Анализ показва, че част от причините за ниската избирателна активност е  наслоено недоверие на гражданите към изборния процес и най-вече към машинния вот. Това казва пред „Труд news” министърът на иновациите и растежа Росен Карадимов. Той подчертава, че основният пакет от предложения, които МС отправи към ЦИК, е свързан именно с машинния вот. Питаме го, освен за изборите и за бъдещето на ББР, чийто принципал е министерството на иновациите.

- Министър Карадимов, една от основните задачи на всяко служебно правителство е провеждането на честни избори. Как ще гарантирате това?
- Искам категорично да подчертая, че Централната избирателна комисия е органът, който по закон провежда изборите и трябва да гарантира условия за честността и прозрачността на вота. Министерският съвет по Изборен кодекс трябва да обезпечи цялата логистика около тях и за тази цел са ангажирани всички структури на МС. Служебното правителство отправи предложения към ЦИК, които, надяваме се, Комисията ще възприеме - това е инициатива за допълнителната прозрачност на изборния процес. Но това не е автономно решение на МС, това е предложение. В понеделник имахме изключително конструктивна среща с ЦИК. Шестимата министри, които имат пряко отношение към изборния процес, бяха на тази среща. Проведохме конструктивен диалог, установихме начините на взаимодействие. Голяма част от предложенията на служебното правителство са приети, очакваме и другата част да бъдат приети, така че сме оптимисти по отношение на осигуряване на прозрачността на изборите. Ние не се съмняваме в това, което до момента е правено, и това, което в момента се прави. Но анализът показва, че част от причините за ниската избирателна активност е и наслоено недоверие на гражданите към изборния процес и най-вече към машинния вот. Затова основният пакет от предложения, които МС отправи към ЦИК, е свързан именно с машинния вот. Както казах - всички структури на правителството са ангажирани.

- Една от основните причини за недоверие в изборния процес са избирателните списъци, в които има хора, живеещи от години извън България, има и на един адрес регистрирани 10 хиляди души, има и по 50-60. Какъв е начинът да се реши този проблем?
- МРРБ и по специално дирекция ГРАО стриктно спазват изискванията на закона. Разбирате, че те не могат да взимат решения по целесъобразност. В толкова деликатна материя решенията по целесъобразност биха били много опасни. Но тук искам да подчертая ясно - направихме специално проучване на подобни казуси за много хора, регистрирани на един адрес. Има случаи на 1500 лица, регистрирани на един адрес. Началото на тези процеси - единият фрапантен случай е от 1947 г., а другият - в Пазарджишко, е от 70-те години. Помолили сме МРРБ да направи подробен анализ, но мога да ви обясня част от причините. През 2012 г. е приета ключова поправка в законодателството, която не позволява регистрация на лице, ако няма документ за собственост, а дори и да има, минималното пространство, което трябва да има едно лице в едно жилище, за да получи регистрация, е 10 кв. м. Така че очевидно не е възможно да бъдат регистрирани 1500 човека на един адрес. Те са започнали да се регистрират през 70-те години - представете си една махала, в която има една законна и множество незаконни постройки. Няма как да бъдат регистрирани граждани в незаконните постройки и те се регистрират в законната. Децата на регистрираните лица автоматично получават регистрация на същия адрес. И така постепенно се стига до абсурдните 1500 лица. Специално говорихме с регионалната структура на ГРАО там, но няма никакъв криминален елемент по отношение на предстоящите парламентарни избори. Освен това - при парламентарни избори адресната регистрация практически е без значение, значение има при местни избори и то ако има новорегистрирани преди вота.

- Машините за гласуване продължават да стоят в частен склад, толкова ли няма държавно помещение? Още повече, че те вече са собственост на държавата, не са на „Сиела норма“.
- При проверката се оказа, че държавата няма подходящо помещение. Защото има особени изисквания по отношение на съхранението на машините. Ситуацията не е приятна, но не е и драматична. Защото МС определя реда и условията на логистичното съхраняване на машините, а ЦИК контролира, въвежда изискванията за контрол над съответния склад. А съответният склад се охранява от МВР, от ДАНС, пропускателният режим в него е изключително рестриктивен, трябва ЦИК да даде специално разрешение и то след удостоверяване от ДАНС. Но това, което министърът на финансите Людмила Петкова направи, надявам се да не изнасям конфиденциална информация, но има разговори с Министерството на отбраната, които са готови да отделят терен и в обозримо време, ако бъдат осигурени необходимите капиталови разходи, да бъдат осигурени държавни помещения за съхраняването на машините.

- Предлагам да поговорим за ББР, на която министерството на иновацииите е принципал. Какъв е размерът на лошите кредити, отпуснати от ББР през последните години?
- Не разполагам с актуална информация за това, но мога да ви кажа, че когато през ноември 2022 г. станах председател на Надзорния съвет на банката имаше осем големи кредитни експозиции, които бяха раздадени от предишното ръководство. Две от тези експозиции бяха изцяло погасени. От останалите кредитни експозиции, с изключение на две, всички се обслужват редовно и ББР печели. Проблемът при старите кредити, ако те станат лоши, е в това, че заради лимита, който е въведен от банката - до 5 млн. лв., една лоша кредитна експозиция много трудно може да бъде компенсирана. Трябва да имате огромни количества нови кредити, които да се завъртят като оборот... Но това е минало, което се преодолява. ББР в момента е на съвсем друго ниво, има нова стратегия на управление, нов имидж. Тя е един мощен пазарен инструмент на държавата в сферата на публичните политики и преодоляването на регионалните дисбаланси.

