Няма никаква опасност от екологична катастрофа, смята Мирослав Найденов

Заравят труповете на 10 метра под земята

Прогнозите, че заради епидемията от африканска чума по прасетата свинското месо ще поскъпне драстично, са силно спекулативни. В това е категоричен бившият земеделския министър и ветеринар по образование Мирослав Найденов. Според него първоначално мръвките в магазините и борсите наистина може леко да повишат цената си, но пазарът бързо ще се регулира с помощта на внос.

Единственият риск за българските потребители е при разрастване на засегнатите ферми да не могат да открият свежо свинско месо в магазините и да се налага да хапваме заразени мръвки, стана ясно от думите на Найденов пред “Труд”. Той припомни, че все пак ръст в цената на свинското има на световните пазари и съответно на родните тържища. Причината е в това, че близо половината от прасетата в Китай също са заразени с африканска чума и затова огромната азиатска страна внася месо. Засиленото търсене пък логично повишава цената.

Найденов бе категоричен, че няма никаква опасност от екологична катастрофа в резултата на факта, че се налага убитите заразени животни да бъдат заравяни във земята. Ако се следват предписанията, това е единственият изход при този мащаб и масовост на заболяването, обясни той. И допълни, че според изискванията животните трябва да са достатъчно дълбоко заровени, поне на 2-3 метра под повърхността, така че да не бъдат изровени от домашни или диви животни, които да разпространят епидемията. Местата, избрани за погребване на прасетата, не трябва да са с високи подпочвени води и да са отдалечени от земеделски производства. Според обема на умъртвените животни изкопите за тях могат да са с дълбочина и над 10 метра, обясни ветеринарят.

Действащите в страната екарисажи не могат да поемат толкова много заразени животни, обясни Найденов. Капацитетът на екарисажа във Варна например е 600 прасета на ден. Така при 100 хил. заразени животни той би трябвало да работи около 5 месеца без прекъсване, за да бъдат изгорени. Като през това време прасетата трябва да бъдат съхранявани. Така че тези екарисажи не са решение в случай на масова епидемия, обясни той. Риск от разпространение на бо­лест­та крие и пренасянето на труповете на далечни разстояния, допълни експертът.

Остатъците от горенето стигат до циментов завод

Има мобилни екарисажи

Старите екарисажи работят по технология от преди десетилетия, каза Мирослав Найденов. При нея като остатък от изгарянето на прасетата остава трупно брашно, което трябва да бъде унищожено някъде. Това се прави в пещите на циментовия завод в Бели извор край Враца, който е отдалечен на стотици километри от екарисажите във Варна и Шумен, обясни Найденов.

Според него при по-малките огнища с домашни животни могат да се използват по-съвременните мобилни екарисажи. У нас в момента има поне четири частни такива и те могат да бъдат наети от държавата, обясни Найденов. Техният капацитет е 5-6 пъти по-малък от този на екарисажа във Варна, но пък предимството им е, че изгарят труповете без остатък.