От конференцията през 1943 г. до знаковото убийство на „бащата на иранската ядрена бомба“ изминаха точно 77 години

Днес Техеран се занимава със слуховете, свързани с убийството на иранския ядрен физик Мохсен Фахризаде, ръководител на Центъра за изследвания и иновации към иранското министерство на отбраната. Наричаха го „бащата на иранската ядрена бомба“. Между другото, Техеран днес има и друга историческа дата, която изглежда нямаше особено значение, но повлия върху съдбата на света. 

Преди 77 години, на 28 ноември 1943 г., за първи път по време на Втората световна война се състоя среща на лидерите на трите държави - Йосиф Сталин (СССР), Франклин Рузвелт (САЩ) и Уинстън Чърчил (Великобритания). Конференцията в Техеран с кодовото име "Еврика" имаше голямо световно значение.

Едно от главните споразумения, постигнати от „Голямата тройка“, беше откриването на „втория фронт“ (Операция Overlord, започнала на 6 юни 1944 г. с десанта на съюзническите войски в Нормандия). Там бяха обсъдени и въпроси за влизането на Съветския съюз във войната с Япония, очертани бяха контурите на следвоенния ред на света ... На конференцията бяха обсъдени и въпросите за предоставяне на независимост на Иран („Декларацията за Иран“), които бяха „прокарани“ от представителите на съветската делегация.

След това в края на ноември 1943 г. Иран получи възможност за своето бъдещо развитие, включително и за развитието на ядрената индустрия. Тогава информационните агенции съобщиха: „Правителствата на САЩ, СССР и Обединеното кралство са обединени с правителството на Иран в желанието си да запазят пълната независимост, суверенитет и териториална цялост на Иран. Те разчитат на участието на Иран, заедно с другите миролюбиви държави, в установяването на международния мир, сигурност и напредък след войната, в съответствие с принципите на Атлантическата харта, която всичките четири правителства са подписали". Техеран получи своя път към клуба на световните лидери. Впоследствие и статута на ядрена държава. Но това не продължи толкова дълго.

Настоящото убийство от "неизвестни терористи" на иранския ядрен физик Мохсен Фахризаде не изглежда да е пряко свързано с историческата конференция в Техеран. Как обаче да се разглежда? След като на Иран бе дадена отправната точка за развитие, непрекъснато се опитваха да го контролират и да извличат своите ползи от сътрудничеството с него. И тук няма нужда да правим никакви изключения, включително и за Москва, която, нека да й отдадем дължимото, тук беше по-искрена в отношенията с Техеран, но в тях имаше нейния собствен прагматизъм. И не само финансов, предвид участието в иранските ядрени програми, сред които може да се посочи изграждането на атомната електроцентрала Бушер и редица други съоръжения, но и чисто политически, защото Русия винаги е разглеждала Иран като стратегически партньор в Близкия изток.

Нека направим малка забележка - САЩ първи помогнаха на Иран в създаването на предпоставките за направа на ядрени оръжия. На 5 март 1957 г. Техеран подписва споразумение с Вашингтон за сътрудничество в мирното използване на атомната енергия в рамките на програмата „Атома за мир“.

И когато през същата година беше създадена Международната агенция за атомна енергия (МАГАТЕ), Иран веднага стана нейн член. Още през 1963 г. Иран се присъедини към Договора за забрана на изпитанията на ядрено оръжие в атмосферата, в космическото пространство и под водата, който беше подписан от СССР, САЩ и Великобритания.

Или - Иран е пълноправен член на ядрения клуб, при това в действителност той не притежава ядрено оръжие. В същото време той винаги се стремял да го създаде, включително и с помощта на Русия. Москва, макар и да оказва известна помощ на Техеран в развитието на ядрените технологии, действа и като вид възпиращ фактор за превръщането на мирния атом във военна цел. Това беше дългосрочна „игра на нерви“, която в крайна сметка доведе до „ядрената сделка“ и на 15 юли 2015 г. Иран и страните от „шестицата“ (САЩ, Франция, Великобритания, Германия, Китай и Русия) постигнаха споразумения по иранската ядрена програма в замяна на отмяна на санкциите срещу Техеран.

В крайна сметка Иран не получи никакви ползи от тази „ядрена сделка“. САЩ едностранно се отказаха от нея и санкциите не бяха отменени. Логично е Техеран да поднови работата по създаването на ядрени оръжия. По примера на Северна Корея, която въпреки всички забрани и въпреки тях създаде своята бомба и сега заплашва не само съседна Япония, но и самите САЩ. Техеран, без особено да афишира, също продължи работата си в тази посока и, вероятно, постигна известен успех, дори без подкрепата (или все пак с подкрепата) на Русия.

Иранският учен, ядрен физик Мохсен Фахризаде неслучайно беше наречен „бащата на иранската атомна бомба“. Неговите разработки бяха сведени в по-голямата си степен до военните приложения и той неслучайно оглавяваше Центъра за научни изследвания и иновации към иранското министерство на отбраната. И точно неговото премахване трябваше да парализира всички дейности по ядрените изследвания. Кой може да се възползва от това и кой се страхува най-вече от ядрените разработки?

Тук преди всичко подозрението пада върху САЩ, които „дишат неравномерно“ стане ли дума за Иран. Можем да си припомним и убийството на 3 януари тази година на командира на специалните сили ''Ал-Кудс'' на Корпуса на стражите на ислямската революция (елитните въоръжени сили на Иран) генерал Касем Сюлеймани. Вашингтон го нарече "враг номер едно" и, както знаете, ударът върху Солеймани беше нанесен по личната заповед на американския президент Доналд Тръмп.

В настоящата ситуация обаче, с убийството на ядрения инженер Фахризаде, САЩ побързаха да отрекат това. Американското разузнаване дори предположи, че тук има пръст Израел, който, меко казано, не е в най-добрите отношения с Иран.

Въпреки това, предвид доста близките военни и разузнавателни отношения между САЩ и Израел, подобно „изтичане“ на информация поражда известни съмнения. Сега Вашингтон се опитва да „наклони везната“ към Йерусалим (Тел Авив), криейки своите мотиви за убийството на Фахризаде. Изданието Axios предполага, че елиминирането на иранския физик е инициирано от все още действащия президент на САЩ Доналд Тръмп. Според изданието подобна заповед трябва да навреди на Джо Байдън, и това няма да му позволи да подобри отношенията с Иран.

Две значими събития в историята - Техеранската конференция от 1943 г. и настоящото убийство на иранския ядрен физик Мохсен се разпространяват във времето, но тяхното значение е съпоставимо. И едното, и другото ще повлияят на хода на световното развитие, където всяка една от страните има своето важно значение.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)