Лятото е красив сезон, в който човек може да се обърне към красотата на света и да я оцени. Един друг поглед към това може да даде изобразителното изкуство. В България има кътче, което не оставя никого безразличен. Созопол е град със  собствен дух, който пази традициите на естетическата наслада у човека във всички видове изкуства. През погледа на една от представителките на изобразителното изкуство в града можем да надникнем в света на красивото. Специално за "Труд news" Светла Димитрова Фотини обяви своето виждане за мотивацията да се събуждаш щастлив край морето и да знаеш как да нарисуваш това:

- Здравейте, започвате да творите от ранна детска възраст. Кое Ви вдъхновяваше тогава и кое - сега? Има ли любопитна история около началото на творческата Ви кариера?

- Здравейте! Винаги ме е привличало рисуването и от малка в свободното си време съм рисувала, но реално доскоро имах друга професионална реализация. Преди 13 години почина баща ми и тогава при мен настъпи време за преоценка и вътрешна промяна. Всички фрази, които сме чели, че животът е само един и трябва да го живееш така, както наистина искаш, придобиха истинска стойност. Тогава започнах да рисувам непрекъснато и реших, че това е, което искам да правя с живота си. Първата ми самостоятелна изложба се казваше "Пробуждане" през март 2013 г. в Созопол. Така и се чувствах. Изложбата я посветих на баща ми.

- Родена сте в Созопол и той намира изключително място във Вашите картини. Какво за Вас е този град?

- Да, родена съм и съм отраснала в Созопол. Повечето хора го познават само като почивно градче през лятото, но градът има своята различна красота през всеки сезон. Той е много романтичен през есента и зимата с ветровете, големите вълни и постоянния шум на морето. А и изгревите и залезите на Созопол с тези отражения във водата са ненадминати. Във всяко кътче на Созопол можеш да намериш красота и това го прави незабравим.

- Основен образ във Вашите картини с всички негови нюанси е и морето. Какво Ви дава то като усещане?

- Морето е живо! Аз съм човек, който губи стимул при еднообразие. При рисуването мога да рисувам на платно на 1 метър и в следващия момент - на дървена дъска от 10 см. Рисувам върху всякакви неща, дърво, керамични чинии, стъкло. Еднакво ми харесва и редувам маслени бои и акварел. Това е и морето. Неизчерпаема тема. Всяка следваща вълна е различна и по-красива. Стоиш на брега с часове и всеки следващ момент те грабва с още по-невероятна гледка. Цветовете на морето се сменят за секунди. Усещането е за живот, една променяща се и прекрасна жива енергия.

- Една от Вашите изложби бе наречена "Парченца мечти". Кои са мечтите Ви и кои от тях вече сбъднахте?

- "Парченца мечти" е изложбата ми в София от 2019 г. Мечтите ми са картините. Аз заспивам с нови образи и цветове. И се събуждам с тях. Не разбирам, когато ми кажат, че в момента чакат вдъхновение, защото то винаги е с мен и се надявам така и да остане. Когато не рисувам, е, защото лесно се разсейвам с други неща, но вдъхновението е винаги там вътре и каквото и друго да правя, сякаш в мен си живее самостоятелен живот от образи и цветове, които чакат да излязат на платното. А иначе по-общо - аз съм много щастлив човек, защото живея живота, който искам.

- Картините Ви принадлежат и на частни колекционери. Бихте ли казала някои от по-известните личности, техни притежатели?

- Направи ми впечатление, че са много хората на изкуството, които се интересуват от картини - артисти, музиканти, оперни певци. Конкретно не мисля да изброявам имена, защото е по-важно чувството, което ти носи този човек, избрал картината ти. Помня пенсионерки, които 3-4 месеца са събирали от пенсията, за да вземат избраната картина. А по-общо - имам над 1000 картини в частни колекции в България и в много други страни.

- Имате ли любима картина от своите или любим автор и негово произведение?

- Определено харесвам импресионизма. Любим ми е Клод Моне. Също ми харесва Джоузеф Търнър, заради светлината. Най-вече ме привличат картини със собствена светлина.