Когато дойде за пръв път у нас, румънският журналист Алекс Недеа се впечатли най-вече от Банско – хареса го, но отбеляза, че румънските кебапчета са по-вкусни от нашите и ме попита най-сериозно: “Наистина ли ядете магарешко месо?”. После говорихме за политика и журналистика. Алекс ме изненада приятно с остър ум и остър език. Кметицата на Букурещ Габриела Фиря определи като “жена, която всеки път сключва брак по сметка“, главния прокурор Лаура Кьовеши нарече - “трудна с медиите”, бившият правосъден министър и настоящ евродепутат Моника Маковей - “ противоречива личност”, а първата жена премиер на Румъния Виорика Дънчила - “човек опит”. Разговаряхме с него броени дни след поредната смяна на кабинета отвъд Дунава и на фона на исканата оставка на Кьовеши.

- Алекс, какво се случва в Румъния? Май поставихте рекорд по брой правителства?

- Това, което се случва в Румъния, е достойно за книгата на рекордите на Гинес. Не съм чувал никъде другаде по света управляваща партия с убедително мнозинство в парламента да сваля собственото си правителство. Един път. Втори път. Възможно е е да го направи и трети. Ще ви дам пример, за да разберете колко нелепа е ситуацията. Представете си майка, която окуражава детето си да следва право. То няма нужните качества и не може да научи законите, но побутвано от майка си, се подготвя за изпит. В деня на изпита майката нахлува в залата и започва да крещи, че синът й незабавно трябва да бъде изведен, тъй като не заслужава да е там. А детето напразно обяснява, че знае как да реши теста.

- Защо стигнахте дотук?

- Заради комбинация от фактори. На първо място желанието на Ливиу Драгня да контролира партията. Той обича властта. Той е фен на един турски сериал, който се излъчва в Румъния - този за султана на Османската империя Сюлейман Великолепни. Ливиу сънува Сюлейман, сутрин в огледалото се вижда с тюрбан. Вторият фактор, който доведе до съмнителни промени е глупостта. Управляващата партия е саботирана от простотията на собствените си членове, от тяхната некомпетентност. Като оставим настрана неколцината министри, които си вършеха работата, в правителствата досега мнозина нямаха хабер от нищо. Хора с тънко CV.

Третият фактор би могъл да бъде опитът на тайните служби да влияят на политическия живот в Румъния. Така поне твърди Социал-демократическата партия. И лансира теорията, че има членове, повлияни от Секуритате. Не отхвърлям подобна възможност. Но не може цялата вина да се прехвърля на службите. Политиците са саботирани от собствената си глупост. А единственият губещ е румънския народ. Българите не осъзнават какви късметлии са, че имат политическа стабилност на ниво публични институции. Министър, който идва на работа в понеделник, без да знае дали до петък още ще заема поста, никога няма да отстъпи. Превърнахме се в държавата, която е сменила най-много министри през последните 28 години.

- Драгня ли е черната овца? Улицата най-често скандира неговото име. Медиите често го сочат с пръст и описват първата жена премиер на Румъния Виорика Дънчила като „негова марионетка, като кукла на конци“...

- Не мисля, че Драгня е най-големият проблем на Румъния. Улицата има нужда от образа на душманин. Протестните движения в Румъния през последната година не биха могли да се обединят, ако нямаха “общ враг”. Ако нямаха име, което да скандират. Без враг протестите се обезсмислят. Могат да излязат и да протестират срещу корупцията, но корупцията е идея, нямаш ръце, които да закопчаеш с белезници. А на Драгня мнозина искат да сложат белезници. Той олицетворява една идея: че Румъния е станала жертва на корумпирани политици. Че те са я превърнали в бедна страна, а тя е имала всички материални и човешки ресурси да се превърне в първата източноевропейска държава, която да стопи икономическата пропаст със Запада. Ние сме седми по големина в ЕС, имаме потенциал и би трябвало след 25 години да сме в топ 10 по икономически показатели. Но се озовахме на дъното на много статистики и стигнахме дотук най-вече заради корупцията. Драгня може и да не е корумпиран, но улицата се нуждае от доказателства и ги изисква от съда. Румънците имат нужда от образа на един Чаушеску, за да могат да се мобилизират така, както през 1989-а година.

