Не е ясно защо Путин позволи Украйна да се превърне в марионетна държава на Вашингтон

През 2007 г. Вашингтон обяви война на Русия, без да я обяви

Понякога се чудя дали съм единственият друг човек (С изключение на неоконите (неоконсерваторите), който разбира какво представлява конфликта в Украйна. Докато чакаме решението на Вашингтон да изстреля ракетите си срещу Русия, ще обясня как стигнахме до настоящата криза.

През 2007 г. Вашингтон обяви война на Русия, без да я обяви. Путин провокира това тайно обявяване на войната от Вашингтон, когато отхвърли еднополярната хегемония на Вашингтон на Мюнхенската конференция по сигурността.

Първата атака на Вашингтон дойде една година по-късно, когато, докато Путин беше разсеян от Олимпиадата в Пекин, Вашингтон изпрати обучената и оборудвана от САЩ грузинска армия в Южна Осетия. Целта не беше да се победи Русия военно. Вместо това беше изчислен рискът, че Путин ще се оттегли, за да избегне военния конфликт, който Запада можеше да погрешно да представи като възстановяване на Съветската империя и да позволи този руски протекторат да бъде погълнат от Грузия. Американските неокони залагаха животи, които разбира се не бяха техни, тъй като Путин и по този начин Русия щяха да бъдат отслабени, като поддадат, и по този начин ще се отворят повече пътища за агресия срещу Русия.

Заговорът на неоконите срещу Путин може би щеше да проработи, ако грузинските нашественици не убиха руските миротворци. През 2008 г. Путин се опитваше да възкреси руската гордост, която беше изгубена с разпадането на СССР през 1991 г., и не можеше да обърне гръб на мъртвите руски войници в Южна Осетия. Той се върна от Китай и изпрати армията, която разби обучената и оборудвана от САЩ грузинска армия за 5 дни.

Цяла Грузия, провинция на Съветския съюз до 1991 г., беше в ръцете на Путин. Западната пропаганда нададе вой, че Путин е опасен, защото възнамерява да възстанови съветската империя. Очевидно това е лъжа, защото Путин изтегли руската армия и остави Грузия като независима държава.

След провала на неоконите на САЩ в Южна Осетия, която погрешно беше характеризирана за „руска инвазия в Грузия“, те започнаха да наливат милиарди долари в Украйна, за да създадат кадри, неправителствени организации и купени политици, които да подкрепят „революцията на Майдана“, с което беше свалено от Вашингтон демократично избраното правителство на Украйна, което живееше в изгоден мир с Русия.

Отново Путин беше невнимателен, този път разсеян от Олимпийските игри в Сочи, и този път не направи нищо. Не е ясно защо Путин позволи Украйна да се превърне в марионетна държава на Вашингтон, враждебна към Русия и кандидат за НАТО.
Създадената от Вашингтон неонацистка държава започна редица операции срещу руското население в Донбас. Използването на руски език беше забранено. Руснаците бяха нападани и убивани по улиците от бандите-последователи на Степан Бандера, (Бандера се сражава за нацистка Германия срещу Русия по време на Втората световна война).

Руските части на Украйна, Донбас и Крим, които бяха отделени от Русия от Ленин и Хрушчов, поискаха от Путин да ги защити, като ги приеме отново в Русия. Путин прие искането на Крим, тъй като руската черноморска военноморска база е в Крим. Но Путин отказа исканията на Донбас, в който бяха образувани две независими републики, за да се защитят от клането от украинската армия. Путин, винаги предпазлив, беше посъветван, че ако приеме Донбас, ще даде ход на западната пропаганда, че Русия възстановява Съветската империя.

Въпреки това Путин знаеше, че трябва да направи нещо, за да защити руснаците от Донбас. Той измисли Минското споразумение. Минското споразумение запази Донбас като част от Украйна, но даде на територията известна автономия, като собствена полиция и съдилища, за да предотврати преследване от марионетката на Вашингтон в Киев.

Киев и двете републики в Донбас подписаха Минското споразумение, а Германия и Франция обещаха да го наложат. Вярвайки, че Западът има почтеност, Путин беше измамен. И немският канцлер, и френският президент по-късно публично признаха, че са мамили Путин в продължение на осем години, докато Вашингтон изгради и оборудва силна украинска армия, способна да завладее двете отцепили се републики в Донбас.

Когато през декември 2021 г. и февруари 2022 г. усилията на Путин и Лавров да осигурят споразумение за взаимна отбрана между Русия и Запада бяха посрещнати изключително студено от Вашингтон, НАТО и ЕС, Путин беше изправен пред голяма украинска армия, която се канеше да нахлуе в Донбаските републики. Излъганите надежди на Путин и погрешната вяра в почтеността на Запада го оставиха неподготвен, но той беше принуден да се намеси и Русия, поради неподготвеност, беше принудена да разчита на малка частна военна армия, групата Вагнер. Тъй като Путин не се беше подготвил за очевидния конфликт, който го гледаше в очите, той ограничи намесата си в Донбас до прочистването на украинските сили, а не до бързото надделяване в конфликта. Дългият конфликт даде на Запада две години и осем месеца да се намеси и да разшири конфликта.