- Каква е целта на програмата на ББР за финансиране на предприятия от военнопромишления комплекс?
- Това е част от новата стратегия и новия имидж на банката. Когато поех Надзора на ББР, беше необходим период от време и категорични мерки за изчистване на нейния имидж. Тогава направихме нещо безпрецедентно. Независимо от упреците, че минаваме определени граници, които не са позволени в банковата сфера, най-напред формирах Консултативен съвет и благодаря на колегите, които участват в него - това са петте национално представителни работодателски организации, двата синдиката и сдружението на общините. Освен директна връзка към бизнеса и одобряване на програмите за финансиране на бизнеса, Консултативният съвет е и гарант за обществен контрол върху дейността на банката. Защото тази банка работи с публичен ресурс. И когато работи с публичен ресурс, трябва да има форма на представителен публичен контрол върху нея в рамките на допустимото от Закона за кредитните институции. Консултативният съвет, освен че обсъжда всички програми, които ББР предстои да финансира, получава и регулярна и обобщена информация за състоянието на банката, за отпуснатите кредити. Подписах меморандум с Трансперънси интернешънъл, които влязоха и верифицираха всички процедури на банката от гледна точка на потенциална възможност за корупционни практики. ЕК в рамките на година направи одит и анализ на ББР и я утвърди като прилагащ партньор по програмата InvestEU, по която директно са поверени на банката 165 млн. евро за частично обезпечение на кредити на малки и средни фирми. Следващата стъпка бе ББР да се изведе от оная ниша, в която беше вкарана, с 5 млн. лв. лимит, което я превръщаше в заложна къща. Тогава подготвихме новата стратегия, която беше приета от МС. Тази стратегия доведе и до промяна на устава на банката.

- В какво конкретно се изразява тази промяна?
- В момента банката има за цел, освен финансиране на малките и средни предприятия, и подпомагане на публичните политики на държавата и политиките по преодоляване на регионалните дисбаланси. Подпомагането на публичните политики предполага интервениране във всички ключови публични сфери - комуникации, свързаност, транспорт, енергетика, социална и здравна инфраструктура. Когато подготвихме тази стратегия, се оказа, че ВПК на България, който е водещ отрасъл, е донесъл 1,3 млрд. лв. приходи в бюджета за миналата година. А този ВПК няма банково обслужване, колкото и странно да звучи. И това е така, защото в България няма български банки, с изключение на две. Всички останали са дъщерни, а банките-майки не желаят да влизат в тази сфера - оръжие и стоки с двойна употреба. Не желаят заради деликатността на материята. Няма нищо по-естествено от това ББР да поеме банковото обслужване на военнопромишления комплекс. Лимитите на банката по отношение на публични предприятия бяха свалени. По стратегията си ББР финансира само производители от ВПК, а не търговци. Този отрасъл се нуждае от банкови гаранции, от акредитиви и от сигурност на транзакциите.

- В този смисъл защо не се намесите и при Булгартрансгаз?
- Ще участваме в търга - Булгартрансгаз трябва да обяви търг за 600 млн. лв. за изграждането на вертикалния газов коридор. Това мина през решение на МС и като бъде приет новият бюджет, ще се приеме и държавна гаранция за обезпечаването на такъв вид кредит. И аз питам вашите читатели: има ли нещо по-нормално от това държавната банка да участва и да спечели такъв търг - да финансира Булгартрансгаз? И забележете - лихвата да остане в държавната банка. В противен случай, лихвата по този кредит, обезпечен с държавна гаранция, ще замине някъде навън и печалбата ще бъде там.

- Споменахте няколко сфери, в които предстои банката да интервенира, кажете какво конкретно ще прави ББР в здравеопазването?
- Здравеопазването е критична инфраструктура за страната. Години наред там са се наслоили много проблеми. Здравеопазването поглъща огромен публичен ресурс. Когато банката влезе с пазарни механизми в здравеопазването и подпомогне болнични заведения - ще дам само един пример - ББР може да поеме или рефинансира част от дълговете на болниците към доставчици. Сега при много болници текат лихви за забава към доставчици. Ако банката влезе на този терен, аз съм сигурен, че доставчиците ще сконтират вземанията, защото ще получат парите веднага. ББР ще влезе веднага като кредитор на болниците. От другата страна е НЗОК. Тук самата гаранция на касата е достатъчна за банката.

- Възможно ли е банката в един момент да се окаже собственик на болници?
- Не. Реалният потенциал на ББР тук е да започне да контролира болницата. И ако вие сте директор на такава болница, няма да можете да купите нещо за 5 лв., ако струва два, защото банката ще контролира паричните потоци, ще ви следи разходите и ще ви пита защо давате под наем оборудван стоматологичен стол за 1000 лв. на месец, след като пазарната цена е примерно 5000 лв.

- ББР ще се включи ли по-активно в програмата за саниране на жилищни сгради?
- Банката има сериозен опит, тя реализира програма за 2 млрд. лв. по санирането на жилищните сгради. В момента се обмислят варианти и програми ББР да се включи в продължаване процеса на саниране на сгради, както и под някаква форма тя да бъде малко по-активна в процеса на либерализация на цените на тока. И по-специално при съвместна подкрепа заедно с електроенергийния системен оператор на публични обекти, каквито са болници, общини, детски градини и т. н. В момента се разработва програма, според която банката може да се окаже изключително удачен пазарен механизъм заедно с електроенергийния системен оператор, който да подпомогне болници, училища и общини.

Нашият гост

Доц. д-р Росен Карадимов е преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 1991 г. Председател на УС на „Институт за нов икономически напредък“. Бил е народен представител в VII Велико народно събрание, участвал в приемането на Конституцията на Република България от 1991 г.

Росен Карадимов е бил правен консултант и процесуален представител на редица кредитни институции, сред които и Българската банка за развитие. От края на 2022 г. е председател на Надзорния съвет на Българската банка за развитие.