Часове преди депутатите да тръгнат по предизборна агитация из  страната, разговаряме със зам.-председателя на 50-ото НС г-жа Росица Кирова. Защо този парламент се занимаваше повече с изслушване на министри от служебното правителство, отколкото със законотворчество? Тя не приема, че вина за рейтинга от 8 процента одобрение имат само политиците, тя  е и на гражданите, които нямат достатъчно активна и непримирима позиция по различни казуси. „Аз не успях да науча имената на всички министри, да не говорим за заместниците им, които за тези шест парламента минаха през управлението на държавата. Тази стабилност ни липсва, а нестабилността е пагубна“, убедена е Росица Кирова.

- Този въпрос ви го зададох и в предишния парламент, на който също бяхте заместник-председател, а често се налагаше и да водите заседанията. Та да ви питам и сега – как се чувствате като зам.-председател на Народно събрание с 8 процента доверие, госпожо Кирова?
- Чувствам се като човек, който си върши работата. Знам, че българското Народно събрание се ползва с ниско доверие, както и повечето институции в България, между впрочем.  Вината за това е споделена. Не приемам, че е само и изцяло на политиците. Тя е и на гражданите, които нямат достатъчно активна и непримирима позиция по различни казуси, в това отношение всеки един си има отговорности. Ако гражданите и политиците си вършеха работата, няма да има осем процента недоверие. Аз си върша работата и нямам абсолютно никакви притеснение във връзка с това. Понякога ми е в малко повече, но се справям, когато човек се хване на хорото, трябва да има силите и куража понякога да го изиграе докрай. 

- Депутат сте вече шести парламент – всичките с кратък живот, кой от тях бе най-плодотворен, ако има въобще такъв?
- Все още не смятам, че съм професионален политик, въпреки че напоследък си давам сметка, че съм, защото когато работиш нещо три години и половина, то почва да става част от ежедневието ти и начина ти на мислене. Но за да има парламент, който да взима трайни решения, трябва да има редовен кабинет с ясен хоризонт. Всички останали варианти – служебен кабинет или кабинет, който трае пет-осем месеца, водят до трайни и некачествени решения и това се отразява и на законодателния процес, за голямо съжаление. Защото когато хоризонтът ти е такъв, че очакваш следващите избори, за да можеш отново да привлечеш избирателите, много от политическите субекти прибягват до популистки предложения и решения, които звучат хубаво, харесват се на хората, но много често те са пагубни за държавата и изобщо за нас като гражданско общество. Много е лесно да вземеш решение, с което под една или друга форма да освободиш гражданите от всичките им отговорности, защото те ще го аплодират. Но това разрушава обществото. Поставени сме пред един много сложен избор. Затова не мога да преценя кое Народно събрание от последните шест е било най-полезно. Определено не са 45-то и 46-то, те бяха страшни, дори не мисля, че това е и 47-то и следващите. Определено не е и сегашното 50-то.  Всички обаче плащаме цената и сърбаме попарата на някои от решенията на по-дългите парламенти, които бяха под знака на общо неразбирателство. За да има Народно събрание с добър законодателен процеси да изпълнява функциите на контрол над изпълнителната власт, първо трябва да се знае коя е тази изпълнителна власт. Аз не успях да науча имената на всички министри, да не говорим за заместниците им, които за тези шест парламента минаха през управлението на държавата. Тази стабилност ни липсва, а нестабилността е пагубна. 

- И, както вървят нещата, тази нестабилност ще продължи...
- Тя ще продължи, ако не намерим сили да си признаем грешките. Казвала съм го много пъти – егоизмът е най-разрушаващата сила в народните събрания, в които присъствам и изобщо в политическия живот в България. Трябва да се появи разбиране в политическите субекти, че можем да направим нещо единствено ако сме заедно, ако поставим на преден план необходимостта от определени реформи и нуждите на гражданите и не мислим само за своето политическо бъдеще.  Това мислене е краткосрочно, със съвсем къс хоризонт. 

