вижда във всички публични изяви - както на политиците, така и на т. нар. анализатори, които много често са политически пропагандатори. Те много често показват безидейност и абсолютна амбивалентност в коментарите си. Преди 3-4 години тези хора твърдяха едни неща, бяха абсолютно уверени, след това се оказа, че техните преценки са погрешни, скриха ги, появиха се пак и пак сбъркаха. Повечето от тях вече издават чувства - те са гневни и недоволни. Лесно е когато си на вълната на някакъв революционен плам да представяш желаното като реално, но на практика ние не функционираме като общество от много време.

- На кого пречеше Калин Стоянов, та стана ябълка на раздора дали ще има правителство или не?
- Аз стъпвам на фактите. Не си спомням някакво политическо действие на Калин Стоянов, с което еднозначно да е показал, че е действал под давление на някого изобщо. Оставям настрана това кой го назначи. Не съм адвокат на Калин Стоянов, не го познавам. Но става дума за това дали той е извършил действия, с които да потвърждава тези подозрения, които са представят като факти по определени студия и определени журналисти повтарят като папагали това, което са чули. И накрая стигнахме до ситуацията, която аз прогнозирах в студиото на една от тези телевизии, които трудно скриват пристрастията си, мисля, че се сещаме кои. Питаха ме - какво ще стане, ако махнат Калин Стоянов и какво ще стане, ако остане? И аз казах - нищо! И вчера това бе потвърдено от изказвания на Кирил Петков и „Възраждане“, в които пак се провидя дългата ръка на Пеевски. Това, което знам за настоящия министър е, че той е избран на пожар, защото не мисля, че има разумен човек в момента, който би се съгласил да става министър, след като този пост беше тотално натричан. Преди това беше осквернен от Бойко Рашков или пък от Демерджиев, който се прави на министър, но е абсолютно външно тяло, човек, който не е припознат от никого помешчик на царя. И никой не си дава сметка за хората, които трябва да работят и да създават ред в държавата - те са обругавани, оплювани и т. н. Калин Стоянов застана като щит срещу всичко това. Но тези богове, начело с господин Тицин, не могат да измислят нищо, освен да си намират някакъв мрачен образ - дали ще е Дарт Вейдър, дали ще е Калин Стоянов, няма никакво значение, и да си построят цялата предизборна кампания върху това. Те не са си научили уроците, както е видно от литературните познания на родния език на някои от тези политици. Липсата на креативност като цяло е тежък симптом за това, че губим способността да различаваме вътрешния от външния свят. Липсата на креативност означава мисловен застой. Но виждаме, че колкото и да си придават важност, вече им е ясно какво се случва и тонусът им спада все повече и повече. Някои вече отправят отчаян зов за помощ, а други повтарят опорки, но без ентусиазъм.

- Тези хора - ППДБ - твърдяха, че и Атанас Илков е човек на Пеевски, но Бойко Борисов ги опроверга, като каза, че Илков е човек на президента? 
- Даваш ми възможност да кажа това, което и аз съм чувал, в което не съм сигурен - че това е човек със сериозна склонност да се адаптира към ситуацията, но е по-скоро човек на Пламен Узунов. Така съм чувал и аз преди Бойко Борисов да го каже, но щом го е казал, хайде и аз да кажа това, което съм чувал! Иначе Атанас Илков беше замесен в скандалния случай в Лясковец, понесе някаква санкция, след това го възстановиха, но кой и как го е възстановил, по какви пътища е станало - това са просто клюки и интриги. Какво може да направи той за тези два месеца? Да се справи с купения вот? Целта на всичко това е да се каже, че той е човек на Пеевски - да знаете, че резултатите ни на изборите няма да са добри, защото Илков е човек на Пеевски. Това е липсата на креативност у някои партии, които не могат да излязат от този кръг, въртейки се около пилон и демонстрират постоянните си прелести. Аз лично не вярвам Атанас Илков да направи каквото и да било в системата, нито да ходи да прави безумни арести като Бойко Рашков. Мантрата за купения вот е като заклинание, което трябва да предпази някои политически партии от поредния им провал, който предстои. Не може да твърдиш, че МВР е деполитизирано, а в същия момент да го политизираш максимално. Това става с всяко едно назначение и с това на кой човек е назначеният министър. Това е повсеместна практика, която съсипва и минималните достойнства, чест и морал, принципи, които все пак са ръководили тази система в някакви периоди и на практика това развращава и избирателя, създава погрешни представи, което е истинска заблуда. Защото огромната част от хората не познават системата, а тя деградира именно от тази политическа намеса и не само на Пеевски. Груба политическа намеса демонстрираха и Кири Петков, и Атанас Атанасов, и Костадин Костадинов и кой ли не още...

- По-добре ли е министър на вътрешните работи да бъде човек извън тази система?
- Разбира се, че е по-добре, а най-добре е да бъде човек, който е бил в системата, познава я, но след това я е напуснал и има някаква друга кариера. Примерно господин Николов, който беше шеф на пожарната. И други хора, разбира се. Но това може да се случи само ако се направят реформи в системата, тоест - много от нещата да зависят от главния секретар, когато става дума за професионални действия и министърът там да не се намесва, а да задава тренда - какъв тип на системата очаква и какви действия да възлага на главния секретар да ги реализира. В момента се политизира всичко, до което се докосваме, ние го съсипваме.

