Администрацията на президента на САЩ Джо Байдън подготви безпрецедентно строги санкции в случай, че Русия „нахлуе в Украйна“. Мерките ще бъдат насочени срещу индустриалния и финансовия сектор. Но вашингтонският и европейският елит са сериозно загрижени за негативните последици за самите САЩ и за техните съюзници. Отговорът на Русия може да изхвърли финансовата система на САЩ от седлото.

В Съветът за национална сигурност на Белия дом се разказа за възможните последствия от санкциите, които могат да бъдат наложени срещу Русия в случай на изостряне на ситуацията около Украйна. По-специално въздействието няма да бъде фокусирано върху обикновените потребители, а върху индустриалния потенциал и производствения капацитет. Освен това могат да бъдат въведени „широки ограничения за износа“. Както обясни Питър Харел, член на Съвета за сигурност, който отговаря за международната икономика и конкурентоспособността, санкциите трябва да доведат до „непоносими финансови разходи за големите руски финансови институции“ и да „провокират изтичане на капиталите, инфлация и разоряване на банките“. Според Харел ЕС също ще предприеме подобни стъпки.

Говорителят на Министерството на търговията на САЩ Теа Кендлър каза, че се обмислят и мащабни санкции срещу ключови фигури и индустрии, които „не са били обсъждани през 2014 г.“, когато Крим беше включен в Русия.

Напрежението в руско-американските отношения рязко нарасна в края на миналата година. Във Вашингтон непрекъснато се говори, че Русия е събрала десетки хиляди войници на границата с Украйна. В отговор Москва многократно заявява, че няма планове за инвазия, но трябва да се вземат предвид рисковете във връзка с приближаването на военната инфраструктура на НАТО към руските граници.

При подготовката на санкциите администрацията на Джо Байдън проведе разговори с най-големите банки в страната. Те имаха за цел да не се наруши глобалната финансова система. Санкциите неизбежно ще доведат до сериозни рискове за международните банки с голямо руско участие, включително Citi в САЩ, френската Société Générale, австрийската Raiffeisen и италианската UniCredit. Европейската централна банка вече поиска информация за руските и украинските рискове в Deutsche Bank и ING, най-големите кредитори в Германия и Холандия.

Допълнителен риск за европейските банки ще е, че конфликтът в Украйна може да навреди на рублата, и да намали стойността на акциите на техните руски дъщерни дружества. Освен това клиентите на руските банки са не само обикновени физически лица, но и корпорации и бизнес лица. Някои може да имат големи частни подразделения за управление на частния капитал.

Източници от Ройтерс съобщиха, че Вашингтон обмисля възможността за ограничаването на доставката на компютърни чипове за Русия, за което се провеждат консултации с представителите на Южна Корея и тайванската администрация. Освен това САЩ и ЕС работят по начините за ограничаването на способността на Москва да конвертира валута. Една от най-драстичните мерки може да бъде прекратяването на достъпа на Русия до системата SWIFT, която обработва 42 млн. плащания дневно.

В същото време САЩ са загрижени и за възможните странични ефекти, подобно на случилото се през 2018 г., когато санкциите срещу Русия нарушиха световната верига за доставките на алуминий и доведоха до 30% увеличение на цените на металите. Тези мерки засегнаха особено тежко United Co. Rusal, на която беше ограничен достъпа й до глобалната алуминиева индустрия на стойност $140 млрд. Според източници на Wall Street Journal екипът на Байдън не обмисля налагането на санкции върху руския износ на петрол и газ, а планираните ограничения ще засегнат държавните банки, високотехнологичния износ и сделките с държавните дългове.

Тази седмица руският външен министър Сергей Лавров каза, че ако зависи от Русия, няма да има война с Украйна. „Не искаме войни, но няма да позволим грубо да се атакуват нашите интереси, и да се игнорират интересите ни“, каза Лавров.

Заплахите на САЩ за санкции срещу Русия и евентуалното им налагане, предупреди Лавров, биха били равносилни на прекъсване на отношенията и Вашингтон разбира това.