- Обществото смята, че понеже няма законотворчество и законотворци в 50-ото юбилейно Народно събрание, го ударихте на парламентарен контрол?
- Възможно е. Но нека да го изясним като чиста технология. Всяко едно Народно събрание започва отначало. Всеки един законопроект, който е минал на първо четене в предишен парламент, не може да продължи на второ в новото НС, което означава, че трябва да бъде внесен, има срок, в който се разглежда и т.н. В началото има техническо време, за да може Народното събрание да работи пълноценно. Това техническо време може да продължи и месец, може и два. Освен да бъдат внесени законопроекти, трябва да бъдат конституирани комисиите, те да имат достатъчно време да бъдат разгледани предложенията. Така че първият месец на всяко едно Народно събрание е време, в което то се занимава повече с контрол и това е нормално. Ако бяхме парламент на втора или трета година, тогава процентното съотношение между контрол и приемане на закони щеше да бъде съвсем различно от това, което е в момента. Като часове в това Народно събрание сме се занимавали с контрол от порядъка на 82 часа до момента от общо 180 часа пленарни заседания. Повтарям, това е заради началото на този парламент. Законодателните инициативи обаче могат да бъдат качествени, ако има формирано мнозинство. Убедена съм, че  българските граждани знаят това, но няма как да вземаме решения, ако няма мнозинство в Народното събрание. Без такова мнозинство няма възможност да се прокарват много законодателни инициативи. Много често има брожение около законите. При политическа криза законодателните инициативи започват да отстъпват на заден план. Някои казват, че това не е работа, но повярвайте ми, и това е работа! И много често тя има ефект, защото контролът е едно от основните задължения на Народното събрание.

- След измененията на конституцията през миналата година парламентът стана постоянно действащ и може да контролира и служебните кабинети на президента...
- Контрол трябва да има върху всяко едно правителство, защото безконтролната власт води до извращения, независимо от това каква е формата на тази власт.   Когато говорим за тази непрекъсваемост на работата на Народното събрание, трябва да си дадем сметка, че живеем в едно много динамично време и аз съм участвала в дискусии „за“ или „против“ да работи така парламента. В света непрекъснато има военни конфликти и много често се налага да се вземат извънредни решения, да има извънредно законодателство, свързано с отношението по тези конфликти. И този начин на непрекъсната работа на Народното събрание му дава възможност да се произнася точно по тези въпроси. Да не остави едно служебно правителство, позовавайки се на това, че няма действащ парламент, може да вземе решения без дискусии и да не бъде в полза на българските граждани. Затова трябва да има непрекъсваемост. Няма да коментирам другите промени в конституцията, те вече да ясни.

- Защо не се стигна до приемането на законите по Плана за възстановяване и устойчивост?
- Аз имам един отговор – политическата нестабилност се отразява на всяка една сфера на живота, но най-вече се отразява там, където трябва да има консенсус за усвояване на определени средства по европейска програма. Ние сме в критично състояние във всяко едно отношение   по усвояване на средствата и то ако  сравним какво е било усвояването от страна на България в първия и втория програмен период, не да се сравняваме с другите държави. 

- И какво показва това сравнение със себе си?
- В момента имаме по ПВУ усвояване от 5.8 процента. В предходните периоди са били усвоявани двойно повече като проценти. А времето, което ни остава, е изключително кратко. По всяка вероятност няма да може да усвоим голяма част от средствата и най-големият виновник за това е политическата нестабилност и честата смяна на правителства и на приоритети. Моят упрек е към всички онези, които не пожелаха да се обединят около предложената програма на първата политическа сила така, че да може да бъде сформирано правителство с ясен приоритет, което да започне да си върши работата. Планът за възстановяване и устойчивост беше останал от Томислав Дончев, той беше готов. Да не забравяме, че парите от ПВУ всъщност са пари за възстановяването на икономиката, изключително важно е усвояването им да стане навременно, но ние изпускаме влака в това отношение. И ще си дадем сметка какво означава липсата на редовен кабинет, това ни е най-голямата болка. И липсата на доверие между политическите субекти, които гражданите изпращат в парламента. Ние сме там такива, каквито е българското общество.

- Все пак става въпрос не да даваме пари, а да взимаме! И за това ли не може да има консенсус?
- Бяха договорени определени изисквания към ПВУ, за да могат да се усвояват средства, от кабинета на ПП, на Кирил Петков, които създават определени обструкции за усвояване на средствата в момента. Обвързването с подобни желания на политически субекти води до невъзможността днес по този план да имаме не 5.8 процента,  а 15 и дори 20 процента усвояване. Много често се казва, че еди какво си бе заложено, защото ни го поискаха от Брюксел. А от Брюксел го поискаха, защото ние им го подадохме! В този ужасен параграф 22 някой е подал нещо, което трябва да е задължително условие за усвояване на парите и сега не може да отговори на това изискване. Това е сериозен проблем. Не трябва да си поставяме невъзможни условия и да си вдигаме летви, които не можем да надскочим.