- Има ли съглашателство между Радев и Главчев за втория служебен кабинет?
- Аз го виждам през това, че трябваше да се угоди на егото на всеки един от посърналите политически играчи. На Радев, понеже в крайна сметка го кастрираха леко с ограниченията в конституцията и той реши да демонстрира колко е възмутен от това, като показа как на ръба на конституционните си правомощия бе готов да предизвика криза. Защото ако Главчев не се бе съгласил, ние щяхме да влезем в тежка конституционна и политическа криза. Така че от тази гледна точка бих адмирирал господин Главчев, че прояви разум. Той обаче направи компромиси, за да почеше егото на Радев. Смени един от много добре работещите министри като Георги Гвоздейков, който на всичко отгоре се оказа един светъл лъч, предложен от ПП, одобряван след това от всички с изключение на ПП, които го обявиха за предател при положение, че не е партиен член. Опита се да си свърши съвестно и отговорно работата и бе наказан за това, че бе отговорен. Защото си позволил да действа по закон и по съвест, наказвайки шефа на авиоотряда за това, че вдигнал самолета заради някакъв заместник-министър! С което обаче засегнал чувствителната ранима душа на президента. Хайде да угодим и на него. Хайде да угодим и на Кирчо и компания и на Костадин Костадинов като махнем Калин Стоянов. Изобщо егото на всички трябваше да бъде изчеткано. Затова е имало такъв тип съглашателство между Радев и Главчев. Главчев си го каза, че министрите са съгласувани с президента. Подчерта го нарочно, защото трябваше да отстъпи. Известно е, че умният винаги отстъпва... На всички нахалници, които си позволяват в момента да коментират, бих казал следното - ако не беше господин Главчев ние наистина щяхме да се намираме в изключително сложна ситуация, която всичките конституционалисти да ги събереш накуп, особено тези виртуози от ППДБ - Славов, Иванов, не може да да я разрешат, защото щяхме да попаднем в тупик, а на езика на шахмата - в цугцванг - да нямаш полезен ход. Така че аз адмирирам саможертвата на господин Главчев да бъде обект на хули и нападки още 2-3 месеца. Човек е най-агресивен и най-креслив, когато е най-уплашен.

- Бойко Борисов се извини на Радомир Чолаков, който бе председател на комисията за промяна на конституцията. Борисов каза, че Чолаков го е предупреждавал за много неща, които ГЕРБ са приели, за да върви сглобката...
- Мога само да адмирирам политици, независимо от коя партия са, които използват думата „извинявай“. Защото се нагледахме на политици, които винаги са безгрешни, усмихнати и праведни. Хората не търсят светци, политиците трябва да разберат това. Да се правиш на светец и праведник пред избирателя не е печеливша стратегия. Българският избирател бе научен погрешно от некадърни манипулативни пиари да вярва, че ще избира светци, че те са най-доблестните, най-честните, най-добрите. Виждаме докъде води това.

- Работили сте с доста министри на вътрешните работи. Можете ли да отличите някой или няколко от тях, господин Йорданов?
- Някои може да ми се обидят, но няма да спестя периода, в който министър бе Цветан Цветанов - това, че беше експедитивен и достъпен, че когато трябваше да се свърши работа, той съдействаше по всякакъв начин и гласуваше доверие на подходящите хора за това. Бяха хванати сериозни престъпни групи и банди, в този период бе нанесен сериозен удар върху мутренската престъпност. Имал съм министри и от БСП, и от СДС, и от НДСВ. Имаше министри, които изпитваха уважение към системата, бяха хора, които са свързани емоционално с нея и уважаваха служителите там. Не се назначаваха случайници. Имаше много дълъг период, дори в най-тежките години на прехода, когато министърът уважаваше служителите, дори някой да не беше от фаворитите му за главен секретар или шеф на областна дирекция. Имаше респект към професионалните качества. Георги Петканов, Бог да го прости, не обичаше МВР. Тогава Борисов като главен секретар се идентифицираше с МВР и се водеше битка между министъра и главния секретар, изпитал съм я лично на гърба си. И Михаил Миков, и Румен Петков имаха уважение към системата. След което се започна едно, бих го нарекъл, пренебрежително отношение. Нарушиха се неписани правила в системата, след Цветанов започна груба политическа намеса в нея. Започна да се смесва ролята на главния секретар и на министъра, въпреки че привидно има разделение между тези два поста. Започна едно смесване между политическа и професионална власт и така започна упадъкът на морала в МВР. До 2020 година нещата все пак се търпяха, но след това настана истинска вакханалия на политическа намеса. Така че до Цветанов включително имаше уважение към служителите в МВР. След това започна ерозията, за да се достигне буквално до подигравателното отношение, до брутално отношение към служителите. Моят несбъднат най-добър вътрешен министър бе Веселин Вучков, един фин и интелигентен човек, който обаче трябваше да застане твърдо на позициите си, а не да си подава оставката. Той познава системата и има идеи за реформи. Но в МВР „реформа“ вече е мръсна дума, също както и „промяна“. Хората трябва да разберат, че „промяна“ не е тъждествена дума с „развитие“ и тя не винаги е положителна. Затова вместо да изпишем вежди, избодохме очи. Което се случва в МВР, се случва и сред народа. Водени от добри помисли, стигнахме до ада на разделението, на профанизацията, или както казва доц. Борислав Цеков - до африканизацията.

Нашият гост

Росен Йорданов е магистър по социална психология от Софийския университет. Бивш зам.-директор на Института по психология в МВР и един от известните специалисти по криминална психология с повече от 20 години практически опит, работа с детектор на лъжата, профилиране и различни криминални разследвания и кризисни преговори. Управляващ съдружник в консултантска компания за управление на човешки ресурси.