Експертната общност подчертава, че САЩ наистина имат възможността да наложат по-строги санкции от тези, които са взети преди. Но игра на една врата няма да има. Както обясни Василий Колташов, ръководител на Центъра за икономически изследвания към Института за глобализация и социални движения* (ИГСД), това ще бъдат радикални и дори „адски“ санкции, които ще зачеркнат „разговорите за така наречената свободна търговия и за ангажимента на САЩ към Вашингтонския консенсус от 1980-те години. Той не изключи, че САЩ ще въведат пълна забрана върху продажбата на технологии и оборудване за Русия, особено в областта на микроелектрониката и добива на природни ресурси. „В разбирането на САЩ подобни мерки трябва да затруднят достъпа на Русия до американските високотехнологични продукти“, казва експертът.

Тези мерки ще засегнат не само Русия, но и ЕС. Някои европейски компании вече са принудени да отстъпят под натиска на китайските продукти на руския пазар. А в случай на нови санкции Китай ще засили своите позиции там. „Но дори при най-лошия сценарий САЩ няма да могат напълно да се откажат от закупуването на руски стоки, особено на ценните суровини“, подчерта източникът.

В отговор Русия ще нанесе удар, прогнозира експертът, който може да бъде пагубен за САЩ. Първо ще бъдат прекъснати дипломатическите отношения, което ще ни развърже ръцете в присвояването на интелектуалната собственост на САЩ, тоест на техните патенти. „Ответните действия на Русия могат просто да изхвърлят американската икономика и финансовата им система от седлото. Само към 2013 г. САЩ имаха интелектуална собственост на стойност $5 трлн. И сега тази цифра може да достигне до $7 трлн. И ако Русия освободи цялата американска интелектуална собственост въз основа, например, на прекратяването на дипломатическите отношения, тогава за американската икономика това ще означава загуба на трилиони долари, и на американският фондов пазар ще бъде нанесен силен удар“, прогнозира Колташов.

Освобождаването на интелектуалната собственост ще нанесе мощен удар върху американската фармацевтична индустрия и на инженеринговите компании. „Ще бъде възможно да се произвежда всичко, без да се оглеждаме за лицензи като лекарства и електроника.

Щетите за американската икономика ще бъдат колосални. И най-важното е, че тя ще престане да съществува в предишната си форма.

Тя ще се окаже пред нови исторически обстоятелства, защото всичко, което са очаквали да паразитира вечно ще бъде унищожено“, обясни експертът.

Александър Разуваев, член на Надзорния съвет на Гилдията на финансовите анализатори и на рисковите мениджъри, се съмнява, че с помощта на санкциите на САЩ ще могат да провокират банкова криза в Русия. Прогнозираните щети за руската икономика в размер на $50 млрд. са 3% от БВП на Русия. Ако решат да „ограничат предлагането на iPhone, тогава за мнозинството той като цяло е особено значение, въпреки че е по-добре да бъде страна, която се вписва в глобалната икономика“. „Това не е 2014 г., когато нашият корпоративен сектор беше много по-малко зависим от външните капиталови пазари. Русия може да реагира много остро, като замрази плащанията към Запада по външните дългове, включително корпоративните, и на дивидентите, защото 30-40% от търгуваните акции са собственост на чуждестранните, предимно западните фондове“, каза Разуваев.

Въпреки това зануляването на фондовия пазар, който традиционно зависи от чужденците, ще бъде болезнено за Русия. „Имаме 17 млн. брокерски сметки. Това е доста, защото като се вземат предвид семействата можем да говорим за 40 млн. души. Но все още не е ясно дали изобщо ще бъдат въведени тези санкции. Самите американци казват, че това ще стане само в случай на руска атака срещу Украйна. Но атака няма да има”, сигурен е анализаторът.

В случай на нови санкции Русия може да компенсира загубите си с рязкото увеличение на цените на енергията. Но дори и без налагане на санкции, експертите очакват естественото покачване на цените. Затова приходите от износ на Русия ще продължат да растат при всякакви условия. „През първата половина на годината първо ще поскъпнат въглищата, а през втората – петрола“, прогнозира Разуваев.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)