Без Русия сегашният свят щеше да е значително по-сиво и мрачно място

Русия на държавно ниво е феномен - нейните действия често не се водят от прагматизма, а от емоцията

Две години COVID пандемията беше една непрекъсната игра на страха - най-ниската вибрация според познавачите на духовното. Тъй като за да се управляват тълпите, посланието не трябва да разводнява, с началото на войната в Украйна внушението беше изместено от страха към омразата. Достигнаха се огромни нива на русофобия, включително с с призиви за убийства на руснаци в социалните медии. 

Руснаците не просто бяха обявени за лоши, те бяха обезчовечени, приравнени с орки и демони, изкарани извън класификацията на “цивилизования свят”. Трябва да се има предвид обаче, че тази омраза не дойде изведнъж, тя беше подготвяна отдавна.

Противопоставянето на Русия и Западния свят е на повече от двеста години. И образите от 19 век доста напомнят на сегашните - руснаците са диви варвари, които пречат със съществуването си и с опитите си за самостоятелна политика на културните европейци.

Ако разгърнем трудовете на Фридрих Енгелс - славният основател на комунизма, ще забележим едно постоянно заклеймяване на руската империя, съчетано с презрение към българите и благодушна симпатия към турската власт. Щом така мисли Енгелс, лесно е да си представим каква е била настройката на мнозинството от европейската общност в онези времена. 

Руската империя никога не е била одобрявана и приемана от Запада; нито пък СССР, спрямо когото пропагандните клишета достигат нови висоти; нито сегашната руска федерация. Когато чеченците режеха гърлата на руснаци през войните в 90-те години, медиите ги отразяваха като добри патриоти и борци за свобода. Сега, когато същите чеченци участват във войната в Украйна на руска страна, те биват характеризирани като брутални убийци. Винаги е на мода да се коментира корупцията и авторитаризма в Русия, както и упражнявания там натиск върху медиите. Последните години имаше и постоянни атаки срещу руските спортисти, излязоха също ред исторически книги, в които войниците от съветската армия бяха описани като мародери и серийни изнасилвачи.

В някои от тези обвинения има верни моменти, Русия никога не е била особено свободна и добре уредена държава и има своите грехове. Това, което смущава, е липсата на безпристрастен подход и единен критерий. Много от същите или подобни проблеми са налице и в Щатите, и в Саудитска Арабия, и в Китай, и в голяма част от европейските държави. Но такива теми остават извън публичния дискурс, пресен пример е покриването на корупционната афера между семейство Байдън и Украйна. 

В общественото мнение са наложени отдавна стереотипи за това, кои са добри и кои са лоши, и тези стереотипи не се повлияват от досадни неща като обективната истина. Цялата ситуация напомня доста на вица за злополучния заек - независимо дали е с шапка или не, той винаги трябва да яде бой. Русия обаче съгласно геополитическата анималистика се окачествява като мечка, а не като заек. Затова и боят спрямо нея се осъществява предпазливо и от дистанция, с използването на ентусиазирани марионетки.

Какво ще стане, ако все пак Русия изчезне, дали светът ще е едно по-добро място? Огромна част от световната култура и наука са изградени от руснаци, заедно с Щатите те са лидери в покоряването на Космоса. В исторически план Русия спомага за освобождаването на всички балканските държави от османската власт без Албания. Русия в качеството си на СССР има основната заслуга за спирането на германския нацизъм и съответно претърпява и най-тежките загуби във войната. Ако Русия беше унищожена още по време на Кримската война от средата на 19 век, както най-вероятно му се е искало на Енгелс, българите щяха да последват печалната съдба на арменците. Без Русия сегашният свят щеше да е значително по-сиво и мрачно място. Това, че руснаците като хора често са жертва на своята традиционно деспотична държава и рядко имат късмета да живеят в мир и свобода, не отменя факта, че те и тяхната държава имат огромен принос за благоденствието на сегашното човешко общество.

Русия на държавно ниво е феномен от гледна точка на това, че нейните действия често не се водят от прагматизма, а от емоцията. Тя тръгва да освобождава България през 1877 г. без реално да е готова за войната. По същия начин се включва в Първата световна война с трагично ниво на подготовка. Цената, която плаща, са милиони жертви и крах на държавната й система, но спомага с това за победата и намалява осезателно загубите на французите и англичаните. Често потисническа за своите граждани, но прогресивна спрямо света - това е странната съдба на Русия.

Същият въпрос може да се зададе и за други държави. Голяма част от света мрази САЩ заради имперското им поведение, заради безкрайните им войни и намесата им в чуждите дела. Но ще стане ли светът по-хубаво място, ако САШ ги няма на картата? Огромното мнозинство от американците са напълно нормални и добронамерени хора, те не са тъждествени на управляващата върхушка. Аз например трудно мога да си представя детските и младежките ми години без групи като Doors, Metallica и Megadeth, без филми като “Изкуплението Шоушенк” и “Индиана Джоунс”, без книги като “На изток от рая”. Америка има своя дух и култура, и носи своето послание, че ако бъдеш упорит и се бориш, ще успееш и ще живееш красиво. Макар и донякъде илюзорна, винаги остава в съзнанието представата за САЩ от 60-те, когато момичета със загорели бедра и младежи с бели панталони карат елегантни коли край морския бряг. Това е визия за света, която има своето място и не трябва да бъде унищожавана. Точно както има своето място и руската визия за борбата между доброто и злото, за пречистването чрез страдание, за да се достигне накрая до катарзис и изкупление. Това са два мирогледа, две философски системи, и те не могат да се характеризират като правилна и  неправилна. Те могат и трябва да съществуват паралелно и всеки да бъде свободен да избере някоя от тях. Или някоя от останалите философски системи, като тази на модерен Китай примерно, или Индия. Разнообразието е особено актуална ценност в неолибералния изказ, нека да я спазваме наистина.

Светът не може и без Украйна. Въпреки огромния натиск и промиване на мозъци, упражнявани върху украинските граждани години наред, украинският народ в своята цялост е също така прекрасен като руския, американския и всички останали. И е дал много на света, както в рамките на Полша, руската империя и СССР, така и като самостоятелна държава. Украинците са главните жертви в тази война, но съчувствието към тях не трябва да бъде реализирано през кривата призма на русофобията. 

При сегашната пропагандна кампания срещу Русия като страничен продукт се излъчва и съпричастност към украинците, но тази съпричастност е странна. Вместо да се настоява за прекратяване на войната, за мир и уреждане на отношенията, за нормален живот на тези хора в тяхната родина, то тази съпричастност се изразява в захранването на военната машина с нови и нови оръжия, в поощряване на бежанската вълна и увеличаване на смъртността. Което ясно показва, че тези които са замислили настоящата война, не дават и пукнат петак за живота и съдбата на украинския народ. Това което те целят  и с което се хранят, е война и смърт, насилие, страх и омраза.  Затова и първата стъпка към справянето с настоящата ситуация е осъзнаването.

Осъзнаването на факта, че няма смисъл да избираме една от страните и да ненавиждаме другата,  защото омразата създава нова омраза, и от това печели не човечеството, а невидимият диригент зад сцената, за когото убийството е бизнес.

Единствено разбирането на ширещата се пропаганда и пълното й игнориране, излизането извън информационната Матрица, ще позволи да бъдат прекратени войните възможно най-бързо и справедливо. Алтернативите са атомен апокалипсис или дистопичен режим от оруелски тип. И двете еднакво отвратителни и  неприемливи.