- Нищо не се направи и с попълването на институции с отдавна изтекъл мандат...
- Има избор на определени органи, които изискват определени мнозинства. Но няма съгласие в голяма част от народното представителство. Няма как да мръднем напред в това състояние. И може би най-важното послание към българските граждани би било да помислят, когато изпращат свои представители в Народното събрание – това да бъдат хора, които си дават ясната представа, че трябва да постигнат съгласие по определени теми. А не да са по цял ден по студията, не да постигнат собствен комфорт, а да постигнат съгласие по важните за обществото теми, за да може да мръднем напред. Защото сега сме затиснати в едно ъгълче и правим миниатюрни крачки напред, сякаш всичко е замряло.

- По ваша покана във Видин наскоро гостува за три дни американският посланик Кенет Мертен със съпругата си Сюзън. Разкажете ни повече за тези срещи?
- Аз ги поканих да направят една обиколка на Северозапада. Това е моят край, той е изключително красив. В центъра на посещението беше операта „Турандот“ на открито край Белоградчишките скали. Беше невероятно преживяване. Посетихме и Видин, те разгледаха крепостта „Баба Вида“. Срещнахме се и с българския патриарх Даниил, който преди това е бил Видински митрополит, и с мюфтията, защото исках да бъде обхваната цялата палитра от вероизповеданията във Видин. Видин има изключително богата култура и за нея разговаряхме много дълго. Гостите видяха големи лозарски масиви, красотата на завоя на Дунав.  Заведох ги в община Чупрене, показах им културни забележителности, които са скрити малки бижута, видяха как живеят обикновените хора в малките селца, където ядоха най-вкусните домати.   Катерихме се на Белоградчишките скали, правихме сравнение с Големия каньон. Господин Мертен и съпругата му останаха убедени в едно – природата на нашия край по нищо не отстъпва на други райони на България. Накрая, след приключването на програмата, ги попитах какво най-много ги е впечатлило.

- Интересно какво е това нещо?
- Н.пр. Мертен каза – разговорът с патриарха. Не срещата, а разговорът. Той бе много задушевен, в него стана дума за човешките ценности. Негово светейшество патриарх Даниил е бил монах седем години в САЩ, говори перфектно английски. Разказа за местата, които е посещавал и с посланика откриха едно градче, в което се преплитат житейските им пътища. Гостите ми си дадоха сметка, че Северозападът има нужда от инвестиции и  могат да направят нещо по въпроса. Миналата година са имали среща с доста американски инвеститори, които бяха дошли в България. Но единственият проблем, според господин Мертен, е да има редовно правителство, защото когато дойдат, инвеститорите искат да знаят с кого се срещат. Така че отново топката е при нас! Господин Мертен ще участва в дискусия, организирана от Центъра за психологически изследвания на 30 септември на тема как хората с увреждания могат да имат успешно професионално развитие, ако държавата, образователните институции, бизнесът и специализираните организации работят в една посока. Посланик Мертен ще разкаже за американския опит в осигуряването на работа за хора с увреждания. Аз ще представя законодателните инициативи, които могат да улеснят заетостта на повече хора с увреждания, а министърът на труда и социалната политика Ивайло Иванов ще представи програмите, които улесняват започването на работа на  тези хора.  

Нашият гост
Росица Кирова е родена е във Видин, завършва английската гимназия. На 15 години участва във Втората международна детска асамблея „Знаме на мира“. Завършва английска филология, специализира маркетинг, след което животът я тласка в частния бизнес. Има две деца – дъщеря и син. През 2000 г. се завръща в родния си град и не ѝ харесва какво се случва в него – в момента е най-изостаналият в икономическо развитие. Затова през 2015 г. е кандидат за кмет на Видин от коалиция „Единни за промяна“. Печели на първия тур, но на втория всички останали се обединяват срещу нея – БСП, ГЕРБ, ДПС. Депутат е от ГЕРБ в 45, 46, 47, 48 и в 49-то НС. Бе зам.-председател на 46-ото,  49-ото и сега – на 50-то НС.