- Въпреки протестите обаче, нищо не се променя към по-добро. Защо?

- През 2015-а, след значително по-малки по мащаби протести, правителството на Виктор Понта подаде оставка под натиска на улицата. Но сега управляващата Социалдемократическа партия ( СДП) се прави, че не чува гласа на улицата. Преструва се на имунизирана. Но това може да й изиграе лоша шега. Човешкият организъм реагира на отровата - “Спри се. Вредиш ми”. После свиква. Човек продължава да пуши, без да усеща вредата. Но това не означава, че димът е спрял да го трови. Протестите вредят на СДП, независимо че партията се прави, че не я е грижа. Не се знае каква енергия могат да акумулират хилядите хора, които имат търпението да протестират с часове в мраз и сняг. Видяхме подобен сценарий на президентските избори, когато спечели Клаус Йоханис. Между първи и втори тур имаше неочаквана мобилизация на избиратели. Хора, които никога не отиват до урните, тогава упражниха правото си на глас. И Йоханис спечели. Победа, която нито едно социологическо проучване и обществено допитване не успя да предскаже. Както в България, така и в Румъния политиците печелят от апатията на хората. Но когато тази апатия изчезне, на политическата сцена се пораждат катаклизми с невиждани последствия.

- Кой организира протестите в Румъния? У нас често се спряга името на Джордж Сорос. Може ли един човек да финансира един милион демонстранти?

- Не мисля, че в Румъния съществува политическа или аполитична сила, официална или неофициална, която да мобилизира толкова много хора за толкова дълъг период от време. Има манипулации, има организации и институции, които се опитват да насочат протестите в една или друга посока, но съм убеден, че основната движеща сила, главният двигател на тези протести е румънския народ. На румънски има един израз - “мамалигата избухна”. Мамалигата е обикновена, предсказуема манджа. Така бяха възприемани румънците по време на комунизма. И мамалигата гръмна, експлоадира, избухна. Точно когато румънците изглеждаха примирени с диктатурата, те преобърнаха държавата. Показаха на света, че са смел народ, който никога не се предава и никога не е спирал да мечтае за свобода.

Затова днешните политици трябва да очакват неочакваното. Румънците се измориха от корупцията, от некомпетентността, от беднотията. Преди време една телевизия каза, че хората на улицата, са получили по 20 евро да протестират. Може ли да е истина? Лесно ще разберем, ако приложим следния експеримент - някой да предложи на протестиращите по 40 евро, за да си отидат у дома, за да не протестират. Мисля, че трудно ще се намерят “клиенти”. Познавам много хора, които бяха на улицата и ви гарантирам, че сред тях има такива с приходи от хиляди евро на месец. Те протестират срещу посоката, в която е поела страната.

- Каква е посоката? Някои смятат, че дейността на Националната дирекция за борба с корупцията е лов на вещици, а нейния ръководител, главният прокурор Лаура Кьовеши използва методи, характерни за Секуритате!

- Темата е деликатна. Като човек, който се занимава от 15 години с разследваща журналистика, ще ви потвърдя, че най-големият враг на Румъния е корупцията. Тя е тази, която съсипа болниците и училищата. И пак тя прогони талантливи румънци на другия край на света. Медиите си свършиха работата - през годините показваха колко корумпирана е държавата. А хората очакваха да видят арестувани, които да потвърдят разкритията на медиите. Но огромната обществена подкрепа създаде и чудовища. В пресата се появиха разкрития, че прокурори от Националната дирекция за борба с корупцията са превишили правомощията си и са изфабрикували доказателства, за да тикнат някого в затвора.

Монетата винаги има две страни. Убеден съм, че има и добри, и лоши прокурори. В тази борба с корупцията има и много косвени жертви. Ние, румънците, сме хора на крайностите - с години не правим нищо, после пък правим твърде много. Ако имаме хлебарки в кухнята, ще я запалим цялата, за да се отървем от тях.