Тъй като Путин никога не е прилагал нито една от обявените от него червени линии, той няма доверие на Запада. Наскоро генералният секретар на НАТО каза, че НАТО не обръща никакво внимание на Путин, защото той говори, но никога не прави нищо.

Следователно светът е достигнал точката, която казах, че ще бъде достигната. Путин се отдръпна толкова много, че няма повече място назад и гърбът му е до стената. НАТО, британският премиер и неоконите лобират във Вашингтон да се даде зелена светлина на САЩ/НАТО да изстрелват ракети срещу Русия от територията на Украйна.

Трябва да разберете, Украйна няма капацитета и системите за сателитно насочване, за да изстреля ракетите. Ракетна атака срещу Русия вече не може да се характеризира като „прокси война“. Самият Путин го каза ясно. Той каза, че ракетите, изстреляни срещу Русия, означават, че САЩ и НАТО са във война с Русия и че Русия си запазва правото да отговори с ядрени оръжия.

Кризата е пред нас. Единственото подходящо решение в света в този момент е дали Вашингтон ще реши, че Путин мисли това, което казва, или че Путин е толкова голям противник на войната, че ще се откаже от заплахата си, за да избегне един по-широк конфликт, включващ ядрените оръжия.

Какъв е дневният ред зад тази криза? Неоконите вярват, че Путин е противник на войната, и че ще се оттегли и ще пожертва някои от декларираните от него цели на своята Специална военна операция за мир, за да избегне по-широката война, която би произтекла от отговора на Русия на ракетните атаки срещу Русия.

Подобен отговор на Путин, смятат неоконите, би подкопал Путин в Русия както по отношение на народа, така и на военните. Хората биха попитали какъв е бил смисълът на жертвите и изгубените животи в името на предаването на целите. Военните биха казали, както вече каза адмирал Авакянт, че ако Путин се оттегли, „натискът върху Русия от нейните исторически опоненти само ще се увеличи и процесът на ескалация ще навлезе в необратима фаза. Огромните ресурси, инвестирани в момента в непряката гореща война на колективния Запад срещу нашата страна, ще бъдат пренасочени за финансиране на всички деструктивни и антидържавни сили (регионалния сепаратизъм, „борбата срещу прогнилия корумпиран режим“, за „насърчаване на универсалните свободи и ценности“ и т.н.). Различните държави, „исторически обидени“ от нашата страна, ще започнат да предявяват териториални претенции към Русия от всички страни“.

С други думи, Путин може да загуби подкрепата и руското правителство може да стане по-малко стабилно.

Целта на неоконите е да дестабилизира Путин и Русия, и те биха се възползвали от дестабилизацията, за да насърчат различните етноси, които съставляват Руската федерация, да се разпаднат. Целта на Вашингтон е една разчленена Руска федерация на съставни части с много държави на мястото на Русия.

Разпадането на Русия от Вашингтон започна през 1991 г. с разпадането на СССР. Огромни територии от Русия бяха отнети от нея: Украйна, Беларус, Грузия, Армения, Азербайджан и Централна Азия, простираща се от Каспийско море на запад до границите на Китай, огромна територия, обхващаща Казахстан, Узбекистан, Киргизстан, Таджикистан и Туркменистан.

Остана само Руската федерация, сама по себе си сбор от етноси. Подобно на западния свят, самата Русия е вавилонска кула, само че за разлика от Запада, в Русия се набляга на единството, а не на разделението.

Неоконите вярват, че ако Путин, за да избегне по-широката война, намали изискванията си към Украйна, той може да бъде нарисуван като губещ, дискредитиран, и подкопан, а с него и самата Русия.

Има един и само един въпрос и едно и само едно решение: Вашингтон вярва ли на Путин или не. Ако Вашингтон вярва на Путин, Вашингтон няма да изпрати ракетите си в Русия. Ако Вашингтон не повярва на Путин, Третата световна война е на път да се случи, освен ако Путин не се оттегли.

Подозирам, че решението е отложено, тъй като кутията е изритана надолу по пътя. Близкият изток е другия път за атака срещу Русия. Липсата на договор за взаимна отбрана между Русия, Китай и Иран оставя Иран обект на атака от САЩ и Израел. Съществува възможността войната на Израел с Хизбула да доведе до съвместна атака на Израел и САЩ срещу Иран. Това може да навреди на престижа на Русия, а западната пропаганда ще го представи като руско поражение.

Тъй като Вашингтон и Русия не разговарят, малко може да се направи за облекчаване на напрежението. Програмата на неоконите за хегемония е да създаде една по-опасна ситуация от кубинската ракетна криза, а на Вашингтон е да не предприеме действия за обезвреждането на тази криза.

(Превод: Павел Павлов)