Подлагането на динени кори е причината за всички беди на отечеството

"Ако има гений на завистта, той непременно е българин!" Това прозрение е на мъдреца от Шопско Елин Пелин

В родната синева издига снага уникален монумент. Паметник на завистта без аналог на планетата. Феноменът може да се види в Хасково, автор е скулпторът Господин Тенев. "Българският Икар", както се нарича, е нашият прочит на древногръцката легенда. Икар се опитва да полети, но две зловещи ръце го държат за крилете.

"Ако има гений на завистта, той непременно е българин!" Това прозрение е на мъдреца от Шопско Елин Пелин.

Гений на завистта има и той носи домашни одежди. Без значение дали е в антерия и потури или бяла риза и панталон, българинът е башмайстор на калните номера. Усети ли, че някой е на сантиметър пред него, веднага му подлага динена кора. Хлъзгавият терен е причината за всички беди на отечеството.

В християнството завистта е един от седемте смъртни гряха. При нас нейните корени са далеч по-древни, идат от езическите вярвания.

Малцина знаят, че хан Крум е удушен, защото бил най-способният сред българското племе. Нашите предци пращали при Тангра люде като него. Вярвали, че с таланта си ще помагат на върховния бог в небесните му дела.

"Обичаят препоръчвал такъв човек да бъде удушен с въжета, докато от устата, ноздрите и ушите му потечала кръв", пише проф. Йордан Андреев. Като съпоставя фактите около кончината на владетеля, историкът заключава: "Случаят с Крум изглежда приблизително същият. Няма съмнение, че той се радвал на изключителен респект сред своя народ. Следователно може наистина да имаме работа със "сакрално цареубийство".
Х

ан Крум умира в навечерието на съдбоносна военна операция. На 13 април 814 г., се готви да щурмува Константинопол. Дворцовите жреци решават, че ще е полезен повече на небето, отколкото на земята. Внезапно увиват въже около шията и му секват дъха.

Васил Левски също е жертва на черна завист. Преди няколко години Росен Янков публикува монографията "Предателите на Левски". В нея е поместен психологичен профил на издайника, направен от криминолога доц. Неделчо Стойчев.

Суетен, честолюбив, себесъхранителен и алчен, са главните черти на възрожденския Юда. "Също и черен завистник", добавя Янков, който вади на светло цяла плеяда предатели на Апостола.

Начело са поп Кръстю Никифоров и Димитър Общи. Расоносецът е умен и образован, според Захари Стоянов бил "много развит човек". Общи пък е участник в отрядите на Джузепе Гарибалди. Той размахвал документ за заслугите си. "Награден с право да носи сребърен медал-комендатор на Италия с лента 1866 г.", пишело в тапията.

Завист дълбае душите на попа и гарибалдиеца. Двамата не могат да преглътнат, че не те, а "дякончето Левски" ръководи революционната организация. И отмъстително сочат на властта: "Фанете тогоз!"

В своя "Речник на българский язик" Найден Геров дефинира думата "завист" така: "Яд и досада, които усеща някой, кога гляда другого да е по-добре на нечто от него." Книжовникът илюстрира формулата с две поговорки: "Дето доброто нещо, там и завистта често" и "Завистта е люта болест".

Люто страдат от нея строителите на свободна България. Константин Иречек, дошъл от Европа да помага на младото княжество, е изумен от нашенските нрави. През декември 1881 г. споделя впечатленията си с Йосиф Ковачев: "Аз му казах, че най-лошото за мене е чудесното наслаждение, което хората тук имат да се преследват един другиго и да развалят един другиму работата."

"Много е по-леко да пренасяш удара на завистта, нежели да я изпитваш", сочи в една анкета Иван Вазов. Народният поет е пренесъл на гърба си тонове литературна завист. През 1880 г. той отива при Петко Славейков. Вазов е олицетворение на младостта, а Славейков побелял ветеран. Има огромно книжовно дело. Пред Вазов обаче е бъдещето и Славейков завижда на Вазов.

Голобрадият поет иска мнението му за поемата "Грамада". "Четох вашата "Грамада". Това е последният проблясък на един угасающ талант!", безцеремонно отсича Славейков.

Тази вражда грозно се изкривява в Пловдивската мъжка гимназия, където преподава Петко Славейков. "Дядо Славейков написал една сатира, дето наричал Вазова "червей в нужник" и я чел на учениците в VII кл. Има живи свидетели на това", твърди поетът Кирил Христов, който черпи сведения от извора.

Проф. Александър Балабанов разказва емблематичен епизод:

"Най-големият виенски вестник печата похвален отзив за мене. Вестникът се продава и в София и се чете от интелигенцията. Но… никой нищо не ми казва! А ако някой вестник в Тръмбеш ме нахока, срещат ме и ми думат: "Ама че са те подредили! Със зеле!"

Няма област в която да не кълни, цъфти и дава отровни плодове пословичната ни завист. През 1929 г. сме на крачка от титлата Мис Европа. Хубавицата Люба Йоцова не слага короната, защото нашенски козни й подливат вода в Париж.

В центъра на конфликта са вестникарските босове Данаил Крапчев и Атанас Дамянов. Крапчев е директор на всекидневника "Зора", а Дамянов на "Утро". Крапчев е поклонник на Люба, а Дамянов ревнува. "Зора" лансира красавицата, "Утро" сипе жлъч върху нея.

Свидетели от кухнята на избора твърдят, че Люба е обсъждана за първото място. Французите обаче са стреснати от случилото се. След като българите сами не могат да се разберат за женската красота, ние нямаме право да ги поучаваме, решават те.

Люба Йоцова вади късмет, че поне роклята й не изчезва в решителния момент. Това се случи през 1995 г. с Евгения Калканджиева на турнира за Мис Свят в Южноафриканската република.

Сегашното окаяно дередже на държавата също лежи върху динени кори. Вместо да се съсредоточат върху решаването на националните проблеми, партийните лидери оглеждат бостаните за най-хлъзгавата реколта.

Всеки завижда на всеки. Кирил Петков на Бойко Борисов, защото има харизма. Борисов на Петков, защото е завършил Харвард. Двамата дружно завиждат на Костадин Костадинов, който крачи нагоре по стълбата на властта.

Бронебойни патрони за българската завист няма открити. Не могат да бъдат открити!