- Наскоро българският премиер Бойко Борисов направи коментар, че страната ни тъкмо се договоря с румънските колеги и те влизат в ареста. Как ще коментирате?

- Надявам се, когато започнете борбата с корупцията да се поучите от нас. На този етап ви изпреварваме с 10 години. Не виждам в България политици с повдигнати обвинения. Въпреки че съм убеден, че нивото на корупция у вас е поне толкова високо, колкото в Румъния. Няма как да бъде другояче. Имаме сходна история и комунистическо минало. Атмосфера, в която подкупът процъфтява. В първия ден, в който пристигнах в България, седнах в един ресторант да опитам местната кухня и да доловя сходни думи в езика ни. Не разбрах нищо, освен “бакшиш”. Бакшиш не е корупция, но отразява едно приятелско отношение към корупцията. Показва желанието да бъдеш възнаграден допълнително и неофициално за услуга, за която официално получаваш заплата.

Мисля, че политиците в България сънуват кошмари и се обливат в студена пот, когато мислят за случващото се в Румъния. Дават си сметка, че в определен момент тази беда ще ги застигне и тях. За корупцията в България може да ви разкаже всеки румънски турист. У нас се говори, че ако преминаваш границата с България, в портфейла трябва да държиш документите на колата и 50 евро, за да не ровиш по джобовете, когато те спре Пътна полиция.

- Бившият премиер Виктор Понта получи сръбско гражданство, бившият президент Траян Бъсеску иска молдовско гражданство, бившият правосъден министър Моника Маковей предложи услугите си на България, българските Видин, Враца и Монтана поискаха обединение с Румъния. Румънският президент Клаус Йоханис е етнически германец. Как ще коментирате този Балкански пачуърк?

- Понта го направи, за да даде сигнал на Националната Дирекция за борба с корупцията: „Ако искате да ме изобличите, както направихте със Себастиан Гица (бел. авт. сътрудник на Понта, който опитвал да купи гласовете на хората, като обещавал да им подари тигани), ще отида в Сърбия и повече няма да ме видите”. Траян Бъсеску е политик. И знае, че гласовете на гражданите от Бесарабия са много важни. Той загуби симпатията на почти всички румънци, но все още е много популярен в Република Молдова. И иска да съхрани, да консервира тази симпатия. Настоящият ни президент е саш - етнически германец, но румънците винаги са били очаровани от немската култура. Ако погледнете назад в историята, ще видите, че първият крал на Румъния идва от немска фамилия. Вероятно днес нямаше да сме това, което сме, без тази нишка в управлението.

Що се отнася до трите български окръга, в Румъния продължават да се чудят на тази новина. Нещата въобще не са толкова розови, колкото ви изглеждат.

- А как изглежда България в румънските новини?

Като отличник. Влиза в новинарския поток с хвалби. Даваме си сметка, че в много отношения сте ни изпреварили. Наскоро бях тук, за да снимам. Първият филм е за това как успяхте за толкова кратко време да изградите толкова много магистрали. Исках да разбера и каква е тайната на успеха ви по отношение на туризма. Тук сте ни задминали отдавна. Вие сте космическа ракета, а ние - каруца, дърпана от магаре. Мога да посоча и други плюсове - България е два пъти по-малка от Румъния с три пъти по-малко население, но със стабилна данъчна политика. Все повече румънски предприемачи прехвърлят бизнеса си в България, защото при вас данъците не се променят всеки ден.

Нашият гост

Алекс Недеа e румънски журналист. Първоначално работи във вестник “Adevarul”, по-късно заменя молива с микрофон и се озовава на малкия екран в една от водещите румънски телевизии Antena 3 - единствената медия отвъд Дунава, която си сътрудничи с американската CNN. От няколко години е репортер в предаването “In Premiera” и често печели награди с документалните си филми. Заснемането на поредния филм го доведе в България.

*Мартина Ганчева е водещ, репортер и международен редактор на Новините ON AIR по Bulgaria ON AIR.