Големите народи не живеят с комплекса на миналото

Българите сме свикнали да се делим на “-фоби“ и “-фили“, така е било от Освобождението до наши дни. Печално е, че девизът ни е „Съединението прави силата“, защото може би сме най-разединения народ в Европа. Пример за това е разделението в българското общество на русофили и русофоби.

Русофилите са тази част от българите, които заради културно-историческите връзки между България и Русия, Руско-турската освободителна война, дала началото на сегашната ни държавност, православието, писмеността, музиката и литературата, изпитват уважение и любов към руската цивилизация. Русофобите, от друга страна, са хора, които най-често обвиняват Русия и произтичащите от нея държави, за сегашното печално състояние на България и това, че сме последни в Европа, по всякакви показатели.

Всъщност, за трагичната съдба на българската държавност в последните 145 години, не е виновна Русия, а сме виновни самите ние и това разделение сред българите. Третата Българска държава претърпява четири национални катастрофи - поражение в Балканската война, поражение в Първата световна война, поражение във Втората световна война и безпрецедентното ограбване на държавата от 1989 г., наречено „Български преход“.

Да вземеш властта с мантрата „всичко започва наново и започва от мен“ не те прави силен държавник, прави те глупав. Понеже в момента русофобския политически елит е свикнал винаги да гледа на Запад, би било удачно, да се вземе пример от големите европейски народи и защо за тях говорят като за „големи“. В държави като Франция, Германия, Италия, Чехия, Австрия има надграждане, няма рушене. Прословутата френска социална система е наследство от политиките на Генерал дьо Гол и Жорж Помпиду, както и от управлението на социалистическия президент Франсоа Митеран. Повече от 30 години по-късно тези политики са все още в сила, въпреки че през по-голямата част от последните десетилетия на власт са десни политически формации. Австрия и Чехия, държави без излаз на море, със сходни исторически съдби като тази на България, са със съответно четири и три пъти по-големи икономики от българската. Това е така, защото австрийците не се занимават с миналото и не бутат паметници на отминали епохи (паметникът на съветската армия в центъра на Виена си стои), Чехия не е разграбила завода на Шкода, както в България се случи с Кремиковци.

Големите народи са големи, не заради територия или население, а защото приемат своята съдба, не живеят с комплекса на миналото си, а се поучават от него и самостоятелно развиват своето бъдеще, без да чакат (или да се надяват) на чужда помощ. Докато българския политически елит не се научи на това, България ще продължава да се дели на русофили и русофоби, безсмислено ще се бутат паметници, ще се говори за смяна на празници и промени в Конституцията, което не е нищо друго освен хвърляне на прах в очите на хората, целящо да замаже некомпетентността на